РЕШЕНИЕ
№ 553
гр. Благоевград, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20221210100283 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена/ от А. Г. Е., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ул."Ш.П. №, ет. , ап. и със съдебен адрес за връчване на книжа и
съобщения : гр. Б. ул. „М. К." № , чрез адв. Б. В. Б., с която срещу Община Б.,
представлявана от кмета на Община Б. И. С. с адрес: гр. Б. пл."Г. И." № се предявени
осъдителни искове - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лв.,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 5000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от увреждане,
причинено от ухапване на куче на 23.12.2021г., ведно със законната лихва върху горните
суми, считано от датата на увреждането - 23.12.2021г. до изплащането, както и разноските
по делото - пр.основание: чл.49, вр.чл.45, ал.1, вр.чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Препис от исковата молба е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131
ГПК е подала писмен отговор.
По процесуалната допустимост на иска: Както при наличието на положителните
процесуални предпоставки, така и при липсата на процесуални пречки надлежно е
упражнено правото на иск. Налице е, както активна, така и пасивна процесуална
легитимация, която е достатъчно да се изведе от твърденията на ищеца, че в резултат от
бездействие на служители на ответника, на които е възложено контрол по популацията на
кучетата, ищецът е претърпял вреди - имуществени и неимуществени в резултат на ухапване
от куче.
Извършена е размяна на книжа, поради което е налице процесуално основание по
насрочване на делото за разглеждане в открито с.з. с призоваване на страните, съобщаване
на проект на доклад и произнасяне по предварителните въпроси по чл.140 ГПК и по
доказателствените искания на страните.
Твърди се от ищеца, че на 23.12.2021г. около 9:30 часа на път за вкъщи, пред сградата
на ДТ „Н. В.“ Б. изведнъж пред него тръгнали три , четири бездомни кучета, като едното от
тях средно голямо куче,кафяво на цвят се нахвърлило върху ищеца и го захапал за дясната
подбедрица. Ищецът посочва, че поведението на кучето е било агресивното, неочаквано,
както и че с нищо в поведението му не бил провокирал тази реакция на животното.
Ищецът твърди, че е бил безкрайно стреснат, изненадан и уплашен от ухапването на
кучето. От раната започнала да тече кръв, а панталонът му бил разкъсан и целия изцапан с
1
кръв, изпитвал остра болка, уплашил се още повече и при мисълта, че бездомното куче може
да му причини някакво заболяване. Промил вкъщи раната си и около 10.30 часа отишъл в
Спешен център Б., където бил прегледан, раната обработена и превързана, и му поставили
ваксина за тетанус, за което му бил издаден и Лист за преглед на пациент в СПО, както и му
било предписано антибиотично лечение с препоръка за наблюдение от инфекционист
ПХО;ТАП.
Ищецът твърди още, че на същата дата около 12.00 часа посетил и кабинета по
Съдебна медицина при МБАЛ „Б." АД. Извършен бил преглед на съдебен лекар и издадено
Съдебно медицинско удостоверение №196/21г. При прегледа съдебният лекар установил
„хоризонтално охлузване с неправилна петнисто - линейна форма на место с по-изразена
дълбочина и ширина и с размери около 1,9 см. Охлузването е светло-червеникаво на цвят и с
леко сълзяща кръв на мястото и около охлузването се установява леко изразен оток в
областта на дясната подбедрица".
Твърди се от ищеца, че в продължение на 10 -15 дни изпитвал осезаема болка в
областта на дясната подбедрица, а към настоящият момент в резултат на ухапването на
крака има уплътнение, което се напипва, както и белег, освен това все още изпитва болка
при движение. Твърди и че, към настоящия момент изпитвал страх при вида на куче,
каквото усещане преди това не е имал, като останало неприятно усещане при вида на всяко
едно куче, че то може да го нападне и нарани.
Сочи, че в деня на инцидента и след това в продължение на няколко седмици звънял
на горещия телефон към Община Б., но оттам ми отговорили, че ако имам претенции да ги
отправя към съда.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от
предявяване на искане за обезщетяване на следните имуществени вреди в общ размер от 100
лв. - сумата от 50лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи
разходи за медицински преглед, за издаване на съдебно медицинско удостоверение
№196/2021г., изд. от съдебен лекар в СМО към МБАЛ „Б. АД /, сумата в размер на 50
лева/петдесет лева/, представлява обезщетение за претърпените от мен имуществени вреди, /
разходи за сиво- кафявия панталон, изработен от памучна материя, разкъсан и унищожен от
ухапване от безстопанствено куче на 23.12.2021 г. пред сградата на ДТ "Н. В. в гр. Б., пл. „Г.
И. №/, както и сумата от 5 000 .00 лева/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в
болки страдания, вследствие на телесни увреждания и изпитан стрес, причинени от ухапване
от безстопанствено куче на 23.12.2021 г. пред сградата на ДТ "Н.а В." в гр. Б.пл. „Г.И." №,
ведно със законната лихва върху всяка една от горните суми, считано от датата на
увреждането - 23.12.2021г. до изплащането.
