№ 26
гр. Момчилград, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20245150200047 по описа за 2024 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на С. С.
Я. с ЕГН- **********, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба
серия К № 6677363 на ОДМВР- Кърджали, с който на осн. чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 1 400 лева, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.20 ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се посочва, че електронният фиш /в жалбата е
посочено, че е нак.постановление/ е незаконосъобразен, поради противоречие
с материалния закон и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Не били взети предевид неговите
възражения, както и твърденията на свидетелите, с които се установявала
неговата невинност. Не били спазени изискванията на чл.27 от ЗАНН при
определяне размера на наказанието, като били минали и 3 месеца от
установяването на нарушението до налагането на наказанието. Била изтекла
погасителната давност за влизане в сила на акта. Моли да бъде постановено
решение, с което да се отмени електронния фиш за налагане на глоба за
нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система. Претендира за разноските по делото.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована не се явява и
не се представлява., като при първото разглеждане на делото е постъпило и
писмено становище от адв.С. Я. от АК- Хасково, с което се поддържа
жалбата, и се развиват допълнителни доводи за отмяна на обжалваният акт, и
се претендират разноски.
Административно-наказващият орган- ОДМВР- Кърджали, редовно
призован, не се представлява, като при първото разглеждане на делото е
постъпила молба становище от главен юрисконсулт, с която се иска
потвърждаването на обжалваният ел.фиш и се претендира
ю.к.възнаграждение, респ.се прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, от становищата на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С ел.фиш серия К № 6677363 на ОДМВР- Кърджали, на осн. чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 1 400 лева, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.20 ал.1 от ЗДвП- за това, че на 30.08.2022г. в
17,51 часа в Община Кирков, Извън населено място по път Е 85 I-5 км.
372+100м, посока на движение от гр.Кърджали към ГКПП- Маказа, при
ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак В-26 и приспадане
на толеранс от „3 км“. Нарушението е било извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4075131, с МПС
„МАЗДА 6“, вид- товарен автомобил с рег. № ********, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 120с50b, разрешена стойност на скоростта 60 км/ч.; установена
стойност на скоростта 124 км/ч.; превишена стойност на скоростта 64 км/ч.,
което представлява нарушение на чл.21 ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Към електронния фиш е приложен клип, който съдържа снимка от дата
30.08.2023г., 17,51 часа, от който е видно, че се касае за МПС рег. №
********, който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е
посочено мястото на нарушението.
От приложената справка в Централа база КАТ, се установява, че с МПС
„МАЗДА 6“, вид- товарен автомобил с рег. № ********, е собственост на
жалбоподателят по настоящото производство.
2
Използваната мобилна система е одобрен тип средство за измерване,
което е преминало и последваща проверка, което се установява от
приложените протоколи. От представения Протокол за използване на АТСС
от 31.08.2023г. е видно, че техническо средство № 120с50b е използвано на
30.08.2023г. за времето от 16,00 часа до 18,30 часа, за контрол на път Е- 85, I-
5 км.372+100 метра, посока от гр.Кърджали към ГКПП- Маказа /в района на
с.върбен/, при въведено ограничение на скоростта от 60км./ч , с пътен знак „В
26“.
Посочено е и мястото на нарушението, в т.ч. и с координати. Посочен е
също регистрационния номер на автомобила - ********, който съвпада с
посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на
нарушението.
По делото се установи, че мобилната система, посочена по-горе, е
одобрен тип средство за измерване, което е преминало и последваща
проверка,което се установява от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 год. и протокол от проверка № 87-СГ-
ИСИС/29.06.2022г.
Като доказателства допълнително, при новото разглеждане на делото за
изискани и са представени копие на ел.фиш серия К/ 4076131 на ОДМВР-
Хасково, справка за нарушител, 2 бр.разпечатки от АИС „АНД“ с отбелязани
дата на връчване и дата на влизане в сила на ел.фиш ЕФ серия К/ 4076131 на
ОДМВР- Хасково, както и дата на връчване на този ел.фиш /17.11.2021г.,
плащане на глобата по този ел.фиш- 29.04.2022. и респ. датата на влизане в
сила на ЕФ- 02.12.2021г.. Приложени са и снимки с разположението на АТСС
и пътен знак „В 26“ с въведеното ограничение на скоростта.
При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът
съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана
страна в процеса, въпреки, че не е ясно кога на жалбоподателя е връчен
обжалвания ЕФ, но това обстоятелство, за което не е представено
доказателство от АНО не следва да му ограничи правото да обжалва
атакувания акт, при което съда приема, че подадената жалба е в срок.
Предвид и това подадената жалба следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема, че обжалваният Електронният фиш съдържа всички
3
реквизити, предвидени в чл.189 ал.4 от ЗДвП, като са посочени-
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението- ОД на МВР-Кърджали. Няма изискване
в закона в същия да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също
и по какъв ред следва да се обжалва, същото да съдържа подпис и печат на
издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Не може по
аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН
и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Още повече, че в случая е
използван утвърден образец на ЕФ от министъра на вътрешните работи.
Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен
реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово
описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на
извършване на нарушението.
От приложените веществени доказателствени средства също се
установява точното място, на което е извършено нарушението, както и
посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационния
номер на автомобила, и останалите реквизити на акта.
При така посоченото място- на територията на община Кирково,
безспорно е видна компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ,
както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.2 във
вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 120с50В, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала
последваща проверка.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС, издаването на електронния фиш е
строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им- чл.165 ал.2 т.6 и т.7
ЗДвП., същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
4
орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически
средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление.
Освен това следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП с ДВ от
13.03.2015г., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани
технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на
автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65 (Нова - ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат:а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган;б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес.
На второ място, с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП, ДВ
бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г., която редакция е в сила към момента на
извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на
предпоставки за това, а именно- нарушението да е установено и заснето с
АТС или система и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Или, отсъствието на
контролния орган и нарушителя е меродавно към момента на издаването на
ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.
В тази насока следва също да бъде съобразена и законовата промяна от
09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДП, с която е отпаднало изискването
контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез АТСС.
От гореизложеното следва, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на
ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни
5
изменения в ЗДвП. В това тълкувателно решение и в чл.7 ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е посочено, че при
контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен
предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия
момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при
неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че
непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Съобразно горното и събраните по делото доказателства съдът намира
издаденият ел.фиш за съответстващ на изискванията, посочени в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Съобразно и това се налага изводът, че е
установено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение-
посоченият по-горе по вид и №, за което свидетелства приложеният клип със
съответният номер от датата на нарушението, който съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в
административнонаказателният процес. От този клип е видно, че е заснето
именно МПС, предмет на ел.фиш- като на снимката се вижда ясно номерът
на самата кола и посоката на движение на колата, и те са потвърждават и с
протокола за използване на АТСС.
Съдът, при извършената служебна проверка, не установи да има
нарушение на въведените правила при ползването на АТСС, в т.ч. и тези,
упоменати в жалбата.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е
регистрирано на името на жалбоподателят, който не се е възползвал от
правото си по чл.188 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало
моторното превозно средство. Именно поради това обстоятелство съдът
намира, че правилно жалбоподателят е привлечен към административно-
наказателна отговорност, доколкото е доказано авторството на деянието.
Съгласно ЗАНН за да се осъществи административно- наказателна
отговорност по отношение на конкретно лице е необходимо наличието на три
6
предпоставки: 1/несъмнено да е установено административно нарушение; 2/
еднозначно да е индивидуализирано лицето, което следва да понесе
отговорността; и 3/да липсват на данни, които изключват виновно поведение
от страна на нарушителя.
Несъмнените факти по делото са, че не друго лице, а именно
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на посочените дата час и
място и с посоченото МПС, налага безусловно да се приеме, че същият е
нарушил материалното правило за поведение, установено в в разпоредбата на
чл.21 ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП и съответно, следва да понесе административно-
наказателната отговорност за извършеното нарушение.
В същото време следва да се посочи, че не е установено нарушението да
е повторно, т.к. не е допуснато в 1-год.срок от наказването му за друго такова
нарушение с посоченият по-горе ел.фиш ел.фиш серия К № 4076131-
представен като доказателство по делото, и това е така поради следното; с
Ел.фиш серия К № 4076131, жалбоподателят е наказан за това, че на
20.10.2020г. в гр.Хасково / на посочената улица/ е допуснал нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП- а именно за движение в населено място с въведено
законово ограничение на скоростта от 50 км/ч. Нарушението, посочено в
обжалваният ел.фиш серия К № 6677363 на ОДМВР- Кърджали, е за
допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.20 ал.1 от ЗДвП, т.е. за допуснато
нарушение за движение в извън населено място при въведено ограничение на
скоростта със пътен знак „В 26“.
Изложеното по-горе сочи, че липсват основанията да се приеме, че има
повторност, т.к., в разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП са посочени
стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не
следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и
от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено
място или автомагистрала.
В същото време съдът приема, че процесното нарушение, предмет на
обжалваният ел.фиш, е установено в извън населено място, където е въведено
с пътен знак ограничение на скоростта от 60 км/ч. Установи се от
доказателствата по делото, че на процесната дата и час жалбоподателят, като
водач на посоченият лек автомобил, се е движил с 124 км/ч., и така е
превишил допустимата скорост за движение извън населено място,
7
нарушавайки забраната на чл.21 ал.2 от ЗДвП. С представените писмени
доказателства се установи, че жалбоподателят е извършил деянието в
едногодишен срок от влизането в сила на наказанието, наложено с
посоченият ел.фиш за нарушение на въведени правивал за скорост- с
посоченият ел.фиш, в който е посочена като нарушена разпоредбата на чл.21
ал.1 от ЗДвП, като от обстоятелствената част на фиша става ясно, че
констатираното нарушение е извършено в населено място, и поради това
АНО е определил санкцията по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП- превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице повторност, т.к. са
осъществени два различни състава на нарушение. Така установеното води до
извода, че следва на основание чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, съдът да приложи
закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като преквалифицира санкционната норма
на деянието по чл.182 ал.4 от ЗДвП, защото няма пречка това да бъде сторено,
предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими
напълно към състава на нарушението по чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП. По силата на
цитирания текст на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, въззивният съд разполага с
пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без
да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на
цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до
ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното
производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната
им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на
чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП са описани в атакувания акт. По изложените
съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като приложената
санкционна норма се преквалифицира по чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП, и по този
начин следва и да се намали размера на наложеното наказание „глоба“ от
1 400 лева на 700 лева.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като
с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В
случая от страна на жалбоподателката е представен договор за правна защита
и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 300 лева. Освен това и за касационното
обжалване е договорено възнаграждение в размер на 300 лева. Това е в
8
рамките дължимото минимално възнаграждение съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
от представителя на ответната страна е направено възражение за
прекомерност. Съдът намира възражението за неоснователно, защото
заплатеният размер на адвокатското възнаграждение не надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна
помощ, и в този смисъл същият се явява съразмерен и съответстващ на
критериите по чл.36 ал.2 от ЗАдв.- да е справедлив и обоснован. По
съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателя
се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице следва да понесе тези разноски по делото.
Същевременно претенция за разноски е направена и от страна на
административнонаказващия орган, но при разглеждането на делото- при
първото разглеждане на делото АНО не е представляван, като е постъпило
само молба от ю.к., без в същата да е конкретизиран предметът на съдебното
производство, поради и което искането в тази насока е неоснователно.
Водим от горното, и на осн.чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К №
6677363, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на С. С. Я. с ЕГН-
**********, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.4 вр.ал.2 т.6 от ЗДвП , е наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 1 400 лева, за
допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, КАТО
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма от чл.182 ал.4 от ЗДвП на чл.182
ал.2 т.6 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба“ от 1 400
лева на 700 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Кърджали да заплати на С. С. Я. с ЕГН-
**********, сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
9
съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10