Решение по дело №2610/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1910
Дата: 23 юли 2019 г. (в сила от 9 август 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20192120102610
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1910                                                            23.07.2019г.                                           гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                                             ХХ граждански състав

на четвърти юли                                                                    две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

 

при участието на секретаря Ани Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 2610 по описа на БРС за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.Г.В., ЕГН **********,*** против Й.С.Х., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лева неплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 22/2019г., съгласно договор за правна защита от 28.01.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

               Твърденията са, че ищецът е адвокат, занимаващ се с наказателни дела. На 28.01.2019г., по искане на ответника, който тогава бил обвиняем и задържан в ареста, ищецът се срещнал с него по повод поемане на защитата на Х. по образуваното досъдебно производство. Ищецът обяснил на ответника, че ще поеме защитата срещу хонорар от 1000 лева. Страните постигнали съгласие за размера на хонорара, като бил сключен стандартен договор за правна защита. След това ищецът консултирал подзащитния си и обсъдил с него линията за защита. На същия ден вечерта ищецът се срещнал със съпругата и бащата на Х. и им обяснил за посещението си в ареста. В следващите дни ищецът получил телефонно позвъняване, като непознат глас го уведомил, че обвиняемият е ангажирал друг адвокат. При среща обаче между В. и Х. в затвора, последният отрекъл да е упълномощавал друг адвокат и заявил, че иска ищецът да го защитава пред съда. На 30.01.2019г. В. подробно се запознал с материалите по делото в съда в рамките на няколко часа. Вследствие на анализа на данните по делото той изготвил добре мотивирана защитна пледоария. Пред съдебната зала обаче, преди заседанието, В. бил уведомен от съпругата на ответника, че вече е ангажиран друг адвокат за защитата. В самото съдебно заседание обвиняемият също заявил пред съда, че се отказва от защитата на адвоката, поради което В. бил отстранен. Твърди се, че за извършената работа по договора за правна помощ не е платено уговореното възнаграждение, което се дължи на адвоката, понеже той е изпълнявал своите задължения добросъвестно. Моли се за уважаване на иска.

               Искът е по чл.422 ГПК вр. чл.36, ал.1 ЗА вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

               Ответникът не е представил отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание не се явява.

               Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

               Искът е частично основателен.

               Фактите са такива, каквито се сочат с исковата молба. Ищецът В. е адвокат и предоставя правна защита по наказателни дела. Сключен е бил договор за правна защита и съдействие от 28.01.2019г. между ищеца в качеството му на адвокат и ответника Х., в качеството му на обвиняем по ДП 22/2019г. по описа на ОД на МВР-Бургас с договорено възнаграждение от 1000 лева. Договорът е по повод на адвокатска защита, която ще бъде предоставена на Х. по повод обжалването на определение по НЧД 329/2019г. на БРС, с което на ответника, тогава обвиняем, е наложена мярка за неотклонение “задържане под стража.“

               Видно е официалната справка, издадена от Затвора-Бургас, че адвокат В. е провел свиждане с Й.Х. по време на пребиваването му в Ареста на 28.01.2019г. и на 30.01.2019г. Тези свиждания са били с цел организиране на защитата на обвиняемия в предстоящото открито съдебно заседание по обжалването на наложеното му задържане. Разпитаният по делото св.Н., адвокат и колега на ищеца, е потвърдил, че В. е бил нает от ответника, за да поеме защитата му по дело за измама. Х. се намирал в Ареста, когато подписал с В. процесния договор за правна защита. По-късно неговите близки роднини се срещнали с адвоката, за да обсъдят вариантите за защитата му. Ищецът посетил ответника и в Ареста, за да изясни фактите по делото. В. се занимавал с преписката, чел я е, извършил копиране на материалите.

               Свидетелят заявява още, че по време на съдебното заседание пред БОС адвокатът се явил пред съда, но тогава Х. заявил, че не желае той да го защитава, без обаче да изложи мотиви за отказа си. Предвид на заявлението му, съдът освободил В. от залата. Тези показания се подкрепят изцяло и от отразеното в протокола от съдебното заседание по ВЧНД 98/2018г. на БОС, проведено на 01.02.2019г. В протокола е отразено, че адв.В. присъства в залата, като обвиняемият Х. се отказва от защитата му.

               При тези факти БРС намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 1000 лева, дължимо по сключения договор за правна защита и съдействие. Договорът е надлежно подписан от страните, ясен е предметът му, уговорена е сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Доказва се и извършването от страна на адвоката на подготвителните действия, предшестващи защитата в съдебно заседание – той се е срещнал на два пъти с обвиняемото лице, прегледал е преписката по ДП, направил е копия на материалите.

               Според чл.26, ал.2 ЗА при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд. В конкретната хипотеза е налице случай на неоснователно оттегляне на пълномощията в полза на адвоката. Оттеглянето е станало с устно заявление на ответника, направено в съдебното заседание пред БОС, като не са изложени мотиви за това. Следователно отказът от адвокатската защита е без уважителна причина. При това положение, на адвоката се дължи уговореното възнаграждение в размер на 1000 лева.

               В съдебно заседание ищецът направи признание, че след завеждане на делото е получил от ответника частично плащане от 200 лева. Това плащане следва да се вземе предвид при решаване на спора по същество, като нов факт, настъпил в хода на процеса – чл.235, ал.3 ГПК.

               Ето защо към момента искът по чл.422 ГПК е основателен до размера от 800 лева.

               Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца адвокатско възнаграждение от 800 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.02.2019г. до окончателното изплащане. В останалата си част искът трябва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 30 лева и разноски по заповедното дело от 325 лева.

               Ищецът е упълномощил адв.И.С. да го представлява по делото, като договора изрично е записано, че на основание чл.38, ал.1 ЗА доверителят не заплаща възнаграждение на довореника. Случаят попада в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, а именно оказване на правна помощ на друг юрист. Ето защо, доколкото искът е основателен, със съдебното решение следва ответникът да се осъди да заплати на адв.С. възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно на цената на претенцията.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на Д.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 800 лева /осемстотин лева/ неплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 22/2019г. по описа на ОД на МВР-Бургас, съгласно договор за правна защита от 28.01.2019г., в хипотезата на неоснователно оттегляне на пълномощията – чл.26, ал.2 от Закона за адвокатурата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 11.02.2019г. до окончателното изплащане, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение 724/12.02.2019г. на БРС по ч.гр.дело 1278/2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 800 лева до претендирания размер от 1000 лева.

               ОСЪЖДА Й.С.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 30 лева /тридесет лева/ разноски в исковото производство и сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/ разноски по заповедното дело.

               ОСЪЖДА Й.С.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на адвокат И.Д.С.-Р. *** на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА адвокатско възнаграждение от 300 лева /триста лева/.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.