№ 555
гр. Варна, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20233100900475 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. А. Х., ЕГН
**********, с адрес: *** срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД, вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на ПТП, настъпило на 03.08.2022 г., около 17:50 часа в гр. Варна, на
ул. „Прилеп“ до № 173, причинено виновно от водача на л. а. „Рено“, модел
„Мастер“, с рег. № *******, управлявано от В. И. В., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № *** , с
период на действие от 11.11.2021 г. до 10.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 300000 лв., считано от датата на завеждане на
застрахователната претенция – 10.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се поддържа, че за горепосоченото ПТП
отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание
по НОХД 726/2023 г. по описа на ВРС, НО, решението по което е влязло в
сила 17.07.2023 г. Инцидентът настъпил когато водачът на микробуса отнел
предимството на ищеца при движението му с велосипед по ул.“Прилеп“
посока центъра на града. Отговорността на ответника се обосновава с
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за управлявания от виновния водач автомобил,
обективирана в издадената от ответника застрахователна полица № *** с
1
период на действие от 11.11.2021 г. до 10.11.2022 г. В резултат от ПТП
пострадалият получил 6 средни телесни повреди, както следва: десностранен
хемопневмоторакс /излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина/,
което е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота,
контузия на десния бял дроб самостоятелно, което е обусловило разстройство
на здравето, временно опасно за живота, счупвания на 5-то до 11-то десни
ребра и на 6-то и 7-мо леви ребра; черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
мозъчно сътресение и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, довела до
изпадане в безсъзнателно състояние, непосредствено след получаването й,
което е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;
гръбначна травма с фрактура на бодилестия израстък на 4-ти шиен прешлен и
на тялото и дъгата на 5-ти шиен прешлен; счупване на дясната лопатка.
Потърпевшият бил приет на 03.08.2022 г. в МБАЛ „Св. Анна“ АД, където бил
подложен на спешна операционна интервенция. На 10.08.2022 г. ищецът бил
изписан за домашно лечение. Понастоящем болките продължават, поради
което ищецът чувства постоянно затрудняване в концентрацията си при
извършване на трудова дейност. Мисълта му е забавена, което не му
позволява своевременно да изпълнява възложените му проекти. Посочва се в
исковата молба, че пострадалият се занимава с изработването на технически
проекти за сглобяеми къщи, като изпитва болки в дясното рамо, което пречи
на работата му с клавиатура. Костта на дясната му ключица не се е
възстановила в нормалното си положение – леко издадена напред е и е
несиметрична с лявата. На главата има белег от 15 сантиметров шев, който е
неестетичен, няма да се заличи и го депресира постоянно. Задъхва се по-често
от преди. Не може да извършва физически упражнения, защото тялото му
постоянно е уморено. Увреждането се отразило негативно върху психиката на
ищеца, същият изпитва страх от повторно произшествие, което го препятства
да управлява велосипеда си, както е правил редовно преди процесното ПТП, а
и не е препоръчително от здравословна гледна точка. Лечението на всички
телесни повреди е приключило, но тялото и психиката му никога няма да се
възстановят напълно. Във връзка с настъпилите вреди пред застрахователя е
предявена претенция на 10.02.2023 г., по която същият не се е произнесъл в
законоустановения 3-месечен срок. По тези съображения обективира искане
за осъждане на ответника да компенсира претърпените вреди посредством
заплащането на застрахователно обезщетение в посочения по-горе размер.
Ответникът по реда на чл. 367 ГПК оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, вината на
застрахования водач и настъпването на посочената в решението на ВРС
средна телесна повреда. Поддържа, че ищецът не е представил изисканите от
застрахователя доказателства, необходими за извънсъдебното определяне на
обезщетението. Счита психическите и физическите травми и проведеното
лечение за недоказани. Оспорва настъпването на всички описани в исковата
молба вреди по вид и характер и твърденията за тяхната продължителност.
2
Твърди, че понастоящем ищецът е напълно възстановен, а временната
опасност за живота е преодоляна чрез своевременното и правилно лечение.
Поддържа, че оздравителният период е продължил 3-4 месеца при липса на
усложнения. Няма данни ищецът понастоящем да има нужда от чужда
помощ, да е загубили или сменил работата си и да е понесъл други житейски
сътресения, свързани с преживяното ПТП. Безспорно ищецът е претърпял
дискомфорт, свързан с болнично и оперативно лечение, но понесените травми
не водят обичайно до трудности в ежедневието в дългосрочен план и нямат
трайни последици за неговото здраве. Оспорва твърденията в исковата молба
ищецът да е понесъл тежка психологична травма, но дори такава да бъде
доказана, поддържа, че с поведението си същият е способствал за
продължителността на периода, през който търпи вреди, тъй като не е провел
медицинска терапия. Размерът на претенцията се оспорва като прекомерен.
