РЕШЕНИЕ
№
12.07.2023 година., гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в
състав съдия Мая Средкова-Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Средкова-Петрова гр. д. № 348/2016.
по описа на РС Велинград и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК
Образувано по молба вх. № 260308/20.06.2023, подадена
от Б.А.Г., с ЕГН **********, с която се иска да се постанови решение, с което
да се поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива
на влязлото в сила Решение № 146/12.06.2017 г. по гр. Д. № 348/2016 г. по описа
на РС Велинград, в частта, в която се осъжда „ВКТВ“ Велинград да заплати на Б.Г.
сумата от 3060 лв. – главница, като изрично се посочи, че се дължи и законна
лихва върху нея, считано от 19.04.2016 г., или алтернативно да се постанови
решение за тълкуване на влязлото в сила решение в частта, с която се осъжда
„ВКТВ“ Велинград да заплати на Б.Г. сумата от 3060 лв. главница, ведно със
законовата лихва върху нея.
В срока по 247, ал. 2 ГПК е
постъпил отговор вх. № 260324/03.07.2023 г. от „ВКТВ“ ЕООД с ЕИК *********, с
която заявява, че искането е неоснователно, тъй като по своята същност е
направено искане за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК, която
възможност е ограничена със срок, който към датата на подаване на молбата е
изтекъл.
Молбата е процесуално
допустима. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е обвързано
със срок. Същото изхожда от легитимирана страна – ищец по делото.
Производството по гр. д. 348/2016
г. по описа на РС Велинград е образувано по искова молба от Б.А.Г. ***. В
частта, касаеща иска по чл. 79 от ЗЗД, във връзка с
чл. 220 КТ, съдът е приел, че в едната част е неоснователен, поради плащане
настъпило преди предявяване на исковата молба на 19.04.2016 г., а в друга част
като недължими. В мотивите си съдът е
приел също, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане в пълен
размер на 2642,83 лв., поради което следва да се осъди ответникът да заплати на
ищеца тази сума, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на постъпване на исковата молба – 19.04.2016
г., явяваща се дата на поканата, до окончателното плащане /стр. 20, абзац 4
от решението/.
Прието е също /стр. 21 от
решението, абзац 3/, че на ищеца се дължи плащане на възнаграждение за
достигнат ръст на показателя рентабилност за 2014 г., в сравнение с 2013 г.,
предвидено в р-л IV, т. 2 от ДУ от 2012 г.,
поради което съдът намира за доказан по основание този иск, като в мотивите е
посочено, че следва да се осъди ответника „ВКТВ“ ЕООД да заплати на ищеца
сумата от 3060 лв., представляваща възнаграждение по р-л IV, т. 2 от ДУ от 2012 г. за достигнат ръст на
показателя „рентабилност на продажби“ за 2014 г. в сравнение с 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на исковата молба – 19.04.2016 г., явяваща
се дата на поканата, до окончателното плащане.
Поради горното, следва да се
приеме, че волята на съда е писмено изразена в мотивите на решението, като
същата е ясна и не се нуждае от тълкуване. В случая е налице фактическа грешка,
изразяваща се в разминаване между мотивите и диспозитива.
Очевидна фактическа грешка е
всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава,
което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и
изразяването на волята. Постановеното по делото Решение № 146/12.06.2017 г. се състои от две
части-мотиви и диспозитив. Мотивите представляват
формираната воля на съда, а диспозитива нейното
външно изразяване. В настоящия случай
волята на съда е била да осъди ответника да плати законната лихва върху
посочените суми, считано от 19.04.2016 г., но е пропуснал да отрази така
формираната воля в диспозитива на решението.
С оглед на изложеното
настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена. Целта на производството по чл. 247, ал. 1 от ГПК е външно изразената воля на съда да се
приведе в съответствие с действителната такава. Предвид на това трябва да се
допусне поправка на допусната в постановеното по делото решение № 146/12.06.2017
г. в смисъл, че в диспозитива на същото да бъде
посочено, че ответникът „ВКТВ“ ЕООД с ЕИК ********* се осъжда да заплати на Б.А.Г.
с ЕГН **********, сумата от 3060 лв., представляваща възнаграждение по р-л IV, т. 2 от ДУ от 2012 г. за достигнат ръст на
показателя „рентабилност на продажби“ за 2014 г. в сравнение с 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.04.2016 г., до окончателното плащане. В частта, с която
ответникът е осъден да плати сумата от 2642,83 лв. главница, представляваща
неизплатената част от обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на договор за управление,
изрично е посочено, че се дължи законната лихва върху главницата, считано от
19.04.2016 г.
По изложените
съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА
ГРЕШКА в диспозитива
на решение
№ 146 от 12.06.2017 г. по гр.
дело № 348/2016 г.. на Районен съд Велинград, като в т. 3 от диспозитива, след ОСЪЖДА
„Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“
ЕООД /“ВКТВ ЕООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, ул. „акад. Иван Павлов“ № 1, да заплати на Б.А.Г., ЕГН ********** ***
СУМАТА от 3060 лв. /три хиляди и шестдесет лева/ главница, представляваща
възнаграждение по р-л IV т. 2 от ДУ от 2012 г. за достигнат ръст на
показателя „рентабилност на продажби“ за 2014 г. в сравнение с 2013 г., се добави:
„ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.04.2016 г. до окончателното плащане“
Решението подлежи да обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мая Средкова-Петрова