Определение по дело №320/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 295

 

гр.Пловдив, 13.07.2020г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на 13.07.2020г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 320 по описа на АС - Пловдив за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по реда на чл.278, на осн.чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 12 710/26.05.2020, подадена от „С. - С. - М. и..“СД, ЕИК *******, чрез адв.Ст.М., против Разпореждане № 2848 от 20.03.2020г., постановено по възз.гр.дело № 2094/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се връща подадената от въззивника касационна жалба против въззивното решение.В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивна инстанция за администриране на касационната жалба.

Не е подаден в срок писмен отговор.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване разпореждане на въззивна инстанция по чл.274, ал.1, т.2, във вр.с чл.286, ал.2 ГПК, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за връчване на препис за отговор на насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в частната жалба и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане, намира следното:

Върнатата с обжалваното разпореждане касационна жалба е против постановеното по делото въззивно Решение № 107/27.01.2020г., обявено на същата дата,  с предмет парично вземане  с цена на иска 10 000лв., като във въззивното решение е посочено, че е неподлежащо на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, въззивна инстанция е приела, че същата е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационно обжалване, съгласно критерия в чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК, с оглед на това, че процесното правоотношение попада в обхвата на разпоредбата на чл.286, ал.1 ТЗ.

Разгледана по същество, подадената въззивна частна жалба е основателна, поради следните съображения:

Съгласно императивната норма на чл.280, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване е ограничен за решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. - за граждански дела, и до 20 000лв. - за търговски дела, при изрично посочени в процесуалния закон изключения.

По отношение на понятието „търговско дело“ липсва легална дефиниция в закона.За преодоляване на формираната противоречива съдебна практика за разграничаване на гражданските и търговските дела е образувано тълк.д.№ 3/2019г.на ОСГТК на ВКС по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?“.

В случая, се приема да намира приложение извършеното със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/2019г., в сила от 24.12.2019г., допълнение на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно което образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Доколкото със коментирания ЗИД на ГПК не са предвидени преходни и заключителни разпоредби, придаващи обратна сила на допълнението, същото се прилага за всички заварени към влизането му в сила, или допълнението е приложимо за висящите производства, по които съдебният акт, слагащ край на производството, не е влязъл в сила към 24.12.2019г. В този смисъл определение № 491/ 28.05.2020г.по гр.дело №589 по описа за 2020г., III г.о. и цитираните в него определение № 112 от 28.02.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 332/2020 г., II т. о., определение № 29 от 5.02.2020г. на ВКС по т. д. № 52/2020г., II т. о., ТК, определение № 40 от 20.02.2020г. на ВКС по т. д. № 1216/2019г., II т. о., ТК, определение № 43 от 24.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2210/2019г., II т. о., ТК, определение № 46 от 20.02.2020г. на ВКС по т. д. № 241/2020г., I т. о., ТК, определение № 111 от 28.02.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 101/2020г., II т. о., ТК на ВКС.

В случая намира приложение коментираното допълнение на разпоредбата на чл.113 ГПК, тъй като към момента на влизането му в сила въззивното производство е било все още висящо, като същото е приключило след това, с обявяване на въззивно решение на 27.01.2020г.Ето защо, че спорът е гражданско-правен, а не търговски.

Налага се извод, че не е било налице основанието на чл.286, ал.1, т.3 от ГПК за връщане на касационната жалба с обжалваното разпореждане.

Поради изложеното, обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно, се отменя и делото се връща на въззивната инстанция за администриране на касационната жалба.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2848 от 20.03.2020г., постановено по възз.гр.дело № 2094/2019г. по описа на ОС – Пловдив и ВРЪЩА ДЕЛОТО на въззивния съд за администриране на касационната жалба.

Делото да се върне на ОС - Пловдив.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: