РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
гр.Пловдив,
09 . 07. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 1390/2020г., взе предвид следното :
Акил
Пропърти ЕООД, гр.Пловдив, ул.Георги Бенев № 7, с управител М.Г. и пълномощник
адв. Т.Т. – ***, обжалва Решение № 14/12.03.2020г., изд. от Началник отдел
“Събиране и контрол” – За Директор Дирекция “Местни данъци и такси” – Община
Пловдив.
Становища
на страните :
-
Оспорващото дружество е собственик на недвижим имот в гр.Пловдив, ул.Георги
Бенев № 7, с партиден № М9002411, представляващ ПИ с идентификатор
56784.504.358 по КККР на гр.Пловдив. С Акт за установяване на задължение по
декларация – 1064/04.11.2013г. /АУЗД/ и АУЗД № 900/04.12.2017г. община Пловдив
претендира суми за такса битови отпадъци и въз основа на посочените актове е
образувано изпълнително дело № 20188220400379 по описа на ЧСИ М.С.-Ц., за
събиране на сумите. С молба мх.№ 19Ф-7845/17.10.2019г., основана на чл.173 ДОПК, дружеството поискало коректно изчисление на предоставяната от община
Пловдив услуга, за която се събира такса битови отпадъци /ТБО/ за описания
имот. На 21.11.2019г. по искането е получен Протокол № 1476/01.11.2019г.,
обжалван пред АС – Пловдив. Производството по делото – адм.д.№ 3624/2019г. било
прекратено и определението – обжалвано пред ВАС. С Определение №
1806/04.02.2020г. ВАС върнал преписката на Директора на “МДТ” при община
Пловдив за произнасяне по чл.134 ал.1 ДОПК във вр. с искането. Оспореното
решение е издадено в изпълнение определението на ВАС – счита се за
незаконосъобразно : Имотът е нежилищен и не е производствен и не отделя обем
отпадъци, за които да се дължи 4 063лв. годишно. На улицата, където се
намира имотът, има само две кофи за битови отпадъци тип “бобър”, които са за
всички недвижими имоти и отпадъци се събират два пъти месечно. Твърди се, че община Пловдив не
е предоставяла услуга, за която да събира ТБО по двата АУЗД. С позоваване на относимите норми от ЗМДТ се поддържа, че ТБО се събира само
при реално предоставена услуга, каквато не е налице в случая. Счита се , че според АУЗД таксата била дължима
на основание Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета с РОС № 80/04.03.2003г.
Изложени са съображения за несъответствие на наредбата със ЗМДТ. Заявени са доказателствени искания за доказване факта – непредоставяне
на услуга от община Пловдив, за която се дължи ТБО.
Поискана е отмяна
на решението с присъждане на направените съдебни разноски.
- Ответникът
Директор Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив се представлява от гл.юрисконсулт В.Я.
и оспорва жалбата. В писмено становище с изпращане на преписката е заявено
следното : АУЗД № 1046/04.11.2013г., изд. на основание чл.107 ал.3 ДОПК вр. с чл.4 ал.1-5 и чл.9б ЗМДТ, е влязъл в сила на
28.11.2013г. /връчен лично на управителя на дружеството на 13.11.2013г.; касае
данък недвижими имоти и ТБО за периода 01.01.2012г.-31.12.2013г./;
АУЗД № 900/04.12.2017г. е влязъл в сила на 05.02.2018г. /връчен по реда на
чл.32 ДОПК; касае данък недвижими имоти и ТБО за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2017г./. По повод молба-искане вх.№ 19Ф-7845/17.10.2019г. е извършена
цялостна проверка в информационния масив на Дирекция „МДТ“ при община Пловдив
на всички задължения на оспорващото дружество и на предадените преписки за
принудително събиране. Резултатът е обективиран в
Протокол № 1476/01.11.2019г., обжалван пред АС – Пловдив. Представителят на ответника
се позовава на Определение № 1806/04.02.2020г. на ВАС по адм.д.№
520/2020г., с което преписката е изпратена на Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при община Пловдив за произнасяне по молба вх.№ 18 Ф
8751/06.11.2018г., по реда на чл.134 ал.1 ДОПК – със същата дружеството е
поискало задълженията за данък върху недвижими имоти и ТБО, ведно със
съответните лихви за просрочие, установени с АУЗД №
1046/04.11.2013г. и АУЗД № 900/04.12.2017г. да бъдат разсрочени, като се
предостави възможност за доброволното им заплащане, като е уточнено, че с
молбата от 17.10.2019г. е поискано да бъде намалена таксата за битови отпадъци,
установена с двата АУЗД /от 2013г. и от 2017г./ - по тази молба се е произнесъл
решаващият орган с оспореното решение. Изложени са съображения за института на
изменение на задължения за данъци и ЗОВ по реда на чл.133 ДОПК, като е
изтъкнато, че в молбата не е посочено основание, въз основа на което се иска
намаляване на таксата за битови отпадъци – не се твърди да са налични предвидените
в закона нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни
осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно
органа, издал ревизионния акт /в случая АУЗД/ и които да са представени в 3 –
месечен срок от узнаване на основанието за изменение. Не са посочени и не се
твърди да са налични някои от другите основания, предвидени в чл.133 ал.2 ДОПК.
