Р Е Ш Е Н И Е
№ 260154
гр.Пловдив, 01.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на втори
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Недялка
Кратункова разгледа докладваното от съдията търг. дело № 723 по описа на съда
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът В.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
чрез пълномощник адв. В.М.,***, моли съда да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление **, да му заплати обезщетение в
размер на 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания, в резултат на смъртта на В. Х.Д. с ЕГН **********,
причинена вследствие на ПТП на **., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – **, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и адв.
хонорар.
Ищецът е основал исковете си на правно-релевантните
твърдения, че на ** при пътно-транспортно произшествие, настъпило на главен път II 66, км.
113 в ** /пред **/, при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ с ДКН **, Г.В.А., като е нарушил правилата за движение по пътищата,
по непредпазливост е причинил смъртта на пресичащия пътното платно пешеходец В.
Х.Д. с ЕГН **********, за което водачът на МПС Г.В.А. е признат за виновен с
влязла в сила Присъда № 19/20.03.2017г., постановена по НОХД № 53/2017 г. по
описа на **.
Ищецът твърди, че е
внук на починалия В. Х.Д., с когото са живели в едно домакинство, между тях е
съществувала особена близост, отношенията им са се основавали на взаимна обич,
уважение, помощ и разбирателство, като връзката между тях е била изключителна,
надхвърляща обичайната такава. Твърди се, че в резултат от смъртта на своя дядо
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в морални болки и
страдания с продължително проявление във времето и които продължава да търпи
заради загубата на своя близък родственик.
Ищецът твърди, че към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за процесния лек
автомобил, управляван от делинквента е била налице застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/22/1150O1313621,
валидна
до 15.05.2016г., сключена с ответника, както и че на 17.12.2018г. е предявил по
административен ред претенция до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, образувана е ликвидационна преписка по щета №
0000-1000-01-16-7405, като срокът за произнасяне на застрахователя по
претенцията е изтекъл.
Развиват се
съображения, че претендираният от ищеца размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди напълно отговоря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,
като не следва да се прилага въведения със Закона за изменение и допълнение на
Кодекса за застраховането /обн. ДВ, бр. 101 от 07.12.2018г./, лимит от 5000 лв.
По същество ищецът чрез пълномощника си адв. М. пледира
за уважаване на иска изцяло, като основателен и доказан, и за присъждане на
разноските в производството.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с отговора на исковата
молба е оспорил основателността на предявения иск – по основание и размер.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия пешеходец, като се твърди, че същият е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, като се е движел на пътното платно в нарушение на
разпоредбите на ЗДвП.
По същество ответникът чрез пълномощника си юрк. Г.
пледира за отхвърляне на така предявения иск. Претендира разноски.
По делото е конституиран в качеството на трето лице –
помагач на страната на ответника, на основание чл.218 ГПК, Г.В.А., ЕГН **********,
с адрес ***.
Третото лице –
помагач чрез своя пълномощник адв. И. в о.с.з. от 20.01.2020г. взема становище,
че е налице съпричиняване от страна на починалия родственик на ищеца.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По делото е приложено като доказателство НОХД № 53/
2017г. по описа на **, от което се установява, че по НОХД № 53/ 2017г. по описа
на ** е постановена Присъда № 19/20.03.2017
г., вляза в сила на 05.04.2017г., и с
която водачът на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с ДКН **, Г.В.А., ЕГН **********, е
признат за виновен за това, че на ** при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на главен път II 66, км. 113 в ** /пред **/, при управление на автомобила
е нарушил правилата за движение по пътищата, и по непредпазливост е причинил
смъртта на В. Х.Д. с ЕГН **********.
По делото са приети като доказателства: констативен
протокол за ПТП с пострадали лица; удостоверение за родствени връзки; писмо –
отговор от ответното дружество по повод отправено искане за изплащане на
застрахователно обезщетение.
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По
основателността на иска.
Приетото като доказателство и цитирана по-горе присъда,
постановена по наказателното дело, на основание чл.300 от ГПК, установява в
настоящото производство факта на настъпване на процесното ПТП,
противоправността на деянието, извършено от Г.В.А. и
вината на последния.
За установяване механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие, във връзка с направеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на починалия В. Х. Д., по делото е
допусната и изслушана автотехническа експертиза, изготвена от в.л. В. Г. С.
Заключението по същата не е оспорено от страните, не
противоречи на събраните по делото доказателства, поради което съдът го кредитира
изцяло.
Съгласно заключението ударът е настъпил върху южната
пътна лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт,
която приблизително се намира по дължина на около 30-31 м източно от ориентира,
приет в протокола за оглед на ПТП, и по широчина на около 1-1.5 м северно от
южната граница на платното за движение. Пътен знак „Пешеходна пътека“ има на
64,8 м западно и на 1,6 м южно от ориентира, приет в протокола за оглед.
