Решение по дело №398/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 225
Дата: 10 юни 2024 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20241720200398
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Перник, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200398 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С електронен фиш, серия К, № 5934428, издаден от ОДМВР Перник,
ЗДвП на С. С. С., ЕГН **********, с адрес ********* като жалбата е
депозирана чрез пълномощник Б. Д. В. от КАК- *********, на
жалбоподателката, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДВП, е наложена
глоба в размер 50 /петдесет/ лева, за това, че на 08.05.2022 г. в 09:45ч часа в
гр.Перник, път II-63, км 2+500 до склада за дърва и въглища при ограничение
от 50 км/ч за населено място и отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача с
МПС „Тойота Аурис 2.0 Д 4“, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер
*********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 576, като разрешената
стойност на скоростта от 50 км/ч за участъка, установената стойност на
скоростта е била 70 км/ч / с приспаднат толеранс/, или превишената скорост е
била с 20 км/ч - превишение, за населено място.
Санкционираното лице С. С. С. чрез пълномощника си адв. Б. В. от
КАК, излага в жалбата конкретни съображения за незаконосъобразност на
издадения ЕФ и моли за неговата отмяна. Прави възражение за описание на
нарушението, като твърди, че не е вписано обстоятелството, че процесния
участък се намира в населено място, което счита, че е довело до ограничаване
правото му на защита. Претендира за допуснато нарушение на процесуалните
правила, като изказва съмнения, че е изготвен протокол по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-
1
532 от 12.05.2015 г.). Поддържа теза за недоказаност на нарушението по
безспорен начин като счита, че неправилно е приложен законоустановения
толеранс съгласно чл. 16 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Претендира
за заплащане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на един адвокат.
С. С. С. не участва лично и не се представлява от упълномощен
защитник в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства
и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ, намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице,
имащо правен интерес, пред компетентния съд и в предвидения преклузивен
срок, предвид отбелязаната дата в приложената разписка, удостоверяваща, че
на 23.02.2024 г. фишът е бил връчен на санкционираното лице.
Разгледаната жалба по същество се явява неоснователна.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14 и чл. 18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 08.05.2022 г. в 09:45ч в гр.Перник, път II-63, км 2+500 до склада
за дърва и въглища, участък, намиращ се в рамките на гр. Перник, преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано
техническо средство за измерване на скоростта № TFR1-M 576, е заснела
нарушение на скорост, като при разрешената стойност на скоростта от 50
км/ч за участъка, установената стойност на скоростта е била 70 км/ч / с
приспаднат толеранс/, или превишената скорост е била с 20 км/ч -
превишение, за населено място, а заснетият автомобил е бил МПС „Тойота
Аурис 2.0 Д 4“ вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер *********.
След преустановяване на извършения контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който
бил регистриран на 08.5.2022 г, под рег.№1158р-4206 от същата дата.
При направена справка на централната база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на С. С. С., ЕГН **********,
като това доказателства е било допълнително изискано и от съда. В отсъствие
на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден
срещу него процесния ЕФ. Със същия след приспадане на толеранса от минус
3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на
скорост до 50 км/ч отчетената скорост е редуцирана на 70 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 20 км/ч,
с оглед на което за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП административно
2
наказание глоба в размер на 50.00 лв. / като действително в ЕФ е посочена и
ал.2 на същия член, но съдът намира това за несъществено и в рамките на
техническа грешка, допуснато от АНО, тъй-като видно от словесното
описание е ясно, че се касае за общото ограничение на скоростта в населено
място и не е поставен знак в участъка, за да намери приложение ал.2 от
ЗДВП, същия член/.Жалбоподателят не се е възползвал от правото си на
възражения по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната
жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства,
разпечатка от показанията на системата за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение – снимка №9491/TFR1-M 576 от 08.05.2022 г.,
протокол с рег. № .№1158р-4206 от 08.5.2022 г за използване на
автоматизирано техническо средство съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., писмо с рег. № 6828/29.03.2024 г. от АПИ,
Областно управление – Перник, с което информира съда, че участъкът гр,
Перник, път II-63, км 2+500 до склада за дърва и въглища се намира в
рамките на населеното място на гр. Перник; ПЗ Д11 се намира на км 0+000
(ПВ „Хумни дол“, на 2500 м преди горецитирания километър в посока към
гр. Брезник); ПЗ Д12 се намира на км 5+270 (на 2770 м след горецитирания
километър в посока гр. Брезник), писмо с рег., № 8043/11.04.2024 г. от
ОДМВР-Перник, с което се уведомява съда, че е направена справка за ППС с
рег. № ********* за собственост към 08.05.2022 г., при която се установи, че
на 15.04.2021 г. в 15:50 часа е направена първоначална регистрация на ПС
*********, лек автомобил Тойота „Аурис“ – употребявано от ЕС – Италия,
както и писмо с рег. № 7608/08.04.2024 г., с които информират съда, че ЕФ,
серия „К“, № 5934428 е бил връчен на 23.02.2024 г., лично на нарушителя и
срещу „разписка“, като е положил подписа си – към писмото е приложено
копие на разписка на връчване на ЕФ, серия „К“, № 5934428. Пътните знаци
Д11 и Д12 не са налични в близост до посочения район, както и от останалите
писмени доказателства по преписката: протокол от проверка № 1-29-21 от
5.2.2021 г. на Български институт по метрология, видно от което средството е
било изправно, и сертифицирано, както и от останалите приложени
доказателства по делото- снимка, разписка, заповед за компетентност се
установява горната фактическа обстановка.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, е към момента на заснемане на
нарушението С. С. С., ЕГН ********** е собственик на автомобила, чиято
скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство, което
кореспондира и с вещественото доказателствено средство – разпечатка от
показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно
индивидуализирания с регистрационен номер автомобил. Предвид тези
доказателства съдът прие безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на
извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП, тъй
като към датата на нарушението е бил легитимиран собственик на превозното
средство, с което нарушението е извършено.
В изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
3
12.05.2015 г. е индивидуализирано по ясен и несъмнен начин мястото, на
което е бил извършен контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението - участъкът гр. Перник, път II-63, км 2+500 до склада за дърва и
въглища се намира при ограничение от 50 км/ч за населено място, като
задействането на автоматизираното техническо средство е било насочено в
посока към кв. Проучване, град Перник, снимаща в двете посоки, видно от
отбелязването в протокола, при режим стационарен.
Отразените в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015 г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му.
В конкретния случай, освен този свидетелстващ документ, по
административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален
идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушение
– дата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек
автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които
изцяло кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на
временно монтираната система за контрол, която също ясно визуализира
мястото, на което е била разположена.
Настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е издаден
законосъобразно, като нарушението е установено със система от одобрен тип
и технически годна за експлоатация, с оглед приетите като писмени
доказателства протокол от проверка № 1-29-21 от 5.2.2021 г. на Български
институт по метрология. Същевременно възпроизвеждането на данните в
клип снимка №9491/TFR1-M 576 от 08.05.2022 г се установява, че на
08.05.2022 г. в 09:45ч в гр.Перник, път II-63, км 2+500 до склада за дърва и
въглища, участък, намиращ се в рамките на гр. Перник, система за контрол на
скоростта на моторни превозни средство с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № TFR1-M 576, е заснела нарушение на
скорост, като при разрешената стойност на скоростта от 50 км/ч за участъка,
установената стойност на скоростта е била 70 км/ч / с приспаднат толеранс/,
или превишената скорост е била с 20 км/ч - превишение, за населено място, а
заснетият автомобил е бил МПС „Тойота Аурис 2.0 Д 4“ вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ регистрационен номер *********. Снимката от
автоматизираната система за контрол, изключва намесата на субективния
фактор, тъй като за констатирането и заснемането, присъствието или
отсъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството
за видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му, защото
изображенията се създават автоматично от използваното техническо
средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението,
записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено
в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Ето защо съдът прие, че са налице визираните в тази
разпоредба условия, за да се издаде процесния ЕФ, а именно: нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което е било
предварително стационарно позиционирано, същото работи на автоматичен
режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, поради което
и не се касае за нарушение, констатирано с техническо средство, за което е
приложим общият ред за съставяне на акт за установяване на
4
административно нарушение и издаване на наказателно постановление.
Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Той няма никаква възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с автоматизираното техническо средство,
тъй като това се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-
компютър. Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. От неговото съдържание се установява мястото на което е бил
извършван контрола – гр. Перник, посочен по-горе, като участък на контрол.
Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл. 4,
ал. 2 и ал. 3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът
освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията,
притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, също е
било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като
е преминало проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид
приложения към административнонаказателната преписка Протокол за
проверка № 1-29-21 от 5.2.2021 г. на Български институт по метрология. При
наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е
доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на
нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по
отношение на разпоредбите, регулиращия общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както съдът посочи по-горе в настоящото решение, фактическата
установеност, отразена в ЕФ се доказва от приложеното в преписката
статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата по
упражнения видеоконтрол с автоматизирано техническо средство. В тази
насока е и разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, че снимковият материал
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение скорост от 70 / 73 преди редукцията км/ч/, с която се
е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа
предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС-то, собственикът, на когото е регистрирано
моторното превозно средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът и сметката на доброволното заплащане. Налице е надлежно
описание на нарушението, тъй като недвусмислено е посочено, че
местоизвършването на деянието е в населено място - участъкът гр. Перник,
път II-63, км 2+500 до склада за дърва и въглища се намира при ограничение
5
от 50 км/ч за населено място, от което следва, че безспорно се доказва, че
мястото на контрол е в границите на населеното място (гр. Перник), в което е
важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, което доказва и
квалифицирането на нарушението по чл. 21,ал. 1 от ЗДвП, или както съдът
посочи по-горе / като действително в ЕФ е посочена и ал.2 на същия член, но
съдът намира това за несъществено и в рамките на техническа грешка,
допуснато от АНО, тъй-като видно от словесното описание е ясно, че се касае
за общото ограничение на скоростта в населено място и не е поставен знак в
участъка, за да намери приложение ал.2 от ЗДВП, същия член/.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен
ЕФ.
По вида и размера на наказанието:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, относно което нарушение неблагоприятните
санкционни последици са регламентирани в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП,
вида и размера на които са определени в зависимост от стойността на
конкретното превишаване на скоростта. Санкциите, предвидени в чл. 182, ал.
1 от ЗДвП/чл. 182. (1)Водач, който превиши разрешената максимална скорост
в населено място, се наказва, както следва: т. 2. за превишаване от 11 до 20
km/h - с глоба 50 лв.; която е приложимата хипотеза в случая. Последната
разпоредба от своя страна диференцира размера на санкцията (в шест отделни
точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на
жалбоподателя е санкционирано на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП за превишаване от 11-20 км/ч – с глоба от 50 лв., която
предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание – глоба от 50 лв.,
каквато е била наложена и на жалбоподателя. Посочената разпоредба
обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и
изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е
изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по
ЗДвП, поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен и правилен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззиваемата страна е тази, която има право
на разноски, но същата не е направила искане за присъждане на такива,
поради което и такива не следва да й бъдат присъждани.С оглед изхода на
спора –потвърждаване на издадения електронен фиш. Искането на
жалбоподателя следва да се остави без уважение искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, предвид изхода на спора.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.ал.1
6
и вр чл.58д, т.4 и чл.63,ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, №5934428, с който на
С. С. С., ЕГН **********, с адрес *********, като жалбата е депозирана чрез
пълномощник Б. Д. В. от КАК- *********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50.00 лв. (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7