№ 228
гр. К., 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100650 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - “Делта Кредит“ АДСИЦ,
ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представляван от Г.А.Г. – изпълнителен директор, представител по делото –
юрисконсулт Д.К., с която се иска признаване за установено, че ответника – ИЛ. Д. АС.,
ЕГН ********** от гр. К. му дължи сумата 389.59 лева представляваща главница – 7 броя
неплатени месечни вноски за периода от 10.03.2016 г. до 10.09.2016 г., съгласно сключено
споразумение от 25.01.2016 г. за признаване и разсрочване на задължения по договор за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“, сключен на 22.07.2005 г. с
ответницата. Претендира и установяване че се дължи и сумата от 111.79 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.05.2017 г. до 12.03.2020
г.
Претендира присъждане на разноски по заповедно производство – ч.гр.д. № 559/2020
г. по описа на съда, а именно 25 лева за заплатената държавна такса и сумата от 150 лева –
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Претендира и присъждане на разноски в настоящото производство.
Твърди, че на 22.07.2005 г., на основание двустранно заявление за издаване на
кредитна карта „EUROLINE“, от 15.07.2005 г., от страна на „Юробанк и Еф Джи България“
АД е издадена кредитна карта на ответницата с кредитен лимит, посочен в заявлението, като
ответницата се е задължила да погасява всички усвоени суми по този лимит.
Твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си за заплащане на дължимите
1
суми, като към 15.11.2007 г. дължимата сума е в размер на 445.25 лева.
Твърди, че на същата дата – 15.11.2007 г., е сключен договор за прехвърляне на
вземания № 001 от същата дата, съгласно който „Юробанк и Еф Джи България“ АД
прехвърля на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ,
вземания по договори за кредит, изброени в приложение към договора.
Твърди, че със споразумение от 25.01.2016 г., сключено между ответницата и „Алфа
Кредит“ АДСИЦ, е признато съществуването на задължение в размер на 445.25 лева и е
поето задължение за изплащането му в срок от 10.02.2016 г. до 10.09.2016 г., на осем
вноски, всяка в размер на 55.66 лева.
Твърди, че ответницата е заплатила една вноска от 55.66 лева на 11.02.2016 г. и не е
заплатила останалите, като остатъчната дължима сума е в размер на 389.59 лева .
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител – юрк.
К., който поддържа предявените претенции. По искане на ищеца е допуснато извършване на
съдебно-счетоводна експертиза.
Ищецът претендира разноски по заповедното и настоящото производства, като
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в
образуваното заповедно производство – ч. гр. д. № 559/2020 г. по описа на РС К., е издадена
заповед за изпълнение № 391 от 20.08.2020 г., препис от която е връчен на ответницата, като
в срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и след даване на указания в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК ищецът е предявил разглежданата в настоящото производство искова
молба.
В срока за отговор ответникът не подава такъв.
Във възражението, приложени в заповедното производство е направено възражение,
че не е подписвала споразумение. Иска проверка на дата и място на сключване на този
договор от 2016 г., както и експертиза за достоверността на положения от нейна страна
подпис.
В съдебно заседание ответницата се представлява от упълномощен представител –
адвокат Людмила Митова от САК, който оспорва предявените искове. По искане на
ответницата е допуснато оспорване истинността на писмено доказателство – писмено
споразумение от 25.01.2016 г., като поради невнасяне на определен депозит е отменено
определение за допускане на съдебно-графическа експертиза.
След преценка на приложените писмени доказателства и от двете страни съдът
намира от правна и фактическа страна следното:
Искът е допустим, а по същество е основателен.
Налице са неоспорени и надлежни доказателства за наличие на облигационна връзка
– заемно правоотношение между ищеца и ответницата, по повод сключен между
ответницата и „Пощенска банка“ АД договор за издаване на кредитна карта на 15.07.2005 г.
Вземанията по договора са прехвърлени в полза на „Алфа Кредит“ АДСИЦ /предишно
наименование на ищеца с договор за цесия от 15.11.2007 г.
2
Съгласно извлечение от сметка, към 15.11.2007 г. задължението на ответника по
договора е в размер на 445.25 лева, в това число главница в размер на 424.74 лева и лихва в
размер на 17.51 лева.