Сочи, че се описаните вреди са в пряка причинно - следствена връзка от ухапването
на кучето, което е било безстопанствено. Изтъква се, че ухапването е в резултат на
неизпълнение на задължението на ответника по отношение грижата за бездомните кучета и
предотвратяване на агресивното им поведение към хората и поради неизпълнение на органи
на общината на които е възложено задължения по чл.40 и 41 от ЗЗЖ да полагат грижа за
безстопанствените кучета.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства и
допускане до разпит при довеждане на един свидетел.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор.
Искът се оспорва като неоснователен.
Оспорва се твърдението на ищеца, че кучето е собственост на общината или такова,
по отношение на което ответната община осъществява надзор. От ответната страна се
оспорва наличието на фактическия състав на чл.50 ЗЗД, относно вреди, причинени от
животни и в тази връзка се твърди, че следва да се установи категорично, че въпросното
куче е било без стопанин, както и че са настъпили имуществени и неимуществени вреди в
резултат на ухапване от куче.
Оспорва се изцяло описания от ищеца в исковата молба механизъм на инцидента,
2
оспорват се твърдените като причинени вреди, както и причинната им връзка. Оспорва се, че
описаните от ищеца вреди могат да се получат по посочения в исковата молба начин.
Възразява се, че кучето, което е ухапало ищеца е било неиндивидуализирано, не са
посочени конкретни белези и/или характерни особености, с които да се установи безспорно,
че кучето е безстопанствено и попада под грижите на ответника. Сочи се, че от описаната в
исковата молба фактическа обстановка не става ясно как е установено, че въпросното куче е
бездомно. Това твърдение не е подкрепено с доказателства и не е безспорно установено, а
единствено представлява предположение. Изтъква се, че само фактът, че на пострадалото
лице не е известен собственикът на животното, извършило ухапване, не следва да е
основание за отправяне на претенцията към Община Благоевград.
Сочи се, че от представеният с исковата молба Лист за преглед на пациент № 12410 от
23.12.2021 г. в СПО към „МБАЛ Б. АД описаните увреждания не отговарят на типичните
увреждания от ухапване от куче, тъй като нямат характера на прободни рани от кучешки
зъби. В него е посочено, че е налице лек оток с повърхностна неотворена рана, некървяща,
което обстоятелство води до извода, че тези увреждания по-скоро са в резултат на друго
събитие, а не от ухапване от куче, както твърди ищецът, както и се твърди, че изцяло е
недоказано твърдението на ищеца, че е поставена ваксина за тетанус.
Сочи се още, че в представеното Медицинско свидетелство № 196/2021 г., издадено
от съдебен лекар - д-р Я.З.по предварителни сведения на освидетелствения е описано, че
ищецът е ритнал кучето и кучето го пуснало. Посоченото обстоятелство се сочи, че не е
споменато в исковата молба, което може да се счете, че е налице съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от А. Г. Е.. От окончателното заключение е установено:
„превързана напречно разположена повърхностна рана с вид на дълбоко линейно охлузване
по външната повърхност в долна и средна трета на дясната подбедрица, с леко изразен
околен оток“.
Сочи се, че след извършена справка за постъпили сигнали на горещия телефон в
Община Б.е установено, че на 10.01.2022 г. има подаден сигнал от А. Е. в 14:58 часа.
Същият е сигнализирал, че е ухапан от бездомно куче пред ДТ „Н. В. - Б. преди Коледа.
Заявил е, че има медицинско свидетелство и ще осъди Община Б. за обезщетение.
Предложил е постигане на споразумение относно случая. Твърди се, че сигналът е подаден
несвоевременно с цел да бъде потърсено обезщетение, а не за да се предприемат мерки по
залавяне на конкретното куче.
Твърди се, че от страна на Община Б. са предприети всички необходими мерки и
действия, предвидени в действащото законодателство, като на територията на Община Б.
функционира Приют за безстопанствени животни, именно с цел да бъде ограничена
популацията на кучетата, при съобразяване със Закона за Ветеринарномедицинската дейност
и Закона за защита на животните. За приюта за безстопанствени животни на територията на
община Б. е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект
№1062/09.11.2016 г. от ОДБХ - град Б. и Удостоверение №85/07.11.2016 г. за обект
Ветеринарна амбулатория - II категория от ОДБХ град Б.. Приютът за безстопанствени
животни на територията на община Б. е съобразен с изискванията и стандартите на ЕС за
хуманно отношение към животните. Настаняването на кучета в него се извършва при
условията на чл. 46 и сл. от ЗЗЖ. Безстопанствените кучета, настанени в приюта се
кастрират, обезпаразитяват, ваксинират срещу бяс, маркират се, а при необходимост се
прилага и лечение. Под маркиране се има предвид татуиране на едното ухо с
идентификационен номер или електронен чип и V-образно копиране на другото ухо или
друга видима ушна маркировка, съгласно чл. 74, ал. 6 от ЗЗЖ. Посочва се, че с Решение №
267 по Протокол № 8 от заседание на Общински съвет Б. проведено на 25.06.2021 г. е
създадено Общинско предприятие „Общински приют за безстопанствени животни“ с
предмет на дейност: Залавяне и обработка на безстопанствени животни в т.ч. залавяне на
безстопанствени животни - кучета на територията на община Б. и на територията на други
общини; ветеринарномедицински дейности, регламентирани в ЗВмД и ЗЗЖ, осъществявани
във ветеринарна амбулатория; транспорт, настаняване и грижи на животните в приюта;
организиране и провеждане на образователни кампании, в изпълнение на Плана за действие
към Програмата за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на
община Б. и утвърдени от Кмета инициативи на Съвета за сътрудничество; прилагане на
3
програми за доброволческа дейност; въвеждане и поддържане на актуална информация в
Електронен регистър на безстопанствените кучета в Община Б. събиране на трупове на
умрели кучета на територията на община Б. и предаването им за следващо обезвреждане;
осъществяване на контакти и съвместна работа по проекти с други общини на национално и
международно ниво; осъществяване на контакти и съвместна работа по проекти с
неправителствени организации в областта на грижата и защита на животните; осигуряване
на приятни за посетителите условия, организиране на мероприятия и обучения. Предмет на
дейност на Общинското предприятие е и регистрацията и контрол на домашните кучета.
