№ 240
гр. гр.Несебър, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242150100259 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЕВН Б.Е..” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, против „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. ***.
В исковата молба се твърди, че на 08.12.2023 г. „ЕВН Б.Е..“ ЕАД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд- Несебър за
вземанията си към ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1363/2023 г. по
описа на НсРС. По цитираното частно гражданско дело била издадена заповед за
изпълнение, срещу която в срок било подадено възражение от ответника, поради което за
ищецът възникнал правния интерес от образуване на настоящото производство.
Сочи се, че на 01.12.2022 г. пълномощник на ответника подал заявление за смяна на
клиент за обект на свободен пазар, до „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ведно с декларация
за достъп до мрежата, както и представил договор от 20.05.2022 г. за наем на присъединения
обект с адрес гр. ***, със срок на договора 5 години. За ответното дружество бил открит
клиентски номер ***. „Д.С.“ ЕООД било подписало и индивидуален договор за доставка на
електрическа енергия с ищеца, в качеството му на доставчик от последна инстанция,
съобразно лицензия Л-413-17/08.07.2013 г. на КЕВР. По силата на същата ищецът имал
правото да продава ел.енергия на основание чл.95а от Закона за енергетиката, която се
отчитала съобразно показанията на средството за търговско измерване, монтирано в обекта.
Ответникът, като купувач, се е задължил на основание чл.21 от Общите условия, да заплаща
задълженията си.
Твърди се, че до обекта, находящ се в гр. ***, бистро Г., с наемател ответника, била
1
доставена ел.енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. на обща стойност 521.41
лв., която не била заплатена. Поради забава се дължала и сумата от 26.99 лв.,
представляваща лихва за периода от 22.06.2023 г. до 07.12.2023 г. За двете суми били
издадени фактура № **********/12.06.2023 г. за сумата от 6.38 лв.- главница, за периода от
01.05.2023 г. до 31.05.2023 г., фактура № 20000389610/21.06.2023 г. за сумата от 15 лв. за
периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023г., фактура № **********/11.07.2023 г. за сумата от
500.03 лв. за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г. Сочи се, че описаните по- горе
фактури били получени от предишния наемател на обекта, но реален ползвател бил
ответника.
С оглед изложеното се моли да бъде прието за установено съществуване на вземане на
ищеца против ответника за сочените суми, за които била издадена заповед по ч.гр.д. №
1363/2023 г. по описа на РС- Несебър. Представят се писмени доказателства.
В месечният срок не е постъпил писмен отговор от ответното дружество. Постъпилото
по делото становище и молба от адвокат Бусаров съдът е оставил без уважение съобразно
изложените в протокол от 14.06.2024 г. основания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 1363 по описа на НсРС за 2023 г. се
установява, че е издадена заповед № 630 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 15.12.2023 г., по силата на която е разпоредено длъжникът „Д.С.“ ЕООД да заплати
на кредитора „ЕВН Б.Е..“ ЕАД сумата от 521.41 лв.- главница, стойност електрическа
енергия и мрежови услуги, доставени на длъжника за периода от 01.05.2023 г. до 30.06.2023
г. на основание чл. 95а от Закона за енергетиката и пар. 196 от ПЗР на ЗИД на Закона за
енергетиката, за обект, находящ се в общ. ***, Бистро Г., ИТН ***, сумата от 26.99 лв.-
мораторна лихва, дължима за периода от 22.06.2023 г. до 07.12.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 521.41 лв., считано от 11.12.2023 г. до изплащане на
задължението, както и сумата от 75 лв., представляваща направените от заявителя разноски
по делото.
По делото са представени посочените в исковата молба Заявление за смяна на клиент за
обект/и на свободен пазар, ведно с Декларация за достъп до мрежата, Общи условия
продажба на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция, както
и Индивидуален договор към тях, Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 37,
том XL, рег. № 19789, нот. Дело № 7585 от 2007 г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208
на НК и с район на действие НсРС, Удостоверение № 175 от 15.06.2006 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж, издадено от Община Несебър, Генерално пълномощно, издадено от
ответника, както и изброените фактури.
2
От страна на представителят на ищеца бе направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, като предпоставките за това са налице. С разпореждане № 700 от
18.03.2024 г., постановено по чл. 131 от ГПК, на ответникът изрично са указани
последиците по чл. 238, ал. 1 от ГПК в случай, че не депозира отговор на исковата молба в
определения срок, не се яви в първото по делото съдебно заседание и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Съобщението за това е получено от Величка
Янева- пълномощник на ответното дружество с налично по делото пълномощно, на
26.03.2024 г. В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е представен писмен отговор, няма
представено искане делото да се разгледа в отсъствието на ответника, поради което е налице
хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдът намира, че изложените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, обосновават извод за
основателност на предявените искове, поради което е налице и второто условие за
постановяване на неприсъствено решение, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. С оглед
на това искането по чл. 238, ал. 1 от ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, върху
ответното дружество следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца
разноски в настоящото производство, а именно 25 лв.- държавна такса, както и сумата от 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение на ищцовото дружество. Следва да бъдат присъдени и
сумите от 25 лв.- държавна такса за заповедното производство, и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „ЕВН Б.Е..” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, против „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. ***, за сумата от 521.41 лв.- главница,
представляваща стойността електрическа енергия и мрежови услуги, доставени на длъжника
за периода от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. на основание чл. 95а от Закона за енергетиката и
пар. 196 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, за обект, находящ се в общ. ***, Бистро
Г., ИТН ***, сумата от 26.99 лв.- мораторна лихва, дължима за периода от 22.06.2023 г. до
07.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 521.41 лв., считано от
11.12.2023 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
630/15.12.2023 г. по ч.гр.д. № 1363/2023 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, да
заплати на „ЕВН Б.Е..” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата
общо в размер на 75 лв., представляваща направените по настоящото производство
разноски, както и разноските по заповедното производство общо в размер на 75 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4