Р Е Ш Е Н И Е
№………/2019г.
гр.Варна 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№16744/2018г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищеца „Т****“
ЕАД твърди, че предявява настоящия иск за установяване на вземането си на основание
чл.415 от ГПК във връзка с разпореждане по ч.гр.д.№ ****по описа на ВРС. Твърди се, че между ищеца и ответника Й.М. са
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги с №****, съгласно който на ответника са предоставени мобилен телефонен
номер *** и мобилно
устройство таблет, договор за мобилни услуги №****, съгласно който на ответника е предоставен
телефонен номер****, договор
за мобилни услуги № **** и Договор
за лизинг от 27.02.2016г., съгласно които на ответника са предоставени мобилен
телефонен номер **** и мобилен
телефонен апарат, договор за фиксирани услуги №*** съгласно който на ответника са предоставени фиксиран телефонен
номер **** и
стационарен телефонен апарат, допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги *** и Договор
за лизинг от 27.04.2016г., съгласно които са предоставения на ответника мобилен
номер **** и влиза в
сила нов абонаментен план, както и е предоставен мобилен телефонен апарат,
договор за мобилни услуги № **** и Договор
за лизинг от 11.06.2016г., съгласно които на ответника са предоставени мобилен
телефонен номер **** и мобилен
телефонен апарат. Ищецът твърди, че ответника не е изплатил задълженията си
начислени му в пет броя фактури издадени в периода от м.юли 2016г. – м.ноември
2016г. Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договорите по вина
на ответника поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура
от 01.11.2016г. която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в общ размер на 1480,59лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилни устройства в общ размер на
705,46лв. с вкл. ДДС. Сочи се, че съгласно изрични клаузи в индивидуалните
договори между страните в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор
по вина на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от прекратяване на
съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Твърди,
че сумата от 1489,59лв. представляваща задължение за неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги не е била предмет на частното
гражданско дело и не се претендира в настоящото производство. Предявява искане,
съдът да постанови решение с което да приеме за установено наличието на
вземането на „Т.Б.“ ЕАД по издадена
заповед за парично задължение по частно гражданско дело №**** по описа на Районен съд гр.Варна против
ответника Й.С.М. в размер на 962,64лв., представляваща общ сбор на дължимите
суми съгласно фактура №****, фактура №****, Фактура №****, фактура № **** и фактура
№****, ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата
молба, в който счита предявения иск за допустим и основателен предвид
представените писмени доказателства
и сключения между страните
Договор за потребление на мобилни услуги. Възразява че е налице разминаване на
изписването на подписа на ответника в отделните договори.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.422 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети: договор за мобилни услуги от
16.01.2016г., декларация-съгласие, приложение от 16.01.2016г., договор за
мобилни услуги 4.02.2016г., приложение от 4.02.2016г., , декларация съгласие от
4.02.2016г., договор за мобилни услуги от 27.02.2016г., запис на заповед от
27.02.2016г., декларация съгласие от 27.02.2016г., приложение от 27.02.2016г.,
договор за фиксирани услуги от 12.03.2016г., приложение от 12.03.2016г.,
декларация-съгласие от 12.03.2016г.,
сертификат за пакетни услуги от 12.03.2016г., приложение от 12.03.2016г.,
декларация-съгласие от 12.03.2016г., допълнително споразумение към договор от
27.04.2016г., договор за лизинг от 24.04.2016г., запис на заповед от
27.04.2016г., декларация-съгласие от 27.04.2016г., приложение от 27.04.2016г.,
договор за мобилни услуги, договор за лизинг от 11.06.2016г., , общи условия,
запис на заповед от 11.06.2016г., приложение от 11.06.2016г., фактури за общо
потребление и СГЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да
докаже твърденията си за сключването на сочения договор за предоставяне на
телекомуникационна услуга, условията по същия-срок, цени, обем на услугата,
последици от неизпълнение, а ответникът предвид не само характера на предявения
иск, но и направените възражения по реда на чл.131 от ГПК не носи доказателствена тежест освен за оспорената автентичност на
подписите положени от негово име.
По делото е
приложено гр.д.№**** на ВРС, ХХХІ
състав в рамките на което по заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК в
негова полза срещу ответника са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 962.64лв. главници по договори за мобилни
услуги, лизингови вноски и неустойки поради предсрочно прекратяване на
договорите.
Настоящия установителен иск е предявен за същата сума.
По установителния иск съдът приема следното:
За да е
налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат
установени като настъпили следните факти: че ответникът има качество на
потребител на мобилни услуги за процесния период и
абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно
учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на
ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във
фактурата размер; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията за неустойка.
При успешно провеждане на това доказване, ответникът следва да проведе такова
на наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на който е следвало да
изпълни насрещното си задължение по договора.
Видно е от представините договори за мобилни услуги и за лизинг, че
страните по настоящото производство са влезли в договорни отношения по силата
на които ответника е станал потребител на предоставяна от ищеца
телекомуникационна услуга за два телефонни номера съответно****, ****, ****, ****, за
мобилно устройство LG *******, ****, S****
G**** A*** B**** и S**** X****
M*** A**** B*** При проведената СГЕ сеу е
установило, че оспорените от особения представител на ответника подписи на
последния положени в представените договори са автентични което води на изрода
за редовни договорни отношения. По отношение на всички други твърдения от ищеца
ответната страна е направила изявлени, че са
основателни.
От друга
страна предвид липсата на спор между страните съдът приема, че записванията в
представените едностранно издадени от ищеца фактури са отражение на редовно
водено счетоводство на последния и поради това следва да се разглеждат като
доказващи по размер претенцията.
Предвид
изложеното съдът приема, че предявеният иск следва да се разглежда като доказан
по основание и размер и да се уважи като се присъдят и сторените в исковото и
заповедното производства разноски в размери съответно от 385лв. по заповедното
и 1 035лв. разноски в исковото производство.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Т**** със седалище и адрес на управление *** 4, „Б**** и ответника Й.С.М. ЕГН**********
***, че ответникът Й.С.М. ЕГН********** ДЪЛЖИ
на ищеца „Т****“ ЕАД сумата
от 962.64лв. представляваща сбор от 962,64лв. представляваща общ сбор на
дължимите суми съгласно фактура №****, фактура №*****, Фактура №****, фактура № **** и фактура
№****, ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-20.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането при съдена по
ч.гр.д.№****, 14 състав,
на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.С.М. ЕГН********** *** да заплати
на Т***“ ЕАД, ****със седалище и адрес на управление *** 4, „Б****“ сграда 6 сумите от 385лв. разноски по
заповедното и 1 035лв. разноски в исковото производства на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: