Присъда по дело №4620/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	99
Дата:	17 октомври 2021 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330204620
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 99
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
и прокурора Веселина Радкова Николова (РП-Пловдив) Димитър
Константинов Костов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Наказателно дело от общ
характер № 20215330204620 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Ф.Р.А., родена на **, самоопределя се като
б., българско гражданство, неомъжена, без образование, осъждана, ЕГН
********** за ВИНОВНА в това, че на 17.06.2021 г. в гр. Пловдив, в
условията на опасен рецидив - извършила е престъплението, след като е била
осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, е отнела чужди движими вещи – портмоне от
естествена кожа на стойност 5 лв. /пет лева/ ведно с парична сума в размер на
240 лв. /двеста и четиридесет лева/ или всичко на обща стойност 245 лв.
/двеста четиридесет и пет лева/ от владението на Г.Б.М., ЕГН ********** от
гр. Троян, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
“б” от НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
1

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така
наложеното на подсъдимата Ф.Р.А. наказание ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимата Ф.Р.А. наказание ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан по
реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което по отношение на него е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
17.06.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство по делото – 1 /един/
брой магнитен носител, съдържащ аудиозаписи от ЕЕН 112, приложен под №
41 по делото, запечатан в бял хартиен плик, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ
без стойност след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Ф.Р.А. да
ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 78 лева,
представляваща направени по делото разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд Пловдив по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 99
ОТ 15.10.2021 г.

ПО НОХД № 4620/2021 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI СЪСТАВ

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане
обвинителен акт по досъдебно производство № 190/2021 г. по описа на Пето РУ към
ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 6885/2021 г. по описа на РП Пловдив срещу Ф.Р.А. за
това на 17.06.2021 г. в гр. Пловдив, в условията на опасен рецидив - извършила е
престъплението, след като е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнела чужди движими вещи – портмоне
от естествена кожа на стойност 5 лв. /пет лева/ ведно с парична сума в размер на 240
лв. /двеста и четиридесет лева/ или всичко на обща стойност 245 лв. /двеста
четиридесет и пет лева/ от владението на Г.Б.М., ЕГН ********** от **, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатото обвинение и моли на подсъдимата да бъде определено наказание при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Защитникът на подсъдимата пледира за недоказване на обвинението.
Аргументира се с наличието на гражданскоправни отношения между страните. Моли
подсъдимата да бъде оправдана. Евентуално, ако бъде постановена осъдителна
присъда да бъде съобразена с правилото на чл. 58а от НК и да не бъде съобразявана с
тежестта, която клони към опасен рецидив.
Подсъдимата в правото си на лична защита поддържа становището на
защитника си. С последната си дума моли за снизхождение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:
Подсъдимата Ф.Р.А. е родена **, б., българско гражданство, неомъжена, без
образование, осъждана, с ЕГН **********.
С Определение № 60/16.07.2015 г., с което е одобрено споразумение по НОХД
№ 1271/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, в сила от 16.07.2015 г.,
подсъдимата А. е осъдена на наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години за извършено престъпление по чл. 198,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, изтърпяно на 25.12.2017 г.
С Определение № 621/21.07.2017 г., с което е одобрено споразумение по НОХД
1

№ 4700/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II с., в сила от 21.07.2017 г.
подсъдимата е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ от 8 месеца при
първоначален общ режим за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
С Протокол от 21.07.2017 г. по НОХД № 4700/2017 г. по описа на Районен съд -
гр. Пловдив, II с., е постановено на основание чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимата да
изтърпи изцяло и отделно от наказанието, наложено й по НОХД № 4700/2017 г. по
описа на Районен съд - гр. Пловдив, II с., наложеното й предходно наказание по НОХД
№ 1271/2015г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив 6 месеца „лишаване от свобода“
при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно на 18.07.2018 г.
На 17.06.2021 г. преди обяд пострадалият Г.Б.М. от ** пристигнал в гр. Пловдив,
за да търси авточасти за лекия си автомобил марка и модел „Фиат Уно“ с рег. № **. Не
намерил търсените авточасти и решил да се връща в **. Около обяд същият ден той
спрял на кръговото кръстовище на пътен възел „Скобелева майка“ в гр. Пловдив,
където стояла непознатата му Ф.Р.А., за да я попита за пътя за гр. Карлово. Същата
била облечена с долнище на анцуг и блуза с дълъг ръкав. Видимо била от ромски
произход. По неустановени по делото причини тя се самонастанила на предната дясна
седалка в автомобила му и започнала да му предлага сексуални услуги. Първоначално
той отказвал. Впоследствие се съгласил без да уточнят стойността на уговорените
услуги и тя започнала да го насочва накъде да кара. Минали по черен път, стигайки в
близост до „Асеновградско шосе“ на изхода на гр. Пловдив, където нямало жилищни и
други сгради и било безлюдно. Там М. паркирал автомобила и подсъдимата му
извършила съответната сексуална услуга. След това тя се обърнала назад в автомобила,
където имало бутилка с вода и поискала да си налее в нейно шише. Там било оставено
и портмонето на пострадалия. М. бил излязъл от колата, за да си закопчае панталона,
когато изведнъж А. хукнала да бяга. Той веднага погледнал на задната седалка в
автомобила си и видял, че портмонето му го нямало там. Потърсил го, но не го открил
и разбрал, че А. му го е откраднала и затова избягала. Тя се изгубила от погледа му и
той сигнализирал на ЕЕН 112. Дежурният оператор го посъветвал да отиде в най-
близкото РУ на МВР, но тъй като М. не бил местен и не знаел къде се намира
полицейското управление, решил сам да намери жената, която му откраднала
портмонето. В него той съхранявал сумата от 240 лв., това била инвалидната му
пенсия. Същата сутрин тръгнал от град Троян със сумата от 250 лева, но спирал в гр.
Сопот и в гр. Карлово, където похарчил от тях сумата от 10 лева.
След като тръгнал да търси подсъдимата, по пътя М. видял учебна кола.
Приближил се и видял вътре неустановена по делото жена, която попитал къде е
инструкторът. Тя му го показала малко по-надолу по пътя. Пострадалият отишъл при
него и го помолил за съдействие. Докато инструкторът, който не е неустановен по
делото, търсил телефона си, М. видял подсъдимата А., която минала покрай тях. Той й
казал да спре, че ще дойде полиция, но тя продължила по пътя. Пострадалият М.
тръгнал след нея, опитвайки да я догони, но не успял да я настигне, тъй като куцал. Тя
стигнала до близкото кръстовище на ул. „Асеновградско шосе“, пресякла го и
започнала да тича. Тогава той видял намиращия се там свидетел А.Т.Т., който по
същото време чакал за шофьорски изпит. Същият възприел опитите на куцащия мъж
да догони жената от ромски произход. Щом стигнал до него, пострадалият набързо му
обяснил, че тази жена му откраднала портмонето с всички пари, с които разполагал.
Т. веднага тръгнал след нея в посока към блок № 213 в ЖК „Тракия“ в град
Пловдив. Тогава той видял полицейски автомобил, който изчаквал зелена светлина на
светофара на кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Асеновградско шосе“ в гр.
2

Пловдив. Т. показал на полицаите И.И.Т. и Ц.А.Л., които били в патрулния автомобил,
посоката, в която избягала подсъдимата А. и накратко им предал казаното му от М., че
същата е откраднала портмонето му. Те незабавно тръгнали на обход в посочената им
посока и установили подсудимата Ф.Р.А. в близост до блок № 313 в ЖК „Тракия“ в
град Пловдив. Полицейските служители я попитали дали има чужди вещи в нея, а тя
им признала, че е взела портмоне на гражданин, с когото била малко преди това.
Обяснила им, че той й дължал пари за извършена му сексуална услуга. Показала на
полицаите въпросното портмоне и заедно с нея те се върнали пред сервиз „Найскар“ на
ул. „Асеновградско шосе“, където чакали М. и А. Т., който им подал сигнала. Снели
установъчните им данни, докладвали в ОДЧ на Пето РУ при ОД на МВР - гр. Пловдив,
откъдето бил изпратен и пристигнал на място АП-451, който поел случая, а Т. и Л.
продължили с изпълнение на поставените им задачи за деня.
Подсъдимата А. била отведена в сградата на Пето РУ при ОД на МВР - гр.
Пловдив, където С.С.Б. провел беседа с нея. Пред него тя признала, че спи по улиците
и от около пет години проституирала в района на бул. „Цариградско шосе“ в град
Пловдив, в близост до пътен възел „Скобелева майка“. Предала доброволно 1 брой
кафяво на цвят портмоне от естествена кожа с цип, в което имало 2 броя банкноти с
поминал от 50 лева, 1 брой банкнота с поминал от 20 лева, 1 брой банкнота с номинал
от 5 лева и сумата от 6.65 лева на монети.
Подсъдимата била задържана в арестно помещение на Пето РУ при ОД на МВР -
гр. Пловдив.
В хода на разследването е назначена и изготвена стоковостокова експертиза за
установяване стойността на инкриминираната вещ, предмет па престъплението.
Съгласно приложеното по делото експертно заключение, стойността на отнетата
движима вещ към 17.06.2021 г. е в размер на 245 лв.
След оценяване стойността на процесната движима вещ, ведно с предадените
парични суми, била върната на пострадалия.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от формалните признания
на подсъдимата, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно показанията на свидетелите Г.
М. (л. 12), И. Т. (л. 14), Ц. Л. (л. 15), С.Б. (л. 16), А. Т. (л. 16а), както и от приложените
по досъдебното производство писмени доказателства – протоколи за доброволно
предаване (л. 17 и 18), съдебностокова експертиза (л. 20), писмо от Дирекция
„Национална система 112“ РЦ Кърджали (л. 40), протокол за оглед на веществени
доказателства (л. 42) заповед за задържане на лице, справка за съдимост, справка БДС,
характеристична справка, вещественото доказателство – компактдиск в плик (л. 41) и
останалите събрани по делото писмени доказателства.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното формално
самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от свидетелските
показания на пострадалия, който подробно разяснява хода на събитията. Неговите
показания се допълват и подкрепят от тези на свидетелите Т., когото пострадалият
срещнал и помолил за помощ, както и от показанията на полицейските служители Т. и
3

