Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Днес 26.10.2017г. година в град Плевен съдията-докладчик по НЧХД № 2746/2017г
по описа на РС-Плевен – Валери Цветанов, след като се запознах с материалите по
делото, намери за установено следното:
Съдебното
производство е образувано по тъжба на И.Ф.И. *** против И.В.М. *** за
извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК.
С тъжбата до РС-Плевен частният тъжител И.Ф.И. е
предявил обвинение срещу подсъдимия И.В.М. за това, че за периода от
15.04.2016г до 07.09.2017г в гр.Плевен, при условията на продължавано
престъпление, е разгласил позорни обстоятелства и е приписал престъпление на адв.И.Ф.И.,
като клеветата е разпространена на 15.04.2016г в сигнал до Районна
прокуратура-Плевен относно „отправени от адв.И. красноречиви заплахи към
семейството на И.В.М., свързани с финансови, сексуални и други посегателства…
последвало е обаждане на мобилния телефон, с което И. е заплашил М., че ще
направи всички възможно по силите му тези дни да ми прекъсне възможността за
живот”; и на 12.09.2017г посредством заявление от 07.09.2017г с
вх.№2235/12.09.2017г на деловодството на Висшия адвокатски съвет относно
уведомление, че по отношение на лицето адв.И. са образувани досъдебно
производство №140/2017г за престъпление по чл.144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 от НК и
досъдебно производство №3955/2017г по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, като
от клеветата са настъпили тежки последици. В тъжбата не е посочена правната
квалификация на деянието.
Делото е
с местна и родова подсъдност на Плевенски районен съд, с оглед разпоредбите на
чл.35 и сл. от НПК /раздел ІІ от НПК/.
Съдията-докладчик
констатира, че са налице основанията на чл.250 ал.1 т.2 от НПК и наказателното
производство следва да бъде прекратено, тъй като описаните в тъжбата деяния не
съставляват престъпления.
Разпоредбата на чл.250 ал.1 от НПК е в Глава ХІХ –
„Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. Това е
стадий на наказателния процес, който има непосредствена задача чрез
осъществяването на необходимите подготвителни действия нужни за започване и
приключване на съдебното производство, да се разглеждат единствено тези
наказателни дела, по които са извършени съответните процесуално следствени
действия в обем, необходим за обезпечаване на срочното им приключване и спрямо
тези лица, за които са налице предпоставките да придобият качеството на
подсъдим в процеса. За постигане на тази цел законодателят е предявил основания
за прекратяване на съдебното производство и прекратяване и спиране на
наказателното производство, като правомощия на съдията – докладчик.
В разпоредбата на чл.250 ал.1 т.2 от НПК е предвидено
прекратяване на наказателното производство единствено когато деянието, описано
в обвинителния акт или тъжбата, не съставлява престъпление. При упражняване на
произтичащото от законовата разпоредба правомощие от съдията-докладчик се
изключва преценка на въпросите по същество на делото. В този смисъл,
предпоставка за прекратяване на наказателното производство е налице само, ако
са изложени такива фактически положения в обвинителния акт или в тъжбата, които
сочат за несъставомерно деяние, като е изключена възможността на този етап от
съдебното производство съдията-докладчик да проверява доказателствената
съвкупност и съобразно последната да решава въпросите, свързани със
съставомерността на деянието. В тази насока е и константната и непротиворечива
съдебна практика, като например Решение №281/28.06.2011г на ВКС по
н.д.№1519/2011г, ІІн.о.. Преценката на съдията-докладчик е ограничена само до
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и тъжбата. Тя не обхваща
оценка по същество на събрания в хода на досъдебното производство и на приложения
към тъжбата доказателствен материал. Изводът, че описаното деяние не съставлява
престъпление следва да се направи само въз основа на прочита на обвинителния
акт или на тъжбата, а не на доказателствата по делото.
Правната квалификация на деянията,
предмет на повдигнатото с тъжбата
обвинение е чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2
вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Клеветата по смисъла на НК и съдебната практика
представлява „разгласяване“ на неистинско позорно обстоятелство за другиго или
„приписване“ на извършено престъпление. От обективна страна, за да е налице
състав на престъпление по чл.147 ал.1 от НК следва да се извърши преценка дали
действията на подсъдимия представляват разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство или преписване на извършено престъпление. Те трябва да бъдат
обективно твърдяни, съобщени, а не да се подразбират, изхождайки се
индивидуално от собственото въображение. Престъплението е деяние, съществуващо
в обективната действителност, а не само в нечие съзнание. По смисъла на чл.147
ал.1 пр.1 от НК „позорни“ са тези обстоятелства, които се отнасят до личността
на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти, които са обществено укорими,
противоречат на общоприетите норми на поведение, създават отрицателна репутация
за личността на засегнатия. Посочените в тъжбата разгласени от подсъдимия М.
обстоятелства изобщо не носят белезите на клевета по смисъла на чл.147 ал.1 от НК, като не се отнасят до личността на засегнатото лице и не
съдържат твърдения за факти, които са обществено укорими, както и не могат да
бъдат определени като приписване на престъпление. От описаните в тъжбата факти
и обстоятелства по несъмнен начин се прави преценка за несъставомерност на
твърдените деяния по нито един престъпен състав. Този извод за несъставомерност
в конкретния случай се прави след прочит на тъжбата, без да е необходимо
уточнение на същата или необходимост от представяне и обсъждане на
доказателствата, представени в подкрепа на изложените в тъжбата обстоятелства.
Описаните в тъжбата обстоятелства и въведените факти не притежават изначална
способност да опишат престъпен състав, посочен от тъжителя. Съгласно съдебната
практика на бившия Върховен съд и настоящ Върховен касационен съд /вж. Решени
№209/18.05.1982г по н.д.№209/1982г ВС, Ін.о.; Решение №347/25.09.2009г по
н.д.№372/2009г ВКС, Ін.о.; Решение №418/12.11.2009г по н.д.№458/2009г, ВКС,
ІІІн.о. и Решение №452/12.10.2010г по н.д.№411/2010г, ВКС, ІІІн.о./ твърдения
направени пред органите на властта в писма, жалби и клетвени показания, не
могат да се считат за „разпространяване” по смисъла на чл.147 ал.1 от НК, тъй
като техните автори не целят да накърнят доброто име на споменатите лица, а да
упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят
помощ от страна на властите. В практиката на ЕСПЧ, като например Решение от
12.07.2016г по делото „м.и други срещу България” по жалби №33502/07, 30599/10,
8241/11 и 61863/11, е посочено, че гражданите трябва по принцип да са в
състояние да подават жалби срещу длъжностни лица до техните йерархични
началници без риск от наказателни санкции, дори когато такива жалби
представляват твърдения за престъпления и дори, ако техните твърдения при
разглеждане се окажат неоснователни. По отношение на приписването на
престъпление пред надлежен орган какъвто е прокуратурата, съдията-докладчик
счита, че описаното в тъжбата деяние не е престъпление от частен характер,
преследвано по тъжба на пострадалия, т.е. не става дума за такова по смисъла на
чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, а се касае
за престъпление от общ характер по смисъла на чл.286 от НК. Т.е. в тъжбата се
съдържат фактически твърдения за престъплението „набедяване”, за което се носи
наказателна отговорност по чл.286 от НК. Престъплението по чл.286 от НК е
престъпление против правосъдието и е включено в Глава VІІІ „Престъпления против
дейността на държавни органи, обществени организации и лица изпълняващи
публични функции” на НК. Престъпленията в Глава VІІІ от НК са от общ характер и
не могат да се преследват по частен път – с тъжба до Районния съд в наказателно
дело от частен характер, каквото е искането в жалбата.
Предвид изложеното и на основание чл. 250 ал. 1 т.2
във вр. с чл. 248 ал.2 НПК, съдията-докладчик
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА на основание
чл. 250 ал. 1 т.2 от НПК наказателното производство по настоящото НЧХД № 2746/2017г.
по описа на Плевенски районен съд.
Разпореждането може да се обжалва пред Плевенски
окръжен съд с частна жалба в 15 дневен срок от уведомлението до страните, че е
изготвено.
Препис от разпореждането да се връчи на частния
тъжител и на подсъдимия.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: