Решение по дело №278/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260586                                               13.04.2021 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми април                                                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 278 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД против Д.К.Н. за установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 7549/2020 г. по описа на БРС.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява. Преди съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът и неговият процесуален представител оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2013 г. между „***“ АД (за краткост „***“ АД) и Д.К.Н. е подписано допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги, по силата на което е продължен срокът на договора с 24 месеца по отношение на мобилен номер *** с нов абонаментен план „VIVACOM UniCall L“ и пакет „+Data S абонамент“.

На 27.12.2015 г. между „***“ АД и ответника е сключено допълнително споразумение, по силата на което е закрита услугата „VIVACOM UniCall L“ и пакет „+Data S абонамент“ и активирана нова услуга, като за мобилен номер *** е избран абонаментен план VIVACOM i-Traffic M с цена на месечен абонамент 15,99 лева с ДДС, а за мобилен номер *** е избран абонаментен план VIVACOM Smart M с цена на месечен абонамент 23,99 лева с ДДС. Срокът на договора е 2 години, т.е. до 27.12.2017 г. На датата на сключване на споразумението Н. подписва и декларация, с която удостоверява, че е получила екземпляр от Общите условия на оператора (за краткост ОУ), подписан от негов представител, и ги приема.

На 28.11.2017 г. между „***“ АД и ответника е сключено допълнително споразумение, по силата на което е закрита услугата абонаментен план VIVACOM i-Traffic M за мобилен номер *** и услугата VIVACOM Smart M за мобилен номер ***, като е активирана нова услуга, а именно: за мобилен номер *** е избран абонаментен план VIVACOM i-Traffic M с цена на месечен абонамент 15,99 лева с ДДС, а за мобилен номер *** е избран абонаментен план VIVACOM SMART M с цена на месечен абонамент 23,99 лева с ДДС. Добавят се  услугите „+1500 Национални минути“ за 4 лева с ДДС и „Удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart“ за 1,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. На датата на сключване на споразумението Н. подписва и декларация, с която удостоверява, че е получила екземпляр от Общите условия на оператора (за краткост ОУ), подписан от негов представител, и ги приема.

На 01.12.2017 г. операторът издава фактура № *** с адресат Д.Н. за сумата от 46,37 лева. Падежът за плащане е 18.12.2017 г. Периодът на отчитане е 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. В сумата се включва месечен абонамент VIVACOM i-Traffic M в размер на 13,32 лева и месечен абонамент VIVACOM SMART M от 19,99 лева.

На 16.10.2018 г. между „***“ ЕАД (цедент) и „***“ ООД (цесионер) е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към ответника в размер на 23,80 лева. Цедентът издава на цесионера и потвърждение за прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно Д.К.Н.. Съгласно чл.5 от договора за цесия цесионерът е упълномощен да уведомява длъжниците за факта на цесията. Като приложение към исковата молба, респективно като доказателство по делото е прието пълномощно, с което „***“ ЕАД упълномощава „***“ ООД да представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за цесия, и да им изпраща уведомления за цесията.

На 01.10.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „***“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към ответника в размер на 23,80 лева. Цедентът издава на цесионера и потвърждение за прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно Д.К.Н..

Няма доказателства Н. да е уведомена за цесиите преди подаване на исковата молба. Като приложение към исковата молба, респективно като доказателство по делото е прието уведомление за цесия, адресирано до Д.Н., подписано от управителя на „***“ ООД, което дружество е цесионер по първата цесия и цедент по втората. Това уведомление е връчено на ответника, заедно с исковата молба. С него длъжникът се уведомява за двете цесии и че единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ ЕООД.

На 02.11.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Н., по което е образувано ч. гр. дело № 14377/2020 г. по описа на РС – Пловдив, което е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Бургас, пред който е образувано ч. гр. дело № 7549/2020 г. по описа на този съд. На 27.11.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № ***, с която се разпорежда на Н. да заплати на дружеството сумата от следните суми: 23.80 лева – дължими суми за незаплатени суми по фактури № ***/01.12.2017 г. за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., издадени въз основа на договор/и за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13828072001 от дата 03.10.2013г., 27.12.2015г., 28.11.2017г., сключени между длъжника Д.К.Н. и „***“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „***“ ЕАД с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а „***“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от дата 01.10.2019г.; 6.77 лева мораторна лихва за периода от 17.12.2017 г. до 13.10.2020 г., начислена върху фактура № ***/01.12.2017г.

Тъй като длъжникът депозира възражение, че не дължи, кредиторът предявява установителен иск, по който е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване два установителни иска с правно основание чл.422, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

По възражението на ответника, заявено от нея във възражението против заповедта за изпълнение, за ненадлежно съобщаване на цесията:

Както вече се посочи, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, от който момент установителните искове се считат предявени (чл.422, ал.1 от ГПК), няма доказателства цесиите да са били съобщени на Н..

Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. Доказа се по делото, че „***“ ЕАД е упълномощило „***“ ООД да представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за цесия от 16.10.2018 г., и да им изпраща уведомления за цесията, като пълномощното е прието като доказателство по делото и връчено на ответника.

Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл. 99, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.

Уведомление за цесия (л.22 от исковото производство) е връчено на Н. като приложение към исковата молба. То изхожда от „***“ ООД, което действа в двойно качество – като пълномощник на „стария“ кредитор по договор за цесия 16.10.2018 г. и като „стар“ кредитор по договора за цесия от 01.10.2019 г. Така „***“ ООД изпълнява задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД и по двата договора за цесия. Ето защо това възражение на ответника е неоснователно.

Относно възражението на ответника, че няма предоставена и потребена услуга:

Безспорно се установи, че за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. „***“ ЕАД и ответникът са в облигационни отношения, като до 27.11.2017 г. в сила е допълнително споразумение от 27.12.2015 г., а от 28.11.2017 г. е в сила е допълнително споразумение от същата дата. Без значение за спора е дали след това правоотношението е прекратено и дължи ли Н. неустойка за това.

Дори да се приеме, че тя не е провела мобилни разговори на стойност от 0,82 лева, не е изпращала кратки съобщения на стойност 1,55 лева и не дължи такса за възстановяване на абонатен номер за услуги, спрени поради неплащане, в размер на 1,58 лева, които са включени във фактура № ***/01.12.2017 г., то тя дължи абонаменти такси (месечен абонамент) за два мобилни номера, които са в общ размер, по-голям от претендирания от ищеца по делото. Това е така, защото няма доказателства за процесния период услугите на оператора да са били недостъпни за клиента. Дължимостта на месечния абонамент не се обуславя от това дали клиентът реално се е възползвал от услуги на определена стойност.

На следващо място, видно е, че в края на процесния период, а именно на 28.11.2017 г., е сключено допълнително споразумение между страните. Ако до този момент клиентът не е имал достъп до услугата на оператора, това е следвало да бъде отбелязано в документа. Такова отбелязване няма. В този смисъл, за целия месец ноември 2017 г. е налице валидно правоотношение между оператора и ответника, т.е. се дължи абонаментна такса.

На последно място, не фактурата, а правоотношението е основание за плащане, поради което е без значение дали тя е „невярна“, както твърди процесуалният представител на ответника в съдебно заседание. Ето защо, ответникът дължи на дружеството сумата от 23,80 лева, представляваща неиздължена стойност по фактура № ***/01.12.2017 г. за мобилни услуги (месечен абонамент) за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г.

По акцесорния иск за мораторна лихва:

Според чл.29 от ОУ, с които ответникът е запозната, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът за плащане е 15 дни от издаването на фактурата. В цитираната фактура е посочен падеж на плащането 18.12.2017 г. Лихвата се претендира за периода 17.12.2017 г. до 13.10.2020 г. След като падежът е 18.12.2017 г., то лихва за забава може да се претендира с начална дата 19.12.2017 г.

На следващо място, според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в редакцията й в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво основание са възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не може да се начислява лихва за забава върху дължимата главница.

Предвид изложеното искът за присъждане на лихва за забава е основателен за периода 19.12.2017 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 13.10.2020 г. Изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК чрез общодостъпен софтуер лихвата за забава е в размер на 6,64 лева, до който искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до 6,77 лева, както и за периода 17.12.2017 г. – 18.12.2017 г. включително и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. включително.

По въпроса за разноските:

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 205 лева (25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение с ДДС), а в исковото производство – 255 лева (75 лева държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение с ДДС). С оглед уважената част от претенциите дружеството има право на разноски в размер на 204,13 лева за заповедното производство и 253,92 лева за исковото производство.

Разноските на ответника са в размер на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер с оглед материалния интерес по делото. Предвид отхвърлената част от исковете ищцата има право на разноски в размер на 1,28 лева.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА за установено по делото, че Д.К.Н., ЕГН – **********, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 23,80 лева (двадесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща неиздължена стойност по фактура № ***/01.12.2017 г. за мобилни услуги (месечен абонамент) за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. по договор за далекосъобщителни услуги от дата 27.12.2015 г. и от дата 28.11.2017 г., сключени с „***“ АД, което вземане е прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД и за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 7549/2020 г. по описа на БРС.

ПРИЕМА за установено по делото, че Д.К.Н., ЕГН – **********, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 6,64 лева (шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща лихва забава върху главницата от 23,80 лева за периода 19.12.2017 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 13.10.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 7549/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за мораторна лихва за разликата над признатата сума до пълния претендиран размер от 6,77 лева, както и за дължимост на лихва за забава за периода 17.12.2017 г. – 18.12.2017 г. включително и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. включително.

ОСЪЖДА Д.К.Н., ЕГН – **********, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 204,13 лева (двеста и четири лева и тринадесет стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № 7549/2020 г. по описа на БРС, и сумата от 253,92 лева (двеста петдесет и три лева и деветдесет и две стотинки), представляваща разноски по настоящото дело, и двете суми съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Д.К.Н., ЕГН – **********, сумата от 1,28 лева (един лев и двадесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