РЕШЕНИЕ
№ 4469
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110208677 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. Ц. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
009612/19.05.2021 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост и
липса на каквато и да е обществена опасност на извършеното от него. В жалбата е изложено,
че жалбоподателят като водач на специален автомобил за Пътна помощ единствено е свалил
процесния автомобил без регистрационни табели от платформата, а не го е управлявал по
пътищата, отворени за обществено ползване. Затова той моли за отмяна на НП при
приложението на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц., редовно призован, не се явява лично, като в
последното заседание не се явява и упълномощеният му процесуален представител адв. М,
от която е депозирано писмено становище за отмяна на НП поради малозначителност на
извършеното.
Административнонаказващият орган – отдел „Пътна полиция”, СДВР /доколкото
съдебното следствие по делото е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАНН, обн. с
ДВ бр. 109/2020 г./, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2021 г. около 13:20 часа в гр. , на площад посока на движение от ,
1
жалбоподателят В. Ц. управлявал специализиран автомобил с платформа, тип Пътна помощ
марка „Ивеко“ модел „Дейло“ с рег.. На платформата бил качен лек автомобил „Субару“,
модел „Импреза“ собственост на търговско дружество. Лекият автомобил нямал поставени
регистрационни табели и същият не бил регистриран по надлежния ред на територията на
Република България, тъй като скоро бил внесен в страната и документите за него още се
обработвали в Агенция Митници. Целта на транспортирането на автомобила Субару чрез
специализирана платформа била спортният автомобил да участва в рекламна кампания, като
му се направят професионални снимки на площада в близост до Затова на мястото се
намирал и професионален фотограф.
За да позиционира автомобила Субару за снимките, жалбоподателят Ц. го привел в
движение и на собствен ход го свалил от платформата, като го придвижил на минимално
разстояние към . Това било наблюдавано от намиращия се на мястото полицейски служител
от 05 РУ СДВР, който пред ресторант Катедрале, на около 50 м. от специализирания
автомобил Ивеко, спрял жалбоподателя, който управлявал автомобила Субару.
Служителите на 05 РУ СДВР извикали за съдействие екип от ОПП СДВР, включително и
св. В. В. и на длъжност младши автоконтрольор. Св. В. установил самоличността на водача,
както и обстоятелството, че автомобилът Субару няма регистрационни табели и не е
регистриран в Република България. Водачът обяснил на св. В., че е управлявал
специализирания автомобил и единствено е позиционирал спортния автомобил Субару пред
катедралата за снимки. Намиращите се на мястото полицейски служители на 05 РУ СДВР
дори разговаряли с ангажирания за фотосесията фотограф, а по-късно на мястото дошъл и
представител на дружеството – собственик на автомобила Субару, който обяснил, че
автомобилът е нов внос и документите му още са в Агенция Митници.
Въпреки това младши автоконтрольор съставил АУАН № 470081/22.01.2021 г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетели-очевидци
на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не
изложил възражения срещу акта, но депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в което
сочи същите доводи като в жалбата. В акта нарушението било описано като управление на
МПС, което е без регистрационни табели и не е регистрирано по надлежния ред.
След постъпването на акта в СДВР, била образувана преписка Вх. № 229р-2481/2020 г.
по описа на 05 РУ СДВР, тъй като било преценено, че жалбоподателят е извършил
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След изпращането на преписката на СРП е
постановен отказ за образуване на ДП от 24.02.2021 г. поради липсата на доказателства за
извършено престъпление. Но в постановлението за отказ прокурорът от СРП е постановил
постановлението и събраните материали по преписката да се изпратят на ОПП СДВР за
преценка за издаване на НП и санкциониране на водача за нарушението на чл. 140, ал. 1
ЗДвП /описано в АУАН/.
Въз основа на АУАН № 470081/22.01.2021 г. и постановление за отказ за образуване на
ДП от 24.02.2021 г., на 19.05.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от
ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя административни наказания "глоба"
в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано по идентичен начин като в акта.
Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е
отбелязана 03.06.2021 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същата дата.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
В., както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
2
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля В., тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Св. В.
лично е възприел обяснението на жалбоподателя, че е управлявал автомобила, за да го свали
от платформата. Безспорно установена е и самоличността на водача, който е представил
своята лична карта за проверка.
Съдът се довери и на представените писмени доказателства, включително и на
изготвените докладни записки по случая, които изцяло потвърждават твърденията на
жалбоподателя и свидетелските показания. От представеното прокурорско постановление за
отказ за образуване на ДП, както и от показанията на свидетеля, се установява, че
автомобилът не е разполагал със СРМПС и регистрационни номера, тъй като не е бил
надлежно регистриран в страната. Съдът установи също и съдържанието на
постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП СДВР.
Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят
Ц. е управлявал автомобила Субару на 22.01.2021 г., който не е бил регистриран по
надлежния ред и не е имал поставени регистрационни табели.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /приложим към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.2 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН. А съгласно т. 2.10 от същата заповед, наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата
длъжност от подписалата НП се установява от Заповед № 8121К-13140/25.10.2019 г. В този
смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.
ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при
данни за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа
„non bis in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.
Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е
достатъчно конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и
самоличност на наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. В АУАН и НП ясно е посочено конкретното място, където е извършена
проверката на жалбоподателя. По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал
автомобила, който е бил без поставени регистрационни табели и без надлежна регистрация,
но доводите в жалбата са свързани преди всичко с липсата на обществена опасност на това
3
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП /след изменението с ДВ бр.
105/2018 г. актуална към датата на деянието/, „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ В чл. 143,
ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на неговия собственик
по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.
В случая към 22.01.2021 г. автомобилът Субару е бил без надлежна регистрация,
съответно и без поставени на него регистрационни табели. Като на тази дата
жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена регистрация /независимо от
причината/, той от обективна страна е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В случая деянието е осъществено и от субективна страна, доколкото водачът е знаел,
че автомобилът няма поставени регистрационни табели и именно поради това е
транспортиран със специализиран автомобил до мястото на снимките. Но въпреки това
жалбоподателят е управлявал автомобила, поради което е извършил умишлено нарушение.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът обсъди и съответно намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН
като отчете характера и вида обществени отношения, охранявани от разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. Във връзка с преценката за обществената опасност на деянието съдът взе
предвид установената нетипична фактическа обстановка в сравнение в обичайните случаи
на подобни нарушения. Очевидно в случая жалбоподателят не е бил собственик или
ползвател на нерегистрирания автомобил, а той единствено го е превозвал с платформа на
Пътна помощ. Това сочи намерението на жалбоподателя и собственика на автомобила да
избегнат извършване на нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като същият не бъде управляван
по пътищата, отворени за обществено ползване, а бъде превозван до мястото на снимките.
Но обективно невъзможно е спортният автомобил да бъде придвижен до конкретната
локация на снимките, освен на собствен ход, което включва свалянето му от платформата на
специализирания автомобил и придвижването му на разстояние от около 50 м. Макар това в
действителност да е станало чрез привеждане в движение на автомобила Субару, очевидно
целта в случая е била не ползването му по предназначение за превозване на хора и товари, а
единствено използването му за фотоснимки на фона на една от най-отличителните сгради в
столицата. Като и за самите снимки е препоръчително автомобилът да е без регистрационни
табели.
В конкретния случай жалбоподателят като водач на репатриращия автомобил е
изпълнил задължението си да освободи товара от автомобила и е управлявал
нерегистрираното Субару за не повече от 50 метра. Очевидно това представлява маловажен
случай на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото не разкрива никакви
общественоопасни последици и не е увредило или застрашило защитаваните от
разпоредбата обществени нарушения. В противен случай би се стигнало до абсурдната
ситуация полицейски служители да санкционират водача на всеки автомобил, откаран до
сградата на ОПП СДВР за неговата регистрация и поставяне на табели, доколкото същият
следва да бъде свален от специализирания автомобил и на собствен ход да се придвижи до
мястото, където длъжностните лица поставят издадените за МПС регистрационни табели.
С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая са налице основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно, поради
което жалбата се явява основателна и НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП на основание малозначителност на деянието
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН съдът следва да предупреди
жалбоподателя, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на решението, отново извърши
друго такова нарушение, дори и да е маловажен случай, ще бъде наказан с налагане на
4
административно наказание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-009612/19.05.2021 г. издадено от
началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя В. В. Ц. на
основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. В. Ц., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, дори и да представлява маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на съдебното решение, за второто нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5