Оспорва изключителната вина на застрахования водач и отправя възражение
за съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо се в липса на
поставена предпазна каска на главата и светлоотразителна жилетка и
управляване на велосипеда без монтиран преден фар и с изключително висока
скорост – 41 км./ч. и управление на велосипеда в средата на платното, вместо
в най-дясната част на пътния банкет, с което ищецът е нарушил чл.20, ал.2,
чл.15, ал.5, чл.79, т.3 и т.5 и чл.80 от ЗДв.П и чл.14, т. 3 и т. 4 и чл.140 от
ППЗДвП. На подробно изложени доводи в отговора се иска отхвърляне на
исковата претенция, а евентуално определяне на обезщетение при отчитане на
действителните вреди и приноса на пострадалия.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК не е постъпила допълнителна искова
молба, с което е приключила размяната на книжа.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С влязло в сила на 17.07.2023 г. решение по НОХД № 726/2023 г. по
описа на ВРС, НО, подсъдимият В. И. В. с ЕГН ********** е признат за
виновен за това, че на 03.08.2022 г. при управление на товарен автомобил
„Рено“, модел „Мастер“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение:
чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на А. А. Х., ЕГН
********** средна телесна повреда, изразяваща се: десностранен
хемопневмоторакс /излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина/,
със симптоми на дихателна недостатъчност, наложил извършване на
хирургична интервенция по спешност за евакуацията му и разгъване на
десния бял дроб, което е обусловило разстройство на здравето, временно
опасно за живота; контузия на десния бял дроб самостоятелно, което е
обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузия
на десния бял дроб, която обусловила разстройство на здравето, временно
опасно за живота; счупвания на 5-то до 11-то десни ребра и на 6-то и 7-мо
леви ребра, което обусловило трайно затруднение на движенията на снагата
за период от около 2-2,5 месеца при липса на усложнения; черепно-мозъчна
3
травма, изразяваща се в мозъчно сътресение и кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, довела до изпадане в безсъзнателно състояние,
непосредствено след получаването й, което определя разстройство на
здравето, временно опасно за живота; гръбначна травма с фрактури на
бодилестия израстък на 4-ти шиен прешлен и на тялото на дъгата на 5-ти
шиен прешлен, което обусловило трайно затруднение на движенията на
шията за период от около 3-4 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес; счупване на дясната лопатка, което обусловило трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за периода от около 2-3
месеца при липса на усложнения, като след деянието деецът е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
По делото не е налице спор, че към момента на ПТП за товарен
автомобил „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № ******* е действала
застрахователна полица № ***, с период на действие от 11.11.2021 г. до
10.11.2022 г., сключена с ответника като застраховател.
На 10.02.2023г. ищецът е отправил към ответника претенция за
заплащане на обезщетение в размер на 200000 лева за претърпените
неимуществени вреди, в отговор на което с писмо №99-1511/02.03.2023г.
ответникът е дал указания за представяне на писмени доказателства. По
претенцията застрахователят се е произнесъл с отказ №99-3180/15.05.2023г.,
мотивиран с липсата на представени документи за доказване основателността
й и определяне на размера на обезщетението. С молба от 26.07.2023г. ищецът
е представил постановените по случая съдебни решения.
От заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че наред с посочените в
решението по НОХД № 726/2023 г. увреждания в резултат на ПТП ищецът е
получил и разкъсно контузна рана на главата, счупване на носни кости и
комоцио церебри, които обуславят временно разстройство на здравето
неопасно за живота и белег на челото, обуславящ загрозяване. Поради
развилия се хемо-пневмоторакс със симптоми на дихателна недостатъчност,
състояние заплашващо живота му, по спешност му е направена торакоцентеза
/поставен е дрен в гръдната кухина, към който е присъединен аспиратор/ и е
приет по спешност в Отделение по анестезиология и интензивно лечение на
болницата. Раната на главата е обработена хирургично – почистена и зашита,
за счупването на шийните прешлени е поставена шийна яка. След
стабилизиране на състоянието на 04.08.2022г. е приведен в гръдна хирургия,
лечението е продължило консервативно – медикаментозно и с аспирация на
гръдната кухина. Плевралният дрен е свален на 10.08.2022г., когато е изписан
за домашно лечение. Болничният престой е продължил 7 дни. В материалните
по делото няма документи за проведено лечение след изписването от
болницата. Счупванията на ребрата причиняват много силни болки особено в
началото, те се усилват при всяко вдишване и издишване, кашлица, кихане и
промяна на положението на снагата. След десетия ден те постепенно
намаляват и след 30-тия ден са поносими. Напълно отшумяват след третия
4
месец. Счупването на шийните прешлени води до контрактура на шийната
мускулатура и невъзможност за движения на главата. Счупването на
лопатката обездвижва десния горен крайник. Получените увреждания налагат
помощ от трети лица поради невъзможност за самообслужване за не по-малко
от 30 дни. Възстановителният период за счупванията на ребрата е около 3
месеца. Счупената лопатка е лекувана с обездвижване за около 25-30дни и
последваща рехабилитация за раздвижване на раменния пояс за 20-30дни.
