Определение по дело №798/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20207060700798
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 13

гр. Велико Търново, 15.01.2021 г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева

 

като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 798/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 159, т. 1 и 4 от АПК.

 

Производството по горепосоченото дело е образувано по жалбата на С.Т.П. *** против твърдян мълчалив отказ за произнасяне от Изпълнителния директор на ДФЗ по нейно Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 06-2-001-6500/18 от 03.08.2020 г. до същия административен орган.

В жалбата се излага хронология на предходен правен спор между същите страни – жалбоподателката и Изпълнителния директор на ДФЗ, по повод същото това нейно Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 06-2-001-6500/18 от 03.08.2020 г., по което не се спори, че е бил издаден изричен отказ да й се предостави исканата обществена информация с Решение № 03-23/2384/05.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ. Този изричен отказ е бил отменен по съдебен ред като незаконосъобразен след оспорването му пред АСВТ, за което е било образувано адм. № 491/2020 г. Според жалбоподателката,  след като с Решение № 312/26.10.2020 г. по адм. д. № 491/2020 г. на АСВТ този изричен отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ е бил отменен и последният все още е сезиран по надлежния ред със Заявлението й от 03.08.2020 г., като не се е произнесъл по него и след съдебното решение (до сега) е формирал последващ незаконосъобразен мълчалив отказ за произнасяне по Заявлението й за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 06-2-001-6500/18 от 03.08.2020 г., който мълчалив отказ се иска да бъди отменен от съда в настоящето дело. Жалбоподателката претендира присъждане на направените разноски по делото.

От ДФЗ не е депозирано становище по жалбата в определения от съда срок.

 

След като се запозна със съдържанието на жалбата, заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 06-2-001-6500/18 от 03.08.2020 г., административната преписка по него и Решение № 312/26.10.2020 г. по адм. д. № 491/2020 година на АСВТ (вложено по настоящото), настоящият съдебен състав приема, че жалбата е недопустима по следните мотиви:

 

Със заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 06-2-001-6500/18 от 03.08.2020 г. С.Т.П. *** е поискала обществена информация от ДФЗ.

С Решение № 03-23/2384/05.08.2020 г. на Изпълнителния директор исканата информация й е отказана.

Изричният отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ, обективиран в Решение № 03-23/2384/05.08.2020 г. е бил оспорен по съдебен ред от С.П., като въз основа на тази жалба е образувано адм. д. № № 491/2020 година на АСВТ.

С Решение № 312/26.10.2020 г. по адм. д. № 491/2020 година на АСВТ този изричен отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ е бил отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по Заявление вх.№ 06-2-001-6500/18 от 3.8.2020 г. на С.Т.П. *** в сроковете и по реда на Закона за достъп до обществена информация съобразно мотивите на същото решение.

Непроизнасянето от Изпълнителния директор на ДФЗ и понастоящем по това Заявление (вх. № № 06-2-001-6500/18 от 03.08.2020) не създава ново правоотношение между същите страни, съответно по него няма как да се формира нов/различен административен акт, в това число и нов мълчалив отказ, последващ вече постановения изричен. В случая е налице просто неизпълнение на съдебното решение от административния орган – ответник по адм. д. № 491/2020 година. Неизпълнението на съдебното решение от административния орган не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, тъй като търсената правна защита отново е във връзка с отказа за издаване на претендиран в предходното съдебно производство административен акт. Жалбоподателката няма интерес от многократно постановяване на съдебни решения с идентично съдържание, защото спорът вече е решен със сила на пресъдено нещо. Съдебното решение е задължително за органа, като същият дължи изпълнението му. Нормите на чл. 304 - 306 от АПК регламентират ред за налагане на наказание за неизпълнение на актове на съда. Отделно от това, раздел четвърти на глава седемнадесета АПК определя ред за изпълнение срещу административни органи, като съгласно чл. 268, т. 2 АПК, влезлите в сила решения на административните съдилища са изпълнителни основания по този кодекс.

Настоящият съдебен състав счита, че неизпълнението на задължението да се произнесе по процесното заявление за достъп до обществена информация от ответника следва да се санкционира по пътя на защитата срещу неизпълнение на съдебното решение от административния орган – страна по делото и задължен да го изпълни, а не по реда за оспорване на негов евентуален мълчалив отказ. Доведена докрай, тезата на жалбоподателката, че е формиран нов/различен акт по ново административно правоотношение ще има за последица непрекъснатост на спора между страните, при който влязлото в сила решение на съда никога няма да се изпълни от органа, а засегнатото лице отново и отново ще оспорва последващите мълчаливи откази без във времето да се достигне до изпълнение на вече веднъж разпореденото от съда със стабилен акт.

След като съдебният състав с Решение № 312/26.10.2020 г. по адм. д. № 491/2020 година е разпоредил връщане на преписката на органа за изпълнение на определени за произнасяне съобразно дадени указания, същите подлежат на изпълнение от органа, който следва да се санкционира при неизпълнението им. Жалбоподателката обаче, не е сезирала съда с такова искане и настоящето производство не е по реда на чл. 304 - 306 от АПК. За това и искането да отмени твърдения нов мълчалив отказ е недопустим.

 

По изложените съображения, на основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от С.Т.П. *** против твърдян мълчалив отказ за произнасяне от Изпълнителния директор на ДФЗ по нейно Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 06-2-001-6500/18 от 03.08.2020 г. до същия административен орган.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 798/2020 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

Препис от настоящето определение да се изпрати на страните.

 

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: