№ 27307
гр. София, 03.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110105137 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Т..” АД, ЕИК .., против И. Д. С., ЕГН **********, с която са предявени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Ищецът е направил искане за конституиране като трето лице – помагач на „Н..“
АД.Съдът намира, че следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Н..“ АД, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е
налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово
разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща
страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи,
намиращи се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК.
Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на
представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото, както и
искането по чл. 190 ГПК за относими, допустими и необходими за разрешаването на
правния спор между страните, предмет на настоящото производство, с оглед което
следва да бъдат уважени. С оглед становището на ответника ангажирано с отговора на
искова молба съдът намира за необходимо да отложи произнасянето по направените
доказателствени искания за назначаване на експертизи за първото по делото открито
съдебно заседание.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните и третото лице помагач съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като
1
с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните
следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си
доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за
доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно
заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Н..“ АД със седалище и
адрес на управление гр. С.. като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 59416/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице – помагач „Н..“ АД да
представи в срок до първото по делото открито заседание всички относими документи
за процесния имот и период, които се намират в негово държане, включително:
документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота
през процесния период, изравнителни сметки, от които е видно каква е разликата
между прогнозно начислените суми в издаваните от ищеца фактури и реалния разход
за топлинна енергия за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния
период.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.10.2024 от 11.20 часа, за когато да
се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния
2
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.“Овча купел“, бл. 20, вх.А,
ап. 6, с аб. № 345273. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 833,19 лева главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
сумата от 21,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.08.2021 г. – 13.10.2023 г. и
законната лихва за забава върху сумите, считано от 27.10.2023 г. до окончателното им
изплащане.
Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. №
59 416/2023 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил
същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения
едномесечен срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът е депозирал
възражение срещу дължимостта на претендираните суми, предвид което са предявени
установителните искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т..” АД на потребители в гр.
София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил
определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок
за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е
изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума.
Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от
„Н..“ АД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че И. Д. С., ЕГН **********, дължи
на „Т..” ЕАД сумата в размер на 833,19 лева - главница за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., сумата от 21,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.08.2021 г. –
13.10.2023 г. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 27.10.2023 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 59416/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника. Със същия оспорва предявените искове по основание и по
размер. Навежда твърдения за недължимост на процесните суми предвид извършена
справка на сайта на ищеца към датата на подаване на възражението в заповедното
производство, така и към настоящия момент. Посочва, че е депозирала рекламация
към ищцовото дружество и жалба във връзка с начислените суми, но до настоящия
момент отговор от ищеца не е получен. Твърди още, че ищецът не е изпълнил
задължението си да издава ежемесечно данъчна фактура за реално потребената ТЕ.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни, недоказани и да обезсили издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, както и присъди сторените в производството разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото е обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
3
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна
лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично
вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
V. На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК следва да се посочат фактите, за които
страните не сочат доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4