Твърди се, че са неоснователни и недоказани твърденията, че е налице бездействие на
Община Б., във връзка със задължението й да организира залавянето, кастрирането,
маркирането и идентифицирането на безстопанствените животни, което да доведе до
липсата им на улиците и че е възникнала обективна отговорност на Община Б., на
основание чл. 49 от ЗЗД спрямо ищеца като нападнат и ухапан от безстопанствено куче.
Твърди се, че в случая вменените по закон задължения на Община Б. са изпълнени,
поради което не следва да бъде ангажира отговорността й за инцидента по така предявения
иск.
Твърди се, че в случая липсват основания за предявяване на иска именно срещу
Община Б. тъй като е необходимо да бъде установено по безспорен начин противоправното
поведение на неин служител, вредата, както и възлагане на работа и причиняване на вредата
при или по повод възложената им работа. Изтъква се, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД
възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са причинени
виновно от лицето, на което е възложена работата чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа или чрез бездействие за изпълнение на задълженията си,
които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. В
тази насока е Решение № 488 от 07.08.2012 г. на ВКС, IV ГО по гр. Д .№ 899/2010 г.
Ако искът се счете за основателен се прави възражение за прекомерност на
претенцията.
Претендираните имуществени вреди в размер на 100 лв. /сто лева/ се сочат за
неоснователни и недоказани, а претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки, страдания,
вследствие на телесни увреждания и изпитан стрес, причинени от ухапване от
безстопанствено куче се сочи, че е необосновано високо, несъответстващо на претърпените
болки и страдания, негативни емоционални преживявания и влошеното психическо и
физическо здраве, поради което искът се оспорва и по размер. Твърди се, от представените
от ищеца доказателства раната е повърхностна и не е наложила лечение.
Обосновават се конкретен доводи по отношение намаляване на размера на
претендираните неимуществени вреди.
Не се възразява по приемането на Лист за преглед на пациент № 12410 от 23.12.2021
г. в СПО към „МБАЛ Б.“ АД и Медицинско свидетелство № 196/2021 г., представени с
исковата молба. По отношение на представения снимков материал, възразявам да бъде
приет, тъй като по никакъв начин не може да докажат, че показаната рана на тях е тази на
ищеца.
Становището на ответника по доказателствата - възразява се по приемане само на
снимковия материал, приложен към исковата молба.
Поискано е събиране на гласни доказателства, чрез допускане до разпит при режим
на довеждане, един свидетел — В. А. — Директор на Общинско предприятие „Общински
приют за безстопанствени животни“, с които свидетелски показание се цели установяване на
обстоятелствата изложени в писмения отговор, а именно конкретно дали е запозната със
въпросното ухапване и какви са предприетите действия по случая, както и какви мерки се
предприемат за безстопанствените кучета на територията на община Б.
Иска се от Спешно приемно отделение към МБАЛ — Б.справка и информация за това
на 23.12.2021 г. да се изиска информация била ли е оказана спешна медицинска помощ на А.
Г. Е., поради ухапване от куче, какво лечение е приложено и поставена ли е била ваксина
против „бяс“, както и да се укаже на ищеца на основание чл.127, ал.4 ГПК да посочи
4
банкова сметка.
Сочат се писмени доказателства.
Ищецът, редовно и своевременно призован, се явява лично и чрез пълномощник
поддържа исковете.
Ответната страна, също редовно призована, чрез процесуален представител, оспорва
исковете, като поддържа тезите, посочени в отговора.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са гласни такива чрез разпит на
свидетели при довеждане от страните. До пусната и назначена е съдебно – медицинска
експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Видно от Амбулаторен лист за преглед на пациент в СПО от 23.12.2021г. в 10:50 часа
ищецът А. Г. Е. е бил прегледан с анамнеза ухапан от улично куче на дясна подбедрица. В
амбулаторния лист е отразено като обективно състояние – лек оток с повърхностна
неотворена рана, некървяща. Отразено е, че е предписана терапия с препоръка за
наблюдения от инфекционист, ПХО, ТАП, както и че състоянието е такова, че не изисква
необходимост от болнично лечение.
Според медицинско свидетелство № 196/2021г., издадено от д-р З.е отразен преглед
на ищеца А. Г. Е. на 23.12.2021г. към 12 часа. Като обективна находка от съдебния лекар е
отразено следното: в долната, към средната трета на дясната подбедрица се вижда наложена
бинтова превръзка, като под нея по външната повърхност и марля, напоена с кафеникав,
дезинфекционен разтвор. Под марлята по външната повърхност на дясната подбедрица, на
около 20 см. от петата се вижда почти хоризонтално охлузване с неправилна петнисто –
линейна форма на место с по-изразена дълбочина и широчина и с размери около 1/9 см.
Повърхността на охлузването е хоризонтално, неравно, леко хлътнала под околната кожа,
светло-червеникава на цвят и с леко сълзяща кръв. На места по охлузването се виждат
забелени назад люспички кожен епител. На мястото и около охлузването се установява леко
изразен мек на пипане оток. В заключение е отразено, че се касае до установена превързана
напречно разположена повърхностна рана с вид на дълбоко линейно охлузване по външната
повърхност в долна към средна трета на дясната подбедрица с леко изразен околен оток.
За издаване на медицинското свидетелство от ищеца Е. е заплатена сумата от 50 лв.,
за което е издадена фактура № /23.12.2021г. от МБАЛ Б.
Видно от Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1062/09.11.2016г.,
издадено от Областна Дирекция по безопасност на храните Б. е удостоверено
регистрирането на животновъден обект, представляващ приют за безстопанствени животни
– кучета с капацитет 30 броя с отговорно лице /собственик или ползвател/ - Община Б..
С протокол № 8 от заседание на общински съвет Б.от 25.06.2021г. е взето решение на
основание чл. 21, ал. 1 т. 6 и 8 и ал. 2 от ЗМСМА във вр. С чл. 25, ал. 2 от Закона за
общинската собственост и чл. 22, ал. 2 от Закона за публичните финанси за създаване на
общинско предприятие „Общински приют за безстопанствени животни“, с адрес: град Б., ул.
П. ш. база на Б., с предмет на дейност – залавяне и обработка на безстопанствени животни,
както и регистрация и контрол на домашните кучета. Със същото решение е приет и
Правилник за организацията и дейността на Общинското предприятие.
От представения от ответната Община заверен сигнал от горещ телефон с вх. № П-00-
61/10.01.2022г. е отразен постъпил сигнал от лице А. Е. на 10.01.2022г. в 14,58ч.
Съдържанието на сигнала е относно сигнал, че е ухапан от бездомно агресивно куче пред
Драматичен театър Н. В. Б., който инцидент е станал преди Колева. Отразено е заявление от
лицето, че има медицинско, ще съди Общината и е поискал споразумение, като е оставило
телефон за връзка. Сигналът е приет от мл. експерт връзки с обществеността Р. С..
От ответната община е представен регистъра на сигнали на граждани, относно
безстопанствени кучета на територията на Община Б. за периода от 03.11.2021г. до
11.01.2002 г., като в този регистър под № 51 е отразен подаден на 23.12.2021г. в 11ч. сигнал
за нападнат човек от кучета, като е отразено, че сигналът е подаден от самата Община.
Според събраните гласни доказателства се установява следното:
5
Свидетелката Е. съпруга на ищеца посочва, че на 23.12.2021г. около 10ч. сутринта си
е била вкъщи, а съпругът й навън, като се е прибрал на посочената дата, бил е пребледнял,
целият окървавен, треперещ и разказал, че е бил ухапан от куче. Свидетелката твърди, че е
видяла раната, по която личали зъбите на кучето. Твърди, че става въпрос за много дълбока
рана, по която личали зъбите от долната челюст на кучето. Ухапването е било на десния
крак отстрани хоризонтално и на десетина см. Над глезена. Свидетелката посочва, че лично
е обработила раната с риванол, но преценила необходимостта да посетят лекар, поради
което веднага посетили Спешно отделение, където му направили ваксина за тетанус и бил
изписан антибиотик. Ищецът пил антибиотик седем дни, като е следвало всеки ден раната да
бъде отработвана и превързвана. Над раната има подуване и зачервяване. Свидетелката
твърди, че към настоящия момент ищецът изпитва страх от кучета, когато излиза навън.
Оглежда се дали около него няма такива. Вкъщи е бил стреснат, потиснат от болката която е
изпитвал. Всеки ден пил обезболяващи, като твърди, че раната е видима и все още има
коричка. Посочва, че превръзките са били правени ежедневно в продължение на месец и
половина – два. След инцидента ищецът е станал по-нервен. Свидетелката посочва, че по
време на инцидента ищецът се е прибирал от нагревки, като ухапването е станало точно
пред театъра от кучета, които са били легнали покрай храстите, без да нападението му да е
било провокирано от някакво поведение от ищеца. Ищецът не е ползвал психологическа
услуга по повод на инцидента.