Твърденията в жалбата касаят законосъобразността на двата АУЗД, които са влезли
в сила, поради което не са относими към конкретното
производство. Заявено е, че за периода 2012-2019г. от дружеството няма подадени
декларации по чл.19 ал.1 и ал.2 от Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив за
определяне на таксата за битови отпадъци според нейното количество и съответно
няма сключвани договори, поради което жалбоподателят няма индивидуален съд за
битови отпадъци и е ползвал съдовете за общо ползване, представени от община
Пловдив.
Поискано е
жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Община Пловдив.
1. Оспореното
Решение № 14/12.03.2020г. е съобщено на пълномощник – на 04.06.2020г. Жалбата е
подадена пряко в деловодството на АС – Пловдив на 17.06.2020г. – в 14 дн.срок
съгл. чл.134 ал.5 ДОПК. Жалбата е от адресат на неблагоприятен акт – отказ за възлагане на ревизия по молба-искане вх.№
19 Ф – 7845/17.10.2019г. за изменение на задълженията за такса за битови
отпадъци на Акил Пропърти ЕООД, ЕИК – *********, за периода
01.01.2012г. – 31.12.2017г., установени с АУЗД № 1046/04.11.2013г. и АУЗД №
900/04.12.2017г. Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по основателност.
2.
Решението е постановено по молбата от 17.10.2019г. - в изпълнение на
Определение № 1806/04.02.2020г. на ВАС по адм.д.№ 520/2020г., във вр. влезли
в сила АУЗД № 1046/04.11.2013г. и АУЗД № 900/04.12.2017г. Административният акт
е издаден от А.К. – началник отдел “Събиране и контрол” на Дирекция “МДТ” прри
община Пловдив, изпълняващ функциите на Директор Дирекция “Местни данъци и
такси” при община Пловдив, съгласно Заповед № 20 ОА- 439/02.03.2020г. на Кмета
на община Пловдив, в качеството на решаващ орган по чл.107 ал.4 ДОПК вр. с чл.4
ал.5 ЗМДТ. Компетентността на органа – издател е установена и авторство не е оспорено. В конкретния случай е представена Заповед № 20 ОА –
439/02.03.2020г. на Кмета на община Пловдив по отношение А.К., която считано от
28.02.2020г. изпълнява функциите на Директор на Дирекция “МДТ” при община Пловдив,
до завръщане на титуляра – Директор на Дирекция “МДТ” при община Пловдив, Ц.П..
Ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, който съгласно
чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, е компетентен
орган в производството по чл.134 ДОПК.
2.1.
Акт по чл.107 ал.3 ДОПК следва да бъде издаден от орган на общинската
администрация от съответното звено за местни приходи в общината, изпълняващ
функции на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ /дирекция
"Местни данъци и такси" или аналогична структура със съответните
функции/, овластен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на
орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 9б ЗМДТ и по реда
на чл.107 ал. 3 ДОПК. Издаденият по този ред акт може да се обжалва в 14-дневен
срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в
съответната община, който съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията
на териториален директор на НАП, а при потвърждаване на акта – същият може да
бъде обжалван пред съответния административен съд в 14-дневен срок от
получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл. 156 ал. 5 ДОПК
при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл. 156 ал. 4 ДОПК. Актът подлежи на
задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението
е установено по чл. 107 ал. 3 ДОПК компетентният горестоящ орган /в ДОПК
наименован „решаващ орган”/ е ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община. На обжалване пред съда подлежи първоначалният
административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е
потвърдена при това обжалване /чл. 156 ал. 1, 2 и 3 ДОПК.
