№ 679
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000702 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
«ЗАД Армеец»АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Б. Д. насочена против Решение №
260722/10.05.2021 г., постановено по т.д. № 188/2020 г. по описа на СГС, ТО в
уважителната му част, с която въззивникът е осъден да заплати на «ЛП-Транс»ЕООД, ЕИК
********* сумата от 228 549,14 лв. с ДДС, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по договор за застраховка «Граждансак отговорност» на автомобилистите за
вреди, причинени при управлеине на автомобил с рег. № ********, м.»Мерцедес», модел
«Актро 4141К» при настъпило на 18.06.2014 г. произшествие по вина на водача на МПС,
които вреди са причинени на имуществото на трето лице – «Барит майнинг»ЕООД и
представляват – увредена метална конструкция и тръбна инсталация на територията на
Флотационна фабрика в Кремиковци и за които «ЛП – Транс»ЕООД е удовлетворил третото
лице, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2018 г. до окончателното
й изплащане, както и сторените по делото разноски.
В останалата му отхвърлителна част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е
предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи
се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в
противоречие с материалния закон – КЗ /отм./, както и за необоснованост.
Поддържа се, че неправилно преценявайки ангажираните по спора доказателства
първоинстанционният съд е приел за установени факти /относно собствеността на
процесните съоръжения, относно факта на претърпени вреди в лицето на собственика от
настъпило застрахователно събитие/, относно отговорността на управлявалия застрахования
автомобил и относно установеното от съдебно-счетоводната експертиза, което нарушение е
довело до неточно установяване на релевантните за предмета на производството факти.
1
Това от своя страна довело и до неправилно приложение на материалния закон – ТЗ
/отм./ и до необоснованост на крайните му изводи за наличие на увреждане за третото лице
и наличие на покрит застрахователен риск.
Развиват се доводи, че в случая товарният автомобил м.“Мерцедес“ имал качеството на
производствено средство, с оглед изпълняваните от него функции в производствения
процес, респ. – собственикът му не е бил длъжен да го регистрира, защото не се придвижва
на собствен ход по обществено достъпна пътна мрежа.
Поради това и изводите на СГС, че в случая бил налице покрит застрахователен риск,
респ. – че не била приложима Директива 2009/103 и в частност чл.3 от нея, не почивал на
установеното по делото.
Като правен резултат от подробно развитите доводи в подкрепа на горните оплаквания
се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора пълно отхвърляне на
предявения иск.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила доводите, развити в нея,
и поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с
правно основание чл.435 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от “ЛП – Транк“ЕООД против ЗАД“Армеец“.
В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че на 18.06.2014 г.
около 16.30 ч. автомобил, собственост на ищцовото дружество с рег. № ********,
извършвал товарни превози на територията на „Барит Майнинг“ЕООД.
Преминавайки под тръбната естакада, камионът ударил фермената конструкция и
съборил на кота 0 подробно изброени елементи. В резултат на удара тръбопроводите се
скъсали и това довело до невъзможност за захранване на завода с вода и продължаване на
работата му. Били предприети мерки по аварийно спиране, а нарочно съставена комисия
констатирала нанесените щети и загуби, в следствие аварията.
За тях била изготвена количествено-стойностна сметка, в която били описани вида и
размера на увреденото имущество и разходи за възстановяване, възлизаща на 249 978,54 лв.,
която сума „Барит майнинг“ЕООД прихванало със задълженията си към „ЛП-Транс“ЕООД,
чрез нарочно изявление за прихващане.
Т.к. автомобилът, нанесъл щетите бил застрахован при ответното застрахователно
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
11114000509504/04.02.2014 г., със срок на действие – 08.02.2014 г. – 07.02.2015 г. при
ответното застрахователно дружество, при него била образувана щета №
10014100102596/31.05.2018 г., но същото отказало с нарочен отказ от 20.08.2018 г. да
заплати обезщетение на ищеца в претендирания размер, позовавайки се на това, че
маневрите в стопански двор не осигуряват застрахователно покритие срещу рискове „при
специфично използване на МПС“.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно
дружество да заплати на ищцовото сумата от 249 978,54 лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, както и законната лихва върху претендираната
главница и сторените по делото разноски.
В отговора по исковата молба ЗАД“Армеец“ е оспорило предявените главен и
акцесорен иск по основание и размер и е поддържал, че не дължи на ищеца претендираните
суми.
Оспорило е всички наведени от ищеца твърдения в исковата молба, с изключение на
факта, че т.м.м.“Мерцедес“ с ДК № ******** е застраховано по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за посочения период.
Оспорило е активната легитимиран на ищеца да предяви процесния иск, т.к. е
удовлетворил увреденото лице чрез извършено прихващане; оспорило е твърдението, че
„Барит майнинг“ЕООД е трето увредено лице; че водачът на застрахования автомобил
2
виновно и противоправно е причинил процесното ПТП, както и причинно-следствената
връзка между последното и увреждането на фермената конструкция. Оспорило е наличието
на описаните в исковата молба имуществени вреди, както и техния размер, посочен в
количествено-стойностната сметка. Оспорило е наличието на покрит застрахователен риск
по застраховка „ГО“ на автомобилистите с аргумент, че застрахователите по нея не
осигуряват застрахователно покритие срещу рискове при специфично използване на МПС за
вътрешен транспорт при осъществяване на ремонтни дейности в строителни обекти,
транспортни дейности в индустриални обекти и др. подобно покритие се осигурявало при
наличие на доброволна застраховка „Обща гражданска отговорност на юридически лица“. В
случая претендираните увреждания били настъпили в рамките на изпълнение на договор по
извършване на вътрешни превози на територията на „Барит майнинг“ЕООД, което се
явявало възложител по тези превози и самостоятелно поемало специфичните рискове при
изпълнение на договора.
При условието на евентуалност е въвело възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с твърдение, че както флотационната фабрика, така и фермената конструкция били
незаконно изградени и не разполагали със съответните разрешения за ползване и
експлоатация. Разположението на отделните ферми е било направено от материали и по
начин, способстващ увреждането им при осъществяване на транспортни дейности на
територията на фабриката. Отделно от това конструктивната амортизация и вложени
материали оказали съществено негативно влияние върху стабилността на конструкцията.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в обжалваните му части и прецени доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност,
посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт в атакуваната му част са
процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от
уважителната част на атакуваното решение.
Последното е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и е установено от ангажираните писмени доказателства, че
04.02.2014 г. помежду им е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за вредите, причинени при управление на лек автомобил с ДК №
********, марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141К“, със срок на застрахователно покритие
от 08.02.2014 г. до 07.02.2015 г.
Установено е от приобщения пред първоинстанционния съд Протокол за ПТП от
18.06.2014 г., че на същата, т.е. в срока на действие на застрахователния договор,
застрахованият автомобил е претърпял произшествие, за което застрахователят е бил
уведомен на 02.07.2014 г.
В съставения протокол за ПТП от служител на ОПП при СДВР е отразено, че на място
са констатирани повредени около 200 м. метален водопроводен път с тръби и метални
конструкции и др. на територията на завод за преработка на хвост в кв. Ботунец. Отразено е
още, че произшествието е настъпило поради недостатъчен контрол върху МПС-то от страна
на водача му, в резултат на което самокатострофира в метален стълб, вследствие на което
пада водопроводна конструкция. Документът е подписан без възражения от шофьора на
автомобила Е. Й..
Разпитаният пред СГС свидетел С. С., работещ на трудов договор при въззиваемото
дружество от 2008 г. е заявил в показанията си, че на датата на произшествието е бил на
работа в стопанския двор на „Барит майнинг“. Валял пороен дъжд и част от работниците,
3
вкл. свидетелят се били скрили във фургона на охраната, когато се чул страшен удар. След
като погледнал надолу видял жълт самосвал, собственост на „ЛП-Транс“, който се ударил в
едни колони в дясната страна, като кабината била в частта на носещите колони на
инсталацията. Върху камиона имало паднали тръби и други материали – като подпори,
които държат тръбите /носещи колони/. Свидетелят и останалите работници извадили
шофьора от камиона, след което уведомили органите на КАТ и застрахователите. Според
свидетеля на скелето, от което едната колона била ударена от камиона, минавали тръби и те
почнали да падат една след друга. Твърди че знаел, че там минавал водопровод за
производствените нужди на завода. По цялата дължина на инсталацията имало паднали и
други тръби и носещи колони - поне 100 и повече метра.
Сочи и че камионите минават под тези тръби, защото пътят, по който минава
самосвалът преди да изсипе е много голям, широк, поне 3-4 самосвала може да се разминат.
Този камион го виждали често на обекта да товари в рамките на завода и околностите на
полето и да разтоварва в завода на „Барит майнинг“, защото „ЛП-Транс“ имали договор за
добиване на материала и използване на самосвалите.
Решаващият състав приема, че следва да прецени показанията на свидетеля С. по реда
на чл.172 ГПК, с оглед обстоятелството, че е в дългогодишни трудови отношения с
въззиваемата страна.
Преценени и по този начин обаче в частта им, касаеща времето и начина на
осъществяване на процесното произшествие тези показания следва да се кредитират,
предвид че изцяло се подкрепят от установеното от констативния протокол, както и от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
Относно правния характер на протоколът за ПТП решаващият състав изцяло се
присъединява към възприетото от съдебната практика разбиране, че същият представлява
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само
относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа.
Съобразявайки се с това разбиране и доколкото в случая се установи от ангажираните
свидетелски показания, а и от съдържанието на самия протокол, че посоченото в него
относно спорния по делото въпрос за механизма на произшествието е както въз основа на
личните възприятия на длъжностното лице, посетило го на място след настъпването му, така
и относно съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието изявление е
възпроизведено – шофьорът на автомобила.
Ето защо решаващият състав приема, че механизмът на процесното ПТП е този,
възпроизведен в протокола и от показанията на свидетеля С..
Горният извод е направен и от вещото лице по допуснатата и изслушана пред СГС
съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение не се е оспорило от страните по
делото, вкл. от въззивника, и която въззивната инстанция кредитира като компетентно и
безпристрастно.
Според същото този механизъм на настъпване на произшествието сочи и на друг
извод – че уврежданията на водопроводната конструкция се намиран в пряка и причинно-
следствена връзка с удара, който е реализиран върху металния стълб /колона/ от товарния
автомобил с ДК № ********.
Заключението е дало и категоричен отговор, че съоръжението /вече възстановената
височина на конструкцията/ по никакъв начин не е препятствало преминаването под него.
Вещото лице е отразило в заключението, че при извършения от него оглед на място е
констатирало, че конструкцията е възстановена/отремонтирана изцяло.
Пред първоинстанционният съд са били допуснати и изслушани още три експертизи –
съдебно-счетоводна, съдебно почеркова и съдебно-оценителна, чийто заключения също не
са били оспорени от страните, кредитирани са от СГС, което следва да бъде сторено и от
настоящата инстанция.
4
От тях съдебно-счетоводната е установила редовно водене на счетоводствата на
въззиваемото дружество и на „Барит Майнинг“ЕООД, като съобразно отразеното в тях към
момента на извършване на прихващането между двете страни „ЛП Транс“ЕООД е имало
вземане към „Барит майнинг“ЕООД по общо 14 броя фактури да извършени превозни
услуги в общ размер от 289 042,11 лв., съответно отразени в дневниците за продажби.
Прихващането е осчетоводено за сумата от 249 978,54 лв. – сумата по количествено-
стойностната сметка, възприета от двете дружества, като разликата от 39 063,57 лв. е
погасена с извършени банкови плащания. Първата сума е осчетоводена от „ЛП Транс“ЕООД
с основание „съгласно споразумение с Барит – относно щета“ на 01.05.2018 г.
Неоспорената съдебно-почеркова експертиза е установила, че подписът, положен от
името на В. Б. - Д. срещу думата „с уважение“ в изявлението за прихващане от 18.06.2014 г.,
изходящо от „Барит майнинг“ЕООД и адресирано до „ЛП Транс“ЕООД, е положен от
лицето, сочено за негов издател.
Извършената от решаващия състав справка по партидата на посоченото дружество в
ТР установи, че същото лице е било вписано като управител на „Барит майнинг“ЕООД за
периода от 19.07.2012 г., като до 24.07.2017 г. е била единствен управляващ и
представляващ дружеството.
Справката установи още, че едноличен собственик на капитала на последното е „РУА
България“ЕООД, ЕИК *********.
Съдебно-оценителната експертиза от своя страна е докладвала, че общата стойност на
увреденото от процесното ПТП имущество е в размер на 190 457,62 лв. без ДДС.
Ангажираните по делото писмени доказателства установяват, че за настъпилото
произшествие е била образувана щета 10014100102596 при въззивника застраховател, по
повод на която след изискване на същия са били представени множество писмени
доказателства, изискани от него, вкл. са бил извършен оглед и оценка на увреденото
имущество. На застрахователя са били представени и документи, /л.192 - л.193 от
първоинстанционното дело/, касаещи собствеността на „Барит майнинг“ЕООД по
отношение на увреденото имущество.
По същата застрахователят отказал да заплати търсеното от него обезщетение с
аргумент, е се касае за непокрит от застраховката „Гражданска отговорност“ риск /писмо
изх. № 100-4481/20.08.2018 г. от ЗАД“Армеец“ до управителя на „ЛП-Транс“ЕООД/.
При така установените факти въззивната инстанция приема от правна страна, че
крайният извод на първоинстанционния съд за частична неоснователност както на главния
иск до размера на уважената му част, е правилен, независимо от дадената от него
квалификация на претенцията по чл.229 КЗ /отм./, а не по чл.435 КЗ.
Изложените в негова подкрепа доводи от СГС също изцяло се споделят от настоящия
състав, поради което и за избягване на излишното им приповтаряне, следва да се препрати
към тях, по реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с развитите оплаквания във въззивната жалба излага и следното:
Решаващият въззивен състав приема, че правната квалификация на предявеният главен
иск е по чл.435 КЗ от действащият Кодекс за застраховането /обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.,
в сила от 1.01.2016 г./, защото именно при действието на този материален закон се твърди и
поддържа в исковата молба, а и се установи по делото, че се е осъществил окончателно
фактическият състав на претендираното право на застрахования срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което възниква с плащането на
деликтното обезщетение от застрахования на пострадалия.
В случая се твърди, че погасяването на задължението на застрахования към третото
увредено лице е станало чрез прихващане, което се установи да е осъществено през м.май
2018 г. – по-точно на 01.05.2018 г., когато и застрахователят е уведомен за извършването му.
Ето защо следва да се приеме, че именно от този момент вземането на застрахования срещу
застрахователя е възникнало, а темпорално това е станало при действието на действащият от
01.01.2016 г. и към настоящия момент Кодекса за застраховане.
5
С това пояснение решаващият състав приема, че макар да е дал формално неточна
правна квалификация, първоинстанционният съд правилно е установил наличието на всички
елементи от фактическия състав, относими към приложимия материален закон.
Не може да се сподели становището относно приложимостта на отменения КЗ към
процесния казус, по арг. от § 22 от ПЗР на КЗ, според която за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
Това преходно правило касае единствено уредбата на застрахователните договори и на
вземанията, които пряко произтичат от тях в полза на правоимащите по договорите лица
/Определение № 621 от 8.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 618/2019 г., II т. о., ТК/.
В случая процесното вземане е свързано с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен към 2014 г., не представлява вземане по този договор, защото
правоимащо лице по него се явява само това, което е увредено от деяние, за което
застрахованият носи деликтна отговорност, но не и самият застрахован.
Вземането на застрахования срещу застрахователя в тази хипотеза има регресен
характер и произтича от предвиден в закона фактически състав – в този смисъл изричните
разпоредба на чл. 378, ал. 5 и 6 КЗ.
Затова приложим към процесното вземане се явява действащият КЗ, в сила от
01.01.2016 г., който обаче има почти идентична правна уредба с тази на отменения КЗ - чл.
229 КЗ /отм./, поради което и крайните изводи на първоинстанционния съд са правилни.
Така нормата на чл. 435 КЗ сочи, че ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и на покритието по
застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.
Това право, както и при чл.229 КЗ /отм./ принадлежи само на това лице, което има
качеството "застрахован" по застраховка "Гражданска отговорност" и само ако и доколкото
това лице е удовлетворило реално третото увредено лице.
Основателността на предявеният иск по чл.434 КЗ изисква установяването в
кумулативна даденост на следните елементи от сложния му фактически състав: 1/ наличие
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ /в случая/ на автомобила с покритие към датата на настъпване на събитието; 2/
настъпване на застрахователното събитие със застрахования автомобил; 3/събитието да е
причинено от виновно и противоправно поведение на застрахования; 4/ настъпване на вреди
от събитието за трето за застрахователното правоотношение лице; 4/ удовлетворяване на
увреденото лице от страна на застрахования.
На отделно основание не следва да са налице обстоятелства, които изключват
отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие, каквото именно се претендира да е налице в процесния казус –
непокрит риск.
Решаващият състав приема, че съвкупният анализ на всички приобщени по делото
доказателства безсъмнено установяват наличието на всеки един от посочените елементи от
сложния фактически състав на чл.435 КЗ.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка гражданска
отговорност за товарен автомобил с ДК № ********, марка „Мерцедес“,
модел „Актрос 4141К“, със срок на застрахователно покритие от 08.02.2014 г. до 07.02.2015
г. не е спорно между страните, а останалите елементи, противно на поддържаното от
въззивника, са били установени при условието на пълно и главно доказване от страна
ищеца-въззиваем в хода на пръвоинстанционното производство.
Несъстоятелно е оплакването на въззивника, че в резултат на едностранчива и
превратна преценка на приобщените по делото доказателства СГС е приел, че „Барит
майнинг“ЕООД е собственик на увредените съоръжения.
Това е така, защото както в хода на съдебното производство, така и в хода на развилото
се производство по образуваната пред застрахователя щета, са ангажирани многобройни
6
писмени доказателства, които установяват еднозначно този факт.
За пълнота следва да се отбележи, че застрахователят също е приел извънсъдебно този
факт за установен, предвид мотивите на отказа му да плати застрахователното обезщетение
– не липса на доказателства относно принадлежността на правото на собственост по
отношение увреденото имущество, а непокрит застрахователен риск.
Несъстоятелно е и оплакването му относно разширяване на материалната
доказателствена сила на отразяванията в протокола за ПТП от страна на СГС, като на
подписа на водача в насока, че било придадено правно значение, което нямал.
Следва да се посочи, че такова действие не е извършвано от първоинстанционния съд,
като същият единствено се е позовал на установената съдебна практика относно
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП досежно отразяванията на
механизма на произшествието и волеизявлението на участник в произшествието в насоката,
изложена по-горе и от настоящия състав.
Що се отнася до кредитирането на установеното от съдебно-счетоводната експертиза,
въззивникът не я е оспорил при изслушването й, нито е възразил срещу констатациите й,
вкл. не е поискал събирането на допълнителни доказателства да опровергаването им.
Следователно и т.к. не са ангажираните такива, които да установява противното,
изводът е, че експертизата е установила адекватно релевантните за предмета на спора
факти.
На оплакването за неточно установяване на фактите относно лицето, претърпяло
вредите следва да се отговори, че установяването на това лице от страна на съда е
извършено въз основа на анализ на всички приобщени по делото доказателства. Отделно от
изложеното заключението на оценителната експертиза не съдържа констатации за това кой е
извършил разходи за възстановяване на съоръженията. Обстоятелството, че на фактурите,
приложени към заключението и ползвани в него, касаещи разходите за възстановяване и
всички от периода на 2014 г. е посочено лице, различно от „Барит майнинг“ЕООД в никакъв
случай не означава, че последното не е лицето, пострадало от застрахователното събитие.
Този извод се налага предвид установеното от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза прихващането на сумата от 249 978,54 лв. е извършено към м.май
2018 г. – т.е. четири години след извършването на разходите.
Липсват данни, а и не е било въведено като относимо и спорно по производството от
нито една от страните обстоятелството какви са били отношенията между „РУА
България“ЕООД и „Барит майнинг“ЕООД през този период от време, от една страна.
От друга, както вече се посочи, извършената справка по партидата на последното
дружество установява, че едноличен собственик на капитала му е именно „РУА
България“ЕООД, ЕИК *********.
Несъстоятелно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон в
нормата му на чл.257, ал.1 КЗ /отм./, доколкото същата е неотносима към настоящия казус,
към който, по изложените вече съображения, са приложими правилата на действащия КЗ.
Доколкото нормата на чл.477, ал.1 и ал.3 от действащия КЗ има идентично съдържание
с тази на чл.257, ал.1 и ал.3 от отменения КЗ необходимо е да се акцентира, че анализът на
събраните по делото доказателства не установяват по никакъв начин твърденията на
въззивника, че „Барит майнинг“ЕООД не е трето увредено по делото лице, защото бил
възложител по договора за изработка.
Твърдения и доказателства, че между „ЛП Транс“ЕООД и „Барит майнинг“ЕООД е
имало сключен договор за изработка, не са въвеждани нито събирани в хода на
производството.
Както свидетелските показания, така и заключението на неоспорената съдебно-
счетоводна експертиза установяват, че между горепосочените две дружества е имало
сключени множество договори за превоз.
В този смисъл и „Барит майнинг“ЕООД няма качеството на възложител по договор за
изработка възложил производствена дейност на застрахованото лице така, както се
поддържа от въззивника, а товародател по договор за превоз.
7
По отношение възражението на неправилно приложение на материалния закон,
изразяващо се в наличие на предпоставка изключваща отговорността на застрахователя –
непокрит риск.
Според решаващият състав посочената от застрахователя хипотеза не е налична в
случая, доколкото не се установи по никакъв начин от доказателствата по делото
застрахованият товарен автомобил ******** да е използван за специфични нужди от
застрахования – за вътрешнозаводски транспорт /превоз/ и по начин, по който автомобилът
не напуска района на завода и няма достъп до пътната мрежа.
Видно е и от застрахователната полица, а и се установява от анализа на всички
приобщени по делото доказателства, че застрахованият автомобил е товарен и е
предназначен за търговска дейност – предвид отразеното в самата полица досежно марката,
обема на двигателя и общото тегло, както предназначението на МПС. Свидетелските
показания и автотехническата експертиза установяват, че автомобилът представлява
самосвал.
В този смисъл същият не е специфично съоръжение или машина така, както се е
поддържало в хода на цялото производство от застрахователя, като е изпълнявал превоз по
възложен договор от третото увредено лице на стоки за периода на договора.
Аргумент в подкрепа на този извод е и извънсъдебното поведение на последния при
сключване на процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – в договора липсва каквото и да е отразяване, че застрахованото
имущество /автомобил/ е със специално предназначение по смисъла на Раздел II на
Приложение № 1 КЗ, нито кран или друго транспортно съоръжение по смисъла на ЗУТ.
Следователно - самият застраховател се е съгласил при сключване на договора, че
застрахованото имущество е такова, което отговаря на всички условия за сключване на
застрахователен договор като процесния, и покритият застрахователен риск включва
задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, а териториалното покрити и лимити
на отговорността са тези, посочени в разпоредбите на КЗ и нормативните актове /пак
застрахователната полица/.
Позоваването на обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя с оглед
особеностите на превозното средство, които на първо място е следвало да му бъдат известни
още при сключване на договора за застраховка, от една страна, а от друга – не отговарят на
обективно установеното по делото, сочи на недобросъвестност при изпълнение на
задълженията по договора.
Не отговаря на съдържанието на нормата на чл.3 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка /кодифицирана версия - Директивата/
тълкуването на въззивника, че според същата рискове от вида на процесния не се покривали
от застраховката „ГО“ и че в тази насока била налице съдебна практика на СЕС.
Обсъжданата норма изобщо не съдържа регламентация, че определени рискове не са
покриват от застраховката „ГО“ и в този смисъл правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че тя не касае по никакъв начин предметния обхват на
застраховките за гражданска отговорност.
Същата в ал.1 задължава всяка държава-членка, при спазване на чл.5, да предприеме
всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при
използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия, а
според ал.2 покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на
мерките, посочени в първа алинея.
Що се касае до чл.5, в ал.2 - та е уредила друга възможност за държавите – членки - да
могат да предвидят дерогация от разпоредбите на чл. 3 по отношение на определени типове
превозни средства или определени превозни средства със специален номер, като
задължително техният списък се изготвя от съответната държава и се съобщава на
останалите държави-членки и на Комисията.
При така разяснената правна регламентация, вкл. на европейско ниво безсъмнено е, че
8
процесният казус изобщо не попада в хипотезите на чл.3, във вр. с чл.5, ал.2 от Директивата,
предвид че по делото не се установи застрахованият товарен автомобил да е такъв тип
превозно средство, което да е изключено от обхвата на задължителната застраховка „ГО“.
Доколкото и независимо от вече обсъдените възражения на въззивника, същият е
поискал от решаващия състав да отправи преюдициално питане до СЕС по приложението на
друга Директива – 72/166/ЕИО на съвета от 24.04.1972 г. следва да се подчертае, че в чл.3
същата въвежда единствено изискването всяка държава-членка да предприеме всички
подходящи мерки, с които да гарантира, че гражданската отговорност във връзка с
използване на превозни средства с обичайно домуване на нейна територия, е застрахована,
като обхватът на покритата отговорност и условията на нейното покритие се определят въз
основа на тези мерки.
Аналогично с предходно обсъжданата Директива 2009/103/ЕО и Директива
72/166/ЕИО в чл.4 въвежда възможност за дерогиране на нормата на чл.3, но само по
отношение на само с оглед персоналитета на застрахованото лице /ал.1 – определени
физически или юридически лица, публични или частни/ и с оглед типа превозно средство
или такова със специална табела – ал.2.
В случая обаче застрахованото превозно средство не е от тип, който изключва
сключването на застраховка „ГО“, нито е със специална табела.
За пълнота е необходимо да се подчерта още, че въпреки изтъкнатите от въззивника
доводи, същият не е твърдял, нито е ангажирал доказателства в хода на производството, че
застрахованото превозно средство освен за обичайното му предназначение е използвано и
като работна машина, още по-малко – за каква цел.
Независимо от това доказателствата по делото еднозначно установяват, че към момента
на настъпване на застрахователното събитие застрахованият автомобил - самосвал, е бил
използван по повод извършването на договор за превоз на товари – т.е. по предназначението
си за осъществяване на търговска дейност. Не са ангажирани доказателства, че
извършваните превози от автомобила са били ограничени единствено и само в рамките на
завода, собственост на увреденото лице, като не е имало достъп до пътната мрежа.
Цитираната от въззивника практика на СЕС – решение на СЕС от 28.11.2017 г. по дело
С-514/16 касае съвсем различна хипотеза, при която транспортното средство на практика е
използвано за други цели – генерирало е двигателна сила, необходима за задвижване на
друга машина - помпа на хербицидна пръскачка.
В случая при настъпване на застрахователното събитие застрахованият автомобил е
извършвал превоз на натоварена в него стока /насипни материали/ - т.е. бил е използван
точно за търговската дейност, за която е предназначено.
Ето защо и решаващият състав счете, че тълкуването на посочените от въззивника
разпоредби на правото на ЕС не е от значение за правилното разрешаване на настоящето
дело.
Счете още, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и
следва да се потвърди.
В случая безсъмнено се установиха всички елементи от фактическият състав на
нормата на чл.435 КЗ, посочени по-горе.
Освен това не се установи наличието на основания, които да изключват отговорността
на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно
събитие и в частност – да е налице непокрит риск.
Това е така, защото нито в застрахователната полица , нито в общите условия на
ЗАД“Армеец“ по процесната застраховка към релевантия момент е налице условие, което да
сочи че в случай като процесния е налице хипотезата на непокрит риск за застрахования за
причинените от него на трети лице имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Според чл.435 КЗ /чл.229 КЗ – отм./ застрахованият има право да получи
застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице, при спазване
условията на чл.434 КЗ, което обстоятелство безсъмнено се установи в казуса да е налице.
9
Затова и предявеният иск се явява доказан по основание, а по размер е установен от
неоспорената съдебно оценителна експертиза.
Последното, предвид че признатото от въззиваемия задължение към „Барит
майнинг“ЕООД е непротивопоставимо на въззивника застраховател, доколкото не се
твърди, а и не се ангажират доказателства да е одобрено от него /арг. от чл.434 КЗ/, но
репарирането на вредата от застрахования, която вреда се явява пряка и непосредствена
последица от покрития договорен застрахователен риск, поражда по силата на закона
задължение на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение.
Обезщетението е дължимо в установения от експертизата пълен размер, предвид и че
въведеното от въззивника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат не се
доказа в хода на производството, с оглед установеното от свидетелските показания и
съдебно-автотехническата експертиза.
По изложените съображения първоинстанционното решение в обжалваната му
уважителна част следва да се потвърди.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция в тежест на въззивника следва
да се поставят сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция, което
предпоставя разглеждане на възражението на ЗАД“Армеец“ за прекомерност на заплатените
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 6 530
лв. /платено в брой, съобразно отразеното в представения договор за правна защита/.
Възражението се явява неоснователно, предвид че заплатеното възнаграждение е в
рамките на минималния размер, установен от чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 г., от една
страна, а от друга – с оглед фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260722/10.05.2021 г., постановено по т.д. № 188/2020 г. по
описа на СГС, ТО в уважителната му част, с която ЗАД»Армеец», ЕИК ********* е осъдено
да заплати на «ЛП-Транс»ЕООД, ЕИК ********* сумата от 228 549,14 лв. с ДДС,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка
«Граждансак отговорност» на автомобилистите за вреди, причинени при управление на
автомобил с рег. № ********, м.»Мерцедес», модел «Актро 4141К» при настъпило на
18.06.2014 г. произшествие по вина на водача на МПС, които вреди са причинени на
имуществото на трето лице – «Барит майнинг» ЕООД и представляват – увредена метална
конструкция и тръбна инсталация на територията на Флотационна фабрика в Кремиковци и
за които «ЛП – Транс»ЕООД е удовлетворил третото лице, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 16.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА «ЗАД Армеец»АД, ЕИК ********* да заплати на «ЛП-Транс»ЕООД, ЕИК
********* сумата от 6 530 лева разноски по делото пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11