Л., който открили подсъдимата и намиращия се в нея портфейл. Събраните гласни
доказателства се потвърждават и от писмените доказателства, сред които протокол за
оглед на веществени доказателства и протокол за доброволно предаване именно на
инкриминираната вещ, с намиращи се в нея парични знаци. По тази причина съдът
прецени показанията на свидетелите М., Т., Л. и Т. за обективни, непротиворечиви,
последователни и допълващи се, поради което им се довери и основа фактическата си
обстановка на тях. Същевременно показанията на свидетеля Б. се прецениха като
такива за проверка на останалия събран доказателствен масив, който подкрепят.
Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно
следствие с признание от страна на подсъдимата на фактите, изложени в обвинителния
акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на повдигнатото
обвинение, и съдът е направил преценка, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните доказателства, намира, че в случая е безпредметно по-
детайлното анализиране на събраните по делото доказателства, доколкото по делото
липсва спор както по фактите. Въпреки това не се откриха данни, които да
опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната
съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата
обстановка по спора.
С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице.

От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна страна,
че Ф.Р.А. за това на 17.06.2021 г. в гр. Пловдив, в условията на опасен рецидив -
извършила е престъплението, след като е била осъждана два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнела чужди движими
вещи – портмоне от естествена кожа на стойност 5 лв. /пет лева/ ведно с парична сума
в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ или всичко на обща стойност 245 лв.
/двеста четиридесет и пет лева/ от владението на Г.Б.М., ЕГН ********** от **, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК.
Предмета на престъплението са чужди за дееца движими вещи – портфейл и
намиращи се в него парични знаци - спрямо които фактическа власт е упражнявал
собственикът им Г. М., тъй като вещите са се намирали в тяхно владение, доколкото са
били на задната седалка на личния му автомобил.
Подсъдимата е прекъснала фактическата и разпоредителна власт на владелеца
върху инкриминираните вещи, като е установила своя собствена трайна фактическа
власт, с което и престъплението е довършено. Като е взела инкриминираната вещ от
мястото, на което се намирала и съхранявала от пострадалия, подсъдимата е
прекъснала владението му. Действията й по установяване на трайна власт се изразяват
в избягване от мястото на вземане на вещите заедно с тях, за да не й бъде прекъснато
установеното от нея владение и да не бъде заловена. Само своевременната намеса на
случайни минувачи и случаен полицейски екип е успял да залови подсъдимата и то
именно с инкриминираната вещ. Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е
липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и
4