Счупените шийни прешлени се лекуват с обездвижване с шийна яка, с период
на възстановяване около 3 месеца. Към настоящия момент лечението е
приключило с оздравяване, счупените кости са зараснали, движенията в
засегнатите участъци на опорно-двигателния апарат са възстановени.
Възможно е да има болки и схващане на шийната мускулатура при промяна
на времето и след физическо натоварване. При извършения от вещото лице
преглед е установено, че ищецът е с нормална походка без помощни средства,
оплаква се от периодична скованост на шийната мускулатура и променена
чувствителност на кожата на дясната половина на челото. Налице е голям
ясно видим белег, започващ от междувеждието с леко кос дъговиден ход на
дясно и завършващ в окосмената част на главата, променена чувствителност
по кожата на челото вдясно от белега, над дясната мамила се вижда белег,
останал от поставения торакален дрен с големина на еднолевова монета.
Движенията в шийната област и в десния раменен пояс са в пълен обем,
неболезнени.
От експертизата в автотехническата й част се установява, че според
приложения към наказателното производство снимков материал велосипедът
не е бил оборудван с фар или светлоотразител в предната му част, а само с
червен светлоотразител под седалката. По делото няма ясни данни дали
велосипедистът е бил с поставена светлоотразителна жилетка и велосипедна
каска. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието, поради
което наличието или липсата на светлоотразителни елементи не са били в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В решението по
НОХД № 726/2023 г. няма данни за скоростта на движение на двете ППС.
Скоростта на движение на т.а. „Рено“ е била ниска за изпълнение на маневра
от лекотоварен автомобил, а тази на велосипеда е невъзможна за оценка без
входни данни, тъй като велосипедът е шосеен тип, водачът е в активна
възраст, посоката на движение е по низходящ наклон, което обстоятелство
дава възможност велосипедът да се движи със широк диапазон от скорости,
включително по-висока от личните възможности на водача при хоризонтален
терен. При движение на велосипедиста със скорост равна или по-ниска от
30км/ч, произшествието е било предотвратимо от него посредством аварийно
спиране, започващо в началната точка, отдалечена от точката на ПТП при 15
метра. Без конкретни данни за изхода на събитието/маневрата,
велосипедистът е имал възможност да се отклони вдясно към десния банкет и
дворно място на търговски обект, тъй като процесният автомобил е заемал
десния банкет преди портала само с лявата си част – дясно предно колело все
5
още се е намирало на пътното платно. Най-вероятно по време на ПТП ищецът
не е бил с предпазна каска. В случай, че е бил с такава, само раната на главата
щеше да е по-малка.
От обясненията на вещите лица в о.с.з. се установява, че при
велосипедистите каската предпазва главата при техните характерни падания
напред, за да не се получи счупване на черепа. В случая ищецът се е блъснал с
лице в буса. За това говори счупената носна кост в основата и раната от
междувеждието до окосмената част от главата. При този механизъм на
получаване на травмата, ако велосипедистът беше с каска, раната може би
щеше да е по-малка, но останалите травми не биха били предотвратени.
Каската в случая не би оказала съществено защитно значение. От данните от
приетия в наказателното производство видеозапис се установява, че
велосипедистът се е движил от средна към дясна част на пътната лента, т.е.
движил се е между средна към осева линия. Спазвал е дясната част от пътната
лента, но не може да се определи с точност дали се е движил на 50 см или на
70 см от десния край на пътната лента.
Във връзка с възражението за съпричиняване ответникът е ангажирал
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. П. – очевидец на
инцидента и В. В. – причинителя на ПТП. Според свид. П. преди инцидента
велосипедистът се е спускал в насрещното по улицата, като се е движел в
средата на пътната лента, без да е категорична. Движел се сравнително бързо
поради наклона на пътното платно. Нямал каска, не е забелязала и жилетка.
Инцидентът настъпил в светлата част на деня. В показанията си свид. В.
заявява, че управляваният от него товарен автомобил се е движил с не повече
от 1-2 км/ч. Свидетелят не може да определи скоростта на велосипедиста, но
по силата на удара, който усетил в превозното средство, счита, че не е била
малка. Преди да се реализира сблъсъкът свидетелят не бил забелязал
велосипедиста. Последният със сигурност нямал каска. Велосипедът не бил с
включени светлини, нямало светлоотразителни знаци.
От показанията на свид. Георги Джамбазов – съсед на ищеца, се
установява, че преди катастрофата ищецът общувал нормално, бил лъчезарен
и отзивчив, а след това известно време не се появявал пред блока, бил
посърнал, угнетен, не бил толкова комуникативен. Бил тъжна за гледане
картина с поставената шина на врата.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от
него са настъпили вреди. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до
6
доказване на противното. В тази връзка за успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” по отношение на
съответния автомобил, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения за
съпричиняване.
По делото не са спорни фактите относно настъпилото застрахователно
събитие, както и че то представлява покрит от процесното застрахователно
правоотношение риск. Решението на наказателния съд по чл. 78а, ал.4 от НК,
имащо значението на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския
съд на осн. чл. 300 от ГПК и следователно изключва преценката на настоящия
състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и
относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се
изследва и въпросът относно причините, поради което е настъпило
произшествието, тъй като те са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти
могат да се обсъждат само досежно релевираното възражение за
съпричиняване.
От заключението на допуснатата експертиза безспорно се установяват и
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
причинените на ищеца телесни увреждания като резултат от виновното
поведение на деликвент. По-голямата част от тях са и съставомерен резултат
от деянието, включително изпадането в безсъзнателно състояние, поради
което обвързват гражданския съд, а по отношение на останалите травми и
причинната им връзка с ПТП следва да бъде кредитирано заключението на
СМАТЕ.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по
основание.
По отношение на неговия размер съдът, на основание чл.52 от ЗЗД,
следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за
справедливост и по вътрешно убеждение. Цитираната норма предполага
обезвреда на телесните и психическите увреждания на пострадалия
и претърпяните във връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални
усещания и дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е
детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането,
положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
7
(ППВС 4/68).
При определяне на паричен еквивалент на понесените от ищеца
неимуществени вреди настоящият състав отчита следните обстоятелства:
ищецът е на 46 г. в трудоспособна възраст. Вследствие на ПТП същият е
претърпял шест средни телесни повреди, подробно индивидуализирани в
присъдата, три от които временно опасни за живота. В първия месец след
инцидента ищецът е търпял изключително силни болки, имал е ограничения в
движенията на главата заради поставената шийна шина, както и
необходимост от чужда помощ поради невъзможност за самообслужване.
Възстановителният период за най-тежките фрактури е протекъл в рамките на
около 3 месеца. Ограничението в движенията на главата също е продължило
не по-малко от 2-3 месеца след премахване на шината. Претърпял е
животоспасяваща оперативна интервенция - торакоцентеза. При рязка
промяна на времето и по-големи физически натоварвания е възможно да се
получава схващане в шийната област. Останал е и видим белег, обуславящ
загрозяване. От друга страна извън поставения дрен останалите травми не са
изисквали оперативна интервенция и лечението им е било консервативно.
Болничният престой е със сравнително малка продължителност – 7 дни.
Възстановяването е протекло в обичайния срок и е завършило с оздравяване.
Липсват данни за трайно намалена работоспособност или трудоустрояване. В
обобщение съдът приема, че неимуществените вреди от физическите
увреждания са със сравнително силен интензитет, но неголяма
продължителност, като липсват данни за трайни последици за здравето на
ищеца. По отношение на психичния му статус от събраните свидетелски
показания безспорно се установява, че е претърпял негативни емоционални
преживявания и неудобства от битов порядък по време на оздравителния
процес, но липсват данни същите да са довели до съществена и трайна
промяна на личността и да са се отразили стресогенно в емоционален план и
разтърсващо представата на индивида за самия себе си. Не се твърди и
установява да е проведена психиатрична терапия и/или медикаментозно
лечение на депресия, тревожност и т.н., или да е налице необходимост от
провеждането на такава. Липсват данни за преживяно или актуално психично
заболяване или развитие на депресивна симптоматика.
С оглед конкретните прояви на увреждане, възрастта на пострадалия и
интензитета на претърпените физически травми и емоционални негативни
преживявания, съдът намира, че справедливият размер на общо дължимото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна
на ответника възражение с правно основание 51, ал. 2 от ЗЗД
за съпричиняване от страна на пострадалия. В тежест на ответника е да
установи, че поведението на пострадалия е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на
пострадалия (действие или бездействие), с което обективно е създал
8
предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат или е
улеснил механизма на увреждането. Релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат.
В случая по делото се установява, че безопасната скорост, с която
ищецът е следвало да се движи, е 30 км/ч, за да може да бъде избегнато ПТП.
Вещите лица са категорични, че ако скоростта му на движение бе по-ниска,
ищецът е можел да избегне удара, било чрез спиране или чрез предприеме
спасителна маневра вдясно. В този смисъл съдът приема, че ищецът се е
движил с несъобразена скорост и с това си поведение е допринесъл за
настъпване на инцидента.
Липсата на поставена каска следва да бъде отчетено като съпричиняващ
фактор единствено досежно големината на раната на главата, но не и по
отношение на останалите травми, който според вещите лица не биха били
предотвратени.
В останалата част възражението за съпричиняване се преценява като
неоснователно. По делото се установява, че преди инцидента ищецът се е
движил в дясната част на пътното платно. Дори да се приеме, че
велосипедистът не е изпълнил задължението си да се придържа към пътния
банкет, по делото не се установява това му поведение да се намира в
причинно-следствена връзка с ПТП.
Съдът намира, че доколкото инцидентът е настъпил в светлата част от
денонощието, липсата на светлоотразителните елементи по велосипеда и
дрехите на пострадалия няма касателство към настъпване на инцидента.
При определяне на дела на съпричиняване следва да се съобрази
съотношението във вида и тежестта на нарушенията на деликвента и
увреденото лице. Вината на водача на МПС е много по-значителна, тъй като
той е по-отговорен за действията си при управление на техническо средство –
автомобил. Това боравене с техника, което носи потенциална опасност,
ангажира в по-висока степен отговорността на водачите на МПС при
нарушение на правилата за движение. При изложените
доводи съпричиняването на пострадалия следва да се приеме в по-малък дял,
поради което дължимото обезщетение следва да бъде намалено с 20%.
С оглед изложеното съдът приема, че за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие, съобразно възприетия
с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта и след приспадане на определения
процент съпричиняване, сумата, която ответникът следва да заплати на ищеца
за претърпените от него неимуществени вреди е 80000 лева, до който размер
искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните
300000 лева.
Съдът намира, че доколкото се търси считано от уведомяването на
застрахователя, законната лихва върху обезщетението за неимуществени
9
вреди се претендира за забавата на деликвента по чл.429, ал.3 КЗ, а не за
собствената забава на застрахователя по чл.497 от КЗ. Отговорността на
застрахователя е договорна, като при сега действащия КЗ /в сила от
01.01.2016 год./ отговорността за забавата на деликвента е ограничена. Това
задължение, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
било от застрахования, било от увреденото лице или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай, са представени
доказателства, неоспорени от застрахователя, за уведомяването му от ищеца
на 10.02.2023г., поради което законната лихва следва да бъде присъдена от
този момент до окончателното изплащане.
По разноските:
Искането на ищеца за присъждане на разноски в полза на процесуалния
му представител на основание чл.38 от ЗАдв. съдът намира за неоснователно
поради липсата на представен по делото договор за правна помощ, в който да
е уговорено безплатното предоставяне на услугата.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 15297,33 лв. от общо
20860 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за
вещо лице и за свидетели. Възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, доколкото същото не
надхвърля съществено предвидения в Наредба 1/09.07.2004 г. минимален
размер с включен ДДС (19980 лева) и съответства на извършените
процесуални действия и фактическата и правна сложност на спора.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса в размер на 3200 лв., определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, върху уважения размер на главния иск.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило
на 03.08.2022 г., около 17:50 часа в гр. Варна, на ул. „Прилеп“ до № 173,
причинено виновно от водача на л. а. „Рено“, модел „Мастер“, с рег. №
*******, управлявано от В. И. В., застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № ***, с период на действие от
11.11.2021 г. до 10.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
10
считано от датата на завеждане на застрахователната претенция – 10.02.2023
г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 80 000
лева до претендираните 300 000 лева.
ОСЪЖДА А. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
сумата от 15297,33 лева, представляваща сторени в производството пред
първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 3200 лева,
представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част
от иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11