Решение по дело №49/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 70
Дата: 14 юни 2023 г.
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20237220700049
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    70

 

гр. Сливен, 14.06.2023 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година,  в  състав:

             

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                                           ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                          

При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 49 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

 Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.      

С Решение № 122 от 29.03.2023 г., постановено по АНД № 20222230200063/2023г. по описа на Районен съд – Сливен, е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6402129 на ОД на МВР – Сливен, с който на И.К.М., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател И.К.М., който чрез процесуален представител го обжалва в срок. В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Излага съображения, че Районният съд неправилно е приел, че е доказано извършването на нарушението и законосъобразното му установяване. Съдът неправилно бил приел, че използваното техническо средство е одобрен тип, тъй като срока на валидност на същото бил изтекъл на 24.02.2020 г., съгласно приложеното Удостоверение, а съгласно проверката на мобилната система за видеоконтрол е извършена на 20.09.2021 г. и липсвали данни докога е валидна. Липсвала яснота точно къде е извършено нарушението, както и не била ясна посоката на движение на автомобила. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и отмени ЕФ.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. По делото е постъпило становище чрез процесуален представител, който заявява, че поддържа депозираната жалба и наведените в нея твърдения. Моли съда да уважи изцяло подадената жалба. Претендира направените разноски, за което прилага списък.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС – Сливен е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 01.08.2022 год. в 11,45 часа в Област Сливен, път І-6, км. 363+500, с автоматизирано техническо средство TFR1-M 584 насочено към гр. София, било заснето движение на лек автомобил „АУДИ А 3”, с рег. № *****, със скорост от 101 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч. След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР – Сливен установили чия собственост е автомобила, а именно на И.К.М. ***.

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 6402129, в който като нарушител е вписан собственика, на когото е регистрирано МПС - И.К.М.. В издадения Електронен фиш № 6402129 за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал.1  от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция са приобщени: служебна справка от ОПУ – Сливен и схема към нея, от които се установява хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация, както и че през периода от 2009 год. до 2011 год. била извършена рехабилитация на І-6 (София - Бургас) от км. 352+400 до км. 387+300 и били поставени пътен знак В-26 с ограничение на скоростта 60 км./ч. и допълнителна табела Т2 (500 м.) – указваща зоната на действие на въведената забрана на км. 363+372 в дясно и км. 363+874 в ляво; клип № 18114, от която е видно, че на процесното място и дата 01.08.2022 г. 11:45:06 часа е било заснето извършеното нарушение; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 455р-7773 с дата на използване 01.08.2022 г.; Протокол от проверка № 2-45-21/20.09.2021 г. на мобилна система за видеоконтрол на TFR-1M 584; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ. В настоящото касационно производство са представени Протокол № 5-44-19 и Протокол № 5-44-20 от последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на TFR-1M 584, както и Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН.

За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 21, ал.2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което следва да понесе предвидената административнонаказателна отговорност. Обсъдил е всички представени по делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е приел, че процесният ЕФ отговаря на изискванията на ЗДвП и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния или на материалния закон. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е наложил наказание в предвидения от закона размер. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на глоба с електронен фиш. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Въз основа на доказателствата по делото, Районният съд правилно е приел, че са спазени условията и реда за използване на АТСС. Неоснователни са наведените възражения, че контролът е осъществен с АТСС, което е с изтекъл срок на валидност. От приложените по делото протоколи е видно, че мобилна система за видеоконтрол TFR-1M 584 е преминала метрологична проверка и съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, за скоростомери периодичността на проверките е една година. Следователно контролът е осъществен с АТСС, което е годно за експлоатация.  В преписката се съдържа и Протокол за използване на АТСС, изготвен съобразно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на посоченото място и време, и е технически изправно.

От доказателствата по делото е установено, че процесният автомобил се е движил с превишена скорост – с превишение от 41 км/ч спрямо разрешената скорост от 60 км/ч. За превишаване от 41 до 50 km/h над разрешената максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административно-наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 5,  която в разглеждания случай е приложена правилно. Издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдържа задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, включително съдържа описание на мястото на извършване на нарушението, както правилно е приел и Районният съд. Посоченото в електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на автомобила са отразени в приложеното копие на клип – снимка № 181154, което съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 от 29.03.2023 г., постановено по АНД № 20222230200063/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен. 

ОСЪЖДА И.К.М., ЕГН ********** ***,  да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                     

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: