Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 11.2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 22.10.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно
търговско дело № 1263 по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №45827/25.06.2019г. по описа
на ВРС, на „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Т.С., срещу решение №2558/10.06.2019г. на
Варненски районен съд, 39 състав, постановено по гр.д. №15820/2018г. по описа
на ВРС, в частта му, с която застрахователното дружеството –
жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца В.З.В.,***
340,64 лева до присъдените 1 668 лева,
представляваща дължимото обезщетение за обезвреда на претърпените от него
имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка „Субару”, модел „Импреза” с ДК № ****, както и сумата 3 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за причинените му
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.2018г. в гр.
Варна по вина на водача на л.а. „Мерцедес
412 Д” с ДК № ***, З.И., обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/23/117002819665 със срок на
действие от 26.10.2017г. до 25.10.2018г., издадена от „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2018г. до
окончателното им плащане, на основание чл.432, ал.1, във вр. с чл.493 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Като
твърди, че ищецът не е представил в хода на процеса надлежни доказателства, които да обосновават необходимостта
процесният автомобил, на възраст 10 години към датата на ПТП, да бъде
отремонтиран с оригинални автомобилни части и в сервиз, който притежава
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, при значително по-високи цени
на материали и труд, жалбоподателят счита, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че действителната стойност на
увреденото имущество следва да се определи в общ размер на 6 214,87 лева.
Счита, че общата стойност на необходимите разходи за отстраняване на щетите по
автомобила следва да се определи по средните пазарни цени на резервни части от
алтернативни доставчици и цени на труд в три сервиза, които не притежават
европейски сертификат за качество, чийто размер според заключението на
първоначалната експертиза възлиза на 2
972,40 лева. С оглед на това и като се приспадне вече платеното от застрахователя
обезщетение за претърпени имуществени вреди от 1631,76 лв., дължимата сума за
доплащане е в размер на 1 340,64 лв., а не присъдената с обжалваното решение
сума от 1 668 лв.
По отношение на присъденото
обезщетение за неимуществените вреди се твърди, че първоинстанционният съд е направил
необосновани изводи от фактическа страна за характера, интензитета и
времетраенето на претърпените от ищеца вреди и в противоречие с чл.52 от ЗЗД е
определил общ размер на дължимото обезщетение от 4 000 лв. Счита, че от събраните по делото
доказателства и от заключенията на изслушаните експертизи – медицинска и психологична, не се установяват действително
причинени на ищеца неимуществени вреди, които да подлежат на допълнително
обезщетяване от застрахователя над вече изплатеното обезщетение от 1000 лв.,
като твърди, че тази сума обезщетява в достатъчна степен ищеца за претърпените
от процесното ПТП болки и страдания.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемият
ищец В.З.В., чрез
пълномощника си по делото адвокат Р.Р.,
ВАК е подал писмен отговор вх. №55622/29.07.2019г., в който оспорва
подадената въззивна
жалба. Подробно излага коментара си по оплакванията на ответника и приложимите
към спора законови разпоредби и обосновава искане въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
В насроченото пред въззивния съд
открито съдебно заседание въззивникът „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД чрез процесуалния
си представител адвокат Т.С.,
ВАК, заявява, че поддържат подадената от жалба, изложените в нея оплаквания и
искания, и моли за нейното уважаване.
Въззиваемата страна В.З.В. чрез пълномощника
си по делото адвокат Р.Р.,
ВАК, моли обжалваното решение на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За
да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените искове е претендираното пряко право на ищеца В.З.В.,***, като трето
увредено лице да получи направо от застрахователя – ответника „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, гр. София обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 13.02.2018г. в гр.
Варна по вина на водача на
застрахования при ответното дружество водач на л. а. „Мерцедес 412 Д” с ДК № ***, З.А.И. от гр. Варна, изразяващи
се в изживени болки и
страдания от причинените му телесни увреждания, както и за имуществените вреди,
изразяващи се в увреди по собственото му МПС и сторени
разходи за лечение.
Претендираните обезщетени са в размери
от 5 000 лева – за неимуществените вреди, 1 668 лева, съответно 60 лева – за
имуществените такива. Търси се и следващото се обезщетение за забавено изпълнение
в размер на законната лихва върху посочените главници, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
Така предявените искове намират своето
правно основание в нормите на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) и
чл.429, ал.2 от КЗ, във вр. с чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Пред въззивната инстанция не се
оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Оспорват се изводите на първоинстанционния
съд относно общия размер на обезщетението, което по справедливост
възмездява причинените на ищeца неимуществени вреди, както и относно размера на
дължимото над доброволно изплатената от застрахователя сума за обезщетяване на
вредите по собствения на ищеца автомобил, управляван от него към момента на
ПТП.
При правилно изяснена фактическа
обстановка районният съд е извел обосновани и законосъобразни изводи за
наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността
на деликвента за осъщественото от него непозволено увреждане. Надлежно са
установени по вид и обем и вредите, причинени на пострадалото при процесния
пътен инцидент - контузия на шията, травматичен оток в областта на шията и по
окосмената част на главата, обусловили в своята съвкупност временно
разстройство на здравето неопасно за живота; свързаните с това болки в движение
на гръбначния стълб в шийния отдел, главоболие, ограничено и затруднено
движение в областта на шията, дискомфорт при носенето на шийна яка, поставена
за период от около 2 седмици, свързан с обличането, с движението на гръбначния
стълб в шийния отдел, завъртането на главата в различни посоки, отражението
върху психо-емоционалното състояние, подчертано дезадаптивно непосредствено
след катастрофата, в състояние на силна фрустрация, впоследствие нарушения в
емоционалното и социално функциониране, по-висока степен на тревожност.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач, за ответника е възникнало задължението да
изплати претендираното застрахователно обезщетение. Размера на дължимото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи
съобразно принципа на справедливостта, разписан в чл.52 ЗЗД. Съгласно трайно
установената в това отношение съдебна практика при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай, каквито са: видът, характерът и степента
на констатираното увреждане, видът и характерът на претърпените телесни
увреждания, болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, прогнозата
за отзвучаване на уврежданията, възрастта на пострадалия, социалното му
положение. Следва да бъде съобразена и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането – минимална работна заплата, прагове на
социални плащания и установената в тази насока съдебна практика, както и нивата
на минималните застрахователни лимити.
Претърпените болки и страдания в
резултат на получените увреждания ищецът доказва с ангажираните по делото
свидетелски показания на М.М. - негова фактическа съпруга, и Е.Г. – колега на ищеца. Свидетелката М.възпроизвежда
впечатленията си непосредствено от момента, следващ ПТП, при което са причинени
уврежданията, до затрудненията на ищеца в ежедневието му, включително работата му, свързани с ограниченото
движение на шията, обслужването му, болките, които е изпитвал в резултат на
получените травми, промяната в емоционалното му състояние. Свидетелят Г.споделя непосредствените си
впечатления за болките, които ищецът е изпитвал
(интензивни за период от около
2-3 седмици), дискомфорта от носената шйна яка за обездвижване, което водело до
забавянето му в процеса на работата (монтаж и демонтаж на газови уредби,
изискващо по-голяма гъвкавост, извършване на действия в тесни пространства).
Според свидетеля след претърпения инцидент ищецът станал по-затворен, изпитвал
страх от шофиране.
Съобразявайки всички тези
обстоятелства съдът приема, че обезщетението, което се дължи на ищеца за
обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания,
следва да се определи в размер на 4 000 лева. Предложеното от
застрахователя и изплатено в хода на процеса обезщетение от 1 000 лева е крайно
недостатъчно за пълното обезщетяване на причинените на пострадалото лице вреди
от процесния деликт. Дължимото обезщетение следва да бъде платено от
застрахователя ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното му
плащане.
С оглед на това въззивната жалба в
тази й част се преценява като неоснователна. Обжалваното с нея решение на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отношение на размера на
обезщетението, дължимо за възстановяване на увредения при процесното ПТП лек
автомобил, собственост на ищеца.
Претенцията си ищецът обосновава с
твърденията, че застрахователят на виновния за ПТП водач дължи обезщетяването в
пълен размер на причинените му в резултат на това пътно произшествие
имуществените вреди, които счита, че са на стойност 3 300 лева. Приспадайки
платената от застрахователя на 16.07.2018г. сума от 1 631,76 лева, искът е
предявен само за сумата 1 668 лева като остатък от дължимото обезщетение.
Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за вредите,
причинени на чуждо имущество, като обезщетението не можи да надвишава
действителната стойност на причинената вреда (чл.499, ал.2 от КЗ).
Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие
с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди (чл.499, ал.2, изр.2-ро от КЗ). Приложима в конкретния
случай (§ 29 от ПЗР на КЗ, във вр. с §.3, ал.3 от ПЗР на Наредба №49 от
16.10.2014г. на КФН) е Наредба
№24/08.03.2012г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса
за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства (отм.), чл.15, ал.4 от която
препраща към приложения №1 – 6.
Съгласно разпоредбата на чл.2 от
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
(Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба №24/08.03.2012г.), същата се прилага
от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията между
трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи
застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” (чл.3, ал.1, т.1 от Методиката). Изрично в чл.4 на Методиката е
предвидено, че същата се прилага като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на
МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка.
Посочените норми, съпоставени с
установеното от закона правило, че обезщетението по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда
(чл.386, ал.2 от КЗ), чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора (чл.386, ал.1 от КЗ), налагат
извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно заложените в
Методиката правила. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице. При това, при
неговото кредитиране съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото
лице действителна стойност на увреденото имущество не надвишава минималните
размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2012г.
Безспорно е, с оглед приложимите норми
на КЗ, че дължимото в
настоящия случай обезщетение следва да се определи по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. В
тази връзка по делото е изслушана техническа експертиза, според заключението на
която стойността на ремонта за отстраняване на причинените вреди в сервиз,
притежаващ европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, с влагане на нови
оригинални резервни части е 6 214,87 лева, а при ремонт в сервиз, непритежааващ
такъв сертификат и с влагане на нови резервни части, но от алтернативни
доставчици е 2 972,40 лева. В конкретния случай от страна на ищеца липсват
както наведени твърдения, така и ангажирани доказателства, че увредените части са били
оригинални, респ. че са били отремонтирани с оригинални части. Ето защо
в случая не може да се приеме, че обезщетението следва да се равнява на сбора
от цените на труда и оригиналните части, доколкото на пазара широко се
предлагат и части от алтернативни доставчици. В този смисъл съдът намира, че
следва да бъде предпочетен варианта на вещото лице по т.2 от заключението при
отчитане на цени на резервните части от алтернативните доставчици, доколкото
той в по-пълна степен отразява пазарните аналози. Съдът отчита, че ремонтът
може да бъде извършен както в сервиз, сертифициран за качество ISO, така и
в такъв, който няма сертификат, поради което и като разходи за труд и материали
за ремонта, подлежащи на възстановяване, следва да се вземе средната пазарна
цена (при отчитане на оферти както на сертифицирани, така и на сервизи без
европейски сертификат за качество), която, определена съобразно заключението на
вещото лице, възлиза на 3 703,35 лева (при цена за труд в сертифициран сервиз
2537,20 лв., цена за труд в сервиз без сертификат 1081,31 лв. и за допълнителни
материали 740,72 лв.). Именно в този размер следва да се определи общият размер
на дължимото застрахователно обезщетение. След приспадане на заплатената от
застрахователя сума от 1 631,76 лева, дължимият остатък възлиза на 2 071,59
лева. Доколкото размера на предявения от ищеца иск (1 668 лв.) се обхваща от
така установения размер на дължимото обезщетение, същият следва да бъде уважен изцяло.
Предвид установената забава в плащането, същото следва да се присъди ведно със
законната лихва върху дължимото обезщетение.
Независимо от разликата в мотивите
относно общия размер на дължимото обезщетение първоинстанционното решение в
тази му обжалвана част е законосъобразно и правилно като краен резултат, поради
което следва да бъде потвърдено.
Решението в частта, с която съдът е
уважил исковите претенции за сумата 1
340,64 лева,
представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на имуществени вреди по л.а. „Субару”, модел „Импреза” с ДК № ****, съответно за сумата 60 лeва,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им плащане,
като необжалвано е влязло в законна сила.
Разноски:
Въззиваемият ищец В.В. нито е претендирал, нито не е
представил доказателства за направата на разноски за въззивното производство,
поради което такива не му се присъждат.
С оглед констатациите за
неоснователност на предявената въззивна жалба и направеното нарочно искане от
пълномощника на въззиваемия ищец адвокат Р. Р., осъществил представителство в
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв на същия следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. С оглед общия обжалван интерес (3
327,36 лв.) същото се определя в хипотезата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.
на Висшия адвокатски съвет към минималния размер (отчитайки предмета на
въззивното производство и осъществените в хода му процесуални действия), а
именно на сумата 462,92 лева. Заплащането на същата следва да се възложи в
тежест на ответника - въззивник.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2558/10.06.2019г. на
Варненски районен съд, 39 състав, постановено по гр.д. №15820/2018г.
по описа на ВРС, в частта му, с която ответникът „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище
град София е осъден да заплати на ищеца В.З.В.,***
340,64 лева до присъдените 1 668 лева,
представляваща дължимото обезщетение за обезвреда на претърпените от него
имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка „Субару”, модел „Импреза” с ДК № ****, както
и сумата 3 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за причинените му
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.2018г. в гр.
Варна по вина на водача на л.а. „Мерцедес
412 Д” с ДК № ***, З.И., обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/23/117002819665 със срок на
действие от 26.10.2017г. до 25.10.2018г., издадена от „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2018г. до
окончателното им плащане, на основание чл.432, ал.1, във вр. с чл.493 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет.5, да заплати на адвокат Р.В.Р.,
ЕГН **********, служебен адрес ***, като пълномощник на Калина Колева Иванова, ЕГН **********,
сумата 462,92 лева (четиристотин шестдесет и два лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство във въззивното производство, на
основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.