Свидетелката А. посочва, че на 23.12.2021г. преди обяд се е получил сигнал за
ухапване на човек пред Общината. Посочва, че като директор на Общинско предприятие –
приют за безстопанствени животни незабавно е разпоредила екип да се озове на мястото на
инцидента. Твърди, че въпреки незабавното озоваване на сигнала не са открити
безстопанствени животни. Свидетелката посочва, че е свързала на служебния телефон с
човека, подал сигнала, с който се видели пред Общината. Кучето което подалият сигнал
човек описал не е могло да бъде намерено. Свидетелката потвърждава, че подалият сигнала
е именно ищеца присъстващ в залата. Според свидетелката ищецът е описало бегло кучето
като кафяво, както и е посочил посоката към която е тръгнало. Ищецът е казал, че е бил
ухапан по крака, но според свидетелката ищецът е бил спокоен, не е видяла рани по него, не
е бил афектиран, като е споделил, че е бил вкъщи да се преоблече и кучето е скъсало
анцунга му. Свидетелката уточнява, че не е установила ищецът да има болка или да не може
да пристъпва с някой от долните си крайници. Ищецът е обещал да предостави на
следващия ден документи, но такива не е посочил. Въпреки направените опити описаното от
ищеца куче не е могло да бъде констатирано и намерено от екипите на Общината.
Според приетата съдебно-медицинска експертиза вещото лице сочи, че от данните
по делото и приложена медицинска документация на името на ищеца може да се направи
извод, че описаните съдебно-медицинско удостоверение № 196/23.12.2021г. от съдебен
лекар в СМО към МБАЛ Б. травматични увреждания може да се определи, че се дължат на
силно притискане и тангенционално действие на тъпи твърди предмети с широчина по-
малка от 9 мм., като посоката на тангенционалното им действие/движение е била от
предната към задната страна на дясната подбедрица на ищеца. Травматичните увреждания
добре отговарят да се получени по време и начин както съобщава ищеца в анамнезата –
ухапване от куче.
При извършените преглед и освидетелстване са били установени повърхностно
охлузване на кожата на дясната подбедрица, натърпване на подлежащите и околни меки
тъкани. Уврежданията са причинили на ищеца болка и страдание.
Възможно е на мястото на раната да остане различна пигментация на кожата, която
да личи и в по-продължително време след пълното оздравяване. Контузията на меките
тъкани и охлузването на дясната подбедрица оздравяват напълно за около три- четири
седмици, без да оставят последствия за здравето за в бъдеще.
Раната от ухапване на дясната подбедрица не е нарушила целостта на кожата, не е
довела до нарушаване на основните функции на крака – ходенето. Ухапването е причинило
на Е. първоначално болка със сравнително голям интензитет, която постепенно за няколко
дни или седмица е намалява и по-късно е преминала напълно. По тази причина
травматичното увреждане следва да се преценява по медикобиологичния признак – болка и
страдание.
6
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация: Изложените в исковата молба твърдения за претърпени
от ищцата имуществени вреди – равняващи се на стойността на унищожена движима вещ –
панталон и стойността на разходите за медицинско свидетелство, както и за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на ухапване от животно - куче и при
твърдения, че това е станало от безстопанствено куче и формулираният въз основа на тях
петитум на претенцията за заплащане на обезщетение от ответната община, поради
неизпълнение на задължения, възложени на нейни служители, обуславят извод за предявен
иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД. В този смисъл и практиката на ВКС вкл. по
реда на чл.290 от ГПК - Решение №п 308/03.01.2018г. по гр.д.№ 1068/2017г. на ВКС, 4 г.о.,
Решение № 262/11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение
№ 639/2.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС и Решение №
279/28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС/ - предявен е
осъдителен иск, с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 51 и чл. 52 ЗЗД.
По процесуалната допустимост и подведомственост: Пасивната легитимация на
ответната община произтича от разпоредбите на чл. 40, чл. 47, ал. 3, вр. чл. 49 и чл. 50 от
Закона за защита на животните, вр. чл. 49 от ЗЗД. Със Закона за защита на животните, на
общините е възложена чрез техните органи със закон дейността по осъществяване на надзор
и грижа за бездомните кучета, да изолират безстопанствените кучета в определени за целта
места. Бездействието по тези дейности ангажира отговорността на общината по общия
исков ред по чл. 49 ЗЗД. Общините отговарят съобразно разпоредбите на гл. V от Закона-
„Безстопанствени животни”. В този смисъл Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. д.
№1533/2010 г. на ІІІ-гр.о.,ВКС. Същевременно при твърдение за претърпени вреди в
следствие на такова бездействие на общински служители от съответната община
отговорността на последната за вреди следва да се реализира по общия исков ред, доколкото
в случая се касае до претендиране на вреди в резултат не на административна дейност и
свързаните с това обективиране на властнически компетенции.По изложеното предявеният
иск е процесуално допустим – при наличие на активна, респ.пасивна процесуална
легитимация и при извод за подсъдност на спора пред сезирания съд, като част от
структурата на общите граждански съдилища.
