№ 2153
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110110520 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. Д., чрез
адв. М., срещу „..“ ООД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и
частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът излага, че на 14.01.2021 г. е сключил с ответното дружество
договор за паричен заем „Кредирект“ № .., по силата на който му била
предоставена в заем сума в размер на 800 лв., с краен срок за погасяване –
14.04.2021 г., чрез изплащането на три на брой погасителни вноски, при
уговорени ГПР в размер на 48,41% и ГЛП от 40,05%. В чл. 5.1 от договора
било предвидено, че в срок от три дни кредитът следвало да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчители, които следвало да отговарят на определени
условия, като при неизпълнение на посоченото задължение, заемателят
следвало да заплати неустойка в размер на 331,02 лв., предвидена в чл. 6, ал. 2
от договора. Твърди, че въпреки формално предоставената възможност за
осигуряване на обезпечение по кредита, предвидената неустойка е била
1
включена в погасителния план по договора от датата на сключването му.
Излага доводи, че уговорената в чл. 6, ал. 2 неустойка е нищожна поради
противоречието й със закона. Твърди, че предвидената неустойка има за цел
да заобиколи законовите ограничения, регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сочи, че дължимата неустойка следва да бъде взета предвид при формиране
на ГПР по кредита. Твърди, че предвидената неустойка противоречи на
добрите нрави, доколкото е договорена извън присъщите й функции. Счита, че
уговорената клауза за неустойка има за цел заобикаляне на изискванията на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, като излага доводи относно нейната неравноправност.
Навежда съображения относно недействителността на процесния договор за
паричен заем. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 6, ал. 2
от договор за паричен заем № .., предвиждаща заплащането на неустойка.
Претендира осъждането на ответника за сума в размер на 5 лв. – частична
претенция от общо дължимото на стойност 331,02 лв., представляваща
недължимо платена сума по процесния договор за кредит, ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на
вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на
исковата молба. Навежда доводи относно наличието на основания за
прилагане на чл. 213 ГПК. Взема становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че кредитът не е бил усвоен от
кредитополучателя, поради което не е налице облигационно правоотношение
помежду им. Сочи, че в отношенията между страните не са извършени
никакви плащания. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна следното:
За уважаване на исковата претенция ищецът е следвало да докаже по
делото пълно и главно наличието на сключен с ответника договор за паричен
заем № ../14.01.2021 г., по силата на който е усвоил предоставената в заем
сума в размер на 800 лв., при параметрите посочени в исковата молба, както и
обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от процесния
2
договор е нищожна на заявените правни основания, както и че в
патримониума на ответника е постъпила сума в размер на 331,02 лв.,
представляваща неустойка по чл. 6, ал. 2 от процесния договора, която е
получена без правно
основание.
По делото е представен договор за паричен заем Кредирект №..,
сключен на 14.01.2021г., но същият не е подписан нито от заемодателя, нито от
заемателя.
Ответникът изрично е възразил срещу валидното сключване на
договора, доколкото заемната сума не е била предадена на заемателя. Видно и
от представеното по делото становище от вещото лице, процесният кредит е
отбелязан като отменен в счетоводството на ответника. Ищецът не е
представил доказателства, че реално е получил заемната сума в размер на 800
лева, нито че е заплатил по него сумата от 331,02 лева по чл. 6, ал. 2 от
договора, която клауза твърди да е неравноправна.
Съдебната практика възприема разбирането, че договорът за заем е
реален договор. Той се счита за сключен не в момента, когато между страните
е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или
други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат
предадени на заемателя.
С оглед изложеното съдът намира, че остана недоказано наличието на
валидно възникнало правоотношение по договор за заем, доколкото не се
установи предаване нито на заемната сума, нито се установи плащане от
страна на ищеца по договора за заем, включително и за сумата от 331,02 лева,
заплатени във връзка с чл.6, ал.2 от представения договор, представляваща
неустойка, която се твърди да е нищожна в исковата молба. Поради горното
съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове
като недоказани и неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 480 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, като взе
предвид, че са представени доказателства за реалното му заплащане и за
регистриране по ЗДДС на процесуалния представител.
3
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. Д., ЕГН ********** , с адрес гр.
София, ул. .. срещу „..“ ООД, ЕИК .., с адрес на управление гр. София, ..
положителен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на
клаузата по чл. 6, ал. 2 от договор за паричен заем № .., предвиждаща
заплащането на неустойка и частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за заплащане на сума в размер на 5 лв. – частична претенция от общо
дължимото на стойност 331,02 лв., представляваща недължимо платена сума
по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, като
недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. К. Д., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „..“ ООД, ЕИК .., разноски по делото в размер на 480 лева
с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4