Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 15 08.01.2019 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
05.12. 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1319 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 470/17.07.2018 г.
по гр.д.№1537/2017 г. по описа на КРС.
Въззивникът „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: ***излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като излага подробни съображения.
Моли да се отмени решение
№ 470/17.07.2018 г., постановено по гр. д. № 1537/2017 г., на PC- Казанлък, е което са отхвърлени
предявените от Б.Д. ЕАД искове срещу И.С.К., ЕГН **********, е правно основание
чл. 422 във връзка е чл. 415 от ГПК, като неправилно и незаконосъобразно и да
постановите решение, е което да уважите исковата претенция, като се признае за
установено, че ответникът И.С.К., ЕГН ********** дължи на кредитора „Б.Д.” ЕАД
по силата на Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г., Анекс от 25.09.2009
г., и Допълнително споразумение от 07.04.2010 г.„ към 20.05.2016г. суми
както следва: , 18 437.01 лева - главница, договорна лихва - 9 171,97 лева,
начислена за периода 20.07.2011 г. до 19.05.2016 г. включително, лихва за
забава - 92,02лева - наказателна лихва за периода от 16.05.2016 г. до
19.05.2016г. включително, 625,93 лева - заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 466,54 лева разноски по делото, и сумата от 1116,54 лева-
юрисконсулско възнаграждение.Претендират се направените по делото разноски пред
двете инстанции.
Въззиваемитят И.С.К. чрез
процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Предмет на производството пред районния съд са
предявените от Б.Д. ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, за
признаване съществуването на вземанията на банката към И.С.К. по Договор за
ипотечен кредит от 26.02.2008 г. които вземания са обективирани в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 519 от 25.05.2016 г.
и Изпълнителен лист от 25.05.2016 г., издадени по ч. гр. дело № 924/2016 г., по
описа на Районен съд - гр. Казанлък.
Не се спори от страните по делото, че между „Б.Д.“ ЕАД
и И.С.К., ЕГН ********** е сключен Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008
година, по силата на който е предоставен кредит в размер на 18 390 лева , за
срок от 360 месеца, при лихва и други условия съгласно клаузите на договора.
Доказано е усвояването на кредита, в пълен размер - 18390 лева, на дата
27.02.2008 г.
Предвид заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза,
обслужването на месечните погасителни вноски е окончателно преустановено, като
последно е погасена част от дължимата вноска за месец август, 2011 г.
Предвид горното и с оглед договорното основание т.
20.2 от Общите условия към Допълнително споразумение от 07.04.2010 г.,
неразделна част от Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г., във връзка с
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции за Б.Д. ЕАД е възникнало
договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора
за кредит за предсрочно изискуемо.
От събраните в първоинстанционното производство
писмени доказателства се установява,че банката е упражнила надлежно правото си
да превърне кредита в предсрочно изискуем, като на 28.04.2016 г., на посочения
в договора за кредит адрес е изпратено писмо за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, чрез „С.” АД, лицензиран оператор за доставка на пощенски
услуги, с рег.№ 01-20-02754/28.04.2016 г. Видно от известие за доставяне №
60296907687, уведомлението е получено лично от кредитополучателя И.К. на
06.05.2016г. Кредитът е отнесен като предсрочно изискуем на 16.05.2016 г.
На 20.05.2016 г., в качеството си на кредитор „Б.Д.”
ЕАД, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ подава до Районен съд - гр. Казанлък заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни
документи - извлечение счетоводни книги.Образувано е ч. гр. дело № 924/2016г.,
по описа на Районен съд - гр. Казанлък срещу И.С.К., ЕГН ********** за
заплащане на дължими към Банката суми.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ВКС, предмет на делото по установителния иск е вземането,
основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на
банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и
изискуемостта са определени от страните при сключването му. Предсрочната
нзнскусмост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
За да постанови обжалваното решение, с което отхвърля
изцяло предявения от „Б.Д.“ ЕАД иск срещу И.С.К., ЕГН ********** с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, първоинстанционният съд е приел,
че Б.Д. ЕАД няма към И.С.К., ЕГН ********** нито по основание, нито по размер
претендиратото по договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г. вземане, така
както е твърдяно в подаденото на 20.05.2016 г. заявление, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 924/2016 г.
Безспорно на 12.09.2012 г. „Б.Д.“ ЕАД подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И.С.К. за
сумата 24 542,47 лв. – задължение по договор за ипотечен кредит от
25.02.2008г., анекс към договора за ипотечен кредит от 25.02.2008 г.,
допълнително споразумение към договора за ипотечен кредит от 25.02.2008 г.,
като в заявлението е посочено, че поради забава в плащането на главница и лихви
над 90 дни, целия остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем и е
отнесен от банката в просрочие на 09.06.2011 г. Изявлението е подписано от
надлежно упълномощено от „Б.Д.“ ЕАД лице юрисконсулт Р.М.. Същото изявление е
направено от С.К.в качеството й на „Инспектор проблемни кредити“, упълномощена
с изрично пълномощно от Д.Н.Н.и М.С.М.в качеството им на изпълнителни директори
на „Б.Д.“ ЕАД да изготвя и подписва извлечения от кредитни сметки по изискуеми
кредити. В изявлението на С.К.обективирано в представеното към заявлението извлечение
от счетоводните книги № 15186103 изрично е посочено, че на основание т.20.2 от
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, кредитът е станал
автоматично предсрочно изискуем на 09.06.2011 г. и размерът на задължението към
12.09.2012 г. е 24 542,47 лв. Въз основа на така подаденото заявление по
образуваното ч.гр.д.№2260/2012 г. по описа на РС-Казанлък е издадена заповед №
1537/13.09.2012 г., с която е разпоредено И.С.К. ЕГН ********** *** да заплати
на “Б.Д.”ЕАД Булстат ***със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”***,
представлявана от Д.Н.Н.– Изпълнителен директор и М.С.В. – Изпълнителен директор,
чрез пълномощника си чрез пълномощника си Р.Х.М. – юрисконсулт, сумата: 18
568,40лв. главница; 3 576,37лв. договорна лихва от 07.02.2011г. до
12.09.2012г.; 2 312,84лв. лихва за
забава от 07.03.2011г. до 12.09.2012г.; законната лихва върху главницата,
считано от 12.09.2012г. до изплащане на вземането; 84,86лв. заемни такси; 1 185,85лв. разноски
по производството, от които 490,85лв. държавна такса и 695,00лв. юрисконсулско
възнаграждение, за вземане, което произтича от извлечение от кредитна сметка №
15186103 по Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008г., Анекс от 25.09.2009 г.
и Допълнително споразумение от 07.04.2010г.
По повод подадено от И.С.К. на 06.02.2013 г.
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед „Б.Д.“
ЕАД подава на 04.04.2013 г. искова молба за установяване дължимостта на
паричните задължения, предмет на заповед № 1537/2012 г. Образувано е гр.д. №
880/2013 г. по описа на РС – Казанлък, по което е постановено решение №
319/24.06.2013 г. Решението е обжалвано по въззивна жалба на И.С.К. и е
образувано в.т.д. № 1336/2013 г. на ОС – Стара Загора , с което е потвърдено
решението на районния съд. С решение №129/09.11.2015 г. по т.д. № 1977/2014 г.
ВКС II отделение по реда на л. 290 ГПК постановява решение, с което отхвърля предявените от „Б.Д.“ ЕАД срещу И.С.К.
искове по чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания по договора за
ипотечен кредит от 26.02.2008 г. в размерите предмет на оспорената заповед по
чл. 417 ГПК,поради това, че банката не е упражнила надлежно правото си да
направи кредита предсрочно изискуем, поради което към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК не е
налице изискуемо вземане за заявените суми: главница, акцесорни вземания за
лихви и такси.
Настоящата
инстанция намира,че за да е налице
обективно тъждество на делата не е достатъчно правоотношението на страните да е
създадено по един договор.Предмет на производството по гр.д. № 880/2013 г. по
описа на PC -
Казанлък е установяване на вземания, обективирани в заповед за изпълнение №
1537 и изпълнителен лист от 13.09.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 2260/2012 г.
на Казанлъшки районен съд.Със сила на присъдено нещо е разрешен въпросът, че не
съществува вземане на Банката, основано на настъпила предсрочна изискуемост на
договора за кредит към момента на сезирането на съда по реда на чл. 417 ГПК по
повод предходно издадената заповед за изпълнение № 1537 и изпълнителен лист от
13.09.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 2260/2012 г. на Казанлъшки районен съд -
към този момент не са били налице обективните факти, обуславящи предсрочната
изискуемост, т.е вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание.
Приключилото с решение т. д. № 1977/2014 г. на ВКС,
ТК, II, по установителен иск на основание чл. 422 от ГПК не се ползва със сила
на присъдено относно вземането с оглед на новоиздадената Заповед №
519/25.05.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
предмет на настоящото производство.
В
първоинстанционното производство е изслушано заключението на съдебно-счетоводната
експертиза ,от което заключение се установява,че от разплащателната сметка,
обслужваща кредита са правени погашения, които въз основа на предварително
подписано от длъжника нареждане са били прехвърляни от „Б.Д.“ ЕАД по
обслужващата кредита сметка № 15186103. Първото такова направено прехвърляне е
на 27.03.2008 г., а последното на 18.11.2013 г. От справката изготвена от
експерта, съставляваща таблица № 4 от заключението е видно, че към 09.06.2011
г. са били налице основанията по т.20.2 от Общите условия по кредита за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради това че е била налице
забава в плащанията на главницата над 90 дни. На 16.05.2016 г. е наредено
счетоводно записване на задължението на И.С.К. по договора за кредит от
26.02.2008г. като предсрочно изискуемо. Установява се също така по размер
претендираното главно вземане.
Видно от заключението на ССЕ претенцията на ищеца се
основава на 338 броя погасителни вноски, всяка с размер 156,92 лв. след анекса
от 17.04.2010 г., дължима на 7-мо число на месеца с лихвен процент по кредита
8,79 %. За периода 20.07.2011-19.05.2016 г. „Б.Д.“ ЕАД е начислила договорна
лихва в размер 13683,19 лв., от които са приспаднати като платени 4104,72 лв. и
е капитализирана лихва в размер на 400,56 лв. след което задължението за
договорна лихва е определено на 9171,97 лв. за посочения по-горе период.
Претендираната сума от 625,93 лв. е съставена от начислена на 16.05.2016 г.
такса изискуемост на кредита в размер на 120 лв. и 451,35 лв. такса управление,
начислявана веднъж годишно в периода 25.02.2009 г. - 07.02.2016 г., както 54,58
лв. застрахователни премии, начислявани веднъж годишно в периода 16.03.2009 г.
- 28.04.2016 г. За периода 16.05.2016 г. – 19.05.2016 г. е определена дължима
лихва за забава 92,02 лв., формирана върху просрочена главница в размер на
66,19лв. Начислена е и наказателна лихва в размер на 225,61 лв., от която е
приспадната платена такава и задължението е обявено в размер на 45,38 лв. В
периода 08.05.2013 г.-20.05.2013 г. има неплатени 21 броя вноски, всяка от
които в размер на 156,86 лв., формирана от 142,54 лв. главница и 14,23 лв.
лихва.
Следва да се направи извода, че
предявения иск е основателен и доказан,поради което следва да бъде уважен.Решение
№ 470/17.07.2018 г., постановено по гр. д. № 1537/2017 г., на PC- Казанлък, следва да бъде отменено
и да се постанови друго по същество на спора, е което да се уважи исковата претенция, като се признае за установено, че длъжникът И.С.К.,
ЕГН ********** дължи на кредитора „Б.Д.” ЕАД по силата на Договор за ипотечен
кредит от 26.02.2008 г., Анекс от 25.09.2009 г., и Допълнително споразумение от
07.04.2010 г.„ към 20.05.2016г. суми както следва: , 18 437.01 лева -
главница, договорна лихва - 9 171,97 лева, начислена за периода 20.07.2011 г.
до 19.05.2016 г. включително, лихва за забава - 92,02 лева - наказателна лихва
за периода от 16.05.2016 г. до 19.05.2016 г. включително, 625,93 лева - заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2016 г..до
окончателното изплащане. На въззивника следва да бъдат присъдени сторените
разноски в двете съдебни инстанции,така и в заповедното производство.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 470/17.07.2018 г. по гр.д.№1537/2017 г. по
описа на КРС като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.К. ЕГН
********** *** ,че дължи на „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК: ***, представлявана от юрисконсулт С.В.П. със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „***и съдебен адрес *** по силата на Договор за
ипотечен кредит от 26.02.2008 г., Анекс към този договор от 25.09.2009 г. и
Допълнително споразумение от 07.04.2010 г., сумите: 18 437,01 лева -главница,
договорна лихва - 9 171,97 лева, начислена за периода 20.07.2011 г. до
19.05.2016 г. включително, лихва за забава - 92,02лв. - наказателна лихва за
периода от 16.05.2016 г. до 19.05.2016 г. включително, 625,93 лева - заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2016 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 519/25.05.2016 г.
по ч.гр.д. № 924/2016 г. по описа на РС – Казанлък.
ОСЪЖДА И.С.К. ЕГН ********** *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК: ***, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н.– изпълнителни директори със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***и съдебен адрес *** . сумата
1521,44 лв./хиляда петстотин двадесет и един лева и четиридесет и четири
стотинки/- представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.С.К. ЕГН ********** *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК: ***, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н.– изпълнителни директори със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***и съдебен адрес *** сумата 2 269,36 лв./две хиляди двеста шестдесет и девет лева и
тридесет и шест стотинки/-разноски за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчване на съобщение до страните пред ВКС при наличност на
основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: