№ 1255
гр. Варна, 01.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20233100501499 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивната страна Ч. Г. С. , редовно и своевременно призован, явява
се лично и се представлява от адв. Д. М., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Въззиваемата страна Г. С. М., редовно и своевременно призован,
явява се лично и се представлява от адв. Г. Я., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба на Ч. Г. С.
против Решение № 1144 от 05.04.2023 година, постановено по гр.дело № 13
383/2022 година на ВРС, с което е била отхвърлена претенцията на ищеца С.
за налагане на мерки за защита от извършен спрямо него на 14.09.2022г. акт
на домашно насилие от Г. С. М., ЕГН **********, с адрес ***, изразяващи се
1
в заплахи и обиди, както и в ограничаване на достъпа до съсобствения му
имот, находящо се в *** и е отказано да бъде издадена заповед за защита; с
което е бил осъден на основание чл. 11 ал. 3 ЗЗДН Ч. Г. С., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати в полза на държавата и бюджета на ВСС по сметка на
ВРС дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25 лева
и в частта, с която на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Ч. Г. С., ЕГН **********, с
адрес *** е бил осъден да заплати на Г. С. М., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 850 лв. – разноски по делото.
Във въззивната жалба се излага, че решението се явява неправилно и
постановено в противоречие с материалния закон.Твърди се, че съдът е
изследвал и обсъдил погрешно представените по делото доказателства и че
реално е осъществен акт на домашно насилие.Въззивникът прилага и моли да
се приемат снимки от входната врата на имота и настоява да се изискат от
въззиваемия и приложат записите от намиращите се там камери.
В срока за отговор е постъпил такъв от адв.Я., като процесуален
представител на Г. С. М., с които той настоява, че атакуваното решение се
явява правилно.По отношение на направените доказателствени искания
приема, че същите са неотносими и за тях, на отделно основание е настъпила
преклузия.
АДВ. М.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. Я.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
АДВ. М.: Моля да обърнете внимание на записите, които са приети.
Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Я.: Относимите към спора записи от представената флашка са
инкорпорирани в решението и протокола. Нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
2
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. М.: В това дело по ЗЗДН се навежда непрекъснато в отговора на
въззивната жалба и в отговора на исковата молба, че С. не посещавал имота
си 30 години. Това няма абсолютно никакво значение за решаване на
конкретното дело. Въпросът е дали има извършено домашно насилие от М.
спрямо С. или няма. В първоинстанционното решение съдът е приел, че
воденият от тях свидетел И. Д. се е приближил до оградата, видял в двора на
М. и С. как един мъж с червена фланелка повишава тон и обижда М.. Това,
което исках и пожелах, е записът, който ни предостави М.. Там се вижда, че в
15:29 часа С. влиза с вещи лица в двора. В 15:31 часа С. излиза от имота
заедно с вещите лица, като през цялото време М. заедно с кучето си
неотлъчно се движи покрай тях – на влизане, на излизане. Вещото лице и С.
стоят навън, той излиза да си провери колата, минава покрай тях. Това са
демонстрации с кучето. Няма гласови данни, не знаем дали камерите му са
такива, не можем да кажем. Когато направят проверка от КЗЛД, тогава ще
разберем дали има и аудиозаписи. Засега предоставиха това и на това се
базираме. В 15:34 часа М. видимо ядосан, пребледнял на камерите, излиза и
говори с някой навън, не знаем с кого. В 15:35 часа С. напуска имота, а след
него М. с жестове му показва някакви неща с пръст, с ръка и т.н. В 15:36 часа
свидетелят И. Д. излиза на вратата на офиса, той казва, че чака клиенти, стои
не повече от 30 секунди. От входа на офиса на И. Д. в двора няма абсолютно
никаква видимост. По отношение на другите доказателства, които подробно
съм посочил във въззивната жалба, искам да допълня, че това поведение на
М. е абсолютно винаги по всички дела – за делба, за домашно насилие и т.н.
Той дори беше изгонен от съдебна зала от съда заради непристойното си
поведение в зала. В първото заседание по делото М. дори си позволи да
направи запис на цялото съдебно заседание. Поведението на М. извън залата
няма нищо общо с това. Последния път беше довел баща си, който е в залата,
и дори мен ме заплашваше, че щял да потърси сметка какво съм казал. Дали
М. е насилник – според мен да. С оглед на това моля за решение, с което да
3
отмените решението на първоинстанционния съд и да постановите друго, с
което да издадете заповед за защита. Моля да ни присъдите сторените
разноски по делото. Дали един човек е капитан, адвокат или счетоводител не
може да определи дали се страхува от куче или не. Повечето кучета, които
хапят хора, не изглеждат да са агресивни. Те си действат по техни кучешки
закони.
АДВ. Я.: Моля да оставите решението в сила. Нито в самата декларация
по чл. 9 от ЗЗДН, нито в молбата за домашно насилие, не е ясно какво се
иска, какъв е актът на домашно насилие. Няма индивидуализация нито на
деянието, нито на времето, мястото, да не говорим за доказателства. Каквото
сме имали, сме го представили. Представяйки допълнителни доказателства,
по този начин ние даваме на съда да разбере, че това, което е декларирано по
чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, не отговаря на истината. Тежестта да се доказва самото
деяние е на молителя. Имаше противоречива практика в обратния смисъл, но
към настоящия момент тежестта е тяхна.
Ние не знаем от какво да се браним, ние формулирахме, доколкото
усетихме, и така съдът възприе, че молителят се е страхувал от кучето. Дали
това е искането, аз и сега не разбрах в какво се състои самото изпълнително
деяние. Квалификации от рода на „насилник“ и други такива считам, че са
неуместни и с това по никакъв начин не помагаме на съда. Всички
доказателства, които имаме, са камери и събрани гласни доказателства, и те
показват, че на процесната дата в процесното време в двора, който е общ за
страните - на моя доверител, на неговата майка и на молителя, са влезли три
лица. Никое от тези лица, видно от всички записи, не е показал страх от
кучето, което при първата си среща е било с М., слизайки от втория етаж на
собствения си апартамент. Ако за това се претендира, че е осъществено
насилие, т.е. че е водено куче и е било страшно и е пречело на молителя или
по някакъв начин е всяло у него страх, не е ясно в какво се изразява, а и
такива данни няма. Вижте записите, не е вярно, че свидетелят няма достъп.
Входът на офиса на свидетеля е входът на къщата на двора. Входът на
сутерена – този обект, който е на молителя, е перпендикулярно на улицата и
този вход се вижда ясно от всички преминаващи по улицата лица. Всичко
това, което в днешно съдебно заседание колегата се опитва да внуши на съда,
не отговаря на действителното фактическо състояние. Между страните
отношенията са влошени и то много. Това дело за делба, което водихме,
4
продължи няколко години. То не е между Г. М. и Ч. С., а е с неговата майка.
Единствен Г. отиде да му помага да си изнесе багажа, нито децата му, нито
приятелите, никой не дойде. Тогава не беше изплашен. Молителят е посетил
тази къща три-четири пъти в последните 30 години. Може да повтаряме този
факт и да няма пряко отношение към казуса, но косвено има. Те твърдят, че
обитават един дом, това не е вярно. Молителят живее на друг адрес, той е
дошъл два пъти, за да влезе във владение. Един път да доведе експерти и още
един път за ВиК. Той не може да живее там, защото това жилище не е
направено за живеене, този сутерен. Моля да оставите в сила решението,
защото не е ясно какво се иска. Не е ясно в какво се състои изпълнителното
деяние, за което се твърди, че е насилие. Това, че по принцип отношенията
между страните не са прекрасни и са влошени, това е безспорно и е нормално.
Това не е единственият случай, в който брат и сестра като се съдят, развалят
отношенията си, а това рефлектира и в отношенията между техните деца, това
не е насилие. Подробно съм изложила съображения в отговора на въззивната
жалба. Опитала съм се да се спра на всяко едно от наведените твърдения в
исковата молба и в жалбата. Доколкото съдът следва да се позове само на
наведените в жалбата оплаквания, аз не виждам такива. Виждам само
оплаквания, че не сме представили повече доказателства, отколкото страната
е искала да представим. Тяхна е доказателствената тежест. Каквото сме
имали, всичко сме представили. Не са 11 камерите. Има камера, на която се
вижда входът на М., вътрешният двор, тези неща нямат отношение към спора.
Всички камери, които са насочени към входа на С. и към улицата, са
представени. Дори и да не са представени, това не е основание за уважаване
на иска.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ М.: Породата на кучето е ваймаранер. То ходи по
киноложки изложби, а там не пускат агресивни кучета. Камерите, които
записват, не пресъздават звук. Преди време сложих камерите, аз не съм го
виждал този господин от 30 години.
АДВ. М.: В исковата молба съм посочил, че: „На 14.09.2022г. около 15
часа М. се приближи до мен, хвана ме изключително силно за лявото рамо с
ужасни крясъци и заплахи към мен и ми каза - ако не бяха камерите, щях да те
пребия, само с едно телефонно обаждане ще унищожа всичко.“ Това казвам
по повод на твърдението, че не знаем какво искаме. Към исковата молба сме
казали, че молим да бъде задължен М. да се въздържа от домашно насилие.
5
Ние няма как да искаме да бъде отстранен от жилището, искаме просто да се
въздържа и да си промени поведението спрямо нас. Тези записи от камерите,
които са ни дадени, ще видите, че на флашката има още четири файла. Целият
двор е осеян с камери, наистина са 10-11, може и повече да са. Интересно
защо точно в този случай тези останали камери не се дава какво точно се е
случило, показва се само камерата към входа и към офиса на свидетеля.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ М.: Записите, които съм дал от камерите, са
абсолютно всички, които са били за момента. Може да видите четирите
записа. Аз имам контакт с него от 30.06.2022г. На 14.09. стана това, за което
той ме набеди. Контактът ми беше добронамерен, единствено аз говорих с
него, изнесох му целия багаж от имота на майка ми, за да влезе в сутерена.
Дал съм записи от 30.06., след това от една юлска дата, защото довършихме
въвода. Дадох записи от 14.09. на същите идентични камери. Адв. М.
злоупотребява в момента, няма други камери. Аз живея там с моето дете. Аз
там съм се родил, там живея от самото начало, никога не съм го обиждал и
нападал. Той ме нападна с думите, че ще ме приключи до една година или
тази година.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6