По същество:
От разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 от Закона за защита на животните, действащи към
момента на увреждането, следва че органите на Общината са задължени да полагат грижи за
безстопанствените кучета и доколкото тези органи не действат самостоятелно, а като част от
Общината, то задължението е в тежест на съответната Община.
Съгласно чл. 40, ал. 3 от Глава V "Безстопанствени животни" от ЗЗЖ, общинските
съвети са длъжни да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета, да изградят приюти, за чиято дейност отговаря кметът на общината. Предвид чл. 41,
ал. 4 ЗЗЖ тези приюти трябва да се стопанисват от общините и/или организациите за защита
на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Регламентирана е мярка за овладяване на популацията, изразяваща се в задължително
кастриране - чл. 47, ал. 1, предл. 1 ЗЗЖ, както и задължителни грижи за кучетата по чл. 45, т.
5 и чл. 47, ал. 1, предл. 2 и 3, изразяващи се в лечебни и профилактични мероприятия като
обезпаразитяване, ваксиниране срещу бяс, маркиране, както и извършване на реваксинация
на три месеца на животните от отговорните за надзора и грижа лица - чл. 49 ЗЗЖ. Това са
административни задължения по смисъла на чл.173 и чл.174 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Това са дейностите по приемането на програми за
овладяване на популацията, изграждането на приюти, извършването на конкретни
медицински манипулации във връзка със здравето на заловените безстопанствени животни,
осъществяването на контрол над другите правнозадължени по този закон субекти,
поддържане на база данни относно действията и манипулациите с животните.Според чл. 47,
ал. 3 ЗЗЖ в случай, че не се явят лица, които да пожелаят да отглеждат кучетата като
компаньони, за субектите, които стопанисват приютите съществуват две равностойни от
юридическа гледна точка възможности: кучетата да се маркират и настанят във временни
приюти, определени от общинския съвет /организацията на работа и условия, в които се
определят с наредба на общинския съвет - чл. 47, ал. 5 ЗЗЖ/ или, да се върнат по местата, от
7
които са взети. Следователно според действащото законодателство безстопанствените
кучета могат да бъдат настанявани в приюти, а също така и да бъдат пускани на свобода
след извършване на задължителните ветеринарно-медицински дейности, като и двата
варианта са законосъобразни. Законодателят обаче в чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ определя кому
принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: това са
общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл.50. Това е задължение на общината като
юридическо лице. Неизпълнението на задължението за поетапно настаняване в приюти по
програми за намиране на собственик или в приют за доживотно отглеждане - чл. 55 ЗЗЖ, в
тригодишен срок от влизане на ЗЗЖ в сила от 31.01.2008 г., има за правна последица на
основание § 5 от ПЗР на ЗЗЖ ангажиране и на съответната административно-наказателната
отговорност. От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон
е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени
конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата.
Според чл. 50, т. 2 ЗЗЖ организациите и лицата по чл. 49 ЗЗЖ, физически и юридически
лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни. Когато обаче организациите и лицата по чл. 49 ЗЗЖ, които имат грижата и
надзора, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации от една
страна и пострадалите от друга възникват правоотношения по чл.49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, кучетата, за които не се явят лица, които
желаят да ги отглеждат, като компаньони, се маркират и се настаняват във временни
приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са
взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на
животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.
49 и чл. 50. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗЗЖ кметът на Общината има задължение да организира
изпълнението на програмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета, които
се приемат от общинските съвети и предвиждат средства за изпълнението им. Законовото
изискване е тези безстопанствените животни да се настаняват временно в приюти на
общините и кметствата, като общините отговарят за дейността на приютите. Съгласно
разпоредбата на чл.41, ал.1 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, безстопанствените
животни се настаняват от органите и организациите по чл.40, ал.2 и ал.4 в приюти, които
съгласно ал.3 и 4 се стопанисват от общините. В тази хипотеза са налице задължения за
служители при ответната община за изпълнение на вменените в ЗЗЖ задължения за контрол
и надзор над безстопанствените животни. По делото не се установиха предприети действия
за настаняването на животното в приют или за неговото обезвреждане преди настъпването
на вредоносния резултат /ухапването на ищеца/, което обуславя пасивната легитимация на
ответника по иска и е основание за ангажиране на отговорността му.
Цитираните по – горе норми обосновават категоричният извод, че непосредственото
задължение на общината е било да осигури настаняването в приюти на безстопанствените
кучета с оглед изпълнение на задължението на Общината по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, че
безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, като последните са
длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към
хората, включително и в конкретния случай, за това свободното им живеене в градски
условия да не позволява причиняването на вреди на гражданите. От горното се налага
извода, че когато се касае за безстопанствено куче, задължението за осъществяване на
надзора и грижите за тях е на съответната Община, като това задължение съществува не
само в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и когато след
предприемане на действията по чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ са върнати на местата, от които са взети.
От данните от медицинското свидетелство, свидетелските показания и изводите на
приетата и неоспорена СМЕ се установява, че ищецът е получил нараняване на дясната
подбедрица в следствие на ухапване от куче. Според причинените по вид и естество
физически травми, установени обективно при прегледа му в спешен център и от съдебен
лекар се установява, че се касае до внезапно получено травматично увреждане в резултат,
който според СМЕ съответства на описания в исковата молба механизъм – ухапване от
куче.
8
При тези доказателства съдът счита, че е налице доказан и установен пълно и главно
от ищеца факта на настъпване на вредоносно деяние – ухапване от куче.
Съдът намира за неоснователно оспорването от ответната страна, че е неустановен
фактът, че кучето, което е ухапало ищеца, е било безстопанствено.
В решение № 308/03.01.2018г. по дело № 1068/2017г. 4 г.о. на ВКС е допуснато
касационно обжалване по процесуалноправния въпрос как се доказва безстопанствения
характер на кучето по иск за вреди на нараняване от куче, чия е доказателствената тежест за
това обстоятелство, както и материалноправния въпрос нараняването на човек от
безстопанствени кучета при предприети мерки от общината по ЗЗЖ, само по себе си може
да обоснове извод за противоправно бездействие като основание за ангажиране отговорност
на общината по чл. 49 ЗЗД.
В цитираното решение ВКС се е произнесъл по поставени процесуалноправни
въпроси, че в тежест на ищеца е да установи безстопанствеността на кучето, а в тежест на
ответника - общината е да опровергае твърденията за противоправно бездействие на нейни
служители като докаже осъществяването на описаните от закона действия за овладяване
популацията на безстопанствени кучета, както и да освободи от отговорност служителите
си, като докаже че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа -
изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни
на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на
общината.
В конкретния случай, с оглед изложеното по-горе съдът намира, че ухапването на
ищеца е осъществено от безстопанствено куче.
Кучето е безстопанствено по смисъла на ЗЗЖ, щом не е в определено за това място,
или в дом и няма стопанин с него /в тази насока е дадената дефиниция на понятието
„безстопанствено куче“ в Решение № 262/11.05.2010г. по гр. дело №1155/1155 на 4-то гр.
отделение на ВКС/. Фактът, че то е нападнало ищецът на улицата, на обществено място
/пред Драматичния театър/ и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин
на кучето, е индиция, че кучето е безстопанствено /пак според цитираната съд.практика/.
Ищецът пълно и главно установи фактът, че на посочената дата в ИМ – 23.12.2021г. е
бил ухапан от безстопанствено куче. Установи механизма на причиняване на увреждането,
като от СМЕ се установи, че причинените травматични увреждания са пряка причинна
връзка с ухапването, както и че причинените в резултат от това внезапно травматично
уреждане неимуществени вреди са в пряка връзка с увреждането.
Следователно в пълнота ответната страна не установи, че е предприела всички
необходими мерки за ограничаване популацията на кучета на територията на общината, а
единствено се е ограничила в представянето на доказателства, че на територията й има
разкрит приют /кучкарник/, и с фирмата която го стопанисва има сключен договор. Не се
установиха от ответната страна извършването на каквито и да било последващи
превантивни мерки и действия за ограничаване и контролиране броя и поведението на
безстопанствените кучетата на територията на общината.
Проявеното бездействие от страна на Общината, изразяващо се в неосъществен
контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на законово изискване за това,
е това противоправно бездействие, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
като виновното поведение на длъжностните лица на Общината е било ясно: те не са взели
мерки за обезопасяване и изолиране на безстопанствените кучета с оглед предотвратяване
на нападение към хора. Поради бездействието на длъжностните лица от Общината, на
ищцата са причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие
на ухапване от безстопанствено куче, като освен това ищцата е преживяла и страх, който
също е пряка и непосредствена последица от проявеното бездействие от страна на
ответника. При иска по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено
поради бездействие на служител на Общината, която е отговорна за вредите, които са
причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои служители
конкретно са причинени същите вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Не се установи поведение на
ищцата, с което обективно да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
9
От заключението на вещото лице, по приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира
като ясна и обоснована, се установява, че времето необходимо за възстановяване на ищеца
за около от 3 до 4 седмици, като вещото лице е категорично, че в случая не са останали
последици за здравето за в бъдеще.
Страданията, които е изтърпял ищеца са резултат на психологическа травма нанесена
от така получената механична травма. Тези болки и емоционални смущения са естествена
последица от причинените телесни повреди. Всеки човек, претърпял физическа травма,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани, изживява негативни емоции, включително и
твърдените и доказани от ищеца болки и страдания. Моралните вреди се изразяват и в
негативните спомени от случилото се и от страха от подобен инцидент. От събраните по
делото гласни доказателства, се установява, че ищецът е преживяла силен стрес от
инцидента, като страховете и притесненията му са продължили и понастоящем, същият
изпитва страх при приближаване на куче, като първоначално бурно, а впоследствие
постепенно е намалял този вид негативни усещания и преживявания и като интензитет, и
като проявление.
Установява се от СМЕ, че травматичното увреждане е причинило
медикобиологичния признак болка и страдание, но не повече от около 3-4 седмици. Така
описания стрес, страх и уплаха, както и неприятния спомен от инцидента, макар и да се
явява естествена реакция от преживяното и нормално да са от естество да предизвикат
изпитване на подобен душевен дискомфорт от случилото се, не могат да бъдат омаловажени
или неотчетени.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда
от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие. В този смисъл е Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV
г. о., ГК.
При изложеното по-горе, основателен се явява искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, като относно размера
му съдът счита, че следва да бъде уважен до сумата от 3500,00 лева. При определяне на
размера му съдът изхожда от принципа за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, отчитайки характера и степента на получените увреждания на ищцата, не дългата
продължителност на претърпените болки, страданията и неудобствата – за около няколко
седмици до месец, както и липсата на данни за трайни увреждания, както и за усложнения
при възстановителния процес. За разликата над уважения размер до пълния претендиран
размер искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли. Размерът на
вредите е съобразен с фактът, че се касае до внезапно, неочаквано и непредизвикано
нападение от безстопанствено куче, като се съобрази възрастта на ищеца, търпените болки и
неудобства, свързани с лечението в продължение на 3-4 седмици, както и продължаващия
страх и непреодоляно притеснение от повтаряне на инцидента. Сумата от 3500,00 лв. съдът
счита, че е справедливо материално възмездяване на претърпени неимуществени вреди,
имайки предвид, естеството на засегнатите обществени отношения – живота и здравето на
човека. Над този размер искът следва да се отхвърли като неоснователен, предвид фактът,
установен от експертизата, че ухапването не е довело до засягане на жизнено важна функция
на крайника, както и че не са настъпили и няма очакване да настъпят трайни и необратими
вреди и респ.последици от увреждането.
10
Частично основателно е искането за възмездяване на претърпените имуществени
вреди по аналогични съображения, касаещи неимуществените. Представена е фактура, от
която се установява, че за снабдяване на ищеца с медицинско свидетелство при и по повод
на ухапването, е заплатил сумата от 50 лв.Тези имуществени вреди са в пряка връзка с
увреждането и подлежат на възмездяване.
Искът за сумата от 50 лв. за имуществени вреди, представляващи стойността на
увредена вещ – разкъсан панталон, следва да се отхвърли като неоснователен. Въпреки
изрично дадено указание относно тежестта на доказване на иска и в тази част, ищецът не
посочи и не ангажира доказателства относно това каква вещ /панталон/ е била увредена в
следствие на ухапването, както и на каква стойност е.
Вземанията за имуществени и неимуществени вреди като парични са и лихвоносни.
При деликт лихвата за забава е дължима от датата на увреждането, поради което горните
суми до уважените им размери следва да се присъдят, ведно със законната лихва от датата на
деликта до изплащането им.
По разноските:
И двете страни са направили разноски и поискали такива.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
и на двете страните по съразмерност на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът
претендира такива, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени разноски в
общ размер от 1450,00 лева – за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, а ответната страна е направила такива за възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер от 100 лв. – арг. чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от
НЗПП.
С оглед уважения размер ответникът дължи на ищеца сумата от 1009,31 лв. разноски,
а ищецът дължи на ответника сумата от 30,92 лв. за разноски, съобразно отхвърлената част.
Страните не са поискали прихващане, поради което съдът не дължи служебно
компенсиране на двете насрещни вземания за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Б., с ЕИК, с адрес: гр.Б., пл."Г.И. № представлявана от Кмета И.
С. ДА ЗАПЛАТИ НА А. Г. Е., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул."Ш.П." № ет. , ап. и
със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения : гр. Б. ул. „М. К." № , чрез адв. Б. В. Б.
сумата от 3500,00 /три хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в болки и страдания, в резултат
на деликт от 23.12.2021г. - ухапване от безстопанствено куче, както и сумата от 50,00
/петдесет/ лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплащане
на медицинско свидетелство, като непосредствена последица от причиненото на
23.12.2021г. увреждане, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от
причиняване на деликта – 23.12.2021г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 3500 лв. до претендирания от
5000 /пет хиляди/ лева, както и за имуществени вреди в размер на 50 /петдесет/ лева,
представляваща стойността на увредена вещ /разкъсан панталон/, като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ОСЪЖДА Община Б., с ЕИК с адрес: гр.Б. пл."Г. И."
№ , представлявана от Кмета И. С. ДА ЗАПЛАТИ НА А. Г. Е., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б., ул."Ш- П." №, ет. , ап. и със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения : гр. Б.,
ул. „М. К." № , чрез адв. Б. В. Б.сумата от 1009,31 /хиляда и девет лева и тридесет и една
стотинки/ лв. направени по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ОСЪЖДА А. Г. Е., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Б.ул."Ш. П." №, ет. , ап. и със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. Б., ул.
„М.К." № , чрез адв. Б. В. Б.ДА ЗАПЛАТИ НА Община Б., с ЕИК , с адрес: гр.Б., пл."Г. И."
№ , представлявана от Кмета И. С. сумата от 30,92 /тридесет лева и деветдесет и две
стотинки/ лв., направени по делото разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете.
11
На основание чл.259, ал.1 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен съд Б.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12