Съгласно споразумение от 25.01.2016 г., сключено между ищеца и ответницата
задълженията на ответницата по договора за издаване на кредитна карта са в общ размер на
445.25 лева, като със споразумението е договорено погасяване на този дълг от страна на
ответницата на осем месечни вноски, всяка в размер на 55.66 лева с първа вноска на
10.02.2016 г. и последна, изравнителна на 10.09.2016 г.
От заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че по цитираното споразумение дължимата сума е в размер на 389.59 лева, като от
страна на ответницата е извършено само едно плащане на сумата 55.66 лева, платена на
11.02.2016 г. Според заключението на вещото лице, което съдът третира като достоверно,
изчерпателно, пълно и в съответствие с поставените задачи се установи също така, че
мораторната лихва върху дължимата сума за периода от 15.05.1017 г. до 12.03.2020 г. е в
размер на 111.79 лева.
Според съда е налице валидно облигационно отношение, възникнало между ищеца, в
качеството си на приобретател на вземане по сключения между ответтницата и „Пощенска
банка“ АД договор за издаване на кредитна карта, поради което и сключеното през 2016 г.
споразумение надлежно отразява отношенията между страните и задълженията към този
момент.
Без уважение следва да се остави направеното оспорване истинността на това
писмено доказателства, след като макар и да са дадени указания на ответницата, че следва да
докаже, че не е подписвала това споразумение /както се твърди в оспорването/, от нейна
страна не е внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, поради което отменено
определението за допускане на съдебно-графическа експертиза, тоест оспорването е
недоказано и следва да бъде отхвърлено. От друга страна, наличието на плащане от
ответницата по сключеното споразумение е обстоятелство, което навежда на извод, че
споразумението е сключено от ответницата щом извършва плащане по него.
Неоснователни са възраженията на ответниците за изтекла погасителна давност, след
като със сключване на споразумението през 2016 г. е признато задължението от ответницата
и това обстоятелство прекъсва давността на основание чл. 116, б. а от ЗЗД, а от този момент
тече нова давност, която е петгодишна и в срока на която е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Извън
това направеното от ответницата възражение е заявено едва в съдебно заседание, тоест след
изтичане на срока за възражения съгласно чл. 131 от ГПК.
Поради това следва да бъде уважен предявения иск като бъде признато за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 389.59 лева представляваща
главница и сумата от 111.79 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.05.2017 г. до 12.03.2020 г.
Искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено и бъде
присъдена сума за разноски, направени в хода на заповедното производство в общ размер на
175 лева, в това число сумата от 25 лева за заплатена държавна такса и сумата от 150 лева за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Разноските в исковото производство са в общ размер на 655 лева, в това число сумата
от 75 лева за заплатена ДТ, сумата от 280 лева за заплатено възнаграждение на вещо лице по
допусната съдебно-счетоводна експертиза и сумата от 300 лева за адвокатска
възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИЦАТА ИЛ. Д. АС., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. К., ул. „****“ № 3, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА – „ДЕЛТА
КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, район
3
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представляван от Г.А.Г. – изпълнителен директор,
представител по делото – юрисконсулт Д.К., СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата от 389.59
/триста осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ лева представляваща
главница – 7 броя неплатени месечни вноски за периода от 10.03.2016 г. до 10.09.2016 г.,
съгласно сключено споразумение от 25.01.2016 г. за признаване и разсрочване на
задължения по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“,
сключен на 22.07.2005 г.; Сумата от 111.79 /сто и единадесет лева и седемдесет и девет
стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
15.05.2017 г. до 12.03.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, НАПРАВЕНО ОТ ОТВЕТНИЦАТА ОСПОРВАНЕ
на истинност на писмено доказателство, представено от ищеца – писмено споразумение
от 25.01.2016 г.
ОСЪЖДА ОТВЕТНИЦАТА ИЛ. Д. АС., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА
ИЩЕЦА – „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК ********* СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата
от 175 /сто седемдесет и пет/ лева за направени разноски в хода на заповедното
производство – ч. гр. д. № 550/2020 г. по описа на Районен съд К. и сумата от 655
/шестстотин петдесет и пет/ лева за направените разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4