РЕШЕНИЕ № 260656

 

гр. Бургас, 13.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3486/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на С.Б.К., от гр. Бургас, с която претендира осъждане на Агенция „Митници“, със седалище гр. София, да му заплати сума в размер от 27 216 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2880 часа извънреден труд, положен през периода 23.08.2012-19.07.2018 год., при изпълнение на служебните задължения на ищеца в Митнически пункт „…“ на длъжността „…“, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 07.07.2020 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Главният иск е уточнен с писмена молба от 22.07.2020 год., както и устно, в проведеното на 23.09.2020 год. открито съдебно заседание, съгласно което, твърденият положен извънреден труд се състои в 4-часовите пътувания на ищеца до и от работното му място, от дома му в гр. Бургас до Митнически пункт „…“.

Правните основания на исковете са чл. 79, ал. и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 128, КТ и чл. 21 и 23, НЗСДА.

Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори, че страните са били обвързани със служебно правоотношение, възникнало със Заповед № 7977/23.08.2012 год., по силата на която, считано от 27.08.2012 год., С.К. е бил назначен на длъжност „…” в Специализирана администрация, Митница Бургас. Служебното правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, със Заповед № 4324/16.07.2018 год. на ответника-работодател, считано от 19.07.2018 год.

Ищецът твърди, че през периода 23.08.2012-19.07.2018 год. е положил 2880 часа извънреден труд, за който му се дължи допълнително възнаграждение от 27 216 лева, на основание чл. 23, НЗСДА. Този извънреден труд се основава на твърдението, че ищецът живее в гр. Бургас, но е бил на разположение на Митнически пункт „…“, като за всяка работна смяна са му били необходими по 2 астрономически часа за пътуване – отиване и връщане от дома му до мястото на работа, и обратно.

По делото е прието експертно счетоводно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че според ведомостите на ответника, за процесния период ищецът К. е положил труд по график за 543 дни в МП „…“.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за неоснователен. Страните са били обвързани със служебно правоотношение през периода 27.08.2012-19.07.2018 год. – видно от съдържанието на представен заповед за назначаване и заповед за прекратяване на служебно правоотношение. За периода на действие на това правоотношение за ответника-работодател е съществувало задължение за заплащане на уговореното парично възнаграждение, както и допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд – чл. 2, ал. 2, т. 1, чл. 3, чл. 7, ал. 1 и 23, НЗСДА. Съдът счита, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че ищецът е положил извънреден труд, състоящ се във времето му за пътуване от дома му в гр. Бургас до работното място в МП „…“, и обратно. Времетраенето на пътуването не е част от работното време, по см. на т. 11 от ДР на КТ, както и по см. на чл. 2, т. 1 от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета, тъй като през този период работникът/служителят не изпълнява задълженията си по правоотношението, нито е на разположение на работодателя си извън местоработата и извън установеното работно време – чл. 23, НЗСДА. Пътуването на ищеца не е част или функция на служебните му задължения към ответника, поради което не може да се приеме, че за твърдените 4-часови периоди е полаган труд, който следва да бъде овъзмезден с допълнително възнаграждение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и фактът, че делото не съдържа доказателства, че за изпълнение на служебните си задължения в МП „Лесово“, за всяка от смените си през процесния период С.К. в пътувал от дома си в гр. Бургас до посочения митнически пункт, и обратно; нито има доказателства за начина на пътуване и конкретното време, което е отнемало то.

Искът е неоснователен и за периода 23-26-08.2012 год., през който страните не са били обвързани със служебно правоотношение.

Предвид неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлена и обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава от подаване на исковата молба.

Неоснователността на исковете налага уважаване молбата на ответника за присъждане на направените деловодни разноски в размер от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Б.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, за осъждане на Агенция „Митници”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски ” № 47, да му заплати сума в размер от 27 216 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2880 часа извънреден труд, положен през периода 23.08.2012-19.07.2018 год., при изпълнение на служебните задължения на ищеца на длъжността „.. ..“, който извънреден труд се състои във времето за пътуване от дома на ищеца в гр. Бургас до работното му място в МП „…“ и обратно, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 07.07.2020 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Агенция „Митници”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски ” № 47, деловодни разноски в размер от 100 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 13.11.2020 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