владелеца на вещите. В тази връзка неоснователно е възражението за наличието на
граждански отношение между страните, доколкото е невъзможно наличието на такива
предвид предлаганите от подсъдимата услуги. От друга страна, и такива отношения не
могат да бъдат претекст да се прекъсна чужда фактическа власт на друго лице без
правно основание за това и въпреки неговата воля.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, а именно че отнема чужда движима вещ без
съгласието на владелеца й, предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици – лишаването на друго лице от упражняването на фактическа власт върху
вещта, и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от субективна
страна - намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се третира като своя
собствена. Изводите за субективната страна произтичат от установените действия на
подсъдимата след довършване на отнемането, а именно своенето на вещите като свои и
евентуалното разпореждане с тях за свои собствени нужди и като лични.
Престъплението на подсъдимата е извършено и при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК, тъй като те е извършила
престъплението по настоящото дело, след като е била осъждана два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Така наказанието по
НОХД № 4700/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив е било определено на осем
месеца лишаване от свобода, като е постановено да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим на изтърпяване. Редом с това тя е осъдено на лишаване от свобода в размер
на шест месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК, по НОХД №
1271/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. Като се това предвид, съдът намира, че
престъпната дейност на подсъдимата следва да се квалифицира като опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал.1, б. „Б“ от НК, а оттам и по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото е
реализиран основаният състав на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК.
Липсва и правна основа на възражението за неустановяване на фактическата
обстановка по делото, доколко производството протече по реда на гл. XXVII от НПК, а
именно с признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от
страна на подсъдимата. В този смисъл съдът е ограничен от това признание и е обявил
в съдебното следствие, че то се подкрепя от доказателствата и няма да се събират нови
доказателства за установяването на фактическата обстановка. Затова и съдът не може
да установи нови факти при направено такова признание, а също е и ограничен от
посочената фактическа обстановка. Приемане на противното е следвало да бъде
сторено още в хода на съдебното следствие и да е отказано провеждане на
производство по този ред. Основания за това отсъстват по делото и затова признанието
е одобрено от съда. В рамките на фактическата обстановка правомощията на съда са
само от правна страна и единствено при неустановяване на някой фактически елемент
от деянието или поради липсата на престъпление по друга причина, може да признае
подсъдимата за невиновна и да я оправдае. Основания обаче за такъв извод не се
разкриха по делото.

По вида и размера на наказанието:
При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе
предвид, че производството по делото се е развило и приключило по реда на
съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което приложи
5

разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК.
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“
от НК, извършено от подсъдимата се предвижда наказание лишаване от свобода от две
до десет години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
делото съдът намира, че по отношение на подсъдимата следва да се наложи наказание
по реда на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в рамките на законоустановения минимум но все пак над него, а именно
две години и девет месеца лишаване от свобода.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита особеностите на предходната
съдимост на осъденото лице и лошите характеристични данни за подсъдимата.
Като смекчаващо обстоятелство съдът оцени изразеното съжаление за
стореното, социалното положение на подсъдимата, липсата на дом, в който да живее,,
както и размерът на причинените вреди, а именно общо от 245 лв., което е по-малко от
минималната работна заплата за страната към момента на деянието.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на
подсъдимия настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. В този изричен смисъл Решение № 144/20.02.2019 по дело № 598/2018 г. на
ВКС, Решение № 75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93/2017 г. на Върховен касационен съд, III н.о., Решение №
90/18.09.2018 по нак. д. № 329/2018 на ВКС, Решение № 208/29.11.2018 г. по н.д. №
600/2018 г. на ВКС, I НО.
Поради това, ограничаването на свободата на подсъдимата чрез налагане на
наказание „лишаване от свобода”, което безспорно в най-голяма степен препятства и
възможността на осъденото лице да извърши друго престъпление, в конкретния случай
би се явило съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция. С него
биха се постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл наказанието
следва да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано
по размер малко над минимума. Това свое решение съдът основава на становището си,
че по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо с личностните
характеристики на подсъдимата и деянието й и би надхвърлило целите на наказанието
по чл. 36 от НК. От друга страна отегчаващите отговорността обстоятелства не са
толкова тежки, че да определят по-тежко от избраното от съда наказание, и отстъпват
пред смекчаващите.
Затова наказанието се определи на две години и девет месеца лишаване от
свобода, което след прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК се намали с една трета. Така
наказанието, което се налага, се определи на една година и десет месеца лишаване от
свобода. Съдът намира, че това именно наказание няма да засегне правата на
подсъдимата, като то съответства на степента на обществена опасност на
престъплението и дееца и размера на предмета на престъпното посегателство.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК,
6

доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило
извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и определяне
на наказанията по реда на чл. 54 от НК в посочения размер.
Доколкото не са налице основанията за прилагане на института на условното
осъждане по чл. 66 от НК, на подсъдимата следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“
от ЗИНЗС да бъде определен първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието, тъй като е извършила престъплението си умишлено на 17.06.2021 г.
преди да са изтекли пет години от изтърпяването на предходно наложено наказание
„лишаване от свобода“ (изтърпяно на 18.07.2018 г.), за което не приложен чл. 66 от НК.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК следва да се приспадне времето,
през което подсъдимата е бил задържана под стража и по реда на ЗМВР и НПК,
включително и времето, през което й е била взета мярка за неотклонение задържане
под стража, а именно от 17.06.2021 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден
задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

По разноските и веществените доказателства:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдима Ф.А. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по досъдебното
производство разноски в размер на 78 лева за изготвената експертиза.
Вещественото доказателство един бр. компакт диск, съдържащи записи от ЕЕН
112, приложен по делото, следва да се унищожи като вещ без стойност след влизане в
сила на настоящата присъда.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Съобщи за изтекли лични данни