Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 23.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 1932 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК и по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от Л.П.П. и М.Г. К.-П., в качеството им на длъжници в производството по изп.д.
№ 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие
СГС, срещу разпределение от 13.11.2020 г. на сума, събрана в резултат на проведена
публична продан на движими вещи, представляващи колекция от монети. Жалбоподателят
счита, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като е извършено
преждевременно – преди влизане в сила на постановлението за възлагане на
продадените движими вещи, както и преди влизане в сила на постановлението за
разноски, които са включени в изготвеното разпределение и за тяхното погасяване
са отнесени част от събраните парични средства.
От
длъжниците Л.П.П. и М.Г. К.-П. е подадена и втора жалба, с която се обжалва
акта на частния съдебен изпълнител, с който е определил размера на дължимите от
длъжниците разноски, постановен по изп.д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, с район
на действие СГС, който е обективиран в изготвеното разпределение от 13.11.2020
г.
Взискателят К.Н. Белазелков
заявява, че подадената жалба срещу изготвеното разпределение е неоснователна,
тъй като влизането в сила на постановлението за възлагане на продадената вещ не
е условие за извършване на разпределение на събраната от продажбата сума, а е
условие само за формиране на неговата изпълнителна сила, като то ще бъде
изпълнено само след като постановлението за възлагане влезе в сила. Счита, че
отделното обжалване на разноските по изпълнението от самото разпределение е
недопустимо.
В изложените мотиви по подадената
жалба частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата, с която се оспорват
разноските, които са включени в разпределението е недопустима, тъй като не е
подадена в законоустановения 3-дневен срок за обжалване на изготвеното разпределение.
Счита, че жалбата срещу разпределението на събраната сума е неоснователна, тъй
като в закона няма въведено процесуално правило, което да обуславя възможността
за неговото изготвяне от влизане в сила на постановлението за възлагане.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
По частната жалба, подадена срещу акта на съдебния изпълнител, с който в
тежест на длъжника се възлага заплащането на разноските в изпълнителното
производство:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а именно акт на съдебния изпълнител, с който той
се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, който е
обективиран в изготвеното на 13.11.2020 г. разпределение на събрани суми. Основанието
и размерът на разноските, направени в хода на едно изпълнително производство,
за които в тежест на длъжника възниква задължение за възстановяване, трябва да
бъдат определени с надлежен акт на органа по изпълнението. Вземането за
разноски по изпълнението се реализира принудително по изпълнителното дело именно
въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо
издаването на изпълнителен лист. Ето защо и този акт представлява пряко
изпълнително основание. Той може да бъде постановление за определяне на разноските,
но произнасянето по дължимите от длъжника разноски може да се съдържа и във всеки
един друг акт или документ по делото, изготвен от съдебния изпълнител,
включително в протокола, с който се документира извършеното от него
изпълнително действие или в разпределението на събрани по изпълнителното дело
суми, както е в настоящия случай /в тази насока са задължителните указания, дадени
в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по тълк. д. №
3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС/. Всяко произнасяне по дължимите разноски може
да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК и в срока,
предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК, а не в срока за обжалване на действието на
съдебния изпълнител, чието извършване е документирано в същия документ, когато
той е различен, както е при срока за обжалване на разпределението, предвиден в
чл. 462, ал.2 ГПК. Следователно срокът за подаване на жалба срещу акта на
частния съдебен изпълнител, с който е определил размера на дължимите от
длъжниците разноски, постановен по изп.д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, с район
на действие СГС, обективиран в изготвеното разпределение от 13.11.2020 г., е
този, посочен в чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно двуседмичен и тече от датата, на
която посоченият акт е съобщен на длъжниците, което е станало с предявяването на
изготвеното разпределение – на 13.11.2020 г. Установява
се, че жалбата е подадена преди изтичане на този срок за обжалване, поради
което и доколкото изхожда от лица, които има право и интерес от обжалването,
каквито са жалбоподателите, които има качеството на длъжници по изпълнението в
производството по изп.д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в
КЧСИ, тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено,
че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените
в тази разпоредба случаи.
Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се
събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в
производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението
и са в тежест на длъжника.
При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази
на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението
не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че
разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест
на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или
не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по
изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че
определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по
аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва
отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са
изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са
извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този
смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е
посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално
извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението
и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В
тълкувателното решение е налице произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря
за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на
реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е
бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени
във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е
съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението,
когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или
поведение, което е непротивопоставимо на взискателя.
С оглед на горното в случая се установява, че само част
от разноските за начислени такси по ТТРЗЧСИ, които съдебният изпълнител е
определил като дължими в изготвеното разпределение, са такива, които следва да
бъдат възложени в тежест на длъжниците по изпълнението Л.П.П. и М.Г. К.-П.. Това
са тези за следните начислени такси: 1) такси за връчване на книжа на страните
във връзка с проведената продажба на движими вещи, представляваща колекция от
монети, в размер на 48 лв. с ДДС; 2) такса за налагане на запор върху
посочените движими вещи без извършване на опис в размер на 18 лв. с ДДС; 3) такса
за извършване на опис на движими вещи, представляваща колекция от монети, в
размер на 60 лв. с ДДС и 4) такса за изготвяне и предявяване на разпределение
се събира такса 36 лв. с ДДС. Действията, за които са начислени описаните такси
се установява, че към момента са реално извършени от съдебния изпълнител, били
са необходими, като се констатира и това, че размерът на начислените за тях
такси съответства на този, определен в т. 5, т. 9, т. 13 и т. 20 ТТРЗЧСИ.
Общият размер на тези такси е 162 лв. с ДДС.
В тежест на длъжника трябва да се възложат и разноските
за заплатени от взискателя възнаграждения за назначено вещо лице, извършило
оценка на продадените движими вещи и за ключар, които се доказва, че са направени
за реално извършени от съдебния изпълнител действия, които са били и
необходими, за да бъде удовлетворено паричното вземане, което е предмет на
събиране по образуваното изпълнително дело. Те са в размер на 440 лв.
Останалите начислени от съдебния изпълнител такси не
могат да се възложат в тежест на длъжника. Tова са тези такси, които видно от
изготвената сметка за разноските от 11.11.2020 г., са такива за начисляване на още
пет такси по т. 5 ТТРЗЧСИ, извън тези, които съдът приема за дължими, които са
в размер на 100 лв. без ДДС съответно 120 лв. с ДДС. В т. 5 ТТРЗЧСИ е
предвидено, че съдебният изпълнител събира такса в размер на 20 лв. за извършване
на следните действия: за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа,
включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК.
При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса
се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по изготвяне и
връчване на покана за доброволно изпълнение, книжа или призовки на страните по
делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни
действия или да обжалват някои от постановените в хода на изпълнението актове. От
наличните по изпълнителното дело документи и изготвените от съдебния изпълнител
мотивите по подадената от длъжниците частна жалба срещу акта му за определяне
на размера на дължимите от тези лица разноски не може да се установи за
връчване на какви документи по делото са начислени тези такси и оттам да се
направи обоснован извод, че такива действия са извършени. Тези такси няма как да
са начислени за връчване на изготвеното разпределение, тъй като за действията
по изготвяне и предявяване на разпределение се събира друга такса по ТТРЗЧСИ,
която е различна от таксите по т. 5 ТТРЗЧСИ и е в точно определен размер.
Предвид изложеното актът на
съдебния изпълнител за определяне на разноските, които се възлагат в тежест на длъжниците
Л.П.П. и М.Г. К.-П., който е обективиран в изготвеното разпределение от
13.11.2020 г., трябва да бъде отменен в частта, с която на тези лица е
възложено заплащането на разноски за пет такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 120
лв.
По частната жалба, подадена срещу изготвено в изпълнителното производство
рапределение на събрани суми:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 462, ал. 2 и чл. 463 ГПК и от лица, които имат право и интерес от
обжалването, каквито са жалбоподателите, които имат качеството на длъжници по
изпълнението в производството по изп.д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц.,
с рег. № 840 в КЧСИ. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Разпределението на събраните в
хода на изпълнителното дело суми е акт на съдебния изпълнител, с който той
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях при съобразяване на установените
в закона правила за погасяване на парични задължения, които са тези, предвидени
в чл. 136 ЗЗД, с която норма се уреждат привилегии, с които се ползват някои
вземания в производството по принудително изпълнение, както и тези, предвидени
в чл. 76 ЗЗД. С оглед на естеството на този акт той се съставя тогава, когато
по изпълнителното дело е постъпила определена парична сума, която следва да се
използва за удовлетворяване на вземанията, които се събират принудително в
образуваното производство.
За да се отговори на въпроса кой
е моментът, в който съдебният изпълнител е длъжен да състави разпределение на
събраните суми тогава, когато те са постъпили по изпълнителното дело от лицето,
което е обявено за купувач на вещта, която е продадена в проведената публична
продан, съдът съобразява, на първо място, че след постъпване на тази сума по
сметката на съдебния изпълнител той е длъжен на първо място да изготви
постановление за възлагане, с което възлага вещта на лицето, което е обявено за
неин купувач и е внесло цената в законоустановения срок за това. Освен това в
случаите, в които събраната от публичната продан сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител е длъжен да извърши
разпределение. В ГПК липсва разпоредба, в която да е посочен срок, до който
съдебният изпълнител е длъжен да състави разпределение на събраната сума, нито
пък има такава, която да поставя това действие в зависимост от влизане в сила
на постановлението за възлагане, с който акт е приключила публичната продан на
притежаваната от длъжника вещ. Въпреки това обаче съдът намира, че задължението
за съдебния изпълнител да изготви разпределение на събраната сума в посочената
хипотеза възниква едва след влизане в сила на постановлението за възлагане, с
което приключва проданта, която представлява основание за внасяне на сумата,
която се разпределя по сметка на съдебния изпълнител. Това следва при
съобразяване на разпоредбата на чл. 455, ал. 2 ГПК, в която е установен срок, в
който съдебният изпълнител трябва да изпълни задължението си да изплати дължимите
на взискателя и на присъединените кредитори суми, които са постъпили по негова
сметка и той е седем дни от влизането в сила на разпределението на събраните
суми. След като съдебният изпълнител трябва да изплати сумите, посочени в
разпределението на правоимащите лица в 7-дневен срок от влизането му в сила,
това означава, че преди този момент трябва да са се стабилизирали всички други
актове на съдебния изпълнител, предхождащи разпределението и имащи отношение
към провеждане на изпълнителния способ, чрез който е събрана тази сума,
включително постановлението за възлагане. Следователно съдебният изпълнител
следва да състави разпределение едва след влизане в сила на постановлението за
възлагане на вещта, за която е заплатена цената, която се разпредела.
Приемането на обратното означава да се допусне хипотеза, при която
постановлението за възлагане все още не е влязло в сила, защото е обжалвано
пред съда, но разпределението на постъпилите от проданта суми е влязло в сила,
при която за съдебния изпълнител на основание чл. 455, ал. 2 ГПК ще възникне
задължение да изплати дължимите суми на взискателя и присъединените кредитори
преди стабилизиране на проданта. Това създава несигурност, тъй като при отмяна
на постановлението за възлагане получената от проданта на вещта сума следва да
бъде върната от кредиторите, на които е разпределена, което не следва да се
допуска.
В случая се установява, че
съдебният изпълнител е изготвил разпределение на събраната сума от проведена
публична продан на движими вещи, представляваща колекция от монети, преди да
влезе в сила постановлението за възлагането на тези вещи на лицето, обявено за
купувач, което представлява нарушение на процесуалните правила. Въпреки това
обаче съдът съобразява, че към настоящия момент това постановление за възлагане
е влязло в сила, тъй като съдебното производство по неговото обжалване е
приключило с влязло в сила съдебно решение, с което са оставени без уважение
подадените срещу него частни жаби – Решение от 17.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 3609/2020 г. по описа на СГС, ТО, ЧЖ- VI състав. Този факт следва да бъде
взет предвид, тъй като с неговото настъпване извършената публична продан се е
стабилизирала и вече липсват пречки за съдебния изпълнител да изпълни надлежно
задължението си по чл. 455, ал. 2 ГПК, като не могат да се създадат
предпоставки изготвеното разпределение да бъде преждевременно изпълнено. Ето
защо и настоящият съдебен състав вече може да разгледа въпроса дали с това
разпределение съдебният изпълнител правилно е определил кои вземания
подлежат на удовлетворяване, какъв
е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно
от тях.
От материалите по изп.д. № 20168400400707
по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, се установява, че в хода на
изпълнителното производство е проведена публична продан на движими вещи, представляващи
колекция от монети, собственост на длъжницата М.Г. К.-П., в хода на която за
купувач на вещите е обявено лицето Т.Ц.Ц., при цена в размер на 1 539 лв.,
която сума е и предмет на извършеното разпределение. Съдът следва да провери
дали при изготвяне на разпределението на посочената парична сума съдебният
изпълнител е спазил установените в закона правила за погасяване на отделните парични
вземания на различните взискатели, които, както беше посочено, са тези, предвидени
в чл. 136 ЗЗД и чл. 76 ЗЗД, като проверява изцяло дали тези норми са спазени,
независимо от конкретните оплаквания, изложени в жалбата, тъй като в
производството по разглеждане на частни жалби, към което препраща нормата на
чл. 463, ал. 1 ГПК, съдът действа при условията на пълен въззив.
В случая се установява, че
изпълнителното производство е образувано по искане на взискателя К.Н.Б.. От материалите по изпълнителното
дело е видно, че в производството не са конституирани други лица като
присъединени взискатели. На основание чл. 458 ГПК в производството като
присъединен по право взискател е конституирана държавата за дължимите ѝ
от длъжника М.Г. К.-П. публични вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението.
Съдебният изпълнител е отнесъл
част от постъпилите в резултат на извършената продан парични средства за
погасяване на разноските по принудителното изпълнение.
Съгласно чл. 136, т. 1 ЗЗД с
право на предпочитaтелно
удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 ЗЗД - от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски.
Съдът трябва да отговори на
въпроса, кои вземания за разноски се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.
1 ЗЗД и подлежат на удовлетворяване от първи ред със сумата, събрана от
публичната продан на движимите вещи, представляващи колекция от монети, като
съобрази както нормата на чл. 136, т. 1 ЗЗД, така и задължителните указания,
дадени с т. 6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г., постановено по тълк.д. №
2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В цитираното тълкувателно решение са дадени
задължителни указания за това какви точно вземания за разноски се ползват от
тази специална привилегия, като е прието, че в първия ред на специалните
привилегии по чл. 136 ЗЗД влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяването на съответния изпълнителен способ, постъпленията
от който се разпределят, които са такси за налагането на запор върху вещта или
вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и
публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне
на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за
събиране на възложеното за събиране вземане и др.
В случая изпълнителният способ, постъпленията
от който се разпределят, представлява изпълнението върху движими вещи,
представляващи колекция от монети, и разноските, които са направени за неговото
осъществяване от първоначалния взискател са всички такси, които са заплатени за
връчване на книжа на страните във връзка с проведената продажба на движими
вещи, за налагане на запор върху тези вещи, за извършване на опис на вещите, за
заплащане на депозити за назначаване на вещо лице и за използване услугите на
ключар, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, дължима върху сумата, събрана при
осребряването на движимите вещи в резултат на осъществената публична продан, както
и таксата по т. 13 ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределението на
сумата, получена в резултат на продажбата на тези вещи.
От посочените от съдебния
изпълнител в т. I.2. от
разпределението разноски, които се удовлетворяват в първи ред е видно, че са
включени само такива, които представляват такси, които са платени авансово от
взискателя и са приети за дължими съгласно произнасянето на настоящия съдебен
състав по правилността на акта на съдебния изпълнител за разноските. Тези
разноски са и от вида на посочените в предходния абзац, тъй като се установява,
че са начислени за действия, които са във връзка или са част от предприетото
изпълнение спрямо движимите вещи, които представляват колекция от монети. С
оглед на това съдът счита, че всички вземания, които са описани в т. I.2. от разпределението, извършено на 13.11.2020 г., са правилно определени от съдебния изпълнител като такива, които
подлежат на удовлетворяване от първи ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
От посочените от съдебния
изпълнител в т. I.1. от
разпределението разноски, които се удовлетворяват в първи ред е видно, че са включени
такива, които представляват такси, незаплатени авансово от взискателя и
следователно дължими направо от длъжника по сметка на съдебния изпълнител. Само
част от тези разноски обаче подлежат на удовлетворяване и това са разноски в
размер на 36 лв., представляващи начислена такса за изготвяне и предявяване на
разпределението по т. 13 ТТРЗЧСИ. Това е така, тъй като тези разноски са начислени
за действия, които са във връзка с предприетото изпълнение спрямо колекцията от
монети и са приети за дължими от съда съгласно произнасянето му по правилността
на акта на съдебния изпълнител за разноските с настоящото решение. Останалата
част от посочените в т. I.1. от разпределението разноски са такива, които настоящият съдебен състав
счита за недължими от длъжниците по изложените мотиви при разглеждане на
въпроса за основателността на жалбата, подадена срещу акта на съдебния
изпълнител за определяне на размера на възложените в тежест на длъжниците
разноски, който е обективиран в изготвеното разпределение. Ето защо и те не
подлежат на удовлетворяване от събраната в изпълнителното производство сума.
На удовлетворяване от първи ред
съгласно чл. 136, ал.
1, т.
1 ЗЗД подлежат и
разноските за начислената съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ такса, дължима върху сумата,
събрана при осребряването на движимите вещи в резултат на осъществената
публична продан, която е в размер от 98, 04 лв. с включен ДДС, които разноски неправилно
са посочени от съдебния изпълнител като подлежащи на удовлетворяване по чл.
136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.
Това означава, че в първи ред с
обжалваното разпределение трябва да се удовлетворят само част от вземането за
начислени такси на съдебния изпълнител в размер от 36 лв. – такса за
предявяване на разпределението, както и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер от 98,
04 лв. с включен ДДС, в каквато насока следва да бъде изменено обжалваното
разпределение в частта по т. I.1. В първи ред с обжалваното разпределение
трябва да се удовлетворят и вземането на взискателя К.Б. за заплатени такси по
изпълнителното дело в размер на 566 лв., което е посочено правилно в т. I.2. от обжалваното разпределение.
В изпълнителното производство не
се установява да съществуват вземания срещу длъжника М.Г. К.-П., които да
подлежат на удовлетворяване с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и
т. 5 ЗЗД.
След вземанията по чл. 136, ал.
1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗЗД на удовлетворяване със събраната сума с
ред по чл.
136, ал. 1, т. 6 ЗЗД подлежат вземанията на
държавата. По делото е установено, че длъжникът М.Г. К.-П. има неплатени публични задължения в размер на
92 937 лв., които следва да бъдат удовлетоврени в този ред, както е
посочено от съдебния изпълнител с остатъка от събраната сума, който възлиза на 838,
96 лв., а не както е посочено в разпределението на 718, 96 лв. В тази насока
следва да бъде изменено обжалваното разпределение по т. II от него.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ акта на частния съдебен изпълнител, с който е определил
размера на дължимите от длъжниците разноски, постановен по изп.д. № 20168400400707 по описа
на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в
изготвеното разпределение от 13.11.2020 г., в частта, с която с него е
определено, че в тежест на длъжниците Л.П.П. и М.Г. К.-П. е възложено заплащането на разноски за пет
такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 120 лв. с ДДС.
ИЗМЕНЯ по жалба, подадена от длъжниците
Л.П.П. и М.Г. К.-П., разпределение на
суми от проведена публична продан на движими вещи, представляващи колекция
от монети, собственост на длъжницата М.Г. К.-П., изготвено на 13.11.2020 г., в производството по изп.д. № 20168400400707 по описа
на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие СГС, в частта по т. I.1. и по т. II от разпределението, КАТО ПОСТАНОВЯВА,
че сумата, разпределена за погасяване на вземанията за направени в
изпълнителното производство разноски по т. I.1. от разпределението, ползваща се с привилегията по
чл. 136, т. 1 ЗЗД, възлиза на 134, 04 лв., от които сумата от 36 лв. – такса
за изготвяне и предявяване на разпределение, дължима по т. 13 ТТРЗЧСИ, която е
с включен ДДС, и сумата от 98, 04 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, дължима върху
сумата, събрана при осребряването на движимите вещи в резултат на осъществената
публична продан, която е с включен ДДС, както
и че сумата, разпределена за погасяване на публичните вземания на кредитора Национална агенция по приходите към длъжника
М.Г. К.-П. по т. II от разпределението,
ползващо се с привилегията по
чл. 136, т. 6 ЗЗД, възлиза
на 838, 96 лв.
Решението
в частта, с която съдът е изменил изготвеното от съдебния изпълнител
разпределение подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.