Р Е
Ш Е Н
И Е
№
14.05.2021 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на шестнадесети
февруари две хиляди
двадесет и първа
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 572
по описа за 2020 г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявен е иск от П.В.С. и С.В.С., чрез адв.С.П. против „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД. Ищците твърдят, че с „Профи кредит България“ ЕООД са
сключили договор за револвиращ заем № **********. Към момента на сключване на договора не е
била вписана дата на сключването му и лихвен процент. Предмет на договора е
отпускане на паричен заем в размер на 2 800 лева за срок от 36 месеца, с
размер на вноска по кредита 229 лева месечно, включваща главница и лихва.
Солидарен длъжник по кредита е С.В.С.. Съгласно чл.6 от договора за
потребителски кредит общата сума, която е трябвало да бъде заплатена по кредита
е 8244 лева, включваща главница и лихви, а годишния лихвен процент на разходите
/ГПР/ е 141%. По сключения договор ищцата П.С. твърди, че е изплатила следните
суми: през 2011 г. - 3 вноски на обща стойност 460 лева, през 2012 г. - 7
вноски на обща стойност 750 лева, през 2013 г. – 6 вноски на обща стойност 440
лева, през 2014 г. – 8 вноски на обща стойност 810 лева, през 2015 г. – 4
вноски на обща стойност 510 лева, през 2016 г. – 1 вноска на стойност 230.80
лева и 1 вноска от 20 лева, или всичко на обща стойност 3220.80 лева. В последствие
ответникът ги уведомил с писмо изх.№ 23705/19.10.2018 г., че задължението по
процесния договор за заем е цедирано от „Профи кредит България“ ЕООД към
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД. Твърдят, че в договора е цитирана
арбитражна клауза, но същата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.16 ЗЗП и в
този смисъл е и Директива 93/13 на ЕИО, относно неравноправните клаузи на
потребителските договори. Неравноправния характер на договора за револвиращ
заем се състои в това, че е уговорена прекомерно висока лихва. Договореният ГЛП
от 141% твърдят, че е нищожен на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля нормалния и справедлив размер
на възнаграждението на кредитора, затова, че е предоставил парични средства. Лихвените
проценти надвишават трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити. Освен това всички преки и косвени разходи, възникнали от изпълнението
на задълженията от страните по договора се покриват от ГПР. Още твърдят, че
договорът е недействителен, тъй като не са спазени разпоредите на ЗПК. „Профи
кредит България“ ЕООД не била представила по пълен и разбираем начин
преддоговорната информация, необходима за сключване на договор за кредит. Информация
не е предоставена в писмен вид, която е задължително условие за
действителността на волеизявлението. В л.6 от договора не се съдържат
конкретните параметри на общата дължима сума, както и какъв е размера на
възнаградителната лихва, а само ГПР. Договорът бил недействителен и поради
липса на посочване на условия за прилагане на договорения лихвен процент, не
били упоменати: условията за прилагането на лихвения процент, индекс или
референтен лихвен процент, не бил регламентиран и размерът на „печалбата на
кредитора“, не е посочено и каква част от месечната погасителна вноска
представлява главница и каква лихва. Не ставало ясно по какъв начин е определен
размера на общата сума от 7026.48 лева, какви вземания се включват в нея.
Твърдят, че договорът съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК следва да съдържа условия
за издължаване, погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските върху
неизплатените суми. Погасителния план не отговаря на изискванията на закона.