От заключението на вещото лице относно наличната вертикална
сигнализация и хоризонтална пътна маркировка на местопроизшествието не се
установява в участъка от пътното платно, където е настъпило ПТП, да има
обособена зона за пешеходци.
Съгласно заключението произшествието е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък на пътното платно при движение през нощта,
при намалена видимост, на изкуствена светлина - автомобилни фарове, и наличие
на реакция на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“, при което следва, че
пешеходец в нормално психично състояние би имал техническа възможност да избере
такава траектория и скорост на движение по платното за движение, че да може да
забележи и възприеме идващите автомобили, преди да попадне в коридора им. В
заключението вещото лице приема, че с оглед липсата на данни за състояние,
различно от описаното, може да се направи извод, че пешеходецът В. Х.Д. е имал
техническа възможност да възприеме движещия се с включени къси светлини т.а.
„Мерцедес Спринтер“, като интензитетът на включени автомобилни фарове позволява
тяхното възприемане в нощни условия на много по - голяма дистанция, т.е.
пешеходецът В. Х.Д. е имал техническа възможност освен да възприеме автомобила,
да го пропусне и да премине през платното за движение на място, по начин и в
момент, когато е било безопасно.
От представените по делото
писмени доказателства – удостоверения за родствени връзки, се установява, че
ищецът е бил внук на починалия пешеходец.
За установяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди и за наличието на особено близка връзка между
починалия и ищеца по делото са изслушани показанията на свидетеля М.М./без
близка родствена връзка с ищеца – ** на бащата на ищеца/. От показанията на
този свидетел се установява, че свидетелят е съсед на ищеца и често контактува
с ищеца и неговото семейство. Установява се, че ищецът е живеел в едно
домакинство с родителите си и с баба си и дядо си, ищецът е живял на втория
етаж на къщата заедно с баба си и дядо си. Свидетелят сочи, че родителите на
ищеца до 2013г. са живели на първия етаж на къщата, а ищецът от около еднагодишна
възраст е живеел при баба си и дядо си, на втория етаж, където е имал своя
стая, детската стая на ищеца е била в съседство със спалнята на баба му и дядо
му. Установява се, че родителите на ищеца са заминали за ** през 2013г., където
и до настоящия момент живеят и работят, като оттогава си идват веднъж на шест
месеца в **. Установява се, че ищецът е бил привързан към дядо си, трудно е
приел смъртта му, първата седмица след погребението ищецът е отсъствал от
училище, около два месеца след това се е затворил в себе си, постоянно е
тъгувал.
При това положение, съдът намира, че е налице
фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на причинителя на описаните неимуществени вреди. Фактът на настъпване на ПТП и
самоличността на извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността
на извършеното деяние са безспорно установени по силата на постановената от
наказателния съд присъда, която е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С доклада по делото е прието за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДКН **, управляван от Г.В.А., към датата
на ПТП е била налице валидна сключена с ответното застрахователно дружество
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в
застрахователна полица № BG/22/1150O1313621, валидна до 15.05.2016г.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че застрахователното дружество е
материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск с правно основание
чл.226 от КЗ /отм./.
Съгласно
чл.226 ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Обезщетението обхваща
причинените на трети лица - участници в движението по пътищата вследствие
използването на МПС неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт /чл.
267, ал.1 КЗ /отм.//. Предявеният иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени
вреди против застрахователя е доказан по основание поради наличието на
основните елементи от състава му: наличие на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт със всички елементи на
неговия състав (виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между
тях).
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
С Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г., т.д. № 1/
2016г. на ОСНГТК на ВКС, се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС, по изключение е и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдание, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетение. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в ППВС № 4/ 1961г. и ППВС №
5/ 69г. се допуска като изключение – само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди.
В мотивите на тълкувателното решение е залегнало, че
особена близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/ дядовци и внуци, предвид на това, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/
дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг, като
връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Формалната връзка на родство обаче не е
достатъчно, за да обоснове основание да се направи изключение и да се присъди
обезщетение, а е необходимо да бъде установено, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и лицата от разглеждания родствен
кръг /братя и сестри, баби/ дядовци и внуци/ е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
В настоящия случай родствената връзка на ищеца с
починалия сама по себе не е достатъчна да обоснове право на обезщетение. Съдът
намира, че в настоящия случай са налице конкретни житейски обстоятелства, които
обосноват възприетото с тълкувателното решение изключение, а именно
обстоятелствата, че ищецът и починалият са живели в едно домакинство и по-
конкретно обстоятелството, че от 2013 г., когато ищецът е бил на **, неговите
родители са заминали да живеят и работят в ** и са се прибирали в ** веднъж на
шест месеца, като в тези периоди на отсъствие грижи за отглеждането и
възпитанието на ищеца са полагали неговите баба и дядо – в случай починалият В.
Х. Д.. Следователно в настоящия случай се установява наличието на заместваща
родителската грижа, полагана от починалия В. Х. Д., което обстоятелство
обосновава възникването на по-силна от обичайна за нормалните отношение дядо –
внук привързаност и емоционална близост. Ето защо съдът счита, че в настоящия случай от
събраните по делото доказателства се доказа наличието на особена близка връзка
между починалия В. Х. Д. и ищеца, което обосновава правото на ищеца да получи
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
При
определяне размера на обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди
съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се касае за най- тежката неимуществена вреда –
безвъзвратна загуба на близък човек. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – невъзвратимостта на
загубата, близките отношения на ищеца с починалия, възрастта на починалия - **
години, възрастта на ищеца – ** години, възраст в която човек е изключително
социално активен и трудоспособен, в която създава нови контакти и запознанства
и гради нови отношение от различно естество, обстоятелството, че с времето
ищецът е успял да превъзмогне в известна степен тъгата и се върне към
обичайните си ежедневни задължения и навици.
При преценка на посочените критерии съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лв. Съдът споделя
виждането, че неимуществените вреди от загубата на близък родственик са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищеца. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 40
000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.
При определяне размера, който ще се присъди на ищеца,
следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че пешеходецът се е движил по
пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията
си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
неблагоприятния резултат.
В настоящия случай съдът намира, че е налице такъв
конкретен принос от страна на починалия пешеходец. От приетата по делото автотехническа
експертиза се установява, че починалият пешеходец е пресичал пътното платно на
нерегламентирано за това място, както и че е имал техническа възможност да
възприеме движещия се автомобил, да го пропусне и да премине през платното за
движение на място, по начин и в момент, когато е било безопасно.
Ето защо, съдът намира направеното от ответника
възражение за съпричиняване за основателно и доказано. Съдът намира, че е
налице съпричиняване в размер на 50 %, предвид на което определеното
обезщетение следва да бъде намалено до размер от 20 000 лв.
По изложените съображения исковата претенция следва да
бъде уважена в размер на 20 000 лв., като до пълния претендиран размер следва
да бъде отхвърлена.
По иска за
присъждане на законна лихва.
Искът за присъждане на обезщетение за забава на
парично вземане в размер на законната лихва е акцесорен и с приемане
основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди, съставляващо
главницата, върху която се търси законна лихва за забава по този иск, следва да
се счита, че ищецът е установил наличие на свое парично вземане към ответника.
Искането за присъждане на законната лихва е основателно.
Отговорността на застрахователя е функционална от тази
на застрахованото лице, поради което, както и с нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД,
той изпада в забава по отношение на следващото се на увреденото лице
обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането, която в конкретния
случай е **
В частта по разноските.
Страните
са направили искания за присъждане на разноски.
Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв. В хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв упълномощеният от
ищеца пълномощник има право на адвокатско възнаграждение, определено съобразно
материалния интерес и уважената част от иска. При материален интерес в размер
на 50 000 лв. адвокатското
възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. и §2а от
ДР за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от
2030 лв. или 2436 лв. с включено ДДС, а съобразно уважената част от иска
възлиза на сумата от 974.40 лв. /0,4 х 2436лв./, която сума следва да бъде
присъдена на процесуалния представител на ищеца.
Ответното
застрахователно дружество претендира разноски в размер на 380 лв. и
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде
определено такова в размер на 100 лв. Съобразно отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК искането за присъждане на
разноски е основателно за сумата 288 лв. (общо за юрисконсулско възнаграждение
и разноски за САТЕ и свидетел).
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 800 лева – държавна такса съобразно уважената част от
исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление **, да заплати на В.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обезщетение
за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания,
в резултат на смъртта на В. Х.Д. с ЕГН **********, причинена вследствие на ПТП
на **, в размер на 20 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – **, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-
Пловдив, съобразно уважената част от иска, държавна такса в размер на 800 лв. /осемстотин/
за производството по търг. дело № 723/
2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **,
да заплати на адв. В.Д.М. от АК- **, със служебен адрес **, адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на 974,40 лв. /деветстотин седемдесет и четири лева и
четиридесет стотинки/ за производството по търг. дело 723/ 2018г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление **, разноски в размер на 288 лв. /двеста осемдесет и осем лева/ за производството по търг.
дело № 723/ 2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъда изплатени от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД на ищеца по следната банкова сметка в
„**“ АД: IABN: ** с титуляр В.Н.Д., ЕГН **********.
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач на страната на ответника Г.В.А., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: