Р Е Ш Е Н И Е
Номер 168/04.12. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На двадесет и пети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина
Димитрова
Ангелина Лазарова
Секретар Петранка Паскалева
Прокурор Милена Гамозова
като разгледа докладваното от съдия
Лазарова
ВНОХД № 333 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е за проверка на
присъда № 17/21.08.2019г,
постановена по НОХД № 129/19 г. на Окръжен съд Търговище, с която подс. Е. Р.
бил признат за виновен в извършени престъпления и му били наложени наказания,
както следва:
по чл. 343б, ал. 1 от НК - наказание лишаване от
свобода за срок от две години и глоба в
размер на 600 лева, като с приложението на чл. 58а, ал. 1 НК наказанието лишаване
от свобода било намалено с 1/3 до срок от една година и четири месеца, както и наказание по чл. 343г НК
лишаване от управление на МПС за срок от две години;
по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, за което му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в
размер на 5000 лева, и по чл. 58а, ал. 1 НК наказанието лишаване от свобода
било намалено с 1/3 до срок от две години и осем месеца, като по чл. 307а НК съдът отнел в
полза на държавата предмета – 2 бр. банкноти, всяка с номинал 50лв.
С присъдата съдът приложил чл. 23 от НК и определил
като общо наказание по – тежките, а именно – лишаване от свобода за срок от две години и осем
месеца,
за което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим, и глоба в размер на 5000 лева. На осн. чл. 23, ал. 2 НК било
присъединено и наказанието лишаване от правоуправление на МПС за срок от две
години. На подсъдимия били възложени разноските по делото.
Делото във
въззивния съд е образувано по жалба на защитника на подсъдимия, считащ, че
присъдата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, постановена в
противоречие с материалния и процесуалния закон, и явно несправедлива. Изложени
са конкретни доводи по наведените основания, като се иска изменение на
присъдата с намаляване на размерите на наложените наказания лишаване от свобода
и по двете обвинения към минимума с приложение на чл. 66 от НК, както и
намаляване размерите на наказанията лишаване от право да управлява МПС и глоба. Пред настоящата инстанция защитникът поддържа
жалбата.
Прокурорът
от въззивната прокуратура счита, че наказанията на подсъдимия са съобразени с
данните за личността на подсъдимия, правилно определени и в съответствие с
целите по чл. 36 от НК. Моли присъдата да бъде потвърдена.
В последната
си дума подс. Р. заявява, че съжалява за извършеното, има малко дете и сам
издържа семейството си, моли за минимално наказание.
Настоящият състав на въззивната
инстанция след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК, с
оглед доказателствата по делото и
отправените възражения, счита следното:
І. От
фактическа страна.
Производството
пред първоинстанционния съд протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.
Подсъдимият направил самопризнания, които съдът ползвал без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В мотивите към разглежданата присъда в съответствие с чл. 373 ал. 3 от НПК
са приети за установени съответните фактически положения като съдът се е позовал
както на признанията на подс. Р., така и на доказателствата, събрани в ДП,
които ги подкрепят. По този начин от ТОС е формулирана фактическата основа на
делото, чиито съществени елементи са следните:
Подс. Р. бил правоспособен водач на
МПС от 16.09.2004г., на отчет към ОД на МВР – Разград. От 2005 г. до
06.08.2019г. му били съставени общо 20 АУАН и 15 фиша, за извършени нарушения
на правилата за движение по ЗДвП. По съставените АУАН били издадени общо 15 НП,
като последните две от тях – НП № 18-0321-000440/11.04.2018г. и НП №
18-0321-000441/11.04.2018г. – и двете на началника на РУ – Попово, били за
извършени нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП - за отказ на водача да
бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и/или наркотици и му
били наложени наказания „Глоба“ от 2000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 години за всяко отделно деяние. Със същите НП подсъдимият бил
наказан и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - за това, че не носел и
не представил на проверяващите го СУМПС. Тъй като при съставяне на АУАН за
последните два случая подсъдимият не представил СУМПС, то същото не му било
отнето в момента на установяване на нарушението. Впоследствие бил съставен
поредният АУАН № 375122 от 12.06.2019г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Разград отново по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Със ЗППАМ №
19-1075-000379/13.06.2019г. СУМПС на
подсъдимия било временно отнето до решаване на въпроса с отговорността за
извършеното нарушение /на 14.06.2019г. заповедта му била връчена и с протокол
подс. Р. предал своето СУМПС/.
С влязло в сила на 12.08.2015г.
Определение по НОХД № 525/2015 год. по описа на РС – Разград, било одобрено
споразумение за извършено на 09.08.2015г. в гр. Лозница престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК и с приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК на подсъдимия било наложено наказание „Пробация“, включваща пробационни
мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с
периодичност 2 пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 6 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, от 100
часа за срок от 1 година, а на осн. чл. 343г от НК и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.
На
06.08.2019г. по обяд подс. Р. употребил алкохол в дома си в с. Зараево, общ.
Попово, като след това решил да посети гр. Разград. Около 16,00 ч. потеглил от
с. Зараево, движейки се по на път III-2002 за с.
Садина, общ. Попово, като шофирал собствения си л.а. - марка „Опел“, модел
„Вектра“, с рег. № РР 43-44 ВМ. Около 16,30 ч. подсъдимият навлязъл в участък
км.14+813 на горепосочения път, където в този момент се намирал полицейски
автопатрул на РУ – Попово, състоящ се от полицейските служители - свид. Сашо Р. - младши автоконтрольор І-ва степен, и свид. Филип Тодоров
- полицай, двамата от група „Охранителна полиция“, назначени в
наряд за времето от 07,00 ч. до 19,00 ч. по осъществяване на „Пътен контрол”. Полицаите спрели за проверка подсъдимия, като свид. Сашо Р.
му подал сигнал със стоп - палка. Полицейските служители били с униформи, със
служебен автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № Т 26-23 АК. След като
подсъдимият спрял, свид. Р. му се представил и поискал неговите документи и
тези на автомобила за проверка. Подс. Р. дал един полиетиленов плик, в който
бил талона на автомобила и документи за платена застраховка. Когато свид. Р. му
поискал свидетелството за управление на МПС, подсъдимият признал, че същото му
е отнето за нарушение по ЗДвП.
Тъй като подсъдимият лъхал на алкохол,
полицейските служители решили да го проверят с техническо средство за
употребата на такъв. За целта полицаите седнали на предните седалки на
служебния си автомобил, като свид. Р. бил на лявата седалка, а свид. Тодоров на
съседната. Свид. Р. подготвил техническото средство „Алкотест Дрегер“ 7410,
№0047 и тествал със същото подсъдимия, при което уредът отчел наличие на
алкохол в издишания въздух, равняващо се
на концентрация от 1,25 на хиляда в кръвта му.
Тестването
с техническо средство установило, че подсъдимият е извършил нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно, нарушил забраната да управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Ето защо свид. Р. показал
на подсъдимия показанията на дрегера и го уведомил, че ще му състави акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, както за това нарушение, така
и за такова по чл.150 от ЗДвП, а именно, че свидетелството му за управление на
МПС било отнето по надлежния ред, т.е. към момента, той не е притежавал такова.
Подс.
Р., с цел да избегне съставянето на АУАН и понасянето на съответната
отговорност за извършените нарушения на правилата за движение по пътищата,
решил да даде подкуп на длъжностното лице – полицейския служител свид. Р. за да
наруши служебните си задължения и да не състави АУАН. Стоейки прав до предната
лява врата на полицейския автомобил, подсъдимият извадил една банкнота с
номинал от 50 български лева и казвайки „Работата е оправена“ я пуснал през
отворения прозорец в скута на свид. Р.. Думите и действията на подс., свид. Р.
възприел като даване на подкуп, затова и той реагирал веднага, като го
предупредил да си прибере парите, защото в противен случай ще бъде задържан.
Вместо да направи това, подс. Р. решил, че сумата е недостатъчна и подхвърлил
през прозореца на полицейския автомобил още една банкнота с номинал от 50
български лева, която паднала между скоростния лост и ръчната спирачка.
Двамата
полицаи възприели думите и действията на подсъдимия като даване на подкуп с цел
свид. Р. да не изпълни задълженията си и да не състави АУАН за извършените
нарушения по чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 150 от ЗДвП. Полицейските служители
реагирали незабавно, задържали го и уведомили началника на РУ – Попово за
случилото се. Пристигналият на местопроизшествието разследващ полицай извършил
оглед на горепосочения служебен автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №
Т 26-23 АК, в процеса на който иззел като веществени доказателства пуснатите от
подсъдимия в предната част на купето две банкноти, всяка с номинал от 50
български лева с номера: БМ9045966 и ББ2802127.
На
подсъдимия бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване и бил
откаран от полицейски служители до ЦСМП – Търговище, филиал - Попово, но
отказал да даде кръвна проба за алкохол, което било надлежно отразено в талона.
Впоследствие
на подсъдимия били съставени актове за констатираните административни нарушения
от свид. Р. - серия GA № 23422/06.08.2019г. за извършеното нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП и АУАН Серия GA № 23423/06.08.2019г. за извършеното
нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
С протокол 196/08.08.2019г. за извършена съдебно
дактилоскопна експертиза било установено, че по веществените доказателства – 2
бр. банкноти, не са налице годни за идентификационно изследване дактилоскопни
следи.
Изложената фактическа обстановка е
обоснована върху доказателствените източници – свидетелски показания,
веществени и писмени доказателства и доказателствени средства. Не са установени
противоречия и непълноти, които да осуетяват цялостната преценка върху фактите,
включени в предмета на доказване по делото. Съвкупността от взаимнодопълващи се
доказателства съдът е кредитирал в пълнота, като подкрепяща самопризнанията на
подсъдимия, депозирани с оглед процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК. Настоящата
инстанция не установи нарушения при провеждане на процедурата и в процеса на
събиране и проверка на доказателствата по хронологията на извършеното от
подсъдимия на 06.08.2019г. преди, по време и след полицейската проверка, като
изцяло подкрепя изводите на решаващия съд. С оглед пълноценността на въззивната
проверка и отправените възражения от защитата следва да бъдат изложени
допълнителни съображения:
1.Необходимо да се коригира неправилно
формираният извод относно съдебното минало на подсъдимия.
А)По обвинителният акт, и в мотивите към присъдата, е
прието, че наказанието „Пробация“ било изтърпяно на 12.06.2016г., а на
09.04.2016г. и наказанието „лишаване от управление“ на МПС“, както и че предвид
правилата на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК за първото наказание и чл. 86, ал. 1, т.
3 от НК за второто, към 06.08.2019г. - датата на осъществяване на престъпните
деяния предмет на настоящото наказателно производство, подсъдимият се явява
реабилитиран по право.
Вдействителност, приложената на л.
37-38 от ДП, справка за съдимост, съдържа вписване, че наказанието пробация, в
съвкупността от трите мерки е било изтърпяно на 27.02.2016г., а ЛПУМПС –
на 09.04.2016г.
Б)По-съществен от техническата грешка в
посочване на датата, е принципният въпрос - кога е било изтърпяно наказанието
„пробация“, наложено на подс. Р. по НОХД № 525/15г. на РзРС.
Заедно със задължителните мерки по чл. 42 а ал. 2 т. 1
и 2 от НК за срок от по шест месеца, на подсъдимия била наложена мярката
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа за срок от една
година. Определението влязло в сила на 12.08.2015г., като срокът на третата
мярка би изтекъл най-рано на 12.08.2016г. Дори и постановените часове да са
били положени по-рано, от значение за изтърпяване на наказанието е самият срок
на мярката,
ползвайки аргументи от
разпоредбите на чл. 257, ал.4 от ППЗИНЗС и чл. 222, ал.1 от ЗИНЗС, подчертаващи
значението на календарния срок за полагане на безвъзмездния труд. В този смисъл
е и Решение № 30 от 9.02.2015 г. на САС по в. ч. н. д. № 1117/2014 г.
Съгласно чл. 231 ал. 1 от ЗИНЗС – „Изпълнението на
наказанието пробация приключва след изтичането на срока на пробационната мярка
с най-дълъг срок“, която в случая е мярката „Безвъзмезден труд“, определяща
цялостното приключване на наказанието /и в Решение № 6/30.01.2019г. на ВКС, І
н.о./. Независимо, че по делото не са събрани доказателства относно датата на
която наказанието е било приведено в изпълнение, то е видно, че срокът от една
година би изтекъл не по-рано от 12.08.2016г.
Срокът по чл. 86 ал. 1 т. 2 от НК не би могъл да
настъпи по-рано от 12.08.2019г.
С оглед на изложеното, на 06.08.2019г. - датата на
осъществяване на престъпните деяния предмет на настоящото наказателно
производство, подсъдимият не е бил реабилитиран по право.
В)При отчитане на трайната практика на съдилищата,
необходимо е изследването на съдимостта да обхване и приложимостта на чл. 88 а
от НК. Предвид чл. 88 а ал. 1 вр. чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК, абсолютната
реабилитация по осъждане на пробация и лишаване от права би настъпила след
изтичане на две години от изтърпяване на наказанието, явяващо се
по-благоприятен за дееца материален закон /по арг. и от Решение № 62 от
24.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 139/2015 г., III н. о./. При съобразеното за
датата на изтърпяване на наказанието пробация, не по-рано от 12.08.2016г. /при
максимално благоприятен за дееца начален момент/ и датата на изтърпяване на
ЛУМПС – на 09.04.2016г., следва да се приеме, че абсолютна реабилитация по
осъждането на подс. Р. е настъпила на 12.08.2018г.
Изложените съображения поясняват, че изводът на
първоинстанционния съд е правилен по същество и подсъдимият се счита за
неосъждан, но предвид настъпилата абсолютна реабилитация.
2.Съставът констатира, че във
въззивната жалба, като „обстоятелства”, при които е извършено деянието по
чл.304 а от НК, се коментират непосочени в обвинителния акт факти.
Защитникът твърди, че с оглед събраните доказателства,
в хода на проверката „при изваждане на документи от портфейла на подсъдимия
изпадат различни банкноти, като две от тях падат през отворения прозорец в
краката на полицейския служител… Макар подс. Е. Р. първоначално да не е имал
никакво намерение да дава каквото и да било на полицейския служител, то той
решил да се възползва от създалата се ситуация и заявил „Работата е оправена”…
Неговите твърдения се потвърждават и от назначената дактилоскопна експертиза на
иззетите две банкноти от по 50лв., на които няма установени отпечатъци на
подсъдимия. Ако ги беше подхвърлял една по една, би следвало да има негови
отпечатъци по тях.”.
Изложените положения се различават
съществено от признатите от подсъдимия факти по обстоятелствената част на
обвинителния акт, но са в съзвучие с неубедителните и изолирани от
доказателствата обяснения, дадени от подс. Р. при разпита му на ДП в качеството
на обвиняем. Според твърденията му, при изваждането на портфейла множество
банкноти били изпаднали, като той прибрал тези от пътя, но не и двете от
колата, защото полицаят не му разрешил.
Съдът установи, че в този етап от проверката нищо
/извън неговото лично решение/ не е налагало подсъдимият да бърка в джоба си,
никой от двамата полицейски служители не е видял да е събирал пари от асфалта,
а реакцията на свид. Р. била точно обратната – казал на подсъдимия да си вземе
първата банкнота. В съответствие с правилата за извършване на проверки на
водачите на МПС и с показанията на свидетелите, следва да бъде уточнено, че
изисканите от свид. Р. за нуждите на проверката документи на автомобила, вкл.
малкия талон на автомобила, са били предадени от подсъдимия в найлонов плик в
предходен хронологически момент. Подсъдимият не представил само свидетелство за
управление, като първоначално замълчал, а след това признал, че няма такова.
Стоейки прав до предната лява врата на полицейския автомобил, подсъдимият
извадил от джоба си банкноти, отделил от тях една от 50лв., проврял ръката си
през прозореца и изричайки фразата „Работата е оправена” пуснал банкнотата в
автомобила. Тя паднала върху краката на свид. Р. и веднага след това на пода.
Показанията на свид. Р. за последващите факти са подкрепени от възприятията на
свид. Тодоров, който чул предупреждението на колегата си към подсъдимия да си вземе
парите, и с периферното си зрение видял падането на втората банкнота в купето.
С оглед на изложеното не се касае за неволно, случайно, изпадане на пари от
джоба на подсъдимия, при което две банкноти, едновременно, влетяли в служебния
автомобил. Банкнотите били отделени от останалите и една по една, първата
пусната, втората подхвърлена, съзнателно дадени от подсъдимия на свид. Р., от
различно разстояние на навлизане на ръката на подс. Р. през отворения прозорец
в купето, установимо и от обективното им разположение в полицейския автомобил,
фиксирано при огледа.
Липсата на дактилоскопни следи по банкнотите не
опровергава описания механизъм на извършване на деянието, предвид рамките на
времевия контакт на пръстите му с всяка от тях и особената – порьозна
повърхност на хартията. За да бъдат годните такива следи е необходим ясен
отпечатък с достатъчен брой частни признаци, който да обоснове
идентификационното изследване. Безспорно е, че същите банкноти са били във
владение на подсъдимия, който не е оставил годни дактилоскопни следи върху тях
и при придобиването, и в процеса на държането им.
С оглед на изложеното и съдът намира,
че внесените чрез въззивната жалба факти не са в съответствие с доказателствата
по делото.
Съгласно задължителните указания по ТР № 1 от
6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, т. 8.1 – „Допустимата защита на
подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по
обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят
правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия
материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност.
В обсега на същите са … очертаване на аргументи за обективните и субективни
признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация,
визирана в особените норми на наказателния кодекс;… предлагане на доводи за
индивидуализация на санкционните последици“, и по т. 8.2. – „При установено
изпълнение на лимитираните в Глава двадесет и седма от НПК правни предписания,
въззивният съд не разполага обаче с процесуална възможност да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и
да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.“.
При констатацията на настоящия състав за правилно и
законосъобразно провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК по искане на подс. Р., не е налице възможност за разширяване на
фактическото съдържание на обвинителния акт извън неговата обстоятелствена част
и формиране на друга, различна от
признатата рамка на относимите към извършеното факти и обстоятелства. Подобен
подход е процесуално недопустим. Сходни съображения се съдържат и в трайната
практика на ВКС на РБ, напр. , Решение № 107/29.02.2012г. на ВКС, ІІ н.о., Решение
№ 184 от 1.06.2015 г., II н. о; Решение № 274 от 12.12.2016 г., II н. о.;
Решение № 176 от 22.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 636/2016 г., II н. о. и др.
ІІ. От правна страна.
В съответствие с релевантните по делото доказателства
Окръжният съд признал за виновен подс. Р. в това, че на 06.08.2019г. на път ІІІ-202,
км. 14+813, между с. Зараево и с. Садина, общ. Попово, обл. Търговище,
управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № РР 43-44 ВМ с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,25 на хиляда – установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410, № 0047, с което осъществил обективните и
субективни признаци на състава по чл. 343б, ал. 1 НК. Съдът признал за виновен подсъдимия и по второто
обвинение – в това че на
06.08.2019г. на път ІІІ-202, км. 14+813, между с. Зараево и с. Садина, общ.
Попово, обл. Търговище, дал подкуп – парична сума от 100 лева на свид. Сашо Р.,
в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение –
полицейски орган, младши автоконтрольор
І степен, служител на РУ – Попово, при ОД на МВР – Търговище, за да не
извърши задължение по служба, а именно, да не състави актове за установяване на
административни нарушения за извършени от него на същата дата нарушения по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /нарушение на забраната да управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/ и нарушение по чл. 150 от ЗДвП
/управлявал МПС макар да бил неправоспособен, поради това, че бил с отнето
свидетелство за управление на МПС/, като с действията си осъществил признаците на състава
по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
В мотивите на разглежданата присъда,
съдът изложил кратки съображения по съответстващата на фактическата основа
правна оценка. Разгледани са съществени елементи на престъпните състави,
обсъдени са формите на вината по всяко от деянията, аргументирана е позиция и
относно адресата – свид. Р. и изискуемото от обективна страна по чл. 304 А от НК негово длъжностно качество.
Страните не са претендирали от първоинстанционния съд друг
прочит от правна страна на установените фактически положения. Въпреки това, във
въззивната жалба са отправени упреци към оценъчната дейност на съда и се счита,
че са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Аргументите на защитата бяха обсъдени от състава, както
следва:
1.По отношение на правните изводи от
първоинстанционния съд по първото деяние по чл. 343 б ал. 1 от НК жалбоподателят
счита, че съдът е следвало да отчете съдействието на подсъдимия – признал, че е
пил бира, не направил опит да осуети проверката или да отрича употребения
алкохол; че количеството е 1,25 промила е близко до инкриминираната граница; че
употребата е установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410”, чийто
технически характеристики разкриват отклонения от 0, 3 промила.
А.Поведението на подсъдимия в хода на проверката за
употреба на алкохол не е правнозначимо при определяне на квалификацията на
извършеното по чл. 343 б ал. 1 от НК.
В случай на отказ му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или неизпълнение на предписанието на
полицейския орган за изследване с доказателствен анализатор, подс. Р. би
получил поредния АУАН за нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.
Отделно от това, в 16.33ч. подсъдимият бил поканен да
бъде тестван, не случайно, а защото излъчвал мирис на алкохол, факт, установен
и в 18ч. от медицинското лице, попълнило Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и
техните аналози, л. 28-30 от ДП.
Съгласието му да бъде изпробван с дрегера било
придружено с обяснение, че е изпил една бира. Свид. Р. извършил измерването и с
оглед практиката си коментирал, че не би могло да е от една бира това
количество алкохол. При освидетелстването в медицинския център количеството
било посочено от подсъдимия като 1 литър бира. Добросъвестността на подсъдимия
при посочване на вида и употребеното количество алкохол е без значение, тъй
като в предмета на доказване е включена само натрупаната концентрация.
Б. По чл. 343 б ал. 1 от НК е инкримирано управлението
на МПС след употреба на алкохол над 1, 2 промила. Поради това стойността 1, 25
промила осъществява съставомерен обективен признак. Сходна е била величината на
количеството алкохол в кръвта на подсъдимия и при осъждането му по НОХД №
525/2015г. на РС Разград – 1,29 промила.
Некоректно е подобно количество да бъде определяно
като гранично, а оттам и деянието да бъде считано като такова с по-ниска степен
на обществена опасност. Концентрацията на алкохол има различно отражение при
различните водачи на МПС, обосновава различна степен на алкохолно опиване и
провокира различни признаци от гамата на съответната степен. Стойността на
промилите не е индикатор за обективното влияние на алкохола спрямо организма на
определено физическо лице. Затова и престъплението е формално, на просто
извършване, и е осъществено при констатиране на управление с концентрация на
алкохол над 1,2 на хиляда, а наказуемостта му е една и съща и при по-висока
концентрация.
В.Твърдението на защитата за технически допустими
отклонения от 0, 3 промила при изпробване с „Алкотест Дрегер 7410”, от значение
за обективната съставомерност на деянието, е абсолютно необосновано.
По делото не е налице никакво доказателство, което да
внесе дори съмнение в достоверността на показанията на анализатора на алкохол,
на който е бил тестван подсъдимия. Напротив, представен е документ от
лаборатория, л. 25 от ДП, за извършена на 11.03.2019г. последваща проверка на 7
устройства, сред които и ползваното от свид. Р., със срок на валидност от 6
месеца и без отразяване на каквито и да е „допустими отклонения”.
Общите правила на раздел ХХХVІІ, чл. 774, 776 и 781,
от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
гарантират след проверка на устройството далеч по-ниски стойности на максимално
допустими грешки и стандартно отклонение.
Количеството концентрация от 1, 25 промила е било
установено от надлежно устройство по Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 3 а от Наредбата, установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с приравнено по значение медицинско и химическо лабораторно
изследване. Резултатът
от изпробването е бил приет от подс. Р., отразено и в талона за изследване, л.
27 от ДП, и конклудентно с отказите му да даде биологични проби, вкл. кръв за
изследване има ли и в какво количество употребен алкохол.
Съставът не установи относимост и основателност на
аргументите на защитата, претендиращи промяна на правната оценка по п. 1 от
обвинението срещу подс. Р..
2.По отношение на второто деяние, по чл. 304 а от НК,
въззивната жалба съдържа две основни възражения от правна страна – деянието не
е довършено, а представлява опит към престъпление по чл. 304 а от НК, тъй като
свид. Р. не приел дадените пари, макар, че престиращият направил всичко,
зависещо от него те да бъдат получени; подсъдимият не е отправял конкретно
формулирано предложение за подкуп и искане към свид. Р. за неизпълнение на
някое от служебните му задължения, поради което не е доказано извършването дори
на опит към това престъпление.
А. Подс. Р. е обвинен и признат за виновен да е осъществил класическата форма
на изпълнителното деяние по
чл. 304 а от НК, че е “дал” парична сума в размер на 100
лв. на полицейския служител свид. Р.. Основният въпрос, който защитата поставя,
е - дали са настъпили общественоопасните последици от деянието, или то е
останало във фазата на довършен опит.
Анализирайки родовия
обект по гл. VІІІ на НК, посочен в
заглавието й, ведно с инкриминираните в раздел ІV „Подкуп” деяния, съставът
счита, че непосредствен обект на подкупа са обществените отношения свързани с
правилното и законосъобразно упражняване дейността на държавните органи и
обществените организации, безкористното и независимо изпълнение на служебните
задължения, охраняването на интегритета, авторитета на държавните органи и
доверието на гражданите в тях. Увреждането и засягането на създадените от
законите гаранции за защита на обекта, би могло да настъпи чрез съставомерно
поведение от страна на длъжностното лице и/или недлъжностно лице и в зависимост
от това биха били реализирани различни общественоопасни последици.
В частност, при
активния подкуп, субектът използва, в спецификите на всяка от трите форми на
изпълнителното деяние, конкретния дар или облага, за да мотивира длъжностното
лице към поведение в разрез с дължимото в обема на компетентността му. Когато
деецът „дава” предмета на подкупа, то е необходимо той да премине във
фактическа власт на адресата. Усилията по корумпиране са резултатни, като в
този случай резултатът настъпва в момента, в който в правния мир се осъществи
преминаване на облагата от имуществената сфера на дееца в обективно държане от
адресата. Според настоящия състав, в отсъствие на задължителна съдебна практика
/доколкото процедурата по ТР 1/2019г. ОСНК на ВКС на РБ не е приключила/,
претендирането на субективно „приемане” на облагата от длъжностното лице –
адресат на активния подкуп, би активирало форма на изпълнително деяние „приеме
облага” по чл. 301 ал. 1 от НК и би превърнало адресата в деец на самостоятелно
престъпление. Наказуеми по чл. 304 а вр. чл. 304 ал. 1 от НК са действията на
субект, предприети едностранно, за въздействие върху адресата длъжностно лице,
чрез определена облага, за постигане на желано от субекта неправомерно
поведение на адресата. Затова и при форма на деянието „даде”, с предаването на
облагата в обективна фактическа власт на длъжностното лице общественоопасните
последици настъпват в пълен обем и деянието е довършено.
С оглед на изложеното,
виждането на защитата, че деянието на подс. Р. е останало във фазата на опита
не се споделя. Съставът съобрази възприетото и в Решение №107/29.02.2012г., на
ВКС, ІІ н.о.; Решение № 262 по ВНОХД № 492/2014г. на САС; Решение по ВНОХД № 183/2014 г. на ВАпС; Решение
по ВНОХД № 200/2015 г. на ВАпС; Решение по ВНОХД № 317/2015г.
на ВАпС; Решение №339/08.01.2016г., на ВКС, ІІ н.о.; Решение № 25 по ВНОХД №
276/2016г. на БАС и др.
2.Различен е въпросът
за оценката на стореното от подсъдимия, която свид. Р. е направил при
възприемане на даването на парите. Свидетелят напълно е осъзнал смисъла на
действията на подсъдимия, ясно е разграничил кое е очакваното от подсъдимия
негово бездействие по служба. Съображенията в този смисъл:
В конкретния случай,
подс. Р. дал на два пъти по 50лв. на свид. Р., като ги пуснал/подхвърлил в
купето на автомобила. Подсъдимият целял по този начин да промени благоприятно
имущественото положение на свид. Р., срещу което той да не състави официалните
документи по санкциониране на нарушенията на правилата за движение. Подчертал и
словесно, че така „Работата е оправена”.
На тази основа напълно
необосновано защитата възразява, че не е налице нито конкретно формулирано
предложение за подкуп, нито посочване за кое от няколкото нарушения дава парите
с цел неизпълнение на някое от служебните задължения на свидетеля.
На първо място, в
разглеждания казус не се касае за предложение да се даде дар или облага. Този
въпрос е бил дискутиран в цитираното по въззивната жалба Решение №
576/05.06.2014г. на ВКС, ІІ н.о., по повод разграничаване на формите на
изпълнително деяние „обещае” и „предложи”.
На следващо място, с
думи и конклудентни действия подс. Р. несъмнено е демонстрирал ясното си
решение да даде и е дал пари на полицейския служител, за да не бъде
административно санкциониран за пореден път. Нещо повече, опитал се е да убеди
свидетеля с втора банкнота, увеличавайки фактически двойно сумата.
На трето място,
абсурдно би било да се очаква, давайки пари подсъдимият да посочи за кое от
допуснатите нарушения ги дава, и логично възниква въпросът - какво би станало с
нарушенията, за несанкционирането на които не би дал пари. Тази посока на мисли
не съответства на ситуативно проявените факти, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт и признати от подс. Р.. Подсъдимият е бил наясно, че
проверката, в хода на която е установено, че СУМПС му е отнето и че е употребил
значително количество алкохол, ще бъде завършена със съставянето на съответни
административни актове. Давайки пари като подкуп, от позицията си на нарушител,
той не е визирал някое от своите нарушения, а всички тях. Затова и е казал
„Работата е оправена” – цялата „работа”, както неговата като нарушител, така и
на свид. Р., който според подсъдимия е бил достатъчно финансово мотивиран да не
изготви нито един от документите.
По този начин проявата
на подс. Р. е била възприета и от свид. Р.. Между тях е възникнала взаимна
връзка, при която подсъдимият е формирал в съзнанието на длъжностното лице
представа за какво бъдещо негово поведение, в случая бездействие, се дава
облагата. /по арг. на Решение № 354/30.10.2009г. на ВКС, І н.о./.
Поведение, в
съответствие с очакваното от подс. Р., свидетелят не е предприел, но то не е
елемент на състава по чл. 304 а вр. чл. 304 ал. 1 от НК.
Проверката на изложените от ТОС съображения, след
съобразяване с трайната съдебна практика по приложението на материалния закон в
сходни по предмет наказателни производства, позволява категоричното
потвърждаване на изводите по същество и от състава на въззивната инстанция.
ІІІ. Относно наложеното наказание.
Възраженията по жалбата, доразвити от защитника на
подсъдимия в хода на настоящия етап на производството, са насочени и към
преценка на справедливостта на наложените наказания, групирането на които е
довело до едно общо явно несправедливо по размер наказание. Счита се, че
отегчаващи обстоятелства са отчетени с прекомерна тежест, а не са взети предвид
смекчаващи отговорността на подсъдимия. Иска се намаляване на наказанията до
предвидените в закона минимуми и прилагане на чл. 66 от НК по отношение на
наказанието лишаване от свобода.
Проверката на присъдата в тази част налага изследване
на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация
на наказанието.
Оценъчната дейност на съда по посока търсенето на
справедливо и съответно на всяко от извършените престъпления наказание, е обхванала
преценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите, но
не са били изрично отбелязани смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подс. Р. обстоятелства. С оглед възраженията на защитата и доказателствата по
делото съставът счете за необходимо да изложи следното:
1.В резултат на изводите за висока степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия в качеството му на водач на МПС,
за деянието
по чл. 343б, ал. 1 НК съдът определил наказанията лишаване от свобода и глоба към
средния размер на предвидените, а наказанието лишаване от право да управлява
МПС за срок равен на определеното наказание лишаване от свобода. Съдът изрично
подчертал, че въпреки възможността да бъде приложено условното осъждане по чл.
66 ал. 1 от НК, в конкретния случай, целите на специалната превенция по чл. 36
от НК биха били постигнати само с ефективното изтърпяване на намаленото с една
трета по чл. 58 а ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца.
А.Защитникът намира, че неправилно съдът
е окачествил подсъдимия като системен нарушител, доколкото по легална дефиниция
на пар. 6 т. 62 от ДР на ЗДвП, „системно” е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение.
Тази дефиниция обаче може да бъде
отнесена само към единствения текст на ЗДвП, предвиждащ системно нарушение, а
именно такова на режимите на скоростта по чл. 182 ал. 5 от ЗДвП, каквото по
делото не се обсъжда.
Проверката установи, че в мотивите към
присъдата, съдът не е имал предвид конкретно нарушение, което да е оценил като
системно извършено, а цялостното поведение на подсъдимия като водач на МПС. От
друга страна обаче, в справката за нарушител/водач са отразени три поредни
нарушения по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, допуснати от подсъдимия за по-малко от
година. Нарушения, наказуеми по-тежко дори от констатиране на управление след
употреба на алкохол – административните наказания по чл. 174 ал. 3 са лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба
2000 лв., а по чл. 174 ал. 1, при по-високата концентрация - за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв.
Б.Във въззивната жалба се счита,
че срокът, в който са извършени описаните в справката нарушения от около 14
години е достатъчно дълъг и при съвременното натоварено движение някои водачи
имат толкова нарушения за една година.
Видно е за съда, че от момента на
придобиване на правоспособност от 16.04.2004г. подсъдимият е допускал множество
и тежки нарушения на правилата за
движение по пътищата, засилени по интензитет в последните години. Поради това и
спрямо него са били предприемани разнообразни санкционни мерки, засилващи
строгостта на въздействие за преустановяване на незаконосъобразното му
поведението:
Към м.08.2019г. има 15 /от 39/
контролни точки, като по влезли в сила наказателни постановления са му отнети
24.
Лишаван
е от право да управлява МПС – за първи път през 2010г. за срок от 1 месец; след
това по НОХД № 525/2015 год. за срок от 8 месеца, изтърпяно на 09.04.2016г.; с
всяко от двете НП, издадени на 31.03.2018г. – бил лишен за срок от по 24
месеца; със ЗППАМ от 13.06.2019г. временно му било отнето СУМПС до решаване на
въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
На
06.08.2019г. подсъдимият е извършил деянията по настоящото дело, а самото
управление на МПС в срока на постановената ПАМ за временно отнемане на СУМПС
осъществява състав на престъпление по чл. 343 в ал. 3 от НК, за което на подс. Р.
не е повдигнато обвинение.
Изложеното
очертава подсъдимия като водач на МПС, който познава, но трайно не зачита
установените правила за движение. Водач, за когото поемането на управление МПС
след употребата на алкохол не е инцидентна проява, а съзнателно поеман риск с
висока морална укоримост. Отнемането на СУМПС и лишаването от право също не е
възприето от него като пречка да упражнява самонадеяно шофиране.
Пренебрежението към законовите гаранции за безопасно движение, въпреки
прилаганите комплексни административни санкции, разкрива завишените потребности
на личността на подс. Р. от продължителна индивидуално насочена корекционна дейност.
В.
Защитникът анализира
по колко нарушения годишно е бил санкциониран подс. Р., като е подчертано, че
за 2016 и 2017г. няма нарушения.
Възражението
на защитника е необосновано, тъй като от справката за нарушител водач се
установява, че след възстановяване на правоспособността след изтърпяване на
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца по НОХД №
525/15г., подсъдимият получил СУМПС, издадено на 20.06.2016г. След това
преминал законовата процедура и придобил категория С, за което му било издадено
ново СУМПС на 24.01.2017г. Извън обективните периоди, през които подсъдимия не
е управлявал МПС поради изтърпяване на лишаване от право и за придобиване на
нова категория, все пак, през 2016 и 2017г. на подс. Р. са били налагани
наказания глоби по фиш.
Г.Възразява се, че неправилно в
мотивите съдът е обсъждал предходното осъждане за престъпление по чл. 343 б ал.
1 от НК, по което е настъпила реабилитация, заличаваща всички правни последици
на осъждането.
Действително реабилитацията
заличава осъждането и отменя занапред „последиците, които законите свързват със
самото осъждане”. Поради това е на подс. Р. не е било повдигнато обвинение за
извършено деяние по чл. 343 б ал. 2 от НК, по-тежко наказуемо при съставомерност
на концентрацията на алкохол над 0, 5 на хиляда.
Видно е обаче, че след настъпване
на абсолютната реабилитация, трикратно подсъдимият е отказал да бъде изпробван
за алкохол и е бил санкциониран затова по административен ред. Действително
това не доказва, че на 31.03.2018г. и 12.06.2019г. подс. Р. е управлявал МПС
след употреба на алкохол, но и не отхвърля съмнението, че отказът му е бил
обоснован от желанието да не бъде констатиран такъв факт, съответно да избегне
ново ангажиране на наказателната му отговорност.
Първоинстанционният съд не е
отчел като отегчаващо обстоятелство предходното осъждане. При изследване на
степента на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС е съобразил
многократните санкции, включително изтърпени наказания по предходно осъждане, като
е обобщил, че „не са изиграли какъвто и да е възпиращ, още по – малко,
възпитателен ефект”. Този извод е несъмнен. Личността на подсъдимия е била
обект на въздействие чрез санкционни мерки в различни етапи на формирането й –
през и след младежка му възраст. Към момента, на 33 години, подсъдимият
демонстрира още по-активно пренебрежение и готовност за нарушаване на
законовите и обществените правила, индикация за сериозни личностови дефицити и
неефикасност на досега прилаганите административни и наказания по НК.
2.За деянието по чл. 304а НК,
преценявайки високата степен на обществена опасност на деянието и опасността,
разкривана от личността на подсъдимия, първоинстанционният съд определил
предвидените наказания в размер под средния. Прилагайки чл. 58 а ал. 1 от НК,
съдът намалил с една трета наказанието лишаване от свобода до размер от две години
и осем месеца.
А.Защитникът счита, че степента на обществена опасност
на деянието е завишена, но не в приетите от съда размери. Навежда аргументи за
малък размер на предмета, за отсъствие на квалифициращи обстоятелства, дава
пример от практиката на ВКС по дело за подкуп от магистрат, по което е било
постановено наказание лишаване от свобода равно на това на подс. Р..
Съпоставката на разглежданото по делото деяние, с
други от същия вид, по които са били постановени съдебни актове, установява, че
дадената от подс. Р. парична сума е по-голяма от тези по множество други
производства. Така напр. по Решение № 450 по ВНОХД № 1127/2016г. на САС –
сумата е 12лв.; по Решение № 262 по ВНОХД № 493/2014г. на САС, Решение №
152/02.06.2017г. на ВКС, ІІ н.о. /коментирано по въззивната жалба/, Решение №
162/03.10.2019г. на ВКС, І н.о. - сумите са от по 20лв.; Решение №
339/08.01.2016г., на ВКС, ІІ н.о., - 50лв.; ВНОХД № 183/2014 г. на ВАпС– 55лв.
и т.н. Следва да се подчертае, че не стойността на дара определя степента на
обществена опасност на деянието, а използването на такъв за неправомерно
въздействие върху работата на полицейския орган и естеството на приложения
корупционен механизъм. В случая, след констатирането на двете тежки
административни нарушения и непосредствено преди фактическото изготвяне на
следващите се АУАН, подс. Р. е дал една банкнота от 50лв., като е обявил
„Работата е оправена”, след което пренебрегнал предупреждението на свид. Р. да
си вземе парите и подхвърлил втората. В този фактически ред подсъдимият е
изразил решението си да се справи със създадената ситуация и не е позволил да
му бъде наложено друго. Напротив, удвоил е даденото, за да развие корупционния
натиск и да надвие реакцията на честност и добросъвестност от страна на свид. Р..
Тези факти открояват високата степен на обществена опасност на проявата на
подсъдимия спрямо други от същия вид.
Отсъствието на по-тежко квалифициращи признаци е
довело до ангажиране на наказателната отговорност по състава на чл. 304 а от НК. Именно по предвидената в него наказуемост първоинстанционният съд е
изследвал и приложил принципа на законността.
Съпоставката с производство, по което на магистрат в
много по-тежък случай е било наложено равно по размер наказание лишаване от
свобода за същия срок от време, е изключително некоректна. Решение № 17/07.04.2016г. на ВКС, ІІІ н.о., разглежда
осъждане по чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 301, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, при коренно различни обстоятелства от значение за обема на
наказателната отговорност.
3. ТОС не е
изложил изрични мотиви за преценката си кои обстоятелства счита като отегчаващи
отговорността на подсъдимия и кои като смекчаващи. Видно е обаче, че за всяко
от двете престъпления, наказанията са определени под и към средния размер на
предвидените, изразяващо наличието на баланс между обстоятелствата от значение
за отговорността.
Наведените и пред настоящата инстанция, обстоятелства –
чисто съдебно минало, родителски ангажимент и съжаление за извършеното, са
константно приемани от съдебната практика като смекчаващи отговорността. За
тежко финансово положение не са налице доказателства, тъй като въпреки декларираното,
че не работи, установимо е от материалите по делото, че подс. Р. разполага с
достатъчно средства, за да си позволи нормално съществуване, лек автомобил, към
момента на деянието е демонстрирал, че има пари, от които е отделил една по една
две банкноти от по 50 лв. всяка.
От друга страна, обаче, като отегчаващи отговорността
за извършеното по чл. 343 б ал. 1 от НК обстоятелства следва да се отчетат:
дълготрайността и упоритостта при нарушаване на правилата за движение,
характеристиките и относителната тежест на извършените от него нарушения,
липсата на ефект от приложените разнообразни санкции административни и
наказателни спрямо личността на подсъдимия. По отношение на деянието по чл. 304
а от НК съставът прецени като отегчаващи – управлението на МПС в срока на
действие на временно отнемане на СУМПС по силата на ПАМ, съставляващо
самостоятелно деяние по чл. 343 в ал. 3 от НК; употребата на алкохол и
механизмът на извършване - хронологията в действията на подсъдимия разкрива непоколебимата
мотивация да се справи с проблемната ситуация и подчертания интензитет на
осъществяване на решението въпреки противопоставянето на полицейския служител.
4.Съобразявайки изложеното съставът счита, че
индивидуализацията на наказанията за всяко от двете престъпления е била
правилно проведена от първоинстанционния съд. Съдът не установи, а и не се
претендира, наличие на многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства, което да обоснове приложението на чл. 55 от НК.
След законово регулираното
намаляване на наказанията лишаване от свобода с по една трета, съдът пристъпил
към групирането на всички наложени наказания по правилата на чл. 23 от НК. Като общо било наложено
най-тежкото между редуцираните размери на лишаване от свобода – за срок от две
години и осем месеца, по-високия размер на определените глоби - 5000 лева, като
било присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от
две години. Съвкупността е законосъобразно формирана.
5.Определяйки размера на
подлежащото на изпълнение наказание лишаване от свобода, съдът констатирал, че
са налице част от предпоставките за прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК – с оглед
размера на наказанието – под три години, и чистото съдебно минало на подс. Р..
Счел обаче, че единствено отстраняването на подсъдимия от обществото би
постигнало целите на наказанието – и спрямо личността на дееца, и спрямо
обществото, и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определил първоначален общ
режим за изтърпяването му
Защитникът на подсъдимия оспорва
този извод и счита, че и условното наказание, като част от съвкупността и ведно
с другите санкции би постигнало целите по чл. 36 от НК.
Видно е, че на 06.08.19г. поредицата административни
нарушения е прераснала в действия по осъществяване на двата престъпни състава,
по които подс. Р. е счетен за виновен, и трети – по чл. 343 в ал. 3 от НК, за
който не е обвинен.
Правилно първоинстанционният съд е отчел значението на
връзката между отделните деяния, като това по чл. 304 а от НК е своеобразно
продължение на деянието по чл. 343 б ал. 1 от НК. Ескалацията на престъпните
нагласи на подсъдимия решително трябва да бъде преустановена. Поради липсата на
самостоятелен личностен ресурс, отсъствието на всякакъв превантивен ефект от
предходните наложени и понесени санкции, необосновано е да се приеме, че „за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не
е наложително да изтърпи наказанието” – чл. 66 ал. 1 от НК. Характеристиките на
подс. Р., очертани от дългогодишното му незачитане на законовия ред,
потенциалния висок риск от сериозни щети спрямо обществото, готовността му да
„остойности” авторитета и функциите на правоохранителните органи, не могат да
бъдат коригирани при отлагане изтърпяването на наложеното наказание. Напротив,
необходимо е специализирано, продължително и последователно въздействие спрямо
личността му в условията на изолация от обществото. Само по този начин биха
били променени утвърдените към момента нагласи и неутрализирани рисковете,
които носи, за да бъде постигнато очакваното от обществото поправяне и
превъзпитаване. От водещо значение е дистанцирането на подсъдимия от обществото
в рамките на определения като лишаване от свобода период, който да позволи
коригиране на отношението към спазване на законовия ред и затвърждаване на
постигнатите при индивидуалната работа резултати, ведно с придобиване на
собствени умения за съобразен с общоприетите ценности начин на живот. С оглед
изключителната обществената критичност към
подобни прояви така определеният начин на понасяне на санкцията има своето пряко отражение при
постигане на целта за предупреждаване и възпиране в широк кръг.
Предвид изложените съображения настоящият състав на
съда намира, че съвкупността от определени, наложени с присъдата наказания
спрямо подс. Р., не са явно несправедливи като вид, размер и начин на понасяне.
Всяко от тях е израз на обмислен баланс с оглед целите по чл. 36 от НК и се
явява необходимо и достатъчно както за постигане на убедителни положителни
промени в личността на подсъдимия, така и за общата превенция спрямо
обществото.
Преценката
на ТОС, формулирана в останалите диспозитиви на присъдата е законосъобразна и
безспорна.
При
служебната проверка на присъдата не се установиха основания за отменяване или
изменяване.
По изложените съображения и на
основание чл. 338 от НПК, въззивният съд
р е ш и :
Потвърждава присъда № 17
на Окръжен съд гр. Търговище по НОХД № 129/2019
г., постановена на 21.08.2019 г.
Решението
подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за
изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС
на Р България.
председател : членове :