Решение по дело №82/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 2487/27.07.23г. на началник Отдел Оперативни дейности - Пловдив срещу Решение 78/ 17.06.23г. по АНД 531/22г. на РС- Смолян. С обжалваното решение Районен съд-Смолян е отменил като незаконосъобразно НП № 663621-F-660723/21.09.2022г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на ЕТ „А.-А. К.“- С., [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „.“ №., ет., ап.  е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за вменено нарушение на чл. 59а, ал.1 от Наредба Г-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.10 и ал.4, т.3 и т.5 ЗДДС.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа касационни основания по НПК и е подадена по реда на глава 12 АПК. В нея се твърди неправилност на постановеното въззивно решение. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд, че вмененото на търговеца административно нарушение е несъставомерно от обективна страна. Счита, че разпоредбата на чл. 118, ал.11, т.5 ЗДДС , съответно чл. 59а, ал.3,т.1 от Наредба Г-18/13.12.2006г. не изключва задължението на търговеца да подава данни за доставеното количество гориво по документ.

В тази връзка моли съда да отмени постановеното въззивно решение и с акт по същество да потвърди издаденото НП.

В законовия срок писмен отговор не е постъпил.

В съдебно заседание касаторът не изпраща процесуален представител. В писмена молба юлиск. Д. поддържа касационната жалба.

Ответникът не изпраща процесуален представител, в писмено становище оспорва подадената жалба. Счита постановеното решение на въззивния съд за законосъобразно и правилно. Претендира за присъждане на разноски в касационната инстанция по приложения договор за правна помощ.

Участващия по делото прокурор от ОП-Смолян счита подадената касационна жалба за неоснователна. Заема становище, че вмененото деяние е обективно несъставомерно, тъй като по аргумент от чл. 118, ал.11, т.5 ЗДДС разпоредбата на чл. 118, ал.10 ЗДДС е неприложима в случаите, когато в обекта се използва ЕСФП, което съответно е довело и до неправилно приложение на закона.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните, събраните пред въззивния съд доказателства, мотивите на обжалваното решение и съобрази константната практика на съдилищата по приложението на релевантните правни норми, АССм в настоящия си съдебен състав приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. Налице е правен интерес от търсената защита и по подадената касационна жалба се дължи произнасяне по същество при направения извод за допустимост на обжалването.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Фактите за страните са безспорни, установени са от въззивния съд, по тях няма спор. Основният спор е свързан с тълкуване съдържанието на нормата на чл. 118, ал.10 ЗДДС и нейната приложимост в конкретния казус.

За да отмени издаденото НП решаващият състав на Районен съд-Смолян в мотивите на обжалваното решение е приел, че вмененото деяние е обективно несъставомерно. Приел е, че в случая жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., като е подал своевременно нужните данни за процесната доставка от 31.01.2022г. по установената дистанционна връзка на данни чрез нивомерната измервателна система, което се установява от приложения като доказателство по делото служебен бон. Съдът е приел за безспорен този факт, като е посочил в мотивите си, че АНО също не е оспорил този факт, посочил го е, той е отразен и в НП. Изложил е мотиви, че жалбоподателят не е укрил информация за конкретната доставка от контролните органи, а напротив- предоставил е в пълнота чрез НИС данни за нея, след което е изложил правни аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл. 118, ал.10 в случаите, когато в обекта се използва ЕСФП, при което е отменил издаденото НП.

Така постановеното решение е валиден, допустим и законосъобразен съдебен акт, то е постановено и в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и на ВАС по въпроса приложима ли е нормата на чл. 118, ал.10 за обекти, в които е използвана ЕСФП. В този смисъл и Р.7534/10.07.2023г. по адм.д. № 48/2023г. на ВАС, Осмо отделение, Решение № 574/11.07.2023г. по КАНД № 400/2023г. на АС-Хасково и мн. др. В цитираните решения е застъпена тезата, която се споделя и от настоящия състав, приета и от Районен съд-, че изключението на чл. 118, ал.11 ЗДДС и чл. 59а, ал.3,т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. освобождава получателя на доставката на течни горива от задължението да подава електронен документ за получаване, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, какъвто е наличен в обекта и това изрично е посочено от административния орган. (в настоящия случай от АНО).

При това правно разрешение следва извод за неоснователност на касационната жалба, поради което на ответника по касация следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в размер на 200 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 78/ 17.06.23г. по АНД 531/22г. на РС- Смолян, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 663621-F-660723/21.09.2022г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на ЕТ „А.-А. К.“- С., [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „.“ №., ет., ап. . е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за вменено нарушение на чл. 59а, ал.1 от Наредба Г-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.10 и ал.4, т.3 и т.5 ЗДДС.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на ЕТ „А.-А. К.“- С., [ЕИК] деловодни разноски в производството пред касационната инстанция в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.