РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Кърджали , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Васка Д. Халачева
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Дафин Бойчев Каменов (ОП-Кърджали)
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно административно
наказателно дело № 20215100600108 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 41/27.04.2021 год., постановено по Н.а.х.дело №
299/2020 год., Момчилградският районен съд е признал З. З. С. от гр. М.,
обл.Кърджали, за виновен в това, че на 03.06.2020 год. в гр. Момчилград,
като е проявил жестокост към гръбначно животно /чл.7 ал.2 от Закона за
защита на животните /ЗЗЖ/, във вр. с чл.151 и чл.160 от Закона за
ветиринарномедицинската дейност /ЗВМД/ - прострелял с въздушна пушка,
марка „GAMO CFX Royаl”, кал. 5.5 с № 04-1С-051806-05, негова собственост,
един брой куче от женски пол, порода неопределена - кръстоска, на възраст
около две години, черно на цвят, с което причинил противозаконно смърт на
животното, поради което и на основание чл.325б ал.1, предл.1-во от НК, във
вр.с чл.7 ал.2 от ЗЗЖ, във вр. с чл.151 и чл.160 от ЗВМД, във вр. с чл.78а от
НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева. С
решението, на основание чл.53 ал.1 б. „а” от НК съдът е отнел в полза на
1
Държавата предмета, послужил за извършване на престъплението: въздушна
пушка марка „GAMO CFX Royаl”, кал. 5.5 с № 04-1С-051806-05, собственост
на З. З. С., намираща се на съхранение в РУ – Момчилград, служба „КОС”.
Осъдил е З. З. С. да заплати по сметка на ОД на МВР – Кърджали направените
разноски на досъдебното производство за възнаграждение на вещо лице, в
размер на 347.70 лв.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия З. З. С. от гр. М. – адв.С.М. от АК - С., който го
обжалва изцяло, като неправилно - постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. В жалбата не се оспорва констатацията,
че подсъдимия е стрелял два пъти с въздушна пушка срещу куче, влязло в
двора му, което се опитвало да го нападне и ухапе, но същия не целял или
допускал, че може да причини смъртта му, като уцели артерията му, а искал
да предотврати нападението на кучето срещу него и да го прогони от имота
му. Жалбодателят развива съображения, че никой от свидетелите не е бил
наблизо, а същите се появили по-късно и техните показания не установявали
кротко или агресивно ли е било кучето, какво точно се е случило и какви са
били мотивите на подсъдимия да стреля по кучето. Твърди още, че
първоинстанционният съд не бил обсъдил противоречията в показанията на
свидетелите относно наличието на кръв по животното, като според едни е
имало кръв по крака, а според други – не, като съгласно заключението на
вещото лице по извършената съдебна ветеринаромедицинска експертиза
единствената рана е била в областта на осмото междуребрие. В заключението
си вещото лице сочело входяща рана, но не е отбелязано да е намерил
проектил, изстрелян от въздушната пушка, като нямало и изходящ отвор,
което пораждало съмнения дали нараняванията са получени от сачма или от
друго чуждо тяло, проболо кучето при преминаване през оградата или на
друго място. Оспорва се в жалбата формата на вината при осъществяване на
деянието, като се твърди, че подсъдимия е действал импулсивно, без да
формира съзнание за общественоопасния характер на деянието, без да
предвиди вероятното настъпване на общественоопасните последици и да
допусне тяхното настъпване. Жалбодателят моли да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което подсъдимия бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред
2
въззивната инстанция подсъдимия З.С. не се явява, редовно призован.
Упълномощеният му защитник поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че авторството на
деянието е установено по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, но намира наложеното на подсъдимия наказание за завишено.
Предлага решението на първоинстанционният съд да бъде изменено, като
бъде намалено наложеното административно наказание „глоба” до
минималния предвиден в закона размер.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваното
първоинстанционно решение, с оглед правилността му и доводите и
оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.313
и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия С.
обвинение. Събрани са исканите и посочени от страните доказателства,
относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, поради което не се е
наложило извършването на процесуално - следствени действия в тази връзка
във въззивното производство. От събраните в наказателното производство
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З. З. С. е роден на **.**.**** год. в гр. М., където живее
постоянно. Има завършено средно образование, разведен е, управител на „С.
И.” О. – М., не е осъждан.
На 03.06.2020 год. около 16.00 часа в гр. М., на ул.„В.” № **, общ.М., в
двора на дома на подс.З. З. С. влязло черно безстопанствено куче. Подс.С. се
ядосал, че животното е в двора му, уплашил се, понеже кучето залаяло, като
влезнал в дома си и взел притежаваната от него въздушна пушка марка
3
„GAMO CFX Royаl”, кал. 5.5 с № 04-1С-051806-05, и стрелял по кучето, но не
го улучил. Тъй като кучето не напуснало двора и продължило да лае, подс.С.
стрелял повторно с въздушната пушка от близко разстояние в гръдната
област на кучето и го уцелил. Кучето завило от болка и се промушило с
усилия през междуребрие на металната ограда на намиращия се в съседство с
двора на подс.С. двор на С. „Н. Й.В.” - гр. М., където паднало на земята и
умряло. По същото време в двора на училището дошли свидетелите Н. Т. П.,
С. М. Ю., Д. Н. С. и С. А. М., които били в заведение „Т. к.”, намиращо се на
около 50 метра от двора на подс.С.. Свидетелите чули шума от изстрела на
въздушната пушка и видели кучето, което лежало окървавено и безжизнено в
двора на училището, намиращ се на около 10 метра от оградата на двора на
подс.С.. На следващия ден трупът на кучето бил транспортиран с автомобил
на ОбА - Момчилград до гр.Пловдив и бил предаден на ветеринарен лекар и
вещо лице към ОС- Пловдив - д-р М. Д. След съставяне на Аутопсионен
протокол от 04.06.2020 год. и извършване на съдебна
ветеринарномедицинската експертиза, трупът на гръбначното животно бил
предаден за екарисаж на „Е. Б.- С.” О. - гр.С. с Потвърдителна бележка №
002780/10.06.2020 год.
Видно от писменото заключение на вещото лице д-р М. Д. по
извършената на досъдебното производство съдебна ветиринарномедицинска
експертиза, касае се за гръбначно животно /куче/ от женски пол, порода
неопределена - кръстоска, на възраст около две години, черна на цвят със
светли гърди, с изсветлена долна част на крайниците и изсветлял край на
опашката, на което е било причинено разкъсване на аортата - rupture aorte
/най-големия кръвоносен съд при гръбначните животни/ в областта на осмото
междуребрие, вследствие на което се е получил голям вътрешен кръвоизлив и
е настъпила смъртта на гръбначното животно. При външния оглед на трупа на
животното не се установяват видими, открояващи се следи от насилие или
наранявания. Съчмата на въздушната пушка е преминала през гръдната стена,
разкъсала е аортата в областта на осмото междуребрие и е преминала през
десния връх на белия дроб, вследствие което е получен голям вътрешен
кръвоизлив и е последвала смъртта на кучето. Вещото лице е дало
заключение, че ако проектилът е преминал около два милиметра вентрално,
би избегнал аортата и не би настъпила смърт. В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си, като обяснява, че най-вероятно на мястото
4
на разкъсването на аортата е имало аневризма на същата, както и че не е
намерил проектила от съчмата при аутопсията на трупа на кучето.
С протокол за доброволно предаване от 03.06.2020 год. подс.С. предал
на органите по разследване въздушна пушка марка „GAMO CFX Royаl”,
кал.5.5 с № 04- 1С-051806-05, която била приобщена като веществено
доказателство по делото и била предадена на съхранение в РУ- Момчилград,
служба „КОС”. Видно от Докладна записка за проверка на неогнестрелно
оръжие, въздушна пушка марка „GAMO CFX Royаl”, кал. 5.5 с № 04-1С-
051806-05 не се води на отчет в регистъра за неогнестрелни оръжия и не
подлежи на регистрация, според изискванията на чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена от обясненията на подс.З. З. С., дадени на досъдебното
производство пред орган по разследването и тези, дадени в съдебно
заседание, които съдът е кредитирал отчасти; от показанията на свидетелите
С. Ю., Д. С., А. М., П. П., Б. Ш., С. М., Е. М. и Е. С., дадени на досъдебното
производство и показанията им, дадени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, които първоинстанционният съд е кредитирал
изцяло; от показанията на свидетелите Т. М., Н. П. и С. С., дадени на
досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени в съдебно
заседание и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281
ал.5, във вр. с ал.1 т.4 от НПК, на които съдът е дал вяра изцяло; от писменото
заключение на вещото лице д-р Марчо Дулев по извършената на досъдебното
производство съдебна ветеринаромедицинска експертиза и поясненията му в
съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които съдът е кредитирал
изцяло; както и от останалите писмените доказателства, събрани в хода на
наказателното производство, приобщени към доказателствената съвкупност
по надлежния ред от първоинстанционния съд.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетелите Н. П., С. С. и С. М., от които по безпротиворечив начин се
установява, че на инкриминираната дата същите са чули изстрел от въздушна
пушка, произведен от подс.С., и след като погледнали към къщата му, видели
как кучето изминало няколко метра извън оградата на къщата на подсъдимия
и паднало на земята в двора на училището, където умряло. Тези показания
5
съдът е кредитирал като логични, последователни и кореспондиращи
помежду си и с други доказателства по делото. Обосновано решаващият съд е
кредитирал и показанията на останалите разпитани по делото свидетели - С.
Ю., Д. С., А. М., П. П., Б. Ш., Е. М., Е. С. и Т. М., като логични,
последователни и кореспондиращи помежду си и с другите доказателства по
делото, макар и същите да касаят един малко по-късен момент от
произвеждане на изстрелите и настъпване на смъртта на кучето. Не без
значение в тази връзка са и обясненията на самия подс.С., който не отрича, че
е произвел два изстрела с въздушната си пушка в посока към кучето, като
вторият е бил произведен от по-близко разстояние. Все в подкрепа на
свидетелските показания, на които първоинстанционният съд е дал вяра, са и
аутопсионния протокол на кучето, както и писменото заключение на вещото
лице д-р Д. по извършената съдебна ветеринарномедицинска експертиза,
както и поясненията му в съдебно заседание, от които се установява, че при
аутопсията на кучето е установена входна рана в областта на осмото
междуребрие на кучето с диаметър от около 2 мм, разкъсване на аортата и
пробиване на десния връх на белия дроб, вследствие на което е получен голям
вътрешен кръвоизлив и е последвала смъртта на кучето. В тази връзка
настоящата инстанция намира за несъстоятелни твърденията на защитника на
подс.С., изложени в жалбата – че съществували противоречия в показанията
на свидетелите относно наличието на кръв по животното – дали е имало
такава в областта на крака му или на друго място. Това е така, тъй като дори и
да се приеме, че има такива противоречия, то същите са несъществени и не
касаят предмета на доказване на чл.102 т.1 от НПК по делото, а именно –
извършеното престъпление и участието на подс.С. в него.
Не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.С., дадени на
досъдебното производство, както и тези, дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, в частта им, в която установява, че
стрелял по кучето, за да се защити, тъй като същото го нападнало и щяло да
го ухапе. В посочената част обясненията на подс.С. са изолирани и
неподкрепени от никакви други доказателства по делото, а напротив –
опровергават се по категоричен начин от кредитираните от съда
доказателства, посочени по-горе в мотивите. Така, пред свидетелите подс.С.
въобще не е твърдял, че кучето го е нападнало и щяло да го ухапе, респ. бил
се уплашил да не ухапе детето му, а е заявил пред тях, че кучето му е
6
повредило лехите със засяти зеленчуци. С оглед изложеното по-горе в
мотивите, настоящата инстанция намира, че обясненията на подс.С. в
обсъжданите по-горе части, представляват опит за изграждане на защитна
версия в негова полза, целяща да го оневини.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
намира, че подс.З.С. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 325б ал.1 от НК - на инкриминираните дата и място
– на 03.06.2020 год. в гр. Момчилград, като е проявил жестокост към
гръбначно животно /чл.7 ал.2 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, във вр.
с чл.151 и чл.160 от Закона за ветиринарномедицинската дейност /ЗВМД/ -
прострелял с въздушна пушка, марка „GAMO CFX Royаl”, кал. 5.5 с № 04-1С-
051806-05, негова собственост, един брой куче от женски пол, порода
неопределена -кръстоска, на възраст около две години, черно на цвят, с което
причинил противозаконно смърт на животното, до какъвто правилен,
обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. За да постанови осъдителното си решение,
първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и оценка на
събраните по делото доказателства, като въззивната инстанция споделя
крайният му извод, че съвкупността от преки и косвени доказателства,
поотделно и в своята взаимовръзка, водят до единствено възможният извод
относно авторството на деянието, времето и мястото на извършването му, а
именно: че на инкриминираните дата и място – на 03.06.2020 год. в гр. М.
подс.С. е произвел два изстрела с въздушна пушка към куче, влязло в двора
му, в резултат на което в областта на осмото междуребрие на кучето
проникнала съчма, която преминала през гръдната стена, разкъсала аортата
му и преминала през десния връх на белия дроб. Вследствие на това
нараняване кучето е получило голям вътрешен кръвоизлив, причинил смъртта
му, т.е. че автор на деянието е именно подс.С., като същевременно
доказателствата изключват каквато и да било друга възможност смъртта на
животното да е причинена на друго място, по други време и начин, или от
друго лице. В тази връзка следва да се отбележи, че твърденията на
защитника на подсъдимия, изложени във въззивната жалба - че е възможно
кучето да се е проболо на друг предмет при преминаването си през оградата
между двора на подсъдимия и двора на училището, са напълно несъстоятелни
7
и неподкрепени от каквито и да било доказателства по делото.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия С.,
чрез проява на жестокост към гръбначно животно - куче, по смисъла на чл.7
ал.2 от ЗЗЖ, във вр. с чл.151 от ЗВМД, съгласно които жестокост е „...всяко
действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се
страдание на животното, или увреждане на З.вето му или стрес”, както и
„причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на
животни”, а именно - прострелял с въздушна пушка марка „GAMO CFX
Royаl”, кал. 5.5, негова собственост, един брой куче от женски пол, порода
неопределена - кръстоска, на възраст около две години, черно на цвят, с което
противозаконно е причинил смъртта му. Правилен и в съответствие с
материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че по делото не са
събрани данни деянието да е извършено при някоя от хипотезите,
оправдаващи причиняването на жестокост и смърт на гръбначно животно,
каквито са например разпоредбата на чл.160 ал.2 от ЗВМД, където се
регламентира въпроса с допускане умъртвяването на животни (при
ликвидиране на заразни болести, при дератизация, при нападение на хора от
животно, при самозащита и при практикуване на лов по реда на Закона за
лова); разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗВМД, където са регламентирани
случаите, при които се извършва евтаназия на животни; разпоредбата на чл.8
ЗЗЖ, регламентираща ограничаване и ликвидиране на заразни болести по
животните, професионална борба с вредни гризачи, лов и риболов,
извършвани според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча и
Закона за рибарството и аквакултурите, прилагане на дресировъчни методи,
които имат за цел придобиването и/или развиването на ловни, охранителни,
следотърсачески или водачески качества у кучетата, медицински
експерименти и лекарствени изпитвания и поставяне на „спъвачки" на
овчарски или скитащи кучета, с цел ограничаване на възможностите им да
преследват дивеча.
Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че престъплението
е осъществено от подс.С. и от субективна страна, при форма на вината:
евентуален умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици, като е допускал
тяхното настъпване. Това е така, тъй като подс.С. е имал представа за всички
8
обективни елементи на деянието, като с оглед възрастта му, жизнения му
опит и нивото на физическото и психическото му развитие несъмнено е
съзнавал, че като произвежда изстрели с въздушна пушка от близко
разстояние към гръбначно животно, може да му причини болка и/или
евентуална смърт, като последният резултат - причиняването на смърт на
животното не е целен, но е бил допускан и приеман от подс.С. като
последица от действията му. С оглед изложеното, настоящият състав намира
за неоснователен довода на защитника на подсъдимия, изложен във
въззивната жалба и в съдебно заседание – че подс.С. е действал импулсивно,
без да е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието,
както и не е предвиждал общественоопасните последици и не е допускал
тяхното настъпване.
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с
обжалваното решение първоинстанционният съд е признал подсъдимия З.С.
за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и
в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице
предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по
отношение на подсъдимия - за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като
за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 3 години, както и кумулативно по-леко наказание -
„глоба” от хиляда до пет хиляди лева. Налице са и останалите предпоставки
за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимият не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като
от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от деянието и които да не са възстановени. А щом
са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената
законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е
задължително и няма алтернатива. При определяне размера на
административното наказание „глоба” на подсъдимия, първоинстанционният
съд е отчел като смекчаващо отговорността му обстоятелство ниската степен
на обществена опасност на дееца, обусловена от чистото му съдебно минало;
9
и като отегчаващи отговорността му обстоятелства - обществената опасност
на деянието, която е счел за завишена, предвид обществените отношения,
които засяга, както и недостатъчното уважение към установените обществени
и нормативни правила, като му е наложил административно наказание в при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния
предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 2 000 лв.
Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия З.С.
административно наказание е явно несправедливо, като завишено по размер.
Това е така, тъй като въззивният съд намира, че обществената опасност на
деянието не е завишена, както е приел първоинстанционния съд, а е типична
за този вид престъпления, както и е неясно какво е имал предвид съдът,
отчитайки като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
„..недостатъчното уважение към установените обществени и нормативни
правила”. От друга страна, въззивният съд намира, че следва като смекчаващи
отговорността на подсъдимия С. обстоятелства да бъдат отчетени още и
причините и мотивите за извършване на престъплението – влизането на
кучето в двора на подсъдимия, залайването на кучето, от което подсъдимия се
уплашил, и желанието му да го прогони от двора си; както и недоброто му
материално положение и имотно състояние, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера на административното наказание „глоба”. С оглед
изложеното настоящата инстанция намира, че административното наказание
„глоба” което следва да бъде наложено на подс.С., следва да бъде определено
в абсолютно минималния възможен размер от 1 000 лв., като същото напълно
би съответствало на тежестта на извършеното престъпление и на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, като именно наказание в посочения
размер би било достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите; да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и
възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.
Посоченото налага решението на първоинстанционния съд да бъде изменено
в частта му относно размера на административното наказание „глоба”,
наложено на подс.С. на основание чл.78а ал.1 от НК за извършено
престъпление по чл.325б ал.1 от НК, като същото следва да бъде намалено от
2 000 лв. на 1 000 лв.
10
В съответствие с разпоредбата на чл.53 ал.1 б. „а” от НК, правилно
първоинстанционният съд е постановил отнемане в полза на Държавата на
вещественото доказателство - въздушна пушка марка „GAMO CFX Royаl”,
кал.5.5 с № 04- 1С-051806-05, като вещ, която принадлежи на виновния и е
послужила за извършване на умишлено престъпление.
Правилно, с оглед изхода на делото, подсъдимият С. е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР - Кърджали направените по делото разноски
за възнаграждение на вещо лице на досъдебното производство, в размер на
347.70 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че извън наложителното изменение
на обжалваното решение в частта му относно размера на наложеното на
подсъдимия административно наказание „глоба”, в останалата му част
решението е правилно, обосновано и законосъобразно и при постановяването
му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не
са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което
следва същото да бъде потвърдено в тази му част.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр.
с чл.334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.1 и чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 41/27.04.2021 год., постановено по Н.а.х.дело №
299/2020 год. по описа на Момчилградския районен съд, в частта му, с която
за извършеното престъпление по чл.325б ал.1 от НК, на основание чл.78а ал.1
от НК З. З. С. от гр. М., с ЕГН **********, е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
2 000 лв., като НАМАЛЯВА размера на административното наказание
„глоба” от 2 000 лв. на 1 000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12