-
Няма спор между страните относно стабилитет на двата АУЗД – същите са влезли в
сила и в жалбата не се твърди нередовно връчване или отсъствие на данни за връчване
на актовете. Двата акта не са обжалвани.
2.2.
Такса битови отпадъци се дължи, само ако е налице предоставяне на услугата в
съответния район, посочен в заповед по чл.63 ал. 2 ЗМДТ, където се намира имотът. Съгласно чл.
62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Всяка
от четирите услуги има собствен предмет и цел и поради това изрично в чл. 66
ал. 1 ЗМДТ е посочено, че таксата се определя за всяка дейност с необходимите
за тази дейност разходи.
Тъй
като услугите са различни и няма законово изискване те да бъдат престирани
едновременно, право на кмета на общината – чл. 63 ал. 2 ЗМДТ, е да прецени кои
услуги, кога и с каква честота ще бъдат предоставяни.
Случаите,
в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ
/редакция преди изм. от 2017г. и от 2018г., в сила от 2022г., респект. от
2019г./ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата
не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не
се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци – когато няма такива.
-
Възраженията в жалбата, основани на твърдения за неизвършена реално услуга от
страна на община Пловдив са относими при оспорване законосъобразността на двата
АУЗД, по отношение на които бе посочено, че са влезли в сила, който факт не е
спорен между страните. Следователно, съображенията за незаконосъобразност на
двата АУЗД – не са относими в настоящото производство, което се отнася и за
заявените с жалбата доказателствени искания.
В
допълнение се отбелязва, че преписката съдържа информация за връчването на
двата АУЗД, удостоверяваща редовност на действията, вкл. по реда на чл.32 ДОПК.
2.3.
Според Определение № 1806/04.02.2020г. на ВАС, постановено по адм.д.№
520/2020г. : “По искането за изменение на двата АУЗД в протокола липсва
произнасяне. Молбата е следвало да бъде разгледана по чл.133, ал.1 от ДОПК,
който позволява да бъдат изменени определени с влязъл в сила акт задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, ако са налице условията
на чл.133, ал.2, т.1 – 5 от ДОПК. На основание чл.134, ал.1 от ДОПК и чл.4,
ал.5 от ЗМДТ компетентен да възложи ревизия или да разпореди възлагането й е
директорът на Дирекция „МДТ“. По делото липсват данни молбата искане да е била
докладвана на директора на Дирекция „МДТ“. В тази част съдът следваше да върне
преписката на органа за произнасяне на директора на Дирекция „МДТ“ по молбата по
т.1 – за изменение на определени задължения за данък върху недвижимите имоти и
такса смет по чл.134, ал.1 от ДОПК.”. Редът, по който следва да бъде разгледана
молбата на оспорващото дружество /от 17.10.2019г./ е указан от ВАС и съдебният
акт е задължителен за страните. Съобразен е изцяло от решаващият орган при
издаване на оспореното решение.
Съгл.
чл. 134 ал.1 ДОПК : “Орган по приходите, който установи основание за изменение
по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове
наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за
изменение териториалният директор може да възложи ревизия или да разпореди
възлагането й, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за
данъци или задължителни осигурителни вноски.”. Според чл.133 ал.2 ДОПК : “Задължението
се изменя на следните основания: 1. когато се открият нови обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли
да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до: а)
издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван; б) влизането в
сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван; 2. когато по надлежния съдебен
ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението
на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено
задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи
престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по
приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните
осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт; 3. когато
установяването на задължението е основано на документ, който е признат за
неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред; 4.
когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго
държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. когато за същите
задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден
друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи; 6. (нова – ДВ, бр. 64
от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) когато за установените с ревизионния акт
задължения има влязло в сила решение по чл. 134е или 134р. “.
-
Съдържанието на молбата-искане от 17.10.2019г. не разкрива предпоставка от
обхвата на чл.133 ал.2 ДОПК. Не са представени и доказателства, въз основа на
които решаващият орган да прецени наличие на основание за изменение на
задълженията по влезлите в сила АУЗД.
