Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………..…/…………….. ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна
колегия, VІ състав, в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 4601 по
описа за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на
“А.Е.К.“ ООД ЕИК *********, със
седалище ***, подадена чрез адв. Т.Р. ***-012827/18.06.2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на търговеца, в качеството му на
работодател е било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв. на основание чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е
необосновано и незаконосъобразно, издадено е при съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го
отмени. В условията на алтернативност моли да бъде намален размера на
наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Сочи, че обезщетението е
било изплатено преди издаване на НП, поради което били налице условията по чл.
415в, ал.1 от КТ, а отделно от това изразява становище и за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното
дружество поддържа жалбата. Същият оспорва фактическите констатации изложени в
акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено по съображенията
изложени в жалбата. Алтернативно отправя искане за намаляване на размера на
наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено. Счита, че нарушението е безспорно доказано, както и
че в хода на адм. наказателното производство не са
били допуснати съществени нарушения на процес. правила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
следното:
Жалбата е пададена в срока за обжалване от
надлежна страна, поради което същата
е процесуално допустима.
През месец февруари 2020год. свидетелките П. и Б. (и двете
инспектори в Д „ИТ“ Варна) извършили проверка на въззивното дружество -
работодател, във връзка със спазване на трудовото законодателство.
Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка
№ ПР2004840/25.02.2020год.. С посочения протокол на въззивното дружество като
работодател били дадени писмени предписания съобразно чл. 404 , ал.1, т.1 от КТ. Едно от тези предписания /това под № 7/ било „работодателят да изплати
начисленото парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на лицето Лидия
Лалева Христова ЕГН ********** на длъжност „помощник фармацевт“ в размер на
388.91лв., с което е нарушен член 224, ал.1 от КТ вр.
чл. 128, т.2 и чл. 228, ал.3 от КТ“. За изпълнение на предписанието бил
определен и срок до 01.04.2020год.
Препис от протокола бил връчен на представляващата
въззивното дружество лично на 25.02.2020год.
След изтичане срока на дадените с цитирания по-горе
протокол предписания свидетелките П. и Б. извършили повторна проверка на
въззивното дружество с оглед установяване дали предписанията са били изпълнени
и установили, че предписанието по т.7 от предходния протокол не е изпълнено.
Доказателства за изплащане на обезщетението на Лидия Христова не били
представени по време на втората проверка.
На 07.05.2020год. срещу въззивното дружество като
работодател бил съставен АУАН № 03-012827, в който е посочено, че същото е
нарушило разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Посочено е че нарушението е
извършено на 02.04.2020год. в гр.Варна.
Актът бил предявен и връчен на представляващата въззивното
дружество, която го подписала лично без възражения.
На 18.06.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП 03-012827, в което е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта и на основание чл. 415, ал.1 от КТ му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
В хода на съдебното следствие показания като свидетели са
дали Р.П. (актосъставител) и Л.Б. (свидетел по акта),
които възпроизвеждат възприятията си от извършените проверки на дружеството
жалбоподател и констатациите от същите с нужната конкретика и чиито показания
съдът кредитира изцяло като последователни, логични и кореспондиращи с
останалите приложени към АНП писмени доказателства.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Протокол за
извършена проверка № ПР2009514/07.05.2020год., Протокол за извършена проверка №
ПР2004840/25.02.2020год., разчетно-платежна ведомост
за месец октомври 2018год., призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, както и заповед от
12.01.2010год. на Ид на ИА „ГИТ“.
Горните обстоятелства съдът приема за установени
въз основа на всички
събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени поотделно и в тяхната
съвкупност не водят на различни правни изводи,поради което и се кредитират от
съда изцяло с доверие.
При извършена служебна проверка на представените
по делото акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадено от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части
на АУАН и НП се съдържа всички онези обстоятелства и факти необходими за
описание на нарушението от обективна страна. Посочено е конкретното предписание
което не е било изпълнено, посочен акта в който същото е било дадено, налице са
дата и място на извършване на нарушението. Допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени нарушения на
процес. правила налагащи извод за отмяна на НП на процесуално основание съдът
не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно
възражение в тази насока.
Действително съдът констатира, че в НП АНО е посочил като
нарушена законова норма различна от тази посочена в акта. Доколкото обаче
защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация от
една страна, а в случая е налице пълна идентичност на фактите, а от друга не е
налице и каквато и да било неяснота във волята на АНО за какво точно нарушение
налага санкция – за неизпълнение на предписание (последното явства
както от обстоятелствената част на НП така и от приложената санкционна норма на
чл.415, ал.1 от КТ), за каквото нарушение е било повдигнато и обвинение с АУАН,
то нарушение на правото на защита на наказаното лице не е налице. Същото е
разбрало за какво е ангажирана адм.наказателната му
отговорност с АУАН и за какво нарушение е наказано с НП като последно се
установява по категоричен начин и от съдържанието на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е
извършило нарушението за което е санкционирано.
С НП на въззивното дружество е наложена санкция за
нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ извършено на 02.04.2020год.
Разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ (в редакцията към
датата на нарушението) предвижда санкция за този който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на
трудовото законодателство.
Субект на това нарушение може да
бъде само лице притежаващо специално качество, а именно работодател или
длъжностно лице, доколкото адресати на задължителните предписания съгласно
чл.404 от КТ могат бъдат само работодателите или длъжностни лица.
Видно от всички събрани по
делото доказателства, както писмени, така и гласни, в протокол от
25.02.2020год. издаден от контролните органи – свидетелките Б. и П. на въззивното дружество са били дадени редица
предписания едно от които /това под № 7/ е работодателят да изплати начисленото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск на лицето Лидия Лалева Христова. За изпълнение
на това предписание в протокола е бил определен и срок за изпълнение до
02.04.2020год.
В случая по делото не е спорно,
че въззивното дружество има качеството на работодател.
От друга страна безспорно от
показанията на свидетелките Б. и П. се установява и това, че въззивното
дружество работодател не е изпълнило даденото му предписание /подробно описано
по-горе/ в определения от срок. Видно от същите при извършената последваща
проверка през месец май 2020год. (след изтичането на дадения срок) и нарочно
изискани с призовка по чл. 45, ал.1 от АПК доказателства за изпълнение на
предписанията дадени от предходната проверка, такива за изплащане на
обезщетението на Лидия Христова не са били представени. Нещо повече факта не
неизпълнение на предписанието по т.7 от цитирания по-горе протокол, към момента
на повторната проверка не се оспорва, а се потвърждава от въззивника във
въззивната жалба, поради което и съдът счете, че въззивникът е извършил нарушението за което
е санкциониран и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
Правилно АНО е приложил в случая и санкционната норма на
чл. 415, ал.1 от КТ, доколкото точно тази норма предвижда санкция за
неизпълнение на дадено предписание. Досежно размера
на наложеното в размер над минималния предвиден в закона наказание обаче –
имуществена санкция в размер на 2000лв. (при предвидено наказание от 1500лв. до
10000лв.) съдът счете, че същият е завишен с оглед на първо място липсата на
каквито и да било данни за извършвани други нарушения на трудовото законодателство
от страна на въззивника (данни за влезли в сила НП преди датата на нарушението
липсват) и на следващо място с оглед липсата на каквито и да било изложени от
АНО мотиви досежно размера на наложеното наказание. Счете, че в случая дори
наказание наложено в минимален размер ще постигне в пълнота целите както на
индивидуалната така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на
наложеното наказание до предвидения в закона минимум от 1500лв.
Що се касае до изложеното в жалбата становище, че в случая
били налице предпоставките на чл. 415в, ал.1 от КТ то не се споделя от съда,
доколкото доказателства които да установят, че нарушението е било отстранено
предписанието е било изпълнено и обезщетението за неползван отпуск на Лидия
Христова е било изпълнено дори и след последващата
проверка, преди съставянето на НП, както се твърди в жалбата, не са налице.
Такива не се съдържат в материалите по АНП, нито пък са ангажирани от страна на
въззивното дружество в хода на съдебното следствие.
Съдът не споделя и изложеното в жалбата становище за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН първо защото случаят е типичен и не
се отличава със степен на обществена опасност сравнително по-ниска от
останалите случаи на подобни нарушения и второ защото в КТ е предвиден специалният състав по глава ХIХ,
раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение (чл. 415в КТ), който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат
два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването
му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а
налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер. В горната насока е налице достатъчно константна съдебна
практика на съдилищата в това число и такава със задължителен характер -
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по
тълк. д. № 7/2010 г., ОСК.
По разноските.
Разноски претендира единствено въззиваемата страна, която
отправя своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Доколкото обаче в случая в жалбата е уважена по алтернативно отправеното искане
за намаляване размера на санкцията, то искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН Варненският районен
съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012827 от 18.06.2020год. на Директора на
„Инспекция по труда” гр.Варна, с което
на „А.Е.К.“
ООД ЕИК *********, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. като намалява размера на наказанието
на 1500лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: