№ 1367
гр. Варна, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20213100900617 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.), ЕИК *********, гр. София, чрез К. М., в
качеството й на синдик, назначен с решение № 196/13.11.2015 г. на УС на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове срещу Д. АТ. В. от гр. Варна, за приемане за
установено, че ответникът, в качеството му на ипотекарен длъжник, дължи на
ищеца сума в общ размер на 1 905 668.78 евро, дължима по договор за банков
кредит от 28.12.2011 г., сключен между „Корпоративна търговска банка“ АД
(в нес.) и „ГенТо Милл“ ООД (в нес.), до размера на стойността на
ипотекираното имущество, съгласно нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 137 от 28.12.2011 г., том III, рег.№, 9482, дело №
472/2011 г. на нотариус Габриела Йорданова-Даскалова, с рег.№ 343 при НК,
с която е обезпечен кредитът и която сума включва: сумата от 1 670 687.55
евро - главница, дължима по договор за банков кредит от 28.12.2011 г.;
сумата от 234 824.43 евро, представляваща законна лихва върху главницата
съгласно Определение от 25.01.2017 г. по т.д.№ 53/2016 г. на ОС – гр. Ямбол;
сумата от 156.80 евро, представляваща дължими разноски по кредита, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
1724/27.04.2020 г. по ч.гр.д. № 4082/2020 г. по описа на ВРС, XIV-ти с-в, на
1
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 28.12.2011 г. между
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.) и „ГенТо Милл“
ООД, в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за банков
кредит, към който има сключени пет анекса в периода 03.05.2012 г. –
14.02.2014 г. Посоченият размер на отпуснатия кредит е 3 000 000 евро,
усвоен ефективно. Съгласно постигнатите споразумения е посочен и
уговореният между страните план за издължаване на главницата както и
начина, по който се начислява годишна лихва върху нея, основанията за
възникване на задължение за неустойка, както и за дължимост на такси и
комисионни по повод сключването и обезпечаването на кредитната сделка.
Изложено е, че съгласно чл. 40 от процесния договор, кредитополучателят
отговаря с цялото си имущество при неизпълнение на задълженията си по
договора, а според извлечение от счетоводните книги на банката
задълженията на кредитополучателя към датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (15.04.2020 г.) са в общ размер на
1 905 668.78 евро.
Сочи се, че на 28.12.2011 г., между „Корпоративна Търговска банка“ АД
(в несъстоятелност), „ГенТо Милл“ ООД (в нес.), в качеството му на
кредитополучател, Д. АТ. В. и М. М. В.а, в качеството им на трети лица
ипотекарни длъжници, е сключен Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 28.12.2011 г., № 137, том III, per. № 9482, дело № 472/2011 г., по
силата, на който Д. АТ. В. и М. М. В.а обезпечават всички вземания на
„Корпоративна Търговска банка“ АД (в нес.), произтичащи от Договор за
банков кредит от 28.12.2011 г., сключен с „ГенТо Милл“ ООД (в нес.), само с
ипотекирания имот. Индивидуализиран е и имотът, обект на обезпечителната
сделка, като урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, м-ст
„Еврейски гробища“, със съответна площ, характеристики на имота, граници
и съседи.
Поради изложеното ищецът твърди, че ипотекарният гарант и настоящ
ответник дължи сумите по процесния договор за кредит и придружаващите го
анекси в общ размер на 1 905 668.78 евро, за които е издадена и заповед за
изпълнение на парично задължение № 1724/27.04.2020 г. по чл. 417 от ГПК по
2
ч.гр.д. № 4082/2020 г. по описа на ВРС, XIV-ти с-в, съответно претендира да
се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта им в настоящото
производство.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 4082/2020 г. по описа на
ВРС, XIV-ти с., същото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, подадено от
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.) срещу Д. АТ. В. и М.
М. В.а, за следните суми: сумата от 1 670 687.55 евро - главница, дължима по
договор за банков кредит от 28.12.2011 г., който е обезпечен с договорна
ипотека, учредена с нотариален акт № 137 от 28.12.2011 г., том III, рег.№,
9482, дело № 472/2011 г. на нотариус Габриела Йорданова-Даскалова, с рег.№
343 при НК; сумата от 156.80 евро, представляваща дължими разноски по
кредита за периода 25.12.2016 г. – 20.03.2019 г.; сумата от 234 824.43 евро,
представляваща законна лихва върху главницата за периода 27.11.2018 г. –
15.04.2020 г. Според заповедта на ВРС, вземането произтича от
горепосочения нотариален акт.
Срещу издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение № 1724/27.04.2020 г. (поправена впоследствие по реда на чл. 247
от ГПК с определение № 265713/15.09.2021 г., с което е включена добавка, че
длъжниците по нея отговарят като ипотекарни такива) в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК, /с оглед данните по заповедното производство/, е подадено
възражение от длъжника Д. АТ. В..
С разпореждане № 274984/04.06.2021 г. заповедният съд е дал указания
до заявителя за предявяване на установителен иск на основание чл. 415, ал.1,
т.1 от ГПК.
Предявеният иск е подаден в законоустановения едномесечен срок, но
същият е недопустим, поради следните съображения:
С подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, чието
продължение е и производството по установителния иск, кредиторът
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.) се стреми да
ангажира отговорността на ответника в качеството му на длъжник по
процесния договор за кредит и съответно за изискуемите по него вземания, а
3
не като ипотекарен гарант, макар отговорността му да е посочена, като
обусловена от учредената договорна ипотека съгласно посочения нотариален
акт в заявлението за издаване на заповедта и в петитума на исковата молба, в
който се иска и установяване на дължимостта на сумите по заповедта до
размера на стойността на ипотекираното имущество. Последното уточнение в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение не е направено. В тази
връзка, с определение № 265713/15.09.2021 г., постановено по реда на чл. 247
от ГПК, заповедният съд е включил в процесната заповед добавка, че
длъжниците Д. АТ. В. и М. М. В.а отговарят в качеството им на ипотекарни
длъжници, но отговорността им в заповедта не е ограничена до стойността на
ипотекираното имущество.
Основание за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК, респ. за търсената отговорност от ответника в рамките на настоящото
производство е учреденото от него реално обезпечение на дълга, съгласно чл.
33.1, бук. „Б“, от раздел VII oт процесния договор, касаещ обезпеченията на
кредита. При преценката на съдържанието на акта, с който посочената
договорна ипотека е учредена, съдът констатира, че в него е удостоверено
обезпеченото вземане само като дълг на кредитополучателя „ГенТо Милл“
ООД (в нес.). По отношение на ответника актът удостоверява само
ипотечното право на кредитора да се удовлетвори предпочтително от цената
на дадения в обезпечение на този дълг ипотекиран имот (т. 5 от нотариалния
акт), което може да бъде реализирано принудително без предварително
съдебно установяване при неизпълнение на обезпеченото вземане (чл. 173, ал.
3 от ЗЗД). Солидарната отговорност на твърдяното основание с
кредитополучателя по договора в случая не е налице. Това изключва и
правният интерес от търсената защита.
Освен това, правата, които заявителят удостоверява спрямо
жалбоподателя, съответстват само на отговорността на гарант, задължен
реално със стойността на ипотекирания имот до размера на неговата цена.
Тази категория длъжници не отговарят с цялото си имущество за
обезпеченото вземане, поради което насочване на принудително изпълнение
върху други техни имущества, освен ипотекираното, е недопустимо. По тази
причина и издавайки процесната заповед за изпълнение за размера на всички
изискуеми по договора вземания, без ограничаването на отговорността на
4
гаранта до стойността на имуществото, обект на обезпечението, заповедният
съд недопустимо е разширил отговорността на длъжника, настоящ ответник,
която произтича от качеството му на гарант. Последвалата поправка на
очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение, допусната с
определение № 265713/15.09.2021 г., с което се възпроизвежда текста на
заповедта и се добавя, че длъжниците по нея имат качеството на ипотекарни
такива, също не преодолява горния порок при издаването на заповедта.
В контекста на казаното, учреденото въз основа на така издадената
заповед за изпълнение производство по установителния иск е недопустимо и
като такова следва да бъде прекратено.
Друг е въпросът, че ответникът по делото е предоставил и лично
обезпечение на дълга посредством сключения договор за поръчителство от
28.12.2011 г., съгласно чл.33.1., бук. „Д“ от договора за кредит, с който
същият се е задължил да отговаря солидарно заедно с главния длъжник за
изпълнение на всички задължения по договора за кредит. При извършена
служебна справка се установява, че именно във връзка с поетата отговорност
на ответника като поръчител са издадени заповед за изпълнение №
610/04.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 15093/2015 г. по описа на ВРС, както и заповед
за изпълнение № 1696/21.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 4081/2020 г. по описа на ВРС
за вземанията на кредитора срещу ответника, претендирани и в настоящото
производство, като срещу последната е депозирано възражение по чл. 414 от
ГПК и съответно образувано т.д.№ 425/2021 г. на ВОС по предявения от
кредитора установителен иск.
Водим от горното, съдът намира производството за недопустимо на осн.
чл. 130 от ГПК, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 617/2021 г. по описа на ВОС,
ТО.
ВРЪЩА искова молба вх.№ 17183/31.08.2021 г., подадена от
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в нес.), ЕИК *********, със
5
седалище гр. София, чрез К. М., в качеството й на синдик, назначен с решение
№ 196/13.11.2015 г. на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу Д. АТ.
В., ЕГН **********, гр. Варна с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК, като недопустима, на основание чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от уведомяването на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6