Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
гр. Сливен, 01. 12. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и трети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА
ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно
дело № 246 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от
Национална агенция за приходите /НАП/, подадена срещу Решение № 155 от 09.08.2022
г., постановено по АНД № 492 / 2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 581136-F608429 от 15.10.2021 г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********,
за нарушение на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ във връзка с чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 2006 г. и на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди
и излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че
отговорността на търговското дружество е ангажирана законосъобразно. Моли
решението на Районния съд да бъде отменено с решение, с което процесното НП да
бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и излага
съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на решението на
Районния съд.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание. В представена писмена молба чрез
упълномощен процесуален представител поддържа приложения отговор на
касационната жалба, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното
съдебно решение, което моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил
събраните по делото доказателства, е направил изводи, че: НП е процесуално
незаконосъобразно поради несъответствие между фактическото описание на
нарушението и посочената за нарушена правна норма; приложимата правна норма за
описаното в акта и НП нарушение е чл. 118, ал. 11, т. 5 вр. чл. 59а, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006 г. на МФ; налице е и материална незаконосъобразност на
атакуваното НП, тъй като от събраните по делото писмени доказателства е
установено, че търговското дружество е изпълнило задълженията си, произтичащи
от Наредба Н-18/2006 г. на МФ и ЗДДС да подаде информация към сървърите на НАП
за документалната доставка на гориво, като неполучаването на тази информация в
деня на доставката не може да се вмени във вина на служител на дружеството.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо. Изводът на Районния съд, че обжалваното НП е незаконосъобразно, е
правилен.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 18.04.2021 г. срещу „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, е
съставен АУАН от служител на НАП, за това, че на 08.04.2021 г. при извършена
проверка на търговски обект, находящ се в г. Я., стопанисван от „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК: *********, е констатирано, че: в обекта е въведено в експлоатация и
се използва един брой ЕСФП с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП, одобрена
със свидетелство от БИМ и регистрирана в НАП; „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК:
*********, в качеството си на данъчно задължено лице - получател на доставки на
течни горива, е получил гориво на дата 06.11.2020 г – 5475,95 л пропан-бутан;
данни за документална доставка на получено количество гориво по акцизен данъчен
документ /АДД/ с уникален контролен номер /УКН/: 0000000005648876 от 06.11.2020
г. с гориво пропан-бутан са изпратени към НАП на дата 09.11.2020 г., с което ЗЛ
не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за получената
доставка на гориво чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие.
В АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка
с чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 2006 г. Въз основа на съставения АУАН, на 15.10.2021
г. е издадено процесното НП.
В приложената преписка се съдържа служебен
бон от 06.11.2020 г.– доставка по нивомер, за доставеното на 06.11.2020 г. гориво
– газ пропан-бутан, със статус на операцията – ОК.
С оглед установените факти, Районният съд
правилно е приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, всяко лице, което извършва продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
на течни горива, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се
използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол. С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е въведено
задължение за данъчно задължено лице- доставчик/получател по доставка на течни
горива, да подава в НАП данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
като данните следва да се подават на датата на данъчното събитие или на датата
на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис. В чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС е регламентирано изключение от
това задължение, а именно, че данни по ал. 10 не се подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., според която получателят по доставка на течни горива
подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с
изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.
По делото е установено, че: на 06.11.2020
г. в проверявания търговски обект е получена доставка на гориво – пропан-бутан
по АДД с УКН: 0000000005648876; в обекта е въведена в експлоатация и се
използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на
чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.; на датата на доставката,
посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация от
нивомерната система, видно от служебен бон от 06.11.2020 г. – нивомерна доставка,
за доставеното на 06.11.2020 гориво – 5475,95 л пропан-бутан, със статус на
операцията – ОК.
От изложеното се налага извод, че
доставката е отчетена чрез ЕСФП, с оглед на което не е установено неизпълнение
на задължение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, поради констатирано наличие на
изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е отменил процесното НП, поради което съдебното решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и НАП следва
да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155 от 09.08.2022
г., постановено по АНД № 492 / 2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да
заплати на „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 42, п. от у. А. И. М., сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: