Определение по дело №149/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 762
Дата: 20 февруари 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20141200500149
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

Решение № 52

Номер

52

Година

08.10.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.12

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов

като разгледа докладваното от

Георги Стоянов Милушев

дело

номер

20135100600107

по описа за

2013

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 96/29.04.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 378/2012 год.,Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Л. Б. Р. от с. Д., О. К., български гражданин, с ЕГН *, за невиновен в това, че на 01.07.2012 год. по път № KRZ **** по посока на движение от с.Г. К., О. К. към с.Д., О. К. на километър 13110 метра при управление на МПС - лек автомобил „О. А." с рег.№ К **-** АР, собственост на Б. М. Р. от с. Д., О. К., с ЕГН * е нарушил правилата за движение, визирани в чл.20 ал.1 от ЗДвП/водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозното средство, което управляват/ и чл.20 ал.2 от ЗДвП /водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението /и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Димитър Асенов Башев от с. Горно К., О. К., изразяващи се в счупване на четвъртата и петата кости на лявото стъпало и разкъсването на сухожилията на мускулите разгъвачи на втория и третия пръсти на левия крак, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак, счупване на дясната лакетна кост, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, счупване на петото, шесто, седмо и осмо десни ребра довело до трайно затрудняване на движението на снагата и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.343 ал.З, буква „а", във връзка с чл.343 ал.1 буква „б", във връзка с чл. 342 ал.1, предложение III-то от НК.Отнел е в полза на държавата веществените доказателства обект № 1 - части от стъкло със залепено безцветно фолио върху части от тях, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 01.07.2012 год., обекти с № 1 ,2, 3,4 и 5 намерени при оглед на ВД - лек автомобил , марка „Опел-Астра" с Р № К **-** АР на 31.07.2012 год.

От горната присъда е останал недоволен прокурор от РП М., който я протестира, като твърди, че същата е неправилна,не кореспондира със събрания доказателствен материал по наказателното производство и са налице основания за отменяване й. Предлага, да бъде отменена първоинстанционната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия Л. Р. да бъде признат за виновен и осъден, като му се наложи наказание съобразно повдигнатото обвинение по чл.343, ал.З, бук. “а” във вр. с чл.343, ал.1, бук. “б” във вр. с чл.342, ал.1, предл.трето от НК и събрания доказателствен материал. В допълнителни мотиви към протеста се развиват подробни съображения в негова подкрепа. В съдебно заседание прокурорът от О. П. поддържа протеста така, както е предявен.

Ответникът по протеста – подсъдимия Л. Б. Р. в съдебно заседание,лично и със защитника си А.П.,изразяват становище, че протеста е неоснователен, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна и обоснована. Молят същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протеста е неоснователен.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Съпрузите-пострадалите свидетели, Д. А. Б. и А. Б.,живеещи в с.Г. К.,О.К.,сутринта на 01.07.2012г.,около 05.00 часа тръгнали пеша към нивата си,която се намирала в землището на с.Г. К..Свидетелят Б. носел на лявото си рамото три пластмасови тръби за поливане,а св.Б. носела в ръката си найлонова торбичка,в която имало пластмасова бутилка с вода.Двамата свидетели се движели по банкета на асфалтов път, идентифициран като път №KRZ1138, между с.Г. К. и с.Д., О.К.. Вървели отляво на асфалтовия път,по банкета в посока на движение към с.Д.,като св.Б. бил на около 3-4 метра зад св.Б.На км.1+110 свидетелите са били застигнати от автомобил, който блъснал св.Б. отзад.В резултат на удара св.Б. паднал на земята и се претърколил 2-3 пъти,след което автомобила преминал и през левият му крак.Достигайки до св.Башева автомобила закачил носената от нея найлонова торбичка,ведно с находящата се в нея пластмасова бутилка с вода, в резултат на което торбичката се скъсала,а автомобила продължил по пътя без да спре.Двамата свидетели не успели да видят нито марката, нито вида,цвета или регистрационния номер на автомобила.Също така не забелязали шум от счупване и не са забелязали паднали предмети от автомобила.В резултат на така настъпилото ПТП св.Б. получил множество телесни наранявания и останал да лежи на земята.След малко през същото място с автомобила си преминал и св.Е. Т.Св.Б. вдигнала ръка за помощ и св.Т. спрял до тях.След като разбрал,че св.Б. е пострадал сериозно св.Т. се обадил по телефона в „Б. п." с.К.,от където незабавно изпратили линейка за пострадалия. Също така на местопроизшествието пристигнал и полицейски патрул - свидетелите А. М. и К. К.,които запазили местопроизшествието. След пристигане на линейка пострадалият е бил транспортиран за лечение в Г.К..Впоследствие на местопроизшествието пристигнал и св.В. Т. също служител на РУП- К..За времето от 07.10ч. до 07.30ч. на 01.07.2012г. е бил извършен оглед на местопроизшествието, при който от три различни места от местопроизшествието са били иззети счупени стъкла от автомобил,като едното парче е било със залепено фолио.

В РУП - К. е било организирано издирване на извършителя и автомобила, и през следващите няколко дни са били проверени множество автомобили от региона,като на 13.07.2012г. е бил иззет лек автомобил „Опел астра" рег.№К**** АР,собственост на св.Б. М. Р..Същият ден -13.07.2012г. полицейския служител- св.Д. Г. е провел разговор с подсъдимия,който му заявил,че същата вечер е бил на дискотека в с.К. и се прибрал с лекия автомобил по прекия път през с.Г. К..По пътя срещнал някакви хора,но не ги познавал,след което се прибрал в с.Д..По отношение на счупеното стъкло подсъдимият му споделил,че същото е счупено пред заведение „А." в с.К.,на около 50 метра от полицейското управление.Св.Г. ходил на същото място и установил,че действително е имало стъкла от автомобил, като този факт е бил известен и на разследващия полицай по делото.На 31.07.2012г. е бил извършен оглед на горепосочения автомобил,при който се установило,че същият в предната част на преден ляв калник има деформация и подбитости, като по средата на предна лява врата се виждало деформация/вдлъбнатина/.Също така от купето на автомобила са били иззети парчета от стъкла,които били описани като обекти №1,№2,№3,№4 и №5.Съгласно показанията на свидетелите И. П. и К. И. същата вечер са били на дискотека - „Г. д. л." в с.К. заедно с подсъдимият.Двамата свидетели са си тръгнали от дискотеката на разсъмване около 05.00ч. и „нещо",като подсъдимият е останал в дискотеката.На 02.07.2012г. св.С. И. помолил подсъдимият да го закара до Г.Х.,но последният заявил,че му е счупено стъклото на автомобила и не може да тръгне с неговия автомобил.Поради тази причина св.С. И. решил да тръгне с личният си автомобил и подсъдимият го попитал дали може и той да пътува с него,за да си закупи стъкло за автомобила.Така св.С. И., синът му - св.К. И. и подсъдимия потеглили за Г.Х.,откъдето подсъдимият закупил стъкло за автомобила.Пред св.С. И. подсъдимият споделил,че счупил стъклото пред заведение „А." в с.К.,блъскайки врата по-силно.В хода на съдебното следствие са разпитани и родителите на подсъдимия - свидетелите С. Р. и Б. Р.,които заявяват,че на въпросната дата подсъдимият се прибрал сутринта около 06.30ч.,като през вечерта е бил на дискотека в с.К..Подсъдимият им споделил,че е счупил стъклото пред заведение „А.",като също така сочат,че стъклото на задната лява врата на автомобила е било напукано от преди това .Тъй като автомобила го ползвали от много години по него е имало много деформации и драскотини - по предния капак,преден ляв калник,предна лава врата и задна лява врата.

От заключението на вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза се установява,че на св.Д. Б. са били причинени следните телесни увреждания:Открито счупване на четвъртата и петата стъпални кости на левия крак и разкъсване на сухожилията разгъвачи на втория и третия пръсти на левия крак,наложили болнично и оперативно лечение и наблюдение;счупване на дясната лакътна кост;счупване на пето,шесто,седмо и осмо десни ребра.Описаните увреждания се получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали при ПТП.Откритото счупване на четвъртата и петата кости на лявото стъпало и разкъсването на сухожилията на мускулите разгъвачи на втория и третия пръсти на левия крак са довели до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4-5 месеца,при обичаен ход на оздравителния процес.Счупването на дясната лакътна кост е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около 3 месеца,при обичаен ход на оздравителния процес.Счупването на пето,шесто,седмо и осмо десни ребра е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около два-два и половина месеца,при обичаен ход на оздравителния процес.По отношение механизма на причиняване на телесните увреждания вещото лице в съдебно заседание заявява,че тези наранявания е възможно да се получат,чрез блъскане на пешеходеца с някои от страничните части на автомобила,с последващо прегазване в областта на стъпалото,като е възможно счупването на ребрата да е станало от падането след страничното удряне ако на терена,на който е паднал е имало някаква неравност с изразен ръб.

По реда на чл.282,ал.З от НПК е прието и заключението по назначената на досъдебното производство съдебна физико-химична експертиза,обективирана в протокол №12/БТМ-227 от 02.10.2012г. съгласно която се установило сходство в химичния състав на материала,от който са изработени фрагментите от фолио, намерени при оглед на ВД - л.а. „Опел Астра" с раг.№К****АР и тези намерени и иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 01.07.2012г.Стъклените микрочастици намерени при оглед на ВД - л.а. „Опел Астра" рег.№К****АР са сходни по морфологични признаци и са неразличими по елементен химичен състав от парчетата стъкло намерени и иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 01.07.2012г.