Освен това не била посочена последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми. В договора не била посочена и годишната база
за изчисление на възнаградителната лихва, от която зависел нейния размер и
частта на главницата от всяка вноска. Ето защо молят да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че договора за револвиращ заем е нищожен
на основание чл.143, т.1 ЗЗП вр. с чл.26, ал.1 пр.трето ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК,
чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК. Молят да бъде осъден ответникът да заплати на ищците
сумата 5 108.90 лева, получена без основание по недействителния договор, с
която се е обогатил неоснователно, ведно със законна лихва от датата на
подаване на ИМ до окончателното изплащане.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, с който
считат иска за допустим, но изцяло неоснователен. Неоснователни били
твърденията на ищците, че договорът е нищожен. Твърдят, че договорът за
револвиращ заем е сключен на 01.12.2010 г. Арбитражната клауза при договор
между търговец и потребител е обявена за недействителна с приемането на новата
ал.4 на чл.3 ЗЗП през 2017 г. и по време на сключване на договора клаузата е
била напълно действителна. Годишния лихвен процент в процесния договор е
91,07%, а не както се твърди в исковата молба – 141%. Накърняването на добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично налице, когато се нарушава
правен принцип, който може да не е изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива
са принципите на справедливостта, на добросъвестността в граждански и търговски
взаимоотношения. Дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, накърняващо „добрите нрави“, злепоставящо чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай
въз основа на доводите на страните и събраните доказателства. В случая не се
представят никакви доказателства, удостоверяващи и доказващи твърденията на
ищците. Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
добрите нрави. Считат, че не е налице нееквивалентност на престациите,
респ.накърняване на добрите нрави. В
договорът, разликата между сумата, която е получил кредитополучателя и сумата,
която следва да върне е напълно оправдана и с оглед срока, за който е отпуснат
кредита – 36 месеца. Договорът е възмезден и кредиторът не би го сключил без
определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Още повече, че ищците изрично
са се съгласили с „Общите условия“, които са неразделна част от договора,
респективно погасителния план, където се съдържа подробна информация за
годишния лихвен процент, обща сума, дължима от потребителя, размер на месечна
вноска и др. Освен това чл.146, ал.1 от ЗЗП повелява, че неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Видно от
приложенията към договора, на кредитополучателите е предоставен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
като същия е попълнен с параметрите, индивидуализиращи договора за револвиращ
заем и твърденията на ищците са неверни. Дори информацията да не е предоставена
под форма на стандартния европейски формуляр, същото не съставлява основание по
чл.22 ЗПК договорът да бъде обявен за недействителен. Посочените условия били
приложими при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е
предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Както българското
право, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието
на договора посочване на компонентите за всяка една погасителна вноска – каква
част от нея е за погасяване на главница, и каква част за лихва. Ето защо молят да се постанови решение, с
което да се отхвърлят в цялост като неоснователна предявените искове. Ангажира
доказателства, претендират да им се присъдят разноски.
П.В.С. и С.В.С. са предявили и инцидентен
установителен иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.13.1 от ОУ
към договора за револвиращ заем, тъй като е неравноправна – чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. Ответникът по инцидентния установителен иск твърди, че наличието на
валидно арбитражно споразумение не съставлява оспорено правоотношение по
смисъла на чл. 212 от ГПК. Евентуално твърди, че арбитражната клауза е
действителна, тъй като не е неравноправна по смисъла на ЗЗП.
След като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно
между страните, че на 01.12.2010 г. между тях е сключен договор за револвиращ заем № **********,
по силата на който на П.С. е предоставена сумата от 2800 лева, а тя и С.С. като
солидарен длъжник са се задължили да я върнат в срок от 36 месеца на месечни
вноски от 229 лева, в които е включена главница, договорна лихва, ГПР 131.25 %,
годишен лихвен процент 91.07 %, годишен процент на ден 0.25 %. Освен това е
уговорена сума за револвинг 1 923 лева и договорно възнаграждение при револвинг
3 573 лева – общо 5 496 лева.
В чл. 13.1 от Общите условия към този договор е
предвидено, че всички спорове от или във връзка с него ще бъдат отнесени за
разрешаване до който и да е от посочените в тази клауза арбитри. Релевираните от ищците доводи
за нищожност на арбитражното споразумение са неоснователни.
Основни принципи на
договорното право са свободата на договаряне и равноправното третиране на
страните по договорното правоотношение. Спазването на тези принципи е от
съществено значение за потребителските договори, какъвто е настоящият договор
за револвиращ заем. Защитата на правата на потребителите е въздигната в
конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2
от Конституцията
на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз.
В това отношение Законът за
защита на потребителите реципира редица норми от европейското
законодателство и в частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в
потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета
за исковете за защита на интересите на потребителите.
Съгласно разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна процесната арбитражна
клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: арбитражната клауза да бъде
неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143
от ЗЗП
законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи
неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена
във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 17 ЗЗП са посочени 17 примера на
неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143, т. 16 ЗЗП неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, са тези, които изключват или възпрепятстват
правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на
потребителя за решаването на спора, включително задължават потребителя да се
обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по
закон, ограничават необосновано средствата за доказване, с които потребителят
разполага, или му налагат тежестта на доказване, която съгласно приложимото
право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора. В конкретния
случай арбитражната клауза е уговорена в Общите условия на договора, за които
заемополучателят в договора за револвиращ заем изрично писмено е заявил, че се
е запознал внимателно с тях и ги приема, поради което съгласно чл. 298, ал.
1, т. 1 ТЗ,
респективно чл. 16
ЗЗД същите са задължителни
за страните.
Арбитражната клауза не е
неравноправна, тъй като не е във вреда на ищците, нито изключва или
препятства правото им
на защита, не ограничава средствата за доказване и не предвижда обръщане към
арбитраж, който не е предвиден по закон. Разпоредбата на чл. 4
ЗМТА
във връзка с § 3
ПЗР на ЗМТА
допуска сключване на арбитражни клаузи, които уреждат разглеждане на спора от
арбитраж - постоянна институция или арбитраж ад хок за конкретния спор, а
съобразно чл. 24
ЗМТА
страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва
да спазва при водене на делото. Клаузата на чл. 13.1 от Общите условия не е в
противоречие с посочената разпоредба, нито е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 16 З., нито нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 З., тъй като,
от една страна учредяване на арбитраж ад хок е допустим, а от друга страна, са
определени няколко арбитри, към които може да бъде отнесен конкретният спор, като
ищците изрично са удостоверили, че Общите условия към ДРЗ
за физически лица са им
предадени, запознати са
със съдържанието им, нямат
забележки, поради което ги приемат
и се задължават
да ги спазват. Допустимостта на възлагане на решаването на определен спор,
който не е постоянна институция и се състои от един арбитър е уредена в чл. 4
и чл. 11, ал. 1
ЗМТА.
В случая в арбитражното споразумение са посочени трима арбитри, поради което не
би могло да се приеме, че е уговорено задължение за сезиране на определен
арбитражен съд, както и нарушение на целите, предвидени в чл. 1 ЗЗП, а именно право на достъп
до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове.
Изборът на арбитър е предоставен на страната, която предяви иск пред
арбитражния съд, като ответната страна разполага и с правото по чл. 12, ал.
1, т. 3 ЗМТА
– спорът относно арбитъра да бъде разрешен от председателя на БТПП или на СГС.
Поради изложените
съображения процесната арбитражна клауза не е сключена във вреда на ищците и с нея не се злепоставят техните интереси, нито води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за
револвиращ заем. Уговорената арбитражна клауза не е и от категорията на
клаузите, които не съответстват на изискванията за добросъвестност, тъй като
подобна клауза е допустима и присъща на нормалните договорни правоотношения с
оглед разпоредбите на чл. 4 и чл. 11, ал. 1 З., а възможността всяка от
страните по договора да повдигне спор пред избран от нея между посочените трима
арбитри осигурява равнопоставеността на съконтрагентите. Поради
това предявеният инцидентен установителен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Въпреки горното
не са налице процесуални пречки за разглеждане на предявения иск, тъй като не е
налице влязло в сила решение на арбитражен съд за разрешаване на спора между
страните.