По
силата на чл. 4 ал. 1 и чл. 9 б ал. 1 ЗМДТ, задълженията за местни данъци и
такси се установяват по реда на ДОПК. В ДОПК е предвидена възможност за
изменение на влезли в сила ревизионния актове и актове за установяване на
задължения по декларация /АУЗД/ - чл. 133 и чл. 134 от ДОПК – по отношение на
влезлите в сила актове, които не са обжалвани по съдебен ред. Наличието на
уредба в специалния закон изключва субсидиарното приложение на производството
по възобновяване издаването на административни актове, предвидено в чл. 99 и
сл. АПК на основание § 2 ДР ДОПК /Решение № 8245 от 25.06.2020г. на ВАС по адм.
д. № 1114/2020 г., I О./. Съгласно чл. 133 ал. 1 ДОПК инициативата за изменение
на влезлия в сила АУЗД може да бъде и на задълженото лице. Както бе посочено
по-горе, в молбата-искане, а и в жалбата до съда – е заявено, че от имота няма
обем отпадъци, за които да се дължат сумите по двата влезли в сила АУЗД, вкл. –
общината не е предоставила реално видовете услуги, за които се събира ТБО. Тези
твърдения са относими при оспорване законосъобразността на двата АУЗД по
предвидения процесуален ред, което не е осъществено от дружеството. Отсъства
заявено основание от обхвата по чл.133 ал.2 ДОПК, поради което предпоставката по
чл.133 ал.1 ДОПК не е достатъчна за основателност на искането /чл.133 ал.1 ДОПК
– “Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с
влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да
бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното
лице.”/.
В
оспореното решение са отразени фактите и обстоятелствата във вр. с
молбата-искане за изменение на задълженията за ТБО по двата АУЗД, вкл. са
описани и приложени в преписката - заповедите на кмета на общината по чл.63 ЗМДТ за периодите, за които са установени задължения за ТБО, както и са
цитирани приложимите текстове от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив,
предвид отсъствие на декларация по чл.19 ал.1 и по чл.19в ал.1 от наредбата.
Изложени са съображения за всяка услуга, за която се дължи ТБО. По съществото
на молбата правилно административният орган се е позовал на строго формалното
производство по чл.133 ДОПК, предвид, че регулира отношения, свързани с
изменение на задължения, определени с влезли в сила АУЗД, които не са били
обжалвани по съдебен ред. С основание е изтъкнато, че производството по чл.133 ДОПК касае конкретни предпоставки и срокове. Следва да бъде отбелязаво, че
характерът на производството не позволява разширително тълкуване на
основанията, при които е установено да бъде проведено. По отношение твърдението
за недостатъчен брой съдове за смет на улицата, на която се намира имотът на
жалбоподателя и относно периодичността на изхвърлянето на отпадъци, е изразена
позиция в оспоренато решение, която касае законосъобразност на двата АУЗД и
твърдението не е относимо към производството по чл.134 ДОПК.
Производството
представлява извънреден способ за защита срещу порочни влезли в сила ревизионни
актове, които не са били предмет на съдебен контрол, но за да бъде основателно
искането, е необходимо да са открити нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци
или задължителни осигурителни вноски /съотв. – задълженията за ТБО/, които не
са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт,
наличието на нови обстоятелства, респ. новите доказателства, които да са от
съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни
осигурителни вноски, вкл. основанията по см. на чл.133 ал.2 т.2, 3, 4, 5 и 6 ДОПК, както и спазването на определения в закона срок за предявяване на
искането за изменение. Отсъствието на конкретна предпоставка от изброените, не
позволява преценка и относно срок по чл.134 ал.3 ДОПК.
Посоченото
води до извод за неоснователност на жалбата, при което следва присъждане на
разноски за ответника.
Мотивиран
с изложеното и на основание чл.134 ал.5 ДОПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
Оставя
без уважение жалбата на Акил Пропърти ЕООД, гр.Пловдив, ул.Георги Бенев № 7, с
управител М.Г. и пълномощник адв. Т.Т. , против Решение № 14/12.03.2020г., изд.
от Началник отдел “Събиране и контрол” – За Директор Дирекция “Местни данъци и
такси” – Община Пловдив.
Осъжда
Акил Пропърти ЕООД, гр.Пловдив, ул.Георги Бенев № 7, ЕИК – *********, да
заплати на Община Пловдив 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Административен съдия :