По делото е приета и авто-техническа експертиза,като вещото лице В. Д. дава следното заключение: 1.Лек автомобил „Опел Астра",per.№К**-**АР в конкретната пътна ситуация се е движел със скорост не по-малка от 70км/ч.; 2.Лекият автомобил е бил технически изправен непосредствено преди ПТП.Няма неизправности по него,които да са в причинно-следствена връзка с допуснатото ПТП. 3.Водачът на въпросния лек автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.Действията му били неадекватни на конкретната пътна ситуация и не отговаряли на изискванията за безопасност и не съответствали на тези по чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП.При приближаване на кривата е следвало да намали скоростта на движение до стойности,които биха му позволили да я преодолее безопасно и да не допусне ПТП;4.Лек автомобил „Опел Астра", рег.№К****АЛ е съпричастен към настъпилото ПТП.Движел се в посока от с.Г. К. към разклон с.Д.. Пешеходците Б. и съпругата му в попътната на него посока,от лявата страна на пътя.Лекият автомобил е излязъл частично от платното за движение,на банкета. Треакториите на движение са се пресекли, настъпила е мигновена обмяна на количество на движение между тях.При взаимодействието им лекият автомобил е избутал Б. извън платното и той е паднал на външната част от банкета.При съприкосновението си Б. с части от тялото/най вероятно с десния лакът/ е счупил стъклото на лявата задна врата и парчета от стъкло и фолио са се разпилели по платното,на банкета и в купето му. При движението напред автомобила е достигнал съпругата му и найлоновия плик е застъргал в предната лява врата,при което са оставени хоризонталните следи по нея.

При така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е съобразил, че не са налице достатъчно безспорни и категорични доказателства, за да се приеме, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен,както и че не са налице доказателства, от които може да се заключи по несъмнен и категоричен начин,че автор на деянието е подсъдимия.

Изключително подробно, правилно, логично и обосновано, първоинстанционния съд, след като е обсъдилгласните доказателства - показанията на И. П., Е. Т., К. И., С. Р., Б. Р., С. И., А. М., К. К., В. Т. и Б. К. е приел, че в тях не се съдържат данни,от които може да бъде направен извод относно авторството на деянието.Безспорно при извършения оглед на местопроизшествието на 01.07.2013г. от същото са били иззети стъкла от три различни места - от банкета и от пътното платно,като всички те вместо да бъдат обособени като три отделни обекта,същите са били смесени и обособени като ВД №1.Този пропуск отчетен от съда,определено внася неяснота и съмнение относно обстоятелството,точно кои части от намерените стъкла са били изследвани при назначената физико-химична експертиза.Също така е отчетен и факта,че в заключението си физико-химичната експертиза приема,че е налице „сходство" по отношение на стъклата и фолиото иззети от лекия автомобил и тези иззети от местопроизшествието, но сходството по никакъв начин не може да бъде прието като идентичност между тези обекти.Безспорен е и пропуска по извършения оглед на лекия автомобил и по „иззетите”неясно как обекти. Свидетелят Д. Г. установява и пред тази инстанция,че подсъдимия му е казал,че няма спомен да е ударил някого на пътя.Също така му е казал,че стъклото на автомобила е счупено пред заведение „А.”.

Относно некредитираното заключението на вещото лице по т.4 от авто-техническата екс´ертиза,за което съдът е приел,че вещото лице е излязло извън поставените му задачи,като дори е посочил,че лек автомобил „Опел Астра" рег.№К***АР е съпричастен към настъпилото ПТП,което обстоятелство е свързано с авторството на деянието и вината,то настоящата инстанция споделя напълно извода,както и този касаещ- описаният механизъм на ПТП.Безспорно същия е в противоречие с доказателствата по делото и конкретно с механизма на причиняване на телесните увреждания изяснени в съдебно заседание от вещото лице д-р Н. М.,а и самият експорт- В. Д. е заявил в съдебно заседание,че по този начин е опитал на „навърже нещата".

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. На практика, първоинстанционния съд е направил цялостен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото, като е изложил аргументирани и обосновани съждения относно приемането и неприемането на определени факти и обстоятелства, като е стигнал до единствения правилен и законосъобразен извод - че предявеното обвинение по чл.343 ал.З, буква „а", във връзка с чл.343 ал.1 буква „б", във връзка с чл. 342 ал.1, предложение III-то от НК, не е доказано по несъмнен начин, поради което на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимия Р. за невинен и го е оправдал.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 96/29.04.2013 год., постановена по н.о.х.дело № 378/2012 год.,Момчилградският районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

EB6981B8854ACF1FC2257BFE0043DD9A