№ 60
гр. ЛЕВСКИ, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20244410200145 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***" ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от В.П.И. против наказателно
постановление №15-2400124/29.05.2024г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Плевен, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр.
с чл.414, ал.3 от КТ.
С жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Посочва се,
че дружеството – жалбоподател стопанисва обект ресторант „***“ и имали
нужда от работници. На 07.03.2024г. С.Д. отишъл, за да се запознае с
предлаганата работа, с намерение да започне в обекта. Постигнали уговорка
Димитров да отиде на следващия ден, за да разбере какво се изисква от него и
да прецени дали ще може да се справи със служебните си задължения. На
следващия ден Димитров отишъл и изяснил, че получава обезщетение за
безработица и се разбрали ако му допадне работата да уведоми компетентните
органи и да бъде назначен на трудов договор. Малко по – късно ресторантът
бил посетен от служители на „Инспекцията по труда“ и при извършената
проверка бил установен в обекта. След извършената проверка Димитров
напуснал обекта.
Жалбоподателят счита, че извършеното нарушение е маловажно и
административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
1
Иска се НП да бъде отменено, алтернативно – да бъде намалено
наказанието до предвидения в закона минимум.
Ответната страна по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен
чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.
Излага подробни съображения, че от представените по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен начин е доказано констатираното от
контролните органи на Дирекция „ИТ“ нарушение и че са налице елементите
на трудово правоотношение.
Моли НП да бъде потвърдено, като претендира направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана в срок и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
На 08.03.2024г. е извършена проверка от служители при Дирекция
„Инспекция по труда“ Плевен в обект ресторант „***”, намиращ се в гр. ***,
стопанисван от „***“ ЕООД. При извършената проверка е установено лицето
С.Е.Д. зад бара на ресторанта, който при поискване данни на фирмата,
представил фискален бон, в който като оператор фигурирало името му. В
разговор и в писмен вид той декларирал, че работи в заведението от 2 дни като
сервитьор, с уговорено от работодателя работно време от 09:00 до 13:00 часа.
Декларирал, че няма сключен трудов договор, нито граждански.
Съставен бил АУАН №15-2400124/05.04.2024г. за нарушаване от
дружеството – жалбоподател на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, за това, че
от страна на дружеството – работодател в обекта на контрол ресторант „***“ е
приет на работа С.Е.Д. като сервитьор с установени елементи на трудово
правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административнонаказващият орган издал обжалваното наказателното
постановление, с което наложил на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от
КТ на „***" ЕООД имуществена санкция в размер на 2000 лв. за това, че е
нарушил чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Д. И. Й. и Б. А. Н., както и писмените доказателства, които бяха
кредитирани, като неоспорени от страните.
Свидетелите посочват в показанията си, че при извършената в обекта
проверка заварили двама човека да работят, на които предоставили
декларации, попълнени от тях. Лицето зад бара декларирало, че работи от 2
дни в обекта с работно време от 9 до 13 часа, с уговорка с работодателя да
помага, когато има натовареност при сервиз и обслужване на клиентите.
Изискан бил фискален бон, на който било изписано името му.
Свидетелите дават логични, последователни, вътрешно
2
непротиворечиви показания за техните непосредствените възприятия по
време на изпълнение на служебните си задължения, които съответстват на
събраните по делото писмени доказателства, непротиворечиви са - вътрешно
и помежду си, взаимно се допълват и са в съответствие с писмените
доказателства по делото.
Поради изложените съображения съдът ги кредитира като достоверни.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че към датата на извършване на проверката,
посоченото в АУАН лице С.Е.Д. е прието на работа в обект ресторант „***“,
без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на
работодател е осъществил състава на административното нарушение,
визирано в разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, като в качеството си на работодател не е сключил
трудов договор в писмена форма със свой работник, въпреки че този работник
е извършвал трудова дейност при жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1
от КТ изисква трудовият договор да бъде сключен в писмена форма, нещо
което не е било сторено в конкретния случай. В случая работникът е
предоставил своята работна сила на своя работодател, като този извод следва
от установените по делото факти и приложените доказателства, като в
декларацията работникът е посочил, че е с работно време, което е напълно
достатъчно за да квалифицира правоотношението като трудово. Изпълнителят
не е трябвало да престира определен резултат, а е следвало престира своя труд
в рамките на определеното от работодателя работно време и място – това се
установи по несъмнен и категоричен начин от доказателствената маса,
обсъдена по-горе.
В настоящия случай е безспорно установено, че към датата на
проверката – 08.03.2024 г., около 10:38 часа, лицето С.Д. е предоставял
работна сила, без да има сключен писмен трудов договор с дружеството -
жалбоподател. Възникналото между жалбоподателя и Димитров
правоотношение е трудово такова, доколкото, видно от попълнената от лицето
декларация, са налице определено работно място, длъжност, установено
работно време.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са спазени
разпоредбите на ЗАНН и КТ, както и сроковете за издаване на НП.
АУАН и НП съдържат задължителните реквизити съгласно ЗАНН. Не е
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП,
обуславяща неговата незаконосъобразност. По надлежен начин както в АУАН,
така и в НП са описани нарушението, всички елементи от състава му,
обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото на извършването
3
му, посочена е и нарушената законова разпоредба.
Съдът намира, че нарушението и в АУАН и в НП е формулирано пълно,
ясно и точно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и
правната му квалификация. Извършването на административното нарушение
от страна на жалбоподателя е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите,
изложени и в АУАН и в НП.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в
хода на административнонаказателното производство.
За извършеното нарушение административнонаказващият орган на
основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложил имуществена
санкция в размер на 2000 лв., при предвидена възможност за налагане на
такава в размер от 1500 до 15000 лв.
Разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ предвижда, че не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и ал.3 и чл. 63, ал.1 и ал.2. С оглед
цитираната императивна разпоредба АНО не би могъл да приложи и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения с материално правната разпоредба. Специалният
състав на чл. 415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба
на чл. 28 от ЗАНН.
В случая отговорността на дружеството – жалбоподател за нарушението
по чл. 62, ал.1 от КТ е безвиновна и при преценката дали е извършено
нарушение наказващият орган не следва да взема предвид наличието или
липса на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма, единствено и
достатъчно за ангажиране на административно наказателната отговорност е
установяване на поведение, което представлява нарушение на законови
задължения.
В настоящото производство не се събраха доказателства, които да
оборят изложените факти в акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление.
Съдът обаче намира, че определената от АНО санкция в размер на 2 000
лева не е съобразена с обществената опасност на нарушението - в случая в НП
няма описание на отегчаващите обстоятелства, които да завишат
обществената опасност, като например няма данни дружеството да е
санкционирано друг път за нарушения на трудовото законодателство. Предвид
горното съдът намира, че размерът на наложената санкция следва да бъде
намален до минималния, предвиден в закона такъв, а именно – 1500 лева.
С оглед изложеното атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено единствено в частта на размера на наложената имуществена
санкция.
Право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият
орган, каквото искане е направено в съдебното заседание. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че съдебното
следствие е приключило в едно съдебно заседание, съдът намери, че
4
въззивникът следва да заплати на наказващия орган юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, определен на основание чл. 37 ЗПП вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно - 80, 00 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №15-2400124/29.05.2024г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на „***“ ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.П.И.
ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на
основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 2000 лв. на ХИЛЯДА И
ПЕТСТОТИН лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от В.П.И. ЕГН********** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Плевен сумата от 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5