Предявен е иск
за недействителност на сключения между страните договор на няколко основания.
Безспорно е, че същият е потребителски и следва да отговаря на изискванията на
ЗПК.
Първото от тях е нищожност на клаузата за договорен
лихвен процент, като противоречаща на добрите нрави. При извършване на преценка
дали това е така следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за
изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни
способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на
уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в
заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на
основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния
период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай
заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на
Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г.,
ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на
БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е
+10 пункта или 10%, а уговореният – 91.07 %. Предвид
характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по
договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите
нарави, тъй като надхвърля трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този
размер, е нищожна. По същите съображения
е нищожна и
уговорката, която предвижда, че годишният процент на разходите е 131.25 %. Този
размер е необосновано висок, поради което противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответника е да установи чрез пълно и пряко доказване, че е
предоставил на ищците по пълен и разбираем начин преддоговорна информация,
която е необходима за сключване на договор за кредит в условията на
информираността им като потребители под формата на стандартен европейски
формуляр. Той е направил това.
Основателни са и останалите доводи за недействителност на договора – в него
не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, липсва
погасителен план, съдържащ последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми.
От изложените по-горе съображения следва, че договорът не отговаря на
изискванията на чл 11, ал.1, т.7, т. 9, т.10 и т. 11
от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК той е недействителен.
Ищецът обаче е предявил иск за обявяване на неговата нищожност. Съгласно
чл. 26, ал.4 от ЗЗД нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая тази разпоредба не би могла да бъде приложена, тъй като ни би
могло да се предположи, че договорът би бил сключен без уговорка за заплащане
на възнаградителна лихва и ГПР, а тези части не биха могли да бъдат заместени
от повелителни разпоредби на закона. Ето защо нищожността им води до нищожност
на договора. Поради това предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Нищожността съставлява начална липса на основание за заплащане на каквито и
да са суми по договор за револвиращ заем № ********** от 01.12.2010 г.,
поради което и на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД ответникът следва да
върне всичко, получено въз основа на него.
От приетото заключението на вещото лице А.Д. по съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, която съдът кредитира като компетентно
изготвена се установява, че размерът на заплатените суми на ответника е 5108.90
лева. С оглед на горното ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 5 108.90 лева, или предявения иск да бъде
уважен изцяло.
На основание чл.
86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
На основание
чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените по делото разноски в размер на 1491.88 лева за: заплатен адвокатски
хонорар, заплатена ДТ и хонорар за вещо лице
по допусната ССчЕ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения инцидентен установителен иск от П.В.С., ЕГН **********
и С.В.С., ЕГН ********** ***, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин-6“, ет.2, представлявано от Я.Й.О.и П.Я.П., за обявяване на
нищожността на клаузата на чл. 13.1 от Общите условия към договора за
револвиращ заем №********** от 01.12.2010 г. (сключен между П.С. и „Профи кредит България“ ЕООД, солидарен длъжник по които
е С.В.С.), предвиждаща всички
спорове свързани с договора, включително отнасящите се до тълкуването,
действителността, изпълнението и прекратяването му, да се отнасят до арбитраж,
поради нейната неравноправност.
ОБЯВЯВА нищожността на договор за револвиращ заем №********** от
01.12.2010 г., сключен между П.В.С., ЕГН **********, солидарен длъжник
по които е С.В.С., ЕГН ********** ***, и „Профи кредит България“ ЕООД, по които
договор задължението е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин-6“, ет.2, представлявано от Я.Й.О.и П.Я.П., да заплати на П.В.С.,
ЕГН ********** и С.В.С., ЕГН ********** ***, сумата от 5 108.90
лева (пет хиляди сто и осем лева и деветдесет стотинки), получена без
правно основание поради нищожност на договор за револвиращ заем №********** от
01.12.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 21.04.2020 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 1491.88 лева (хиляда четиристотин
деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки) направени по производството
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: