№ 333
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Г. И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000502743 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 38 от 23.05.2023 г. по т.д. 86/2022 г. по описа на Врачанския окръжен
съд /ВрОС/ частично е уважен иск за обезщетяване на неимуществени вреди по реда на чл.
432, ал. 1 КЗ, предявен от Н. П. В. с ЕГН: ********** против “Далл Богг Живот и Здраве”
АД с ЕИК: ********* за сумата от 30 000 (тридесет хиляди)
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта
на М. П. М., настъпила в резултат на ПТП от 02.12.2020 г., причинено от водач на МПС, за
което е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2022 г. до окончателното й
изплащане. Искът е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от
120 000 лв., като е разпределена със съдебния акт и отговорността за разноските в
съответствие с правилото на чл. 78 ГПК, а на процесуалния представител на Н. В. е
присъдено възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ за безплатно
процесуално представителство.
От решението на окръжния съд е останала недоволна застрахователната компания
“Далл Богг Живот и Здраве” АД, която го обжалва за размера над 15 000 лв. до 30 000 лв. с
уточнение, че се релевират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон /чл.
51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД/ касателно преценката на ВрОС за определения процент
съпричиняване и справедливото обезщетение за претърпени болки и страдания, поради
1
което отправят искане до САС, последното да се редуцира до 15 000 лв. Претендират се
разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло и се
търси присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на процесуалния представител на
въззиваемия В..
Пред въззивния съд не са искани и събирани нови доказателства.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ
ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и
приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
САС в настоящия си състав, намира, че съобразно събраните в първоинстанционното
производство доказателства и оплакванията във въззивната жалба, позицията на
въззиваемия по чл. 263, ал. 1 ГПК, както и това, че решението на ВрОС се обжалва само
частично /същото е влязло в законна сила в отхвърлителната му част, както и за размера от
15 000 лв. обезщетение за претърпени болки и страдания от ищеца/, не се спори по следното:
а) че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка „ГО на автомобилистите”
при дружеството-въззивник, която е била валидна към датата на процесното застрахователно
събитие; б) ищецът е претърпял неимуществени вреди от описаното ПТП; в) не е заплащано
извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените вреди; г) отговорността на
застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори, че са налице
всички елементи от фактическия състав на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, а се спори само
по това дали обезщетението за неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост
по чл. 52 ЗЗД, както и по това дали е правилно определен процента съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД от първата инстанция.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. В обжалваната част, същото се явява изцяло правилно и следва да се потвърди с
препращане към мотивите на първостепенния съд по чл. 272 ГПК, но и с добавяне на
следните съображения касателно горепосочените оплаквания във въззивната жалба на
застрахователя:
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и във връзка с
приложението на чл.52 ЗЗД, настоящата инстанция трябва да съобрази обективни и доказани
по делото факти - интензитет и продължителност на болките, период на възстановяване, как
застрахователното събитие се е отразило върху пострадалия с оглед на неговата личност,
2
възраст, начина на живот и т. н.
По делото не се спори по следните факти:
Ищецът – въззиваем Н. В. /роден през **** г./ е втори съпруг на майката на
починалия при процесното ПТП М. М., който пък е роден през 1978 г. Майката на М. е
починала през 2010 г., но бракът й с Н. В. датира от 1987 г. и е продължил до смъртта на
жената. Не е спорно и това, че за лицето-водач на увреждащия автомобил /който е ударил
М. М. и е причинил смъртта му в съответната причинно-следствена връзка/ е налице влязла
в сила присъда на наказателните съдилища, която следва да се възприеме и от САС по
въпросите, посочени в чл. 300 ГПК, поради което не се нуждае разясняване на това защо е
налице непозволено увреждане в казуса.
От показанията на изслушания пред първата инстанция свидетел Г. В., които САС
кредитира като достоверни и добросъвестни, се установява, че след като Н. В. се е оженил за
майката на М. М., тримата заедно са заживели в с. Софрониево в къщата на съпругата. След
като М. е завършил основно образование, са се преместили да живеят в гр.Враца, където М.
е започнал да учи в училище "Христо Ботев", но не е успял да завърши образованието си,
тъй като е отключил психично заболяване "шизофрения". Според свидетеля, съвместният
живот на брат му, съпругата му и нейния син М. М. е бил мирен и спокоен, помежду им не е
имало разпри или други неразбирателства и М. през цялото време е казвал на ищеца "тати".
От свидетелските показания се установява още, че след смъртта на съпругата си
през 2010 г. Н. В. е заминал да живее в с. Крушовица, а М. М. е останал да живее в
апартамента му в гр.Враца до смъртта си, тъй като не му харесало на село. Свидетелят /брат
на въззиваемия/ твърди, че след като брат му Н. е отишъл на село, двамата с М., са
продължили да поддържат отношения, но контактите им са били затруднени от това, че
ищецът-въззиваем нямал кола и превозът му до гр.Враца е бил затруднен. Но през това
време М. го посещавал на село, макар и да не оставал да живее при него. Според свидетеля,
М. М. е имал психично заболяване, но винаги са разговаряли нормално и са били в добри
отношения, като при разговор с него не се е забелязвало да има отклонение на мисълта и
действията му. В показанията си свидетелят посочва, че след смъртта на М., на ищеца Н. му
е било мъчно като на всеки родител, тъй като е отгледал М. като собствен син. Сочи също,
че брат му няма други деца и след смъртта на М. се чувства несигурен, тъй като е разчитал,
че той ще се грижи за него на стари години. Св.В. твърди, че брат му е посещавал М., когато
са го настанявали на лечение, както и че последната среща между двамата е била 2-3 месеца
преди смъртта на М. М..
При горните факти и обстоятелства, САС намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди правилно е определено от ВрОС на сумата от 60 000 лв., защото
макар и М. да не е рожден /биологичен/ син на Н. В., същите са живели достатъчно дълго в
едно домакинство, имало е съответните отношения на близост и привързаност между тях,
като дори и след смъртта на майката на М. през 2010 г., както и въпреки заболяването на
починалия и отиването на Н. в с. Крушовица, двамата са поддържали връзка, която не е
3
изпразнена от емоционално съдържание. Действително, отношенията им не са се
характеризирали с ежедневна близост и взаимни грижи, но все пак това се отразява и на
размера на обезщетението, който е към ниските такива при смърт на ПТП на родственик,
тъй като при друг тип отношения, би се присъдила сума, значително по-висока от 60 000 лв.
Правно значение има и това, че застрахователното събитие е реализирано в края на 2020 г. –
съобразно социално-икономическото развитие в страната в същия период от време.
Решението на ВрОС е правилно и в частта за определеното съпричиняване от 50%.
Между страните не е налице спор, че е налице съвина по смисъла, вложен в чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а се спори само дали той следва да е 50% или повече.
В конкретния случай трябва да се съобрази това, че съобразно данните от приетата в
първата инстанция съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, мястото, където е станало
ПТП, са намира в района на автомобилен подлез при ЖП гара Враца на бул. „В. Кънчов“ с
еднопосочна организация на движението. Платното за движение се състои от две
еднопосочни платна, разделени помежду си с разделителна тротоарна ивица, ограничена от
двете страни с метална ограда-мантинела. От двете страни на платната има изградени
пешеходни тротоари с ширина 2,2 м. и височина на бордюрите 14 см. Платното за движение
по посока към гр.Монтана на влизане в подлеза има 3% надлъжен наклон на спускане и на
излизане 3% надлъжен наклон на изкачване. ПТП е станала в тъмната част на денонощието
при ясно време и нормална видимост. Електрическо осветление има само в зоната на
покритата част на подлеза, т.е. в средната му част. На мястото, на което се е намирал М. М.
към момента на сблъсъка с лекия автомобил, не е имало обозначение (вертикална или
хоризонтална маркировка) за пешеходна пътека или светофарна уредба. Непосредствено
преди ПТП пешеходецът се е движил праволинейно в посока от Автогара Враца към
гр.Монтана близо до средата на дясната лента на платното за движение с гръб към
приближаващия се към него лек автомобил "Ауди А4" с нормален ход, поради което не е
имал пряка видимост към автомобила. В участъка на ПТП е имало пешеходен тротоар от
двете страни на платното за движение и пешеходецът е имал възможност да избегне ПТП
ако се е движел по този тротоар.По време на станалото ПТП пешеходецът е бил облечен с
тъмни дрехи. Според вещото лице, от техническа гледна точка навлизането и движението на
пешеходеца на платното за движение е било опасно. В експертизата е отразено, че лекият
автомобил се е движил в тъмната част на денонощието с включени къси светлини на
фаровете, при което водачът му е имал разстояние на пряка видимост от около 50 метра в
условията на произшествието. Скоростта на движение на автомобила в момента на удара с
пешеходеца е била около 50 км/ч.
Пак от същата САТЕ е изводимо, че възражението за съпричиняване, релевирано от
застрахователя с отговора на исковата молба е основателно, понеже пострадалият
пешеходец М. М. се е движел в тъмната част на денонощието, облечен в тъмни дрехи, по
пътното платно - близо до средата на дясната лента на платното за движение с гръб към
приближаващия се към него лек автомобил "Ауди А4", поради което не е имал пряка
видимост към автомобила. Вещото лице посочва пред ВрОС, че в участъка на ПТП е имало
4
пешеходен тротоар от двете страни на платното за движение, поради което пешеходецът е
имал възможност да избегне ПТП ако се е движел по този тротоар. САС в настоящия си
състав намира, че това поведение М. М. е в нарушение на изискванията на чл.108 ЗДвП и
същото е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради
което е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Като отчита приносът на всеки
от участниците в ПТП, а именно – липсата на своевременна реакция от страна на водача на
МПС при възприемане на опасността чрез намаляване на скоростта или спиране и
движението на пешеходеца по пътното платно пред автомобила по посока на движението
му, вместо по тротоара, САС също намира, както и ВрОС, че съпричиняването е по равно,
т.е. в размер на 50%.
Поради всичко изложеното, въззивната жалба е изцяло неоснователна. Решението ще
следва да се потвърди в обжалваната част, а върху обжалваемия материален интерес ще
следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на процесуалния представител на
въззиваемия, което е в размер на 1 750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева - чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и съгласно представен договор за правна помощ и
съдействие. Такъв размер на възнаграждението съответствува и на реално положения труд и
усилия от съответния адвокат във въззивното производство.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 38 от 23.05.2023 г. по т.д. 86/2022 г. по описа на Врачанския
окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Далл Богг Живот и Здраве” АД с ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на адв. П. З. П. от САК на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата сумата от 1 750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева възнаграждение за
безплатно процесуално представителство във втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6