Решение по дело №2131/2017 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 323
Дата: 18 юни 2018 г. (в сила от 18 юни 2018 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20173530102131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 


                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                      № 323 , 18.06.2018 год., гр.Търговище

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Търговищки районен съд, шести състав в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

           

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Ж.И.,

 

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2131 по описа на ТРС  за 2017 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.239 от ГПК. Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.

            Ищецът твърди в исковата си молба,че между ищеца и ответника е имало сключен договор за потребителски кредит от 19.07.2016 год., по силата на който ищеца е предоставил на ответника сумата от 500 лв. -  кредит и 465.66 лв. – по договор за допълнителни услуги, със съответните размери на лихва по кредита, съгласно договора, като общата сума по договора за кредит и пакета допълнителни услуги възлизала на 1055.25 лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата за срок от  девет месеца. Ищеца твърди, че е изпълнил своето задължение като е предоставил сумата лично на ответника, но последния не изплатил нито една погасителна вноска, поради което договора бил прекратен автоматично на 15.11.2016 год., като вземането по него било обявено за предсрочно изискуемо и на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, но плащане не последвало, а към момента на подаване на молбата бил настъпил и крайния падеж на вземането – 14.05.2017 год. Ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за  сумата 1055.25 лв. - главница и лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но в заповедното производство ответника възразил. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение само по отношение на главницата в размер на 1055.25 лв. В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа иска  и моли съда да постанови неприсъствено решение.

            В едномесечния срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответника не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е  представил никакви доказателства. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

            Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени препис от исковата молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземат становище по иска и да сочи  доказателства, като са му   указани последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК. След изтичане на срока за отговор на исковата молба от страна на ответника, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което същия не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

            С оглед на горното съдът намира,че са на лице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.239 от ГПК във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, поради което  следва да бъдат уважен.

            Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 325 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

                                               Водим от горното, съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

           

          ПРИЗНАВА за установено, че  Д.Д.М., ЕГН ********** *** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“Б. № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., действащи чрез пълномощник юрк.Р.И. сумата от 1055.25 лв.- главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от 20.07.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 год. до окончателното плащане на главницата, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 955/12.10.2017 г.  по ч.гр.д. № 1745/2017 год. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК.

 

            ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.С.я, бул.“Б. № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., действащи чрез пълномощник юрк.Р.И. направените по делото разноски в размер на 325 лв., както и разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

              НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :