№ 756
гр. Велико Търново , 03.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Христо Томов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500585 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с
чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по повод подадена частна жалба от СТ. АНГ. АЛ., ЕГН:
**********, от с. Г. Л. срещу разпореждане № 260717 от 22.03.2021г.,
постановено от Павликенския районен съд по гр. д. № 664/2020г. по описа на
съда.
С оспорвания първоинстанционен акт е отхвърлено подаденото от
СТ. АНГ. АЛ. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Л. Т. С. за
неназована сума.
Частният жалбоподател счита така постановеното разпореждане
за неправилно – незаконосъобразно и необосновано, постановено при
неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Препис от жалбата не е връчена на ответната страна по аргумент
от чл.418, ал. 4 ГПК.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл.275,
1
ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
и отговаряща на изискванията по чл.275, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, настоящият състав на въззивния съд
преценява жалбата за неоснователна, при следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по повод подадено
от СТ. АНГ. АЛ., ЕГН: **********, от с. Г. Л. против длъжника Л. Т. С.,
заявление по образец за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 и
изпълнителен лист. Заявлението не е попълнено обаче коректно – не е
посочено въз основа на какъв акт и за установяване на какво вземане,
произтичащо от какъв документ е, не е посочено и за какви суми е.
ПвРС със своето разпореждане № 260717
от 22.03.2021г. постановява да се отхвърли подаденото заявление.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
прави следните правни изводи:
Сезираният ПвРС в обжалваното разпореждане е изложил
съображения за неоснователност на заявлението, а именно, че в него не са
изложени ясно обстоятелствата, въз основа на който се твърди
дължимостта на някакви суми.
Настоящият състав на въззивния съд споделя доводите на
първоинстанционния такъв.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал
нередовност на подаденото заявление по чл.417 и е отхвърлил същото в
обжалваната му част. Доколкото заповедното производство е формално,
то неправилното, непълното или достатъчно ясно попълване на един от
реквизитите на заявлението за издаване на заповед за изпълнение води до
неговата нередовност от външна страна и следователно до отхвърлянето
му.
Съгласно нормата на чл.410, ал.2 вр. с чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да съдържа цената
на иска, когато е оценяем, изложение на обстоятелствата, на които се
2
основава искането и в какво се състои искането, както и подписа на лицето,
което го подава.
Когато заявлението не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128
ГПК, заповедният съд не е задължен да дава указания на заявителя, а
направо отхвърля заявлението. Тази теза е застъпена от ВКС в
постановеното ТР № 4/2013 г. от ОСГТК, като аргументите в нейна
подкрепа се извличат от систематичното тълкуване на разпоредбите на
чл.410 и 411 ГПК, които препращат изрично към чл.127 и 128 ГПК, но не и
към чл.129, ал.2 ГПК, а също и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл.425, ал.2 ГПК, която урежда единствената хипотеза,
при която заповедният съд дължи указания за отстраняване на
нередовност.
Константната съдебна практика е в насока, че в такива случай
заповедният съд е длъжен да следи за редовността на заявлението, но не и
да дава указания за поправянето му и именно поради това несъобразяването
на заявлението с изискванията на чл.410 /който препраща към чл.127 и 128
ГПК/ систематично е уредено в чл.411, ал.2, т.1 ГПК като основание за
неговото отхвърляне. Това произтича от обстоятелството, че заповедното
производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна
защита, като са предвидени кратки срокове за произнасяне на съда и поради
това редовността на заявлението от външна страна е абсолютна
процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение в срока по
чл.411, ал.2 ГПК, което от своя страна е несъвместимо с даване на указания
на заявителя за поправяне на нередовностите / виж т.1 от ТР № 4/2013
г., на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, ВТОС счита, че обжалваното
разпореждане на ПвРС следва да бъде потвърдено като правилно.
Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се
отбележи, че определенията на въззивната инстанция, постановени в
заповедното производство, са изключени от обхвата на касационния
контрол /т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
3
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260717 от 22.03.2021г., постановено по
гр. д. № 664/2020г. по описа на Павликенския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4