Р Е
Ш Е Н
И Е № 1305
гр. Пловдив,12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на втори октомври,през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 1352/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на ЗД ”Лев Инс“АД,
ЕИК-****,със седалище и адрес
на управление-гр.**** чрез пълномощника си адв.Д. против решение № 1356/09.04.19г.на ПдРС,1-ви гр.с.,постановено по гр.д.№ 20230/18г.,с
което е осъдено ЗД ”Лев Инс“АД да заплати на
И.Х.И. и на Н. Д.Г. сумата от
по 20 000лв.,представляваща дължимо на основание чл.226,ал.1
от КЗ/отм./ обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на смъртта, вследствие настъпило на 01.07.2015г. ПТП, на тяхната
внучка Р. И. Г.,ведно със законната лихва за забава върху горните суми,считано
от 23.11.2015г. до окончателното изплащане на задължението.Излагат се съображения за
незаконосъобразност,необоснованост и неправилност на решението като постановено
при допуснати нарушения на материалния закон.Иска се отмяната на решението изцяло
и постановяване на друго,с което да се отхвърлят предявените искове.Претендират
се съд.разноски за двете инстанции.
Въззиваемите Н.Д.Г. и И.Х.И. чрез
пълномощника си адв.Д.Г. изразяват становище за неоснователност на въззивната
жалба по подробни съображения,изложени в писмен отговор.Претендират разноски за
въззивната инстанция.
Жалбата е подадена от надлежна страна,която
има правен интерес да обжалва постановеното осъдително спрямо нея решение.Тя е
в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането й по същество ПдОС
намира за установено следното:
Предявени са искове съответно от Н.Д.Г.
и И.Х.И. с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 и чл.86 от ЗЗД
против ЗД ”Лев Инс“АД.
Страните не спорят по отношение на факта на виновно причинено от Ц. Д.Г.
ПТП на 01.07.15г.,при което е загинало нейното дете,както и че това дете- Р. Г.
е внучка на двете ищци,както и относно наличието на сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“(ГО) относно лекият автомобил,с който е причинено ПТП.Тези
обстоятелства са били предмет на произнасяне от съда по приключилото с присъда
наказателно производство по НОХД № 2017/15г.по описа на ПдОС.
При тази фактическа обстановка са предявени от двете ищци искове за
обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на внучката
им.
Твърди се в исковите молби, че ищците търпят силни болки и страдания от смъртта
на внучката си,доколкото са помагали при нейното отглеждане и възпитание и са
имали дълбока емоционална връзка,като трагичният инцидент е бил за тях съкрушителен
както физически,така и психически.
Ответното дружество е оспорило претенциите,като счита, че ищците не
са претърпели неимуществени вреди от смъртта на починалата родственица.Двете ищци не били материално
легитимирани да получат обезщетение за неим.вреди от причинена смърт на техен
близък,посочени в Постановления № 4/25.05.61г.и № 5/24.11.69г.на Пленума на
ВС,нито било налично спрямо тях изключението,допуснато с ТР № 1/2016 от
21.06.18г.по т.д.№ 1/2016г.на ОСНГТ на ВКС-доказана особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта на близкия вреди.Твърди също,че
поисканото обезщетение е завишено като размер, тъй като съгласно § 96 от ЗИДКЗ,
размерът на обезщетението за лица от чл. 493а,ал.4 до
влизане в сила на методика се определят в размер до 5000лв.
По делото са представени писмени доказателства и са разпитани двама
свидетели на ищците-Е. К. и И. Г.,баща на починалото дете и син на ищцата Н.Г..
Спорът се свежда до два основни момента-дали ищците са активно материалноправно легитимирани да предявяват
искове за обезщетяване на понесените от тях неимуществени вреди и дали размерът
на поисканото обезщетение е съответен на преживяното от тях като болки и
страдания.
По отношение на първия въпрос:
С ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС се
прие,че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление №
4/1961г. и Постановление № 5/1969г.на Пленума на ВС,и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетението се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.В
мотивите на ТР се приема,че обезщетение следва да се присъди само тогава,когато
може да се направи несъмнен извод,че лицето,което претендира обезщетение,е
доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че
са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания.Така даденото разрешение с цитираното
ТР намери израз в ЗИД на КЗ,в сила от 07.12.18г.,с който бе въведена нова
разпоредба- чл.493а от КЗ.Според ал.4 на посочената разпоредба материално
легитимирани да получат обезщетение за неим.вреди от причинена смърт на техен
близък са и лица,извън тези по ал.3,които са създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания,които е справедливо да бъдат обезщетени.В светлината на изложеното
двете ищци като възходящи от втора степен на пострадалото дете-негови баби по
бащина и майчина линия,не са изключени от кръга на лицата,които имат право да
бъдат обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалата.
До същия извод е стигнал в мотивите си и
първостепенния съд,анализирайки събраните гласни доказателства.От показанията
на св.К. и Г.,които се възприемат и от настоящата инстанция като
непротиворечиви и основаващи се на непросредствените им впечатления се
установява,че между внучката Р. и двете
ѝ баби е съществувала изключително силна,пълноценна и хармонична
връзка.Детето и ищците са били силно привързани
един към друг.Независимо,че ищцата И.И. не е съжителствала със семейството на
починалото дете,тя е поддържала редовни контакти с него,често е посещавала дома
на дъщеря си и внучка си и дори е живяла
в продължение на няколко месеца с тях след раждането на Р.,за да помага в
отглеждането й.Ищцата Н. Г. не е живяла
в общо домакинство с внучка си,но обитава къща в същия двор и Р. непрекъснато
била с нея,като Г. също помагала в отглеждането й.От своя страна детето обожавало
и двете си баби и ходело с огромно
желание при тях.Обичало да спи почти всяка нощ при баба си Н.,а в петък,събота
и неделя го гледала И.И..По думите на свидетелите в къщата на Н. Г. имало кът с
много снимки на Р. и свещички и тя всяка вечер сядала и говорела за нея.Загубата
на детето се оказала съкрушителна и за двете ищци,които и до сега не се били
възстановили от смъртта на Р.Според свидетеля Г. след инцидента майка му
(ищцата Н. Г.) получила диабет.Съдът се позовава на показанията на този
свидетел,отчитайки близката му родствена връзка с починалото дете и ищцата Г.,но ги кредитира,тъй като те се подкрепят напълно
и от показанията на другия разпитан по делото свидетел.
От свидетелските показания се установяват
търпени и от двете ищци значителни по интензитет и продължителност морални
болки и страдания от внезапната загуба на тяхната внучка.Тази тежка загуба се е
отразила негативно върху тяхното емоционално и психическо състояние до степен
двете баби да си задават въпроси като: „Кога,Господи,ще ни прибереш,за да си
отидем при внучката“(показания на св. К.).От показанията на свидетелите е
видно,че мъката и на двете ищци е
неизмерима и те все още не са преживяли
внезапната загуба.
При така изложеното въззивната инстанция споделя
извода,до който е стигнал и районния съд,че са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение на лица от разширения семеен кръг-изградена трайна и
дълбока емоционална връзка между ищците и тяхната внучка,от загубата на която
двете търпят морални болки и страдания с висок интензитет и продължителност.
По отношение на въпроса за размера на
обезщетенията за неимуществени вреди:
Според разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ,размерът на обезщетението се определя съобразно методиката,утвърдена с наредбата по чл.493а,ал.2 от КЗ,който
предвижда,че ще се приеме наредба за утвърждаване на методика за определяне
размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и
телесно увреждане на пострадало лице.
Съгл.§96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ(ДВ,бр.101/18г.),с
оглед изричната норма на § 96,ал.3,до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл.493а,ал.2 (според §103 от ПЗР на ЗИДКЗ,същата
трябва да бъде приета в срок до 1 година от влизане в сила на този закон),обезщетението
за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а,ал.4 се определя в
размер на 5000лв.
С оглед направеното възражение от страна на
ответника за ограничаване отговорността на застрахователя до заплащане на
сумата от 5000лв.районният съд е приел,че това ограничение не изпълнява
изискванията на Директива 2009/103/ЕО. Въвеждането на застрахователна сума като
предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на
нейния минимален размер в Директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на
Европейския съюз, означавало, че при настъпване на застрахователно събитие с
причинена смърт,отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по
размер единствено от минимума на застрахователната сума,възприет в
директивата,от застрахователния договор, който не може да предвиди по-нисък
размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо обезщетение.При
така констатираното противоречие ПдРС е стигнал до извод,че националната норма
не следва да се прилага, като обезщетението следва да се определи по
справедливост, по правилата на член 52 ЗЗД,без да се съобразява предвидения в
пар. 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ размер.
Този извод напълно се споделя и от настоящата
инстанция.(Във връзка с възраженията на жалбоподателя,че Директивата не може да
се прилага директно,тъй като няма пряко действие в правото на държавите
членки,следва да се отбележи,че в случая разпоредбата на чл.9,ал.1 от
Директивата е транспонирана в чл.266 от КЗ (отм.);възпроизведена е и и в чл.492
от КЗ.)В горния смисъл е и решение на съда на ЕС от 24.10.13г.по дело С277/12.С
това си решение СЕС е приел,че „Член 3, §1
от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972г.относно сближаване на
законодателствата на държавите-членки относно застраховката „ГО“ при използването
на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на
такава застраховка и чл.1, § 1 и 2 от Втора Директива 84/5/ЕИО на Съвета от
30.12.1983г.за сближаване на законодателствата на държавите-членки,свързани със
застраховката „ГО“ при използването на МПС,трябва да се тълкуват в смисъл,че
задължителната застраховка „ГО“ при
използването на МПС трябва да покрива обезщетението за неимуществени
вреди,претърпени от близките на лица,загинали при пътно-транспортно произшествие,доколкото
това обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност на
застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство
национално право.На следващо място,в решението е прието,че „Член 3, §1 от Първа
директива и чл.1,параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват
в смисъл,че не допускат национална правна уредба,съгласно която задължителната
застраховка „ГО“ при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени
вреди,дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност
за смъртта на близки членове на семейството,настъпила при ПТП,само до
определена максимална сума,която е по-малка от предвидените в чл.1, §2 от Втора
директива 84/5.“
По силата на ДФЕС и чл.633 от ГПК решението на
СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.С оглед
на становището на СЕС,изразено в т.2 на решението му от 24.10.13г.по дело
С277/12 се налага извод,че е налице противоречие на § 96,ал.1 от ЗИД на КЗ с
разпоредбата на чл.1,§ 2 от Втора
директива 84/5,респ.на чл.9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО.Съобразно
разпоредбата на чл.15,ал.2 от ЗНА и предвид факта,че Директива 2009/103/ЕО е
транспонирана в КЗ,следва да се приеме,че е недопустимо размерът на
обезщетението за неимуществени вреди,чийто възможен долен предел е
застрахователната сума,определена в нормативен акт на ЕС,да бъде ограничаван с
нормативен акт на вътрешното право,поради което правилно първостепенният съд е приел,че
с оглед така констатираното противоречие националната норма не следва да се прилага
от съда.Затова и е определил дължимото на ищците обезщетение по
справедливост,по правилата на чл.52от ЗЗД,без да се съобразява с предвидения в
§ 96,ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер.
За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените при деликт болки и страдания е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди,като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията,интензитетът и продължителността на болките и
страданията.В тази насока районният съд е изложил мотиви,като е приел,че
исковете са изцяло основателни до претендираните размери от по
20 000лв.,които мотиви се споделят и от настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното ПдОС счита,че въззивната
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,а решението в атакуваната
му част като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото следва да се
уважи искането на въззиваемите за присъждане на направените от тях разноски
пред въззивната инстанция,които са в размер на 2000лв.за
адв.възнаграждение,видно от представения договор на правна защита и съдействие и са заплатени
изцяло в брой.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1356/09.04.19г.на ПдРС,1-ви гр.с.,постановено по гр.д.№
20230/18г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД,ЕИК-****,гр.**** да заплати на Н.Д.Г.,ЕГН-********** и И.Х.И.,ЕГН-********** сумата от 2000(две
хиляди)лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: