Присъда по дело №1733/2020 на Специализиран наказателен съд

 

 

 

П    Р    И    С   Ъ   Д   А       №

 

Дата:24.10.2024                                                                     Град: София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд                                                         16 състав

бивш Специализиран наказателен съд                             14 състав

На двадесети и четвърти октомври            две хиляди двадесет и четвърта година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Иво Хинов

Съдебни заседатели: 1. В.П.

                                                                                       2. Е.А.

секретар: Анита Георгиева

прокурор: Румяна Чернева

като разгледа докладваното от председателя на състава

наказателно дело от общ характер № 1733 по описа за 2020 година

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА С.К.С. с ЛНЧ **********, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че от началото на септември 2016 г до 25.05.2017 г, на териториятана Република България и Република Кипър, да е участвал в организирана престъпна група заедно с Х.Я., Д.Д., З.А. и И.А., постанила си за користна цел извършване на престъпления по чл. 280, чл. 281, чл. 301 НК, в която участват длъжностни лица – Д., А. и А., като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 във вр. с ал. 2 НК.

 

ПРИЗНАВА С.К.С. с ЛНЧ **********, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 24.09.2016 г в гр. София, през КПП Аерогара София, действайки като подбудител, с цел да набави за себе си и за Х.Я., Д.Д., З.А. и И.А. имотна облага, в съучастие с Д.Д. като извършител, е склонил Д.Д. противозаконно да подпомогне чужденци – а именно М.М.и Р.Б., граждани на Бангладеш, да преминат гранцитата на страната, като деянието е противозаконно, предвид целта на влизането на чуждите граждани в страната е да я използват като транзитен пункт за миграция към трета държава, в нарушение на чл. 10 ал. 1 т. 22 и чл. 19 т. 5 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е организирано от организирана престъпна група и по отношение на повече от едно лице, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 20 ал. 3 НК.

 

---

 

ПРИЗНАВА Х.Я. с ЛНЧ ********** за НЕВИНОВЕН в това, че от началото на септември 2016 г до 25.05.2017 г, на териториятана Република България и Република Кипър, да е участвал в организирана престъпна група заедно със С.С., Д.Д., З.А. и И.А., постанила си за користна цел извършване на престъпления по чл. 280, чл. 281, чл. 301 НК, в която участват длъжностни лица – Д., А. и А., като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 във вр. с ал. 2 НК.

 

ПРИЗНАВА Х.Я. с ЛНЧ ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 25.05.2017 г в гр. София, през КПП Аерогара София, действайки като подбудител и помагач, с цел да набави за себе си и за С.С., Д.Д., З.А. и И.А. имотна облага, в съучастие с И.П. като извършител, е склонил И.П. противозаконно да подпомогне чужденец – а именно Х.К. М.Н., гражданин на Бангладеш, да премине в страната в нарушение на закона, като също така го подпомогнал, като му осигурил неистински документ като основание за пребиваване в България – а именно акт за встъпване в брак с българска гражданка, като деянието е противозаконно, предвид целта на влизането на чуждия гражданин в страната е да я използва като транзитен пункт за миграция към трета държава, в нарушение на чл. 10 ал. 1 т. 22 и чл. 19 т. 5 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е организирано от организирана престъпна група, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 НК.

 

ПРИЗНАВА Х.Я. с ЛНЧ ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 25.05.2017 г в гр. София да е дал дар, а именно сумата от 4 000 лв, чрез анонимен свидетел № 263, на И.А.П., полицейски орган и държавен служител на МВР, на длъжност „Командирна отделение“ при ГКПП, Аерогара София, младши инспектор при ГКПП Аерогара София към ГПУ София при РГДП Аерогари при ГД „Гранична полиция“ на МВР, загдето е извършил друго престъпление във връзка със службата, осъществена от него в качеството му на граничен полицай – а именно осъществена формална проверка при осъществения паспортен контрол на Х.К. М.Н., гражданин на Бангладеш, без да го е подложил на задължитебен контрол на втора линия и като го е пропуснал да влезе в България,без да е изискал от него представяне на документи, удостоверяващи целта на пътуването и условията на планиранотопребиваване, въпреки че е знаел, че целта на влизане в България е била да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, в нарушение на чл. 10 ал. 1 т. 22 и чл. 19 т. 5 от Закона за чужденците в Република България, което друго престъпление е с правна квалификация по чл. 281 ал. 2 т. 2 във вр чл. 20 ал. 2 НК (посочено по-долу), поради което го оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 304а НК.

 

---

 

ПРИЗНАВА И.А.П. с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че от началото на септември 2016 г до 25.05.2017 г, на териториятана Република България и Република Кипър, да е участвал в организирана престъпна група заедно със С.С., Х.Я., Д.Д. и З.А., поставила си за користна цел извършване на престъпления по чл. 280, чл. 281, чл. 301 НК, в която участват длъжностни лица – Д., А. и А., като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 във вр. с ал. 2 НК.

 

 

ПРИЗНАВА И.А.П. с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.04.2017 г, в гр. София, през КПП Аерогара София, действайки като извършител, с цел да набави за себе си и за С.С., Х.Я., З.И. и Д.Д. имотна облага, в съучастие със З.И., като извършител, противозаконно е подпомогнал чужденец, а именно А.М.Х., ирански гражданин, да пречине в страната, което деяние е противозаконно, доколкото е знаел, че целта на влизането на чуждия гражданин в страната е да използва България като транзитен пункт за миграция към трета държава, което е забранено съгласно чл. 10 ал. 1 т. 22 от Закона за чужденците в Република България и доколкото този чужденец е използвал документ с изтекъл срок на валидност, а именно Удостеверение на чужденец с хуманитарен статут № *******(валиден до *******г), в нарушение на чл. 19 т. 1 от Закона за чужденците в Република България, като деянието  е организирано от организирана престъпна група, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 НК.

 

 

ПРИЗНАВА И.А.П. с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 25.05.2017 г, в гр. София, през ГКПП Аерогара София, действайки като извършител, с цел да набави за себе си и за С.С., Х.Я., З.И. и Д.Д. имона облага, в съучастие с Х.Я., като подбудител и помагач, противозаконно е подпомогнал чужденец, а именно Х.К. М.Н., гражданин на Бангладеш, да премине в страната, като деянието му е противозаконно, доколкото е знаел, че целта на влизането на чужденеца е да използва България като транзитен пункт за миграция към трета държава, което е забранено съгласно чл. 10 ал. 1 т. 22 от Закона за чужденците в Република България, както и че е използвал неистински документ за доказване на целта на пребиваването в странатна, в нарушение на чл. 19 т. 5 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е организирано от организирана престъпна група, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.2 НК.

 

ПРИЗНАВА И.А.П. с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че в периода 12 – 25 май 2017 г, в гр. София, при условията напродължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – полицейски орган и държавен служител на МВР, на длъжност „Командирна отделение“ при ГКПП, Аерогара София, младши инспектор при ГКПП Аерогара София към ГПУ София при РГДП Аерогари при ГД „Гранична полиция“ на МВР – е поискал сумата от 4 000 лв и е приел дар, който не му се следва, от Х.Я., чрез анонимен свидетел № 263, а именно сумата от 4 000 лв, загдето е извършил друго престъпление във връзка със службата, изискваща качеството му на граничен полицай, да осъществи паспортен контрол на Аеротгара София съгласно разпоредбите на Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015 г за реда и организацията за осъществване на гранични проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от МВР (ДВ бр.55/15), касаеща пропусканетона гражданите на Бангладеш, Индия,Пакистан и Непал в България, като в нарушение на горепосочената Наредба е извършил формална проверка на Х.К. М. Н., гражданин на Бангладеш, без да го е подложил на задължителен контрол на втора линия, като го е пропуснал да влезе в България, въпреки че от Х.Я. му е бил представен неистински документ, доказващ целта на пътуването и условията на планираното пребиваване и въпреки че е знаел, че целтана влизането в България е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, в нарушение на чл. 10 ал. 1 т. 22 и чл. 19 т. 5 от Закона за чужденците в Република България, като това друго престъпление (вече извършено, за което е поискал и прел подкупа) е това по чл. 281 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 НК, както следва:

- на 12.05.2017 г, в гр. София, в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган и държавен служителпри МВР, е поискал дар, който не му се следва, от Х.Я., чрез анонимен свидетел № 263, а именно сумата от 4 000 лв, за да извърши друго престъпление във връзка със службата му като граничен полицай, а именно престъплението по чл. 281 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 НК;

- на 25.05.2017 г, в гр. София, в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган и държавен служителпри МВР, е приел дар, който не му се следва, от Х.Я., чрез анонимен свидетел № 263, а именно сумата от 4 000 лв, загдето е извършил друго престъпление във връзка със службата му като граничен полицай, а именно престъплението по чл. 281 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 НК;

Поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 302 т. 1 б. „б“ във вр. с чл. 301 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК.

 

---

 

 

ПРИЗНАВА Д.Е.Д. с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че от началото на септември 2016 г до 25.05.2017 г, на териториятана Република България и Република Кипър, да е участвал в организирана престъпна група заедно със С.С., Х.Я., И.П. и З.А., поставила си за користна цел извършване на престъпления по чл. 280, чл. 281, чл. 301 НК, в която участват длъжностни лица – Д., А. и А., като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 във вр. с ал. 2 НК.

 

ПРИЗНАВА Д.Е.Д. с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 24.09.2016 г, в гр. София, КПП Аерогара София, действайки като извършител, с цел да набави за себе си и за Х.Я., С.С., З.А. и И.А. имотна облага, в съучастие със С.С. като подбудител, противозаконно е подпомогнал чужденци – а именно М.М.и Р.Б., граждани на Бангладеш, да преминат през границатата на страната, като деянието е противозаконно, предвид целта на влизането на чуждите граждани в страната е да я използват като транзитен пункт за миграция към трета държава, в нарушение на чл. 10 ал. 1 т. 22 и чл. 19 т. 5 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е организирано от организирана престъпна група и по отношение на повече от едно лице, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 20 ал. 2 НК.

 

---

 

ПРИЗНАВА З.А.И. с ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, че от началото на септември 2016 г до 25.05.2017 г, на териториятана Република България и Република Кипър, да е участвал в организирана престъпна група заедно със С.С., Х.Я., И.П. и Д.Д., поставила си за користна цел извършване на престъпления по чл. 280, чл. 281, чл. 301 НК, в която участват длъжностни лица – Д., А. и А., като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 във вр. с ал. 2 НК.

 

ПРИЗНАВА З.А.И. с ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в на 08.04.2017 г, в гр. София, през КПП Аерогара София, действайки като извършител, с цел да набави за себе си и за С.С., Х.Я., И.П. и Д.Д. имотна облага, в съучастие с И.П., като извършител, противозаконно е подпомогнала чужденец, а именно А.М.Х., ирански гражданин, да премине в страната, което деяние е противозаконно, доколкото е знаела, че целта на влизането на чуждия гражданин в страната е да използва България като транзитен пункт за миграция към трета държава, което е забранено съгласно чл. 10 ал. 1 т. 22 от Закона за чужденците в Република България и доколкото този чужденец е използвал документ с изтекъл срок на валидност, а именно Удостоверение на чужденец с хуманитарен статут № *******(валиден до *******г), в нарушение на чл. 19 т. 1 от Закона за чужденците в Република България, като деянието  е организирано от организирана престъпна група, поради което я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.2 НК.

 

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Софийски апелативен съд в петнадесет дневен срок от днес.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.  

 

 

Мотиви към присъда по н.о.х.д. №1733/20 по описа на СГС, 16 състав (СпНС, 14 състав).

 

СпПр е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против пет лица – И.А.П., Д.Е.Д., З.А.И., С.К.С. и Х.Я.. Твърди, че те петимата, в периода от септември 2016 г до 25.05.2017 г, на територията на България и Кипър, са участвали в организирана престъпна група (ОПГ), поставила си за користна цел извършване на престъпления по чл. 280, чл. 281 и чл. 301 и сл. НК, което представлява престъпление за всеки един от тях поотделно по чл. 321 ал. 3 т. 2 във вр. с ал. 2 НК.

Също така е повдигнала обвинения за вторична престъпна дейност.

Първото вторично деяние е било осъществено на 24.09.2016 г в гр. София, на ГКПП Аерогара София, като подс. С. е подбудил, а подс. Д. е подпомогнал чужденците М.М.и Р.Б., граждани на Бангладеш, да преминат в страната в нарушение на закона – чл. 10 ал. 1 т. 22 и чл. 19 т. 5 ЗЧРБ, като са знаели, че целта на влизането им е била да използват страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, като деянието е организирано от ОПГ и с цел да набавят за себе си и за останалите членове на ОПГ имотна облага, престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 и т. 5 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 НК (ал. 2 за подс. Д. и ал. 4 за подс. С.).

Второто вторично деяние е било осъществено от подс. П. и подс. И., като съизвършители, на 08.04.2017 г в гр. София, ГКПП Аерогара София, с цел да набавят за себе си и за останалите четирима подсъдими имотна облага, като са знаели, че целта на влизане на А.М.Х., иракски гражданин, е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава и че последният използва документ с изтекъл срок на валидност (Удостоверение за чужденец с хуманитарен статут № *******, с изтекъл срок на валидност на *******г) противозаконно са подпомогнали това лице да премине в страната, в нарушение на чл. 19 т. 1 и чл. 10 ал. 1 т. 22 ЗЧРБ, като деянието е организирано от ОПГ, което представлява престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 НК.

Третото вторично деяние е било осъществено на 25.05.2017 г в гр. София, на ГКПП Аерогара София, като подс. Я. е склонил и подпомогнал подс. П. (като му е осигурил неистински документ за пребиваване в страната – акт за встъпване в брак с българска гражданка), а подс. П. е подпомогнал чужденец – Х.К. М.Н., бангладешки гражданин,  да премине в страната, в нарушение на чл. 10 ал. 1 т. 22 и чл. 19 т. 5 ЗЧРБ, което е противозаконно, тъй като е знаел, че целта на влизането в страната е да я използва като транзитен пункт за миграция към трета държава и чрез предоставянето на неистински документ за доказване на целта на пребиваването, като деянието е организирано от ОПГ – престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 НК (по ал. 3 и ал. 4 за подс. Я. и по ал. 2 за подс. П.).

Четвъртото вторично деяние е пряко свързано с третото, като се състои от две отделни корупционни деяния. Първото е от 12.05.2017 г, като се изразява в това, че в гр. София подс. П., като длъжностно лице, държавен служител в МВР, е поискал от подс. Я., чрез анонимен свидетел № 263, дар – сумата от 4 000 лв, за да извърши друго престъпление по служба – посочено по-горе. Второто е от същата дата и на същото място като второто деяние (процесното друго престъпление по служба) – като подс. Я. е дал дар – сумата от 4000 лв – чрез анонимен свидетел № 263, на подс. П., а последният, като полицейски орган е  е приел този дар, загдето е извършил друго престъпление по службата си – а именно предходното деяние – престъпление по чл. 304а НК за подс. Я. и по чл. 302 т. 1 б. „б“ във вр. с чл. 301 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК за подс. П..

 

В съдебно заседание представителят на СГП посочва, че не е готова за съдебните прения и поради това не може да изложи становище дали поддържа или не поддържа обвинението. Посочва, че е запозната с делото само няколко дни преди съдебното заседание и поради това не е могла да се подготви. Посочва, че не желае да влезе във връзка с прокурор, която е запознат с делото, намира се на работното си място, която би могла да изрази становище по съществото на обвинението – доколкото не счита, че има  такова правомощие.

 

Защитата на подс. П., в лицето на адв. Г., посочва, че доверителят му не е участвал в ОПГ, като единствени доказателства в тази насока са показанията на свидетеля с тайна самоличност. Относно вторичните престъпления посочва, че доверителят му законосъобразно е пропуснал да преминат иракските граждани и Х.Н., при спазване на нормите на ЗЧРБ. Относно твърденията за подкупа посочва, че се касае за връщане на парична сума, преди това предадена за покупка на автомобил. Счита, че не следва да се цени техническата експертиза, доколкото почива на пресположения. Прави подробен анализ на доказателствата, като особено внимание обръща на показанията на св. № 263, за когото счита, че не следва да му се дава вяра. Счита, че е налице провокация към подкуп. Подробно коментира и данните във ВДС от експлоатация на СРС. Иска да бъде постановена оправдателна присъда.

Защитата на подс. Д., в лицето на адв. В., посочва, че делото все още страда от непълнота на доказателства. Подробно коментира обвиненита за вторичната престъпна дейност, като счита, че доверителят му е спазил законовите изисквания. Счита, че не следва да се вземат предвид показанията на свидетелите, разпитани в негово отсъствие, като изразява несъгласие с решението на Съда на ЕС по С-347/21, като посочва, че възпиетото от него правно разрешение е познато от решението Бонев на ЕСПЧ. Подлага на критичен разбор показанията на св. Р. и св. № 263, като посочва, че не следва да им се дава вяра. Относно показанията на св. М.М.и св. Р.Б. посочва, че не е ясно кои са тези лица и как се казват, като имената и рождените им дати се записват по различен начин в различните документи. Поради което не може да се установи дали действително през границата са преминали тези лица или други. Доколкото защитата не е можела да участва в разпита им, показанията им не следва да се ползват. Също така са налице и съществени противоречия в показанията им. Подлага на анализ техническите експертизи, като посочва, че поради пороците при изготвянето им те не следва да се отчитат като източник на доказателствени сведения. Счита, че позоваването на рисковите профили е некоректно, доколкото те са били предоставени на подсъдимите след датите на деянието и нямат задължителен характер. Счита, че доказателствата са негодни да обусловят извод за виновност на подс. Д.. Относно обвинението по чл. 321 НК посочва, че няма никакви доказателства за формирането на ОПГ, съобразно наведените твърдения в обв. акт. За повечето обвинителни факти, вкл. за даване на парични суми, посочва, че няма никакви доказателства в тяхна подкрепа. Поради това счита, че следва да се постанови оправдателна присъда.

Защитата на подс. И., в лицето на адв. Н., посочва, че единственото безспорно е длъжностното качество на първите трима подсъдими и тяхното познанство, като всичко останало е измислица на св. Ц. и св. № 263. Счита, че не е престъпление да се допусне влизането в страната на лице, чийто документ за пребиваване е с изтекъл срок. Счита, че въобще не е имало ОПГ, като доверителката му съвестно е упражнявала служебните си правомощия като граничен полицай. Моли да бъде оправдана.

Защитата на подс. И., в лицето на адв. Н., посочва, че не само няма доказателства, но е спорно и дали има индиции за престъпна дейност. Посочва, че обвинението за вторична дейност касае такава, която не е престъпление – доколкото описаното е в съответствие с указанията, които граничните полицаи са били длъжни да спазват, като визира пропускането на лице с документ с изтекъл срок. Посочва, че у нея не са намерени нито парични средства, нито вещите, за които св. № 263 твърди, че са ѝ били предавани. Счита, че следва да се постанови оправдателна присъда.

Защитата на подс. С., в лицето на адв. Н., посочва, че доверителят му не е познавал останалите подсъдими и не е бил в една ОПГ с тях. Също така не е подбуждал подс. П. да извърши престъпление по служба. Посочва, че следва да опровергават неистини, като цитира показанията на св. № 263. Нарича този свидетел провокатор на обвинението и на Вътрешна сигурност при МВР; посочва, че лъже; нарича го „Слуховидец“, а не свидетел. Посочва, че св. М. и Б. в действителност имат друга самоличност, като доброволно са се предали на мигрантските власти, което означава, че не са имали намерение да ползват страната като транзитен пункт. Посочва, че не е било уважено искането му за разпита им в негово присъствие, както и за очна ставка с доверителя му. Счита, че подс. С. следва да бъде признат за невинен.

Защитата на подс. Я., в лицето на адв. Д., посочва, че в действителност всички знаят кое е лицето с тайна самоличност № 263. Посочва, че обвинението по естеството си е несъстоятелно, доколкото чуждите граждани с документ за постоянно пребиваване от Кипър имат право да пътуват законно в България. Посочва, че действителната причина на К. Х.да пътува в страната е да се върне след това в Кипър и оттам да кандидатства за немска виза, като представи пътуването си до България и връщането си от нея като доказателство, че няма намерение да мигрира в Германия. Същевременно подс. Я. му е оказал само помощ при пътуването и настояването, но не и да влезе в страната. За тази цел не е бил ползван документ за сключен граждански брак. Няма доказателства доверителят ѝ да е давал подкуп на подс. П., чрез св. № 263. Счита, че следва да се постанови оправдателна присъда и по трите обвинения против подс. Я..

Подсъдимите подкрепят казаното от защитниците им, като подс. Д. допълва, че при даването на показания от страна на св. М. и св. Б. и извършените от тях разпознавания са допуснати процесуални нарушения. Също така посочва, че през няколко месеца (септември 2016 – май 2017 г) през ГКПП Аерогара София са преминали 267 лица с право на пребиваване в Кипър, през всички смени, а не само през неговата.

Подсъдимите в последните си думи молят да бъдат оправдани.

 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

 

Относно подсъдимите

Подсъдимият Д.Е.Д. е роден на ***г. в гр. Гоце Делчев, българин, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, безработен, ЕГН: **********.

В инкриминирания период той работил като Началник смяна в ГКПП Аерогара София от 2011 г. Преди това е работил на различни длъжности в Гранична полиция, а именно в РГС Видин от 1999 г. до 2005 г, а след това в ГКПП Аерогара София.

Подсъдимата З.А.И. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, висше образование, работи в МВР като инспектор,  ЕГН: **********.

В инкриминирания период тя работила като Началник смяна в ГКПП Аерогара София, считано от 2005 г. Преди това е работила на различни длъжности на същото място от 1993 г

Съобразно длъжностната характеристика на длъжността „Началник смяна“, основните задължения са свързани с ръководството на личния състав, създава организация за ефективни гранични проверки, провежда инструктаж на служителите, разпределя личния състав по работни места, организира обработката на задържани, недопуснати, търсещи убежище, представя на служителите информация относно рискови показатели и рискови профили, изготвя месечните графици на дежурствата, води и контролира изпълнението на служебната документация и др.

Подсъдимият И.А.П. е роден на ***г. в гр. Ивайловград, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, работи като касиер в частна фирма, ЕГН: **********.

В инкриминирания период той работил като Командир на отделение в 01 група на ГКПП Аерогара София, като заема тази длъжност от 2011 г. Преди това е работил на други длъжности в ГКПП Аерогари София, както и в РГС София при НСГП.

Съобразно длъжностната характеристика на длъжността „Командир на отделение“, основните задължения са свързани с ръководството на служителите от дежурната смяна по извършване на граничните проверки, участва в изготвянето на месечните графици за работа на ръководената смяна, непрекъснато изучава оперативната обстановка в ГКПП, създава оптимална организация за своевременна и качествена обработка на документите на преминаващите, организира работата по извършване на гранични проверки, извършва оценка и анализ на риска, определя типа гранични проверки, които следва да се осъществяват и др.

 

Подсъдимият С.К.С. е роден на *** г. в Бангладеш, бангладешки гражданин, женен, неосъждан, работи на стоков базар „Илиянци“, ЕГН: **********, с карта на чужденец с хуманитарен статут № *******. Той пребивава в страната под този статут от началото на 2005 г. През 2018 г. сключил брак в София, като има дете – Я.С.К..

 

Подсъдимият Х.Я. е роден на *** г. в Бангладеш, бангладешки гражданин, женен, неосъждан, работи във фирма „Файв Систем“, с разрешение за пребиваване № *******и ЛНЧ: **********. От началото на 2015 г той има статут на продължително пребиваващ в Република България предвид брака си с българска гражданка – К.Я.Д., родена през 1986 г. Той се е запознал с българската си съпруга докато е пребивавал в Република Кипър, въз основа на получена виза за учение в кипърско висше учебно заведение, като там сключили граждански брак. След това се преместили да живеят в България; имат син - С.Я.Х., роден през 2013 г.

 

---

 

Преди да изложи установените по делото факти, съдът счита за нужно да отчете правното значение на Решенията на Съда на ЕС по преюдициалните запитвания, отправени по настоящето дело.

 

Относно дело С-347/22

Предмет на това дело е възможността да се ползват доказателства, събрани в съдебното заседание, в отсъствието на подсъдим и негов защитник, ако след това са предприети действия по последващо осигуряване на правото им на участие.

Следователно са налице два етапа – първият е нарушаване на правото на лично участие, при което са събрани определени доказателства; вторият е отстраняване на вредните последици от това нарушаване. Едва след отстраняването им тези доказателства се ползват.

И по-конкретно, относно първият етап: в едно съдебно заседание е разпитан свидетел въпреки неявяването на защитник на подсъдимия поради заболяване; в следващото съдебно заседание са разпитани свидетели въпреки неявяването на подсъдимия и на защитника му, поради заболяване. Това заболяване е уважителна причина за неявяването им. По този начин – напълно несъмнено – е допуснато нарушение на правото им на лично участие в съдебното заседание, като това е така както според националното право, така и според правото на ЕС.

Относно втория етап: на отсъстващите подсъдим и защитник е изпратен препис от протокола, обективиращ показанията на свидетелите, разпитани в тяхно отсъствие. В следващото съдебно заседание тези свидетели са отново призовани и те се явяват; подсъдимият и защитникът имат възможност да им зададат всички въпроси, които имат към тях.

Пред Съда на ЕС е поставен въпросът – като се отчита именно този втори етап, то ще бъде ли нарушено правото на лично присъствие и участие на подсъдимия, както и правото на защита от адвокат, ако съдът вземе предвид показанията на свидетелите в първите две съдебни заседания, в които подсъдимият (за второто) и защитникът (за двете) не са можели да вземат участие.

Съдът на ЕС в Решение от 15.09.2022 г. по С-347/21, ECLI:EU:C:2022:692 приема, че ако е реализирано нарушение на правото на лично участие, чл. 8 ал. 1 от Директива 2016/343 допуска това право да бъде отстранено в последващ процесуален момент – т. 35, ако на защитата е била дадена адекватна възможност да участва в разпита на свидетелите, разпитани в нейно отсъствие – т. 36. Съдът на ЕС уточнява, че е достатъчен допълнителен разпит на тези свидетели, като не е необходим повторният им разпит – т. 37, ако е бил връчен протоколът от съдебното заседание, в което тези свидетели са били разпитани в отсъствието на защитата – т. 38. Конкретно относно подсъдимия Д., Съдът приема (съобразно изложената фактология в запитването), че правото му на участие е било спазено – т. 39.

Относно правото на подсъдимия да бъде защитаван от адвокат, Съдът на ЕС приема, че при същите условия правото на защита от адвокат е удовлетворено – т. 45.

---

Защитата, в лицето на адв. В., възразява, че това Решение на Съда на ЕС е неприложимо. Аргументира се с довода, че правото на ЕС предоставя една минимална защита; като допуска националното право да предвижда по-висока степен на защита. Поради което, доколкото в случая НПК поначало не допуска разглеждане на делото в отсъствието на подсъдим и / или защитник, отсъстващ поради уважителни причини и не допуска разглеждане на делото при тяхното общо отсъствие, независимо поради какви причини, то националният закон предоставя по-високо ниво на защита. Оттук прави извод, че следва да се приложи само националното право, предоставящо по-високо ниво на защита, но не следва да се приложи правото на ЕС, предоставящо по-ниско ниво на защита.

Съдът отбелязва, че действително правото на ЕС, конкретно относно правото на лично участие на подсъдимия и правото на защита от адвокат, предоставят минимално ниво на защита, под което националният закон не бива да слиза, като предоставя широки възможности на националния закон да предостави по-високо ниво на защита – съобр. 10, съобр. 48 и чл. 1 Директива 2016/343, както и съобр. 7, съобр. 12, съобр. 54 и чл. 1 от Директива 2013/48.

При все това не може да се приеме, че в конкретния случай е налице съществена разлика в нивото на защита. Напротив – следва да се приеме, че тя е еднаква.

Най-напред следва да се посочи, че както правото на ЕС, така и националното право не допускат да се провежда съдебно заседание при отсъствието на подсъдим и адвокат.

Съобр. 19 от Директива 2013/48: „Държавите членки следва да гарантират, че заподозрените или обвиняемите без неоправдано забавяне получават достъп до адвокат в съответствие с настоящата директива. Във всеки случай на заподозрените или обвиняемите следва да се предостави достъп до адвокат по време на наказателното производство пред съд, ако тези лица не са се отказали от това право“.

Съобр. 26 от Директива 2013/48: „Заподозрените или обвиняемите имат право техният адвокат да присъства при провеждането на следствени действия или действия за събиране на доказателства“

Чл. 3 ал. 1 от Директива 2013/48: „Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които позволяват на заинтересованите лица реално и ефективно да упражнят правата си на защита“

Недопускането на адвокат е възможно само в изключителни случаи и самво в досъдебната фаза – съобр. 30 – 32, чл. 3 ал. 5 – 6.

Съобр. 34 от Директива 2016/343: „Когато заподозрените или обвиняемите нямат възможност да присъстват на съдебния процес по независещи от тях причини, те следва да могат да поискат определянето на нова дата за съдебното заседание в предвидените в националното право срокове“.

Чл. 271 ал. 2 т. 2 и т. 3 НПК: „Съдебното заседание се отлага, ако не се яви … подсъдимият … защитникът“.

Отново следва да се посочи ясно – нито правото на ЕС, нито националното право не допускат провеждане на съдебно заседание в отсъствието на подсъдим и в отсъствието на защитник. И при двете това е правонарушение.

Следователно от значение е каква е правната регулация на това правонарушение -– и по-точно как то следва да се отстрани, за да не направи и крайния акт по същество противоправен.

Правото на ЕС препраща към националното право по този въпрос – чл. 12 ал. 1 от Директива 2013/48 и чл. 10 ал. 1 от Директива 2016/343. И по-конкретно правото на ЕС по никакъв начин не посочва, че е необходимо предоставяне на отсъстващите подсъдим и защитник на протокола от съдебното заседание, проведено в тяхно отсъствие; достатъчен срок за запознаване; допълнителен разпит на свидетелите, разпитани в тяхно отсъствие, ако направят искане за това. Това правно разрешение е предложено от настоящия съдебен състав (първо по дело С-688/18 и след това по настоящето дело), като то е продукт на прилагане на българското процесуално право – а не на европейското.

За сметка на това българският закон съдържа изрична разпоредба, относима към отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимия и на защитника. Това е чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК, който гласи:

„Нарушението на процесуалните правила е съществено, ако е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено“.

От значение е поставеното условие – „…ако не е отстранено“. Следователно, ако е допуснато едно съществено процесуално нарушение, то това нарушение води до ограничаване на процесуалните права на страните. Но ако след допускането му то е отстранено, то същото това нарушение вече няма характера на съществено.

Или националното право – за разлика от правото на ЕС – предвижда изричен механизъм за отстраняване на едно допуснато съществено процесуално нарушение, като след това отстраняване последното губи  качеството си на съществено процесуално нарушение.

Оттук се поставя въпросът – кой е ефективният начин за отстраняване на това нарушение. Отново следва да се обърне поглед към националното право. В досъдебното производство всички свидетели по принцип се разпитват в отсъствието на подсъдимия и на защитника. Само по изключение може да им се позволи те да вземат участие в техния разпит – чл. 224 НПК. След това, обаче, в края на досъдебното производство, на подсъдимия и на защитника се предоставят материалите от разследването, вкл. и протоколите от разпита на тези свидетели. Подсъдимият и защитникът имат право да се запознаят с тях и да направят искане за разпита им в тяхно присъствие. Отделно от това в съдебната фаза тези свидетели се разпитват в присъствието на подсъдимия и на защитника. Ако евентуално бъдат прочетени показанията им от досъдебната фаза (дадени без подсъдимия и защитника), това не се приема за нарушаващо правото на лично участие на подсъдимия и на защитника.

Следователно националното право установява следния модел: в досъдебната фаза подсъдимият и защитникът са базисно лишени от възможността да участват в разпита на свидетелите; след това се запознават с техните показания; в съдебната фаза, ако тези показания бъдат прочетени, винаги се пристъпя към допълнителен разпит на свидетелите – т.е. прочетените показания (дадени в отсъствието на подсъдим и защитник) запазват своето значение, като се ценят заедно с онези нови показания, които са дадени въз при личното участие на подсъдимия и на защитника.

Този начин на процедиране, според националното право, води до извод, че правото на лично участие на подсъдимия и на защитника, както и правото на подсъдимия на защитник, не са нарушени.

Именно този модел се прилага и от настоящия съдебен състав по настоящето дело.

Оттук възраженията на адв. В. не са основателни. Не е налице различие между нивото на защита, предоставено от националното и от европейското право. Налице е определено ниво на защита, предоставено от националното право – което, според Съда на ЕС, в Решение от 15.09.2022 г. по С-347/21, ECLI:EU:C:2022:692, отговаря на правото на ЕС.

Всичко изложено по-горе, има правно значение, само ако настоящият състав коректно цитира и тълкува нормата на чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК. Ако евентуално се приеме, че тя има друго съдържание; или пък че следва да се тълкува по друг начин – то и доводите на адв. В. биха били напълно основателни. А именно – ако някога българският законодател възприеме норма, като тази в чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК, то тя би била в пълно съответствие с Решение от 15.09.2022 г. по С-347/21, ECLI:EU:C:2022:692. Но ако такава норма реално не съществува – то и това Решение е неприложимо.

При все това, доколкото съдът приема, че тази норма обективна съществува и се прилага вкл. от съда, който е допуснал нарушението – т.е. той самият може да отстрани  допуснатото от него нарушение, то приема, че са налице основания за приложение на Решение от 15.09.2022 г. по С-347/21, ECLI:EU:C:2022:692 по настоящето дело.

---

Конкретно относно прилагане на в Решение от 15.09.2022 г. по С-347/21, ECLI:EU:C:2022:692 по настоящето дело.

В съдебно заседание от 30.11.2020 г е разпитан свидетел в отсъствието на адв. В.. В съдебно заседание от 18.12.2020 г са разпитани двама свидетели в отсъствието на подс. Д. и на адв. В.. И в двата случая те отсъстват по уважителни причини.

След това те са получили копия от протоколите за разпит и са имали достатъчно време да се запознаят с тях.

След това в съдебно заседание от 22.02.2021 г тези свидетели са били служебно призовани от съда; на подс. Д. и на адв. В. е била предоставена възможност да зададат своите въпроси към тях; единствено адв. В. е задал определени въпроси към единия от тези свидетели.

Следователно, с предоставянето на протоколите от разпита на свидетелите и с даване на възможност на подсъдимия и на защитника му да зададат своите въпроси към тези свидетели е било отстранено несъмнено допуснатото нарушение на правото им на участие и на правото на подсъдимия на защита от адвокат.

Оттук няма процесуална пречка да се ползват и показанията, които свидетелите са дали в отсъствието на подс. Д. и адв. В..

Извод: При прилагане на Решение от 15.09.2022 г. по С-347/21, ECLI:EU:C:2022:692 по настоящето дело се установява, че няма процесуална  пречка да се ползват протоколите от съдебни заседания от 30.11.2020 г. и 18.12.2020 г., в които са били разпитани свидетели в отсъствието на адв. В., на първата дата и в отсъствието на подс. Д. и адв. В., на втората дата.

 

 

Относно дело С-348/21

Предмет на това дело е възможността да се ползват показания на свидетели, дадени в досъдебната фаза, ако същите тези свидетели не може да се разпитан в съдебната фаза; допълнително следва да се посочи, че тази невъзможност е била предвидима още в досъдебната фаза, но исканията на защитата да участват в разпитите в досъдебната фаза са били оставени без уважение.

Националният закон – чл. 281 ал. 1 във вр. с ал. 8 НПК – придава на показанията на свидетел в досъдебната фаза, дадени в отсъствието на защитата, но пред съдия (съдията само присъства, като не познава делото и не може да задава въпроси), същата доказателствена стойност като показания, които са били дадени в съдебно заседание с участието на защитата. Възниква въпросът дали по този начин не се нарушава правото на лично участие на подсъдимия, признато от чл. 8 от Директива 2016/343.

Съдът на ЕС в Решение от 08.12.2022 г по С-348/21, ECLI:EU:C:2022:965 приема, че правото на лично участие на подсъдимия е възможно да бъде накърнено, ако той присъства при прочитане на показанията на свидетел, дадени в негово отсъствие, но няма възможност да участва в разпита на този свидетел, като зададе своите въпроси на този свидетел – т. 44 – 47. Съдът дава указания за преценка кога това право ще бъде накърнено по правомерен начин, съобразно чл. 52 от Хартата: ограничаването на правото на участие да е предвидено в закон – т. 51; такова прочитане да е допустимо само „в ограничени случаи, по легитимни съображения и при зачитане на справедливостта на наказателното производство като цяло“ – т. 52; а справедливостта няма да бъде накърнена, ако след даване на показания от свидетеля в досъдебната фаза, в отсъствието на обвиняемия, в един последващ момент подсъдимият има възможност да проведе разпит на този свидетел – т. 53; да е спазен принципът на пропорционалност, както относно предприемане на разпита в досъдебната фаза в отсъствието на обвиняемия – т. 54, така и относно последващите компенсиращи фактори – т. 55; съдът трябва да провери причината за неявяването на свидетеля пред съда – т. 56 и т. 59; съдът трябва да провери значението на показанията на отсъстващия свидетел за крайния акт – т. 57 и т. 60; съдът трябва да провери естеството и значението на компенсиращите фактори – т. 58 и т. 61.

Преди да се приложи Решението на Съда на ЕС по настоящето дело следва да се реши предварителният въпрос – дали поначало е нужно това прилагане? Този въпрос възниква предвид възражението на адв. В., че това Решение е ненужно, доколкото от решението на ЕСПЧ по делото Бонев вече е даден отговор на поставените въпроси. Посочва, че той е участвал при формулиране на жалбата пред ЕСПЧ по това дело.

Това възражение не е основателно.

Решението Бонев (Решение от 08.06.2006 г, дело № 60018/00) касае българско дело, при което очевидците на деянието са били разпитани в досъдебната фаза, без обвиняемият да има възможност да участва в разпита им (към този момент той е задържан). В съдебното производство тези очевидци не са намерени, за да бъдат разпитани – един е починал, а другите двама са скитници, с неустановен адрес. В съдебно заседание подсъдимият, който няма адвокат, дава обяснения, в които частично признава извършеното деяние (посочва, че само е бил, но не е убил починалия);

Разпитан е свидетел, който възпроизвежда показанията на отсъстващите преки очевидци на деянието и който е видял починалия след побоя. Разпитани са и вещи лица относно механизма на смъртта.

Подсъдимият се съгласява да се прочетат показанията на отсъстващите свидетели. Те са прочетени.

По време на пренията подсъдимият се признава за виновен и моли за по-леко наказание. При все това, останал недоволен от осъдителната присъда (и задържането му веднага след постановяването ѝ).

По-горните инстанции отхвърлят доводите в жалбата, като приемат, че законосъобразно са били прочетени показанията на свидетелите, доколкото подсъдимият е дал своето съгласие.

ЕСПЧ приема, че когато подсъдимият се е съгласил с прочитане на показанията на неявилите се свидетели, той се е отказал от право – а този отказ в случая не е валиден, доколкото той не е бил добре запознат със закона и с последиците от отказа и не е бил представляван от адвокат – т. 41. Също така не са били положени реални усилия за намиране на отсъстващите свидетели – т. 44. Като отчита същественото значение на прочетените показания, ЕСПЧ приема, че справедливостта на процеса е била нарушена.

Това Решение на ЕСПЧ е било взето предвид от българския законодател – като след него е бил променен чл. 281 НПК (ДВ бр. 32/10) – понастоящем преди подсъдимият да даде съгласие за прочитане на показания на отсъстващ свидетел, е нужно съдът да му разясни значението на тези показания, както и по негово искане да му назначи защитник, за да може да изрази информирано съгласие за това прочитане – чл. 281 ал. 7 НПК.

Следователно това Решение на ЕСПЧ вече няма самостоятелно значение – доколкото визираното от него правно разрешение е възприето от националния закон.

Отделно от това фактологията по настоящето дело е съществено различна – подсъдимите имат адвокати и не дават съгласие за прочитането; били са положени усилия за намиране на отсъстващите свидетели и те са останали безуспешни; националният закон изрично предвижда четене на показанията, дадени пред съдия – като по този начин приравнява присъствието на съдията с участието на защитата.

Поради това делото Бонев е очевидно неприложимо по настоящето дело.

Следователно е налице необходимост да се приложи Решението на Съда на ЕС по С-348/21.

Най-напред следва да се посочи, че предмет на преценка са показанията на свидетелите – мигранти, които те са дали пред разследващ орган и пред съдия (имената на свидетелите и техните показания са посочени в съдебния протокол, когато показанията им от досъдебното производство са били прочетени).

На второ място, прочитане на показанията на отсъстващи свидетели, които са били дадени пред съдия, е допустимо по закон – чл. 281 ал. 1 т. 4 пр. 2 НПК. Такава възможност не е предвидена за показания, които не са били дадени пред съдия.

Следователно всички показания на свидетелите, дадени само пред разследващ орган, не може да се ползват от съда – доколкото това е изключено и според националното право. Анализът следва да продължи само за показанията, дадени пред съд.

На трето място, следва да се прецени дали това прочитане – което води до приобщаване на дадените показания към доказателствения материал – би накърнило справедливостта на производството по делото. По дефиниция тя няма да бъде накърнена, ако след това прочитане защитата има възможност да зададе своите въпроси на свидетелите; по настоящето дело това не е възможно. Относно причините за неявяване – това е напускането на страната от свидетелите. При все това, доколкото се касае за чужди граждани, мигранти, за които самата прокуратура твърди, че са използвали страната за междинен пункт при пътуването им към Западна Европа, е било ясно още по време на разпита им в досъдебната фаза, че съществува висока степен на вероятност те да не бъдат намерени и разпитани в съдебната фаза на производството. Относно спазване на принципа за пропорционалност при провеждане на разпита на свидетелите в досъдебната фаза. Съдът приема, че този принцип по явен и несъмнен начин не е бил спазен. Не е имало каквито и да е оправдания да не бъде дадена възможност на защитата да вземе участие в разпита на свидетелите, доколкото участието на защитата по никакъв начин не би могло да навреди на разследването – обратното, може само да повиши качеството на събраните доказателства. При все това прокурорът е оставил без уважение исканията на защитата в това отношение. По делото няма възможност да се ползват компенсиращи фактори за невъзможността защитата да участва в разпита на тези свидетели. Най-важният от тях е предходната възможност да участва в този разпит в досъдебната фаза – а прокурорът е предприел съзнателни усилия да осуети тази възможност. Понастоящем такива компенсиращи фактори не може да се осигурят, доколкото няма възможност чрез паралелни и достъпни за защитата източници на доказателествени сведения да се провери достоверността на показанията на отсъстващите свидетели. Следва да се отчита, че всички те са били задържани като незаконни мигранти, като съдбата им е зависила от държавните органи – което прави възможно те да са давали такива показания, които са считали, че е искано от тях (или действително е било искано от тях) – без значение дали отговарят на истината или не. На последно място, относно значението на показанията на тези свидетели. Несъмнено това значение е изключително важно, доколкото се твърди те да са преки ползватели на твърдяното престъпно деяние. А именно тези свидетели дават показания, че пряко са договаряли с едни от подсъдимите да влезнат незаконно в страната и че са били допуснати от другите подсъдими да преминат незаконно в страната; извършват съответни разпознавания. Поради което техните показания са от решаващо значение за крайния съдебен акт.

Въз основа на тези аргументи, като се ползва от указанията на Съда на ЕС относно спазване на справедливостта на производството при приобщаване към доказателствения материал на показанията на отсъстващи свидетели, без защитата да е имала възможност да им зададе своите въпроси, настоящият състав приема, че чл. 8 ал. 1 от Директива 2016/343 не допуска прилагането на националния закон – чл. 281 ал. 1 т. 4 пр. 2 НПК – за прочитане на показанията на свидетелите, дадени пред съдия. В действителност обстоятелството, че при разпита на тези свидетел е присъствал съдия, няма никакво правно значение.

Извод: В резултат на прилагането на Решението от 08.12.2022 г по С-348/21, ECLI:EU:C:2022:965 на Съда на ЕС, следва, че на основание чл. 8 ал. 1 от Директива 2016/343 и чл. 47 ал. 2 и чл. 48 ал. 2 от Хартата, следва да се остави без приложение чл. 281 ал. 1 т. 4 пр. 2 НПК, като всички показания от досъдебната фаза, които са дали пред съдия свидетелите – чужди граждани, които не са били разпитани в съдебната фаза, следва да се изключат от доказателствения материал.

 

 

Относно дела С-349/21 и С-229/23

Предмет на тези дела е възможността да се ползват като източник на доказателствени сведения материалите, събрани чрез използване на подслушване на телефонни разговори.

По настоящето дело дадените от съд разрешения за подслушване на телефони страдат от определен порок – липсват мотиви. И по-конкретно, макар и исканията за подслушване на телефоните да са достатъчно ясно мотивирани, с излагане на конкретни фактически твърдения защо са изпълнени законовите изисквания, все пак разрешенията са щампови – предварително написан текст, посочващ текста на закона и твърдящ, че законовите изисквания са спазени. Липсва всякаква индивидуализация (с изключение на номера на преписката и номера на делото, както началната дата на срока за използване на специалните разузнавателни средства).

Съдът на ЕС в Решение от 16.02.2023 г по С-349/21 ECLI:EU:C:2023:102 прие, че след като съдът, дал разрешението, е проверил подробно мотивираното искане за използване на специални разузнавателни средства, като е установил, че законовите изисквания са спазени, то нужната защита от съд, вкл. под формата на мотивиран съдебен акт е спазена, независимо че актът е предварително съставен бланков текст – т. 53. След като искането е мотивирано, е ненужно да се иска мотивиране и на разрешението – т. 54. За сметка на това преценката на законосъобразността на използването на специалните разузнавателни средства следва се направи, като на засегнатото лице се предостави достъп до всички материли по делото, вкл. на мотивите в искането – т. 58 – 61.

Следователно, според правото на ЕС, няма пречка да се даде разрешение за подслушване на телефони, в рамките на използване на специални разузнавателни средства, което разрешение да не е мотивирано – ако то е дадено въз основа на мотивирано искане и съдът, дал това разрешение, възприема мотивите в искането.

Съдът на ЕС в Решение от 13.06.2024 г по С-229/23, ECLI:EU:C:2024:505, обсъжда следния  въпрос: дали правото на ЕС допуска национален закон, който, независимо от подробното мотивирано искане, все пак изисква и мотивиране в даденото разрешение.

Съдът на ЕС приема, че в предходното си разрешение не посочва, че правото на ЕС изисква от националния съд да остави без приложение национален закон, който изисква съдебния акт, даващ разрешение за използване на специални разузнавателни средства, да бъде мотивиран – независимо че искането, въз основа на което той е издаден, вече е достатъчно добре мотивиран и независимо че съдът, даващ съответното разрешение, е напълно съгласен с тези мотиви – т. 40 – 41.

Съдът на ЕС уточнява, че правото на ЕС само допуска, но не налага задължението да се възприеме практика, при която мотивирането на искането да е достатъчно основание да не се мотивира разрешението – т. 42 – 44. Обратното, правото на ЕС не се противопоставя на национален закон, който дори при мотивирано искане изисква и мотивирано разрешение – т. 45, т. 53.

Относно приложението на тези две Решения на Съда на ЕС.

Това приложение е в два аспекта. Първият е относно съдбата на доказателствата, събрани с определен вид специални разузнавателни средства – а именно подслушване на телефони (само те попадат в обхвата на правото на ЕС). Вторият е относно съдбата на доказателствата, събрани с останалите специални разузнавателни средства (наблюдение, проследяване, маркиране на банкноти)

Относно първият аспект. Налага се изводът – при обсъждане и на двете Решения на Съда на ЕС, че при подслушването на телефоните е допуснато съществено процесуално нарушение – изразено в липса на мотиви в съдебния акт, с която е дадено разрешение за това подслушване. И по-конкретно, видно от първото Решение, правото на ЕС допуска немотивирано разрешение само ако липсата на мотиви се дължи на това, че съдът, даващ това разрешение, възприема напълно мотивите в искането. По настоящето дело не може да се достигне до този извод. Макар и несъмнено исканията да са мотивирани, по нищо не личи, че съдът, дал разрешенията, е възприел мотивите, изложени в тях, като свои. Нищо такова не е посочено в самия акт по даване на разрешение. Там е посочено, че са спазени законовите изисквания – но не е посочено, че мотивите в искането са били прочетени, обмислени и напълно възприети като свои. В действителност мотивирането в искането не е обсъдено изобщо, пък било и с кратък и бланкетен текст (както е направено относно материалните условия за даване на разрешение). Поради което не може да се приеме, че установеният от Съда на ЕС стандарт за мотивиране – чрез възприемане на чужди мотиви – е приложим по настоящето дело. Това е така – отново следва да се повтори – защото решенията за подслушване на телефони не са били дадени след възприемане на мотивите в искането, а напълно откъснато от тези мотиви.

Видно от второто Решение, националният закон, който изисква мотивиране на разрешението за използване на специални разузнавателни средства, независимо от това, че искането е мотивирано, е в съответствие с правото на ЕС; този национален закон не следва да се остави без приложение.

Следователно, доколкото по настоящето дело всички разрешения за подслушване на телефони са дадени без да са изложени каквито и да е мотиви (а това е така, доколкото преразказът на законовия текст и общото твърдение, че тези законови изисквания са спазени, не представляват действителни мотиви), следва изводът, че е допуснато нарушение на чл. 174 ал. 4 НПК и чл. 15 ал. 1 и ал. 2 ЗСРС, които изискват съдът, даващ съответното разрешение, да мотивира акта си – като това задължение не отпада само за това, че искането е мотивирано.

Оттук следва изводът, че на основание чл. 105 НПК всички доказателства, събрани след подслушване на телефоните, следва да се изключат от доказателстения материал.

Относно втория аспект. Правото на ЕС не намира приложение относно останалите форми на използване на специални разузнавателни средства – в случая проследяване, наблюдение и маркиране на банкноти. Поради което двете Решения на Съда на ЕС нямат пряко отношение. При все това те имат косвено значение – а именно те са повод да се отбележи ясното противоречие между закона, който изисква мотивиране и трайната съдебна практика, която приема, че това изискване е спазено при общо бланкетно мотивиране, едно и също в хиляди разрешения, изразено в твърдения, че законовите изисквания са спазени, лишени от всякаква индивидуализация.

Следователно са налице основания да се приложи законът –чл. 105 във вр. с чл. 174 ал. 4 НПК и чл. 15 ал. 1 и ал. 2 ЗСРС – като отново се достига до извод, че процесните разрешения не са мотивирани.

Оттук следва изводът, че на основание чл. 105 НПК всички доказателства, събрани след ползване специалните разузнавателни средства, изразени в проследяване, наблюдение и маркиране на банкноти, следва да се изключат от доказателствения материал.

В заключение: прилагане на Решение от 16.02.2023 г по С-349/21 ECLI:EU:C:2023:102 и  на Решение от 13.06.2024 г по С-229/23, ECLI:EU:C:2024:505 води до извод, че всички доказателства, събрани с използване на специални разузнавателни средства, доколкото са дадени въз основа на немотивирано съдебно разрешение, следва да се изключат от доказателствения материал.

 

Относно дела С-609/21 и С-262/22

Предмет на тези дела е съответствието с правото на ЕС на национален закон, който не допуска съд да вземе становище по съществото на делото, вкл. при отправяне на преюдициално запитване. Ако все пак съдът вземе такова становище, вкл. в рамките на преюдициално запитване, то съобразно чл. 29 ал. 2 НПК, както е тълкувана от съдилищата, този съд губи своята безпристрастност и следва да се самвоотведе. Ако не го стори, неговият акт по същество следва да се отмени като постановен от съд, който не е бил обективен и безпристрастен.

Съдът на ЕС приема, че тази съдебна практика противоречи на правото на ЕС; също така, че е допустимо преди да отправи преюдициалното си запитване съдът да събере всички доказателства и да изслуша страните – т.е. да формулира становището си при същите условия, при които формулира присъдата си.

Тези две запитвания бяха зададени предвид възможността да бъде отправено запитване относно точното съдържание и съответното имплементиране на правния режим, свързан с влизане в страната на чужди граждани, които имат разрешение за пребиваване като студенти, издадено от Кипър.

Това означава, че относимият акт от правото на ЕС е Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 2016 г., стр. 1), а също така и Решение № 565/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за въвеждане на опростен режим за контрола на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, и за отмяна на Решения № 895/2006/EО и № 582/2008/EО, OB L 157, 27.5.2014, p. 23–30.

При все това, в хода на разглеждане на делото не възникна необходимост от отправяне на преюдициално запитване в този смисъл. На първо място съдът установи, че не са събрани достатъчно убедителни доказателства за извършване на деянията от фактическа страна по начина, който твърди прокурорът. Поради което само на това основание следва да се постанови оправдателна присъда. Оттук и липсва действителна необходимост от отправяне на преюдицилно запитване относно коректността на избраната от прокурора юридическа квалификация на тези деяния. На второ място по делото се установи, че в действителност не е налице противоречието между правото на ЕС и националното право, а са налице индивидуални и локални особености, при които установеният правен режим се прилага на ГКПП Аерогара София. Това отново води до извод, че не е нужно отправяне на преюдициално запитване в тази насока.

Извод: По настоящето дело не възникна необходимост от отправяне на преюдициално запитване, в което да се изложи становището на съда относно извършени от подсъдимите деяния, определени от прокурора като престъпни, като се отправи въпрос относно тълкуването на Регламент (ЕС) 2016/399  (Кодекс на шенгенските граници) във връзка с правната квалификация на тези деяния.

 

 

Относно организацията на работата на ГКПП Аерогари София, в аспекта на рискови профили и проверки на втора линия

 

Пристигащите пътници на ГКПП Аерогара София били подлагани на гранична проверка. Тя е можела да бъде само под формата на проверка на документите, който се е осъществявала на гишетата за паспортен контрол (т.нар. проверка на първа линия); съответно е можела да се осъществи пълна документна и физическа проверка, съпроводена с интервю с пътуващия, за да се установи целта на пътуването и достоверността на посоченото от него, която се се осъществявала в специални помещения и можела да трае няколко часа (т.нар. проверка на втора линия).

Условията и предпоставките за тези проверки били определени в нормативен акт и вътрешно-служебни актове, вкл. рискови профили, както следва:

Актуалният, към 2016 – 2017 г., акт, регулиращ граничните проверки, е Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 55/15.

Посочено е, че граничната проверка цели установяване на самоличността на преминаващото през границата лице, установяване дали са налице условия за това преминаване, както и липсата на мерки, ограничаващи това преминаване – чл. 2 ал. 1. Те се извършват на обособени места на ГКПП, като всички преминаващи се подлагат на проверка на първа линия; проверка на втора линия се осъществява на  специализирани работни места, с цел цялостна проверка на чужденци – чл. 3.

Минималната гранична проверка на първа линия е посочена в чл. 27 ал. 1, като включва установяване на самоличността на лицето, проверка на валидността на документа, проверка на признаци за фалшификация или подправяне. Посочено е в чл. 27 ал. 3, че „По правило лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, подлежат на минимални гранична проверка“. Съобразно чл. 29 тези лица може да бъдат обект на допълнителни контролни процедури, ако са обекти на ШИС или Интерпол; са налице признаци за подправки в документите или съмнения за ползване на чужд документ; предположение за укрити вещи или за участие на това лице в престъпление.

Проверката на чужденец, който влиза в страната, винаги е цялостна. Тя може да бъде на първа линия, като включва установяване на самоличността, проверка на валидността на документа; проверка за фалшифициране и подправяне; дали лицето отговаря на условията за влизане; проверка в АИС „Граничен контрол“ – чл. 30 ал. 1. Изрично е посочено в ал. 4, че чужденците, които притежават разрешения за пребиваване, издадени от Кипър, се допускат за целите на краткосрочното пребиваване, за не повече от 90 дни в рамките на 180 дни.

При все това в Инструкцията не се посочват конкретно предпоставките, за да бъде извършена проверка на втора линия.

На 23.10.2009 г били издадени Указания за организация на проверката „на втора линия“ (рег. № 33 435/13.10.2009 г., л. 585 съдебното производство), съобразно които тази проверка включва и документната проверка, и беседа с пътуващия; тази проверка се осъществява в помещения, разположени в близост до кабините за проверка „на първа линия“;  тази проверка се осъществява при идентифициране на лицето в АИС „Граничен контрол“ като обект, спрямо когото следва да се предприемат действия; ако не отговаря на условията на влизане и преди да му бъде отказано влизане; при съмнение в редовността на документа за пътуване или други съпровождащи документи; при необходимост от допълнителни справки, въз основа на поведението или външния вид на пътника, както и въз основа на други критерии. Посочено е, че служителят от първа линия, при възникнали подозрения, отправя пътника за проверка на втора линия, която се осъществява от друг служител. Ако са налице съмнения в редовността на документите, се ползват услугите на експерти. В резултат на тези проверки пътникът се пропуска, връща или задържа

На 11.03.2016 г бил издаден Ситуационен анализ на риска от комисар Милен Пенев (УРИ 4064р-2586/11.03.2016 г), т. 18 л. 12, в който се посочва, че е налице нараснал миграционен натиск от различни страни, вкл. и Бангладеш, като са налице засилен брой отК. на граждани на тези страни да влизат в страната, доколкото не са обосновали целта и условията за престой. Посочва се, че те пътуват от Ларнака, представят за проверка истински паспорти от Бангладеш и разрешение за временно пребиваване, издадено от Република Кипър, в кратък период преди пътуването; представят и акт за брак с българска гражданка, като това са фиктивни бракове (т.е. действително сключени, но само с с мотив създаване на основание на чужденеца да пребивава в държави членки на ЕС). Дадено у указание да се повиши вниманието на граничните полицейски служители, като се обръща особено внимание на представяните документи, както и да се задават въпроси на влизащите граждани на трети страни относно целта на посещението им, планиран престой, достатъчно средства за издръжка и планове за завръщане.

На 15.06.2016 г бил издаден от Група Анализ на риска при ГПУ София, РД „Гранична полиция“ – Аерогари, ГД „Гранична полиция“ при МВР Рисков профил (№ 8177р-16747/15.06.2016 г (т.18 л. 5), в който било посочено, че гражданите на Бангладеш, Шри Ланка, Индия и Пакистан, които са на възраст между 15 и 35 години и имат разрешение за пребиваване или тип визи „С“ от Република Кипър, особено ако са записани като студенти наскоро, представляват риск, доколкото използват страната за да преминат след това в страни от Западна Европа. Поради което те следва да бъдат подложени на задължителен контрол на „втора линия“, за да се проверят условията и обстоятелствата по влизане в страната; решение за влизане следва да се издава само след убедителни мотиви и само от Началник на смяната или заместника му.

Тези документи били предоставени на граничните служители, вкл. на тримата подсъдими. Последните, като ръководители, при ежедневните инструктажи на подчинените им в началото на смяната, се позовавали на тях – видно от Плановете за провеждане на инструктаж (т. 25).

Въпреки този Рисков профил, все пак в определени случаи изискваната от него задължителна проверка на втора линия не била осъществявана.

Видно от показанията на св. М., в множество случаи граждани от трети страни, имащи разрешение за пребиваване от Кипър, са били допускани в страната без проверка на втора линия – като това е било разрешавано от всички служители в ГКПП Аерогара София. Такава проверка на втора линия била предприемане само при по-особени случаи, ако възникнат съмнения; но не е била задължителна, особено за граждани, ползвайки разрешение за пребиваване от Кипър, които са се считали, че не представляват заплаха. В останалата им част показанията, като относими към 04.04.2017 г (деяние, непосочено в обв.акт), не са относими към предмета на делото.

---

На св. Я.Р.,***, било възложено да контролира изпълнението на изискванията, поставени в тези рискови профили. Той установил опредЕ.нередност – а именно лица, чужди граждани, които са били допуснати да влязат в страната, доколкото са доказали, че посещават страната само за определен период от време и след това ще се върнат в страната, от която пътуват, в действителност в кратък период от време са напускали страната в посока Сърбия. Т.е. вместо да останат в България, както са посочили, и след това да се върнат обратно от страната, от която пътуват, те са използвали България като транзитен пункт за мигриране към Сърбия. Също така е установил, че част от тези лица са допуснати по време на смяната на подс. Д.Д. (последният е бил началник на смяната, като е ръководил работата на подчинените си, които пряко са извършили паспортните проверки и са допуснали гражданите на трети страни да влязат в страната).

---

Св. Д.Ц. била подчинена на подс. И.П.; в определени случаи той правил искания към нея да обработи приоритетно документите на определени пътници – без да прави искания да ги допусне неправомерно в страната. Така, на неустановена дата, той поискал от нея да обработи преди останалите пътници документите на семейство от Ирак (съпруг, съпруга и дете), с което тя се съгласила. Доколкото тези документи отговаряли на законовите изисквания, тя ги допуснала за транзитно преминаване през България (т.е. те се прекачват на Летище София на друг полет, без да влизат и пребивават в страната). Тази молба подс. П. отправил в предходен ден, доколкото в деня на пристигането на тези пътници той не бил на работа.

---

Св. М. посочва, че е имало практика да се ползват чужди пароли. Това се случвало когато на обучаващ се служител, който няма своя парола, се даде чужда парола – а именно на Началник смяната, който по принцип на извършва сам паспортните проверки, а контролира работата на останалите; или съзнателно се е ползвала чужда парола с цел справки в бази данни, доколкото информационната система така била конструирана, че ако една парола не била ползвана определено време, се деактивирала – което водило до това, че ако един служител излезе в отпуск, при връщането му вече няма активна парола, с която да работи; поради това останалите служители периодично ползвали паролата му, за да остане валидна.

Съдът приема, че информацията, изнесена от св. М., се явява неотносима. След като вече се установи, че деянията по допускане на чуждите граждани не представляват престъпление, то не е налице необходимост от специално внимание дали тези деяния са били извършени именно от подсъдимите, както се установява от официалните записи, или е налице случай на предоставяне на парола на трето лице. Също така следва да се посочи, че показанията на св. М. касаят опредЕ.практика, като никой от подсъдимите не е заявил, че трето лице, ползвайки неговата парола, е извършило деянието по допускане на пътниците. На последно място е установено, че към датите на деянията съответните подсъдими не са ползвали отпуск, поради което поне вторият случай на ползване на чужди пароли не е относим.

 

Тази фактическа обстановка се установи от Инструкцията, Указанията, Ситуационния анализ и Рисковия профил, посочени по-горе, както и от показанията на свидетелите:

Св. Я.Р. – л. 300 и л. 374 съдебното производство;

Св. Д.Ц. – л. 329 съдебното производство;

Св. Я.Я. – л. 335 съдебното производство;

Св. Е.Д.-М. – л. 710 съдебното производство;

 

Съдът не взе предвид показанията на св. Т.М. – л. 334 съдебното производство, доколкото същите не съдържан правнорелевантна информация; също така не взе предвид и показанията на св. Я.Я. – л. 335 съдебното производство, доколкото в тях той само посочва, че е извършвал оперативно разследване, изразено в разговори със свидетели и прослушване на ВДС от СРС, както и присъствие при претърсвания и изземвания – но сам конкретно не е възприел други правно релевантни обстоятелства. Следователно неговите показания биха могли само да са вторичен и производен източник на доказателствени сведения, като в конкретния случай или има възможност за ползване на първичните, или пък поради процесуални причини това не е възможно – като и в двата случая информацията в показанията му не е необходима.

 

 

Относно правния режим на допускане на граждани на трети страни, притежаващи студентски визи от Република Кипър

Основен нормативен акт е Решение № 565/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за въвеждане на опростен режим за контрола на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, и за отмяна на Решения № 895/2006/EО и № 582/2008/EО, OB L 157, 27.5.2014, p. 23–30

В съображение 5 от него се посочва, че следва да се приемат общи правила, с които на България, Кипър и Румъния се разрешава едностранно да признават документи по прилагане на достиженията на правото на Шенген, за равностойни на националните си визи. В съображение 7 се посочва, че участието в този опростен режим не е задължително. В съображение 8 се посочва, че тези общи правила следва да се прилагат и за разрешенията за пребиваване. В съображение 9 се уточнява, че условията за влизане и пребиваване следва да е за срок до 90 дни за период от 180 дни.

Чл. 1 посочва, че това Решение въвежда опростен режим за контрол на лица на външните граници, съобразно който България и Кипър (и други държави) могат да признаят за равностойни на националните си актове съответните актове на другата държава. Това е уточнено в чл. 2, където изрично е посочено, че разрешението за пребиваване, издадена от една от тези държави, ксе признава за равностойно на такова, издадено в другата, относно период от 90 дни в рамките на 180 дни.

Документите от Кипър, които може да бъдат признати, са посочени в приложение III – като там са посочени:

—	Προσωρινή άδεια παραμονής (απασχόληση, επισκέπτης, φοιτητής) — временно разрешение за пребиваване (работа, посетител, студент)

 

—	Άδεια εισόδου (απασχόληση, φοιτητής) — разрешение за влизане (работа, студент)

С Решение № 459/03.07.2014 г на МС  е одобрено прилагането на Решение № 565/2014/ЕС на ЕП и на Съвета от 15.05.2014 г за въвеждане на опростен режим за контрол на лица….

В чл. 1 се посочва, че това Решение се одобрява.

В чл. 2 ал. 5 се посочва: „Република България ще признава за равностойни на националните си визи за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, следните документи: … б) разрешенията за пребиваване, издадени от Кипър или Румъния в съответствие с единния формат, определен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета, освен когато визите и разрешенията за пребиваване са поставени върху документи за пътуване, които тези държави членки не признават, или върху документи за пътуване, издадени от трета държава, с която те не поддържат дипломатически отношения“

Посоченият в чл. 2 ал. 5 б. „б“ Регламент – а именно Регламент (ЕО) № 1030/2002 от 13 юни 2002 година относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, OB L 157, 15.6.2002г.

Целта на този Регламент е да се спазват определени общи правила при оформяне на документите за пребиваване, като те съдържат опредЕ.минимална информация, като е предоставена възможност за вписване и на допълнителна информация, по преценка на съответната държава членка. В Приложението към Регламента са посочени тези изисквания за съдържание.

С писмо № 6001/28.07.2014 г на Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР (л. 368 съдебното производство) са дадени указания за прилагане на това Решение, като е посочено, че притежалите на документи, издадени от определени държави, сред които и Република Кипър, не представляват риск за България, тъй като са били вече подложени на всички необходими проверки в тази държава. Поради това граничните служители следва са считат за равностойни на българските визи за транзитно преминаване или виза за престой до 90 дни в рамките на 180 дни на визите за краткосрочно и дългосрочно пребиваване, както и разрешенията за пребиваване, издадено от Република Кипър, ако не е изтекъл срокът, за които са издадени.

 

Относно задължителния контрол на втора линия на кипърските студенти – чужди граждани

Видно от изложеното по-горе, са налице противоположни правила относно проверката на втора линия на чужди граждани, получили разрешение за пребиваване от Кипър.

От една страна са налице правила, съобразно които такава проверка не следва да се прави – но от друга са налице и правила, съобразно които тя е задължителна.

В първата група е основополагащото Решение № 565/2014/EС, което, с цел засилване на интеграцията между държавите членки, които още не са включени в Шенгенското пространство, им дава възможност да предприемат мерки за взаимно признаване на издадените от друга държава членка документи, позволяващи престой. Българската държава, чрез Решение № 459/03.07.2014 г на МС, е възприела напълно тази възможност. Това е потвърдено и с писмо № 6001/28.07.2014 г на Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР

Във втората група са Ситуационен анализ на риска от комисар Милен Пенев (УРИ 4064р-2586/11.03.2016 г), както и Рисковия профил № 8177р-16747/15.06.2016 г, издаден от Група Анализ на риска при ГПУ София, РД „Гранична полиция“ – Аерогари, ГД „Гранична полиция“ при МВР. Те посочват, че граждани от трети страни, вкл. Бангладеш, които имат визи за пребиваване като студенти от Кипър, следва да бъдат особено внимателно проверявани, предвид опасността да използват неистински документи и доколкото използват страната за транзитен пункт за миграция към Западна Европа. Във втория документ е посочено, че тези лица следва задължително да бъдат обект на проверка на втора линия; решение за влизане следва да се издава само след убедителни мотиви и само от Началник на смяната или от заместника му.

Следва да се приеме, че втората група актове не може да има приоритет пред първата. Те по-скоро следва да се приемат като препоръчителни, но не и като задължаващи граничните полицаи винаги да извършват такава проверка на втора линия. В практически аспект, видно от събраните доказателства, такава проверка относно чужди граждани, с произход Бангладеш и ползващи кипърски разрешения за пребиваване, не била извършвана във всички случаи.

Поради което настоящият състав не възприема тезата на СпПр, изразена в обстоятелствената част (л. 7 горе, л. 9 долу, стр. 13 по средата от обв.акт), че подсъдимите са извършили нарушение на служебните си задължения, като не са извършили проверка на втора линия на чужденците Маамун Миа, Р.Б. и К. Хусеин. Преценката дали да извършат такава проверка или не е била в рамките на оперативната им самостоятелност.

 

Относно взаимоотношенията между петимата подсъдими, в аспекта на обединяването им в организирана престъпна група

По делото е установено, че подс. Д., П. и А. са били колеги, като са работили в Аерогара София. Те са се познавали помежду си, вкл. и в инкриминирания период септември 2016 г до май 2017 г. Фактически те са се познавали много преди началния момент на този период, като са имали колегиални взаимоотношения.

По делото несъмнено е установено естеството на служебните им задължения, свързани с осъществяване на граничен контрол на ГКПП Аерогара София, коментирано по-горе

По делото не е установено те тримата да са постигнали договорка да извършват съвместно престъпна дейност. В действителност няма никакви доказателства за такава договорка между тях тримата.

---

На следващо място по делото е установено, че подс. С. и Я. са граждани на Бангладеш; при все това не е установено те да са се познавали към септември 2016 г., нито да са извършвали дейност – заедно или поотделно -  свързана с трафик на мигранти (относно намерените вещи в дома на подс. С. е направен коментар по-долу).

……….

На последно място не е установено, че двете групи подсъдими – служителите на ГКПП Аерогара София (подс. Д., подс. А. и подс. П.) да са имали контакт с гражданските лица (подс. Я. и подс. С.). Не е установено и този контакт да е бил опосреден от свидетел № 263. Не е установено те да са постигнали визираната от СпПр престъпна договорка по обединяване в ОПГ.

И по-конкретно, СпПр твърди за среща през септември 2016 г между подс. С. и подс. Я. с подс. П., при което първите му предложили да създадат организация за незаконно допускане на чужди граждани в страната; подс. П. се съгласил; дал указания как да се организира това; привлякъл към тази организация подс. А. и подс. Д.. Описват се и разпределението на задълженията между петимата.

Нищо от това не е установено. Не е установена нито такава среща през септември 2016 г, нито подобни договорки. Основна причина за това е пълното изключване от доказателствения материал на показанията на свидетел № 263, коментирано по-долу.

На следващо място, според становището на настоящия състав, една ОПГ може да бъде установена не само пряко, с доказателства за формирането ѝ (среща между участниците и постигната договореност и разпределение на ролите), но и косвено, като се отчита естеството на вторичната престъпна дейност. И по-конкретно, ако се касае за една продължителна и еднотипна престъпна дейност, обхващаща едни и същи лица, от нейното естество може да се достигнат до много точни изводи относно взаимоотношенията между тези лица, вкл. и дали те са обединени в ОПГ. По настоящето дело, обаче, не се доказа нито едно вторично престъпление. Поради което и не може да се достигне до извод, че е налице ОПГ, твърдяна в обв.акт.

Следва изрично да се посочи, че макар и настоящият състав да изключи от доказателствения материал най-важните и решаващи източници на доказателствени сведения (показанията на свидетел № 263, всички предадени от него вещи и извършени разпознавания;  показанията на свидетелите мигранти и разпознаванията, извършени от тях; ВДС от СРС), все пак може да се ползват протоколите за претърсване и изземване.

От подс. П. е иззета значителна парична сума; това, обаче, не може да доведе до извод, че той е ангажиран в престъпна дейност. В действителност от св. Р. е иззета по-голяма парична сума – като СпПр, макар и първоначално да е имала подозрения против него, все пак не го е привлякла като обвиняем.

В служебната каса на подс. Д. са иззети множество документи; особено впечатление правят удостоверение за брак, при които една и съща жена (български гражданин) се оказва омъжена едновременно за двама (чужди граждани). При все това нито един от тях не е свързан с твърдените вторични престъпления; все пак се касае за служебна каса, където е нормално да се съхраняват иззети документи, за които е прието, че неправомерно са били ползвани или държани от преминаващите пътници. При всяко положение задача на прокурора е да обоснове правното значение на тези документи, което не е сторено.

От дома на подс. С. да намерени много документи (огледът им е в т. 9 л. 98 досъдебното производство), които са пряко относими към вторичната престъпна дейност. Това е така, доколкото това са документи на чужди граждани, сред които е тези на Р. С.(познат и като Р.Б.) и М. М.. За тяхното влизане в страната е налице изрично обвинение за вторична престъпна дейност. Те, обаче, са само индиция, че подс. С. евентуално е бил ангажиран с тези лица. Наличието на тези документи не би могло да обуслови извод за наличие на ОПГ, както е твърдяна от прокуратурата.

На следващко място няма пречка да се ползват и експертизите.

Видеотехническата и лицево-идентификационната експертиза (т. 11 л. 28 досъдебното производство) има за предмет видеозаписи от камерите на ГКПП Аерогара София, относно дати 07.03.2017 г., 23.03.2017 г., 27.03.2017 г., 08.04.2017 г.,21.05.2017 г., 22.05.2017 г., 25.05.2017 г. Този период попада в обхвата на твърдяната ОПГ. При все това записите удостоверяват действия на подс. Д. и подс. П. при изпълнение на служебните им задължения (по-подробен коментар е направен по-долу, при мотивите относно деянията от 08.04.2017 г. и от 25.05.2017 г.), на други служители на ГКПП Аерогара София, както и движението на множество пътници в общите части на Аерогарата, сред които и А.Х. и Х.Н.(а също така и движението на МПС). Тези записи не може да обусловят извод, че е налице ОПГ. Само за пълнота следва да се посочи, че въпреки уклончивостта на вещото лице – че по всяка вероятност се касае за съответните лица (подс. Д., подс. П., пътниците Х. и Н.) – съдът приема, че именно тези са лицата, заснети от камерите. Това е така, доколкото първите двама са служители на ГКПП Аерогара София и те са отразили влизането в страната на пътниците, след проверката на документите им.

По делото са налице и множество компютърни експертизи, изледвали електронни устройства, иззети от подсъдимите.

Така експертизата в т. 12 изследва шест телефона, иззети от подс. С.. От възпроизведените СМС-и на български и английски (има и на друг / други езици), както и от списъка на проведени телефонни разговори, не се установяват факти, относими към обединяване в ОПГ. От значение са множеството снимки на документи за самоличност, особено тези, издадени от Кипър на граждани от Бангладеш, с които им се предоставя правото на постоянно пребиваване. Както е посочено по-горе, относно намерените такива документи в оригинал при претърсването и изземването от дома му, те са индиция, че подс. С. е бил ангажиран с определени взаимоотношения с тези лица. Но те не са достатъчни, за да се достигне до извод, че тези взаимоотношения са свързани с незаконното им влизане в страната, незаконен престой или незаконно напускане на страната.

Експертизата в т. 13 л. 25 изследва телефоните на подс. П., тази в т. 14, л. 22 изследва телефоните на подс. И., тази в т. 15 л. 84 изследва таблет и флаш памет на подс. С., тази в т. 15 л. 140 изследва телефон на подс. Я., тази в т. 16 л. 1 изследва лаптоп на подс. А., тази в т. 16 л. 8 изследва компютър на подс. Я., тази в т. 16 л. 78 изследва телефон и диск на подс. Д., тази в т. 16 л. 186 изследва компютър и флаш памет на подс. Д.. Наличната информация в тях не води до извод, че е налице твърдяната от СпПр престъпна организация.

За пълнота следва да се посочат и експертизите, относими към устройства, иззети от свидетели по делото (т. 13 л. 75, т. 15, л. 32, т. 15 л. 264), които също не установяват съществуването на твърдяната ОПГ.

На последно място в своите обяснения подсъдимите ясно посочват, че не са били ангажирани в твърдяната ОПГ.

Следователно, при обсъждане на доказателствата по делото – след като бяха изключени трите основни групи доказателства (показанията на св. № 263; показанията на свидетелите – чужди граждани, които не бяха установени и разпитани в съдебната фаза; ВДС от СРС), не се установява съществуването на организирана престъпна група между петимата подсъдими.

Оттук, на основание чл. 304 ал. 1 НПК, следва да се постанови оправдателна присъда.

Доколкото не се установи съществуването на твърдените от СпПр фактически положения, е безсмислено да се излагат правни доводи относно елементите от фактическия състав на деянието по чл. 321 НК, както и защо в случая те не се реализирани.

 

Относно деянието от 24.09.2016 г (М.М.и Р.Б.)

Видно от твърденията в обст.част на обв.акт, през септември 2016 г двамата чужденци се свързали по телефона с подс. С., като се разбрали с него да им помогне да влязат в България, а след това да ги преведе през Сърбия за Германия. По негово искане му изпратили по Вайбор снимките си и снимки на документите си за самоличност. Подс. С. предал тези снимки на подс. П., като последният поел ангажимент да определи полета, с който те да пътуват, за да минат през проверка в ГКПП Аерогара София пред него или подс. Д. или подс. И.; уведомил последните за това. Подс. С. купил билетите на двамата чужденци, като ги уведомил през кое гише да минат. На 24.09.2016 те пристигнали с полет от Ларнака, като отишли на гишето на подс. Д.. Последният бегло погледнал паспортите им и ги пропуснал да влязат в страната, без да извърши проверка на втора линия. След това подс. С. завел двете лица на определен адрес, получил там парично възнаграждение от тях, което по-късно разделил с подс. П., Д. и И.. Двамата чужденци били спрени на улицата и настанени в Бусманци.

Съобразно диспозитива на обв.акт, на тази дата подс. С. е подбудил подс. Д., а последният е подпомогнал двамата чужденци, да преминат в страната, като са направили това противозаконно; деянието е организирано от ОПГ и с цел да набавят за себе си и за тази ОПГ имотна облага.

Следователно в обст. част са наведени по-широки фактически твърдения, като само за част от тях се търси наказателна отговорност, единствено за две от посочените като ангажирани в дейността лица.

---

Съобразно събраните по делото доказателства са установи следното:

М.М.е получил разрешение за пребиваване като студент от кипърските власти. На 24.09.2016 г той отпътувал от Ларнака към София.

Р.Б., роден на *** г, също така е получил разрешение за пребиваване в Кипър като студент. На 24.09.2016 г. отпътувал от Ларнака за София.

И двамата повече не се върнали в Кипър.

Видно от справката на л. 360 съдебното производство от Дирекция Миграция при МВР няма данни тези две лица да са влизали в страната. Подобна справка е налице и от ГД „Гранична полиция“ (л. 569 съдебното производство).

При все това на 13.10.2016 г. тези две лица били под властта на МВР, Дирекция „Миграция“, които издали определени актове, във връзка с тях (посочени по-долу).

М.М.(представящ се и под името М. М. М.) е регистриран в ДАБ на като гражданин на Бангладеш, роден на *** г , търсещ убежище. Пред Медицински институт на МВР, при прегледа му на 13.10.2016 г. се представя като роден на *** г, гражданин на Мианмар. В хода на производството пред ДАБ е представен бангладешки паспорт, видно от който това лице родено на *** г (л. 95, л. 120 том 2 от папка „Документи от МВР Дирекция Миграция“).

На 13.10.2016 г е настанен СДВНЧ София (на тази дата са издадено Заповед УРИ 5392 ПАМ-7001 за принудителното му отвеждане до границата и Заповед УРИ 5392 ПАМ-7002 за принудителното му настаняване, докато се организира това отвеждане). По време на интервютата със служители в Дирекция „Миграция“ е посочил, че целта му е да премине транзитно през България, на път за Западна Европа.

С Решение № 16160/28.08.2017 г му е отказано предоставяне на международна закрила.

Лицето М.М.е изразил съгласие доброволно да се върне в Бангладеш.

На 23.01.2018 г. принудително е отведен до ГКПП Аерогара София, като е напуснал страната с полет към Бангладеш.

 

Р.Б. твърди, че е роден на на *** г., твърдящ, че е гражданин на Мианмар.  Бил регистриран в Дирекция Миграция въз основа на молба с вх. № 105400-3690/18.10.2016 г. като лице, търсещо убежище. На 13.10.2016 г била издадена Заповед УРИ 5392 ПАМ-7003/13.10.2016 г за принудително отвеждане до границата на Република България, както Заповед УРИ 5392 ПАМ-7003/13.10.2016 г за настаняването му в СДВНЧ, впоследствие удължавана. В процеса на интервютата с представители на Дирекция „Миграция“ към МВР това лице посочило, че използва страната като транзитен пункт, като иска да премине през нея на път за Западна Европа.

С определение № 7351/25.10.2017 г по адм.д. № 11405/17 на Адм.съд София град, 44 състав, е прекратено временното му настаняване, като е постановено освобождаването му. След това съдбата му е неизвестна.

Относно лицето Р.Б. са налице данни, че се представя и под името Р. Сидик (идентификационен формуляр – том Документи от МВР, Миграция, т. 1, л. 203, както и изявлението му в с.з. от 11.10.2017 в адм.д. № 10254/17 на Адм.съд София град, 65 състав.

 

От дома на подс. С. са иззети са иззети множество документи на чужди граждани, сред които и тези на Р. С.(познат и като Р.Б.) и М.М.– а именно документ за самоличност № СY *******на името на MD Mamun Miah, роден на *** г в Брахманбария и документ за самоличност № СY *******на името на R. S., роден на *** г в Брахманбария.

 

Тази фактическа обстановка се установи от:

Претърсване и изземване и оглед на ВД – т. 9 л. 94 и л. 98;

Справки на л. 360, л. 544, л. 566, л. 568, л. 569, л. 769, л. 999, Заповед за ПАМ – т. 8 л. 23 и л. 25

Документи от МВР, Дирекция Миграция (папка 1 и папка 2)

Материалите по адм.д. № 10264/17 на Адм.съд София град, 65 състав; адм.д. № 11 405/17 на Адм.съд София град, 44 състав; адм.д. № 3993/17 на Адм.съд София град, 57 състав; адм.д. № 10254/17 на Адм.съд София град, 65 състав; адм.д. № 11 406/17 на Адм.съд София град, 14 състав;

 

Коментар на доказателствата

Най-силно впечатление прави това, че двамата чужденци – М.М.и Р.Б. – са напуснали Кипър с полет до София на 24.09.2016 г. и след това са задържани на 13.10.2016 г. от Дирекция “Миграция“ МВР – като няма данни да са влизали в страната. След като са пътували със самолет, то би следвало влизането им в страната да бъде надлежно установено. Би било логично това да де стано именно на 24.09.2016 г., доколкото тогава са пристигнали на Аерогара София.

При все това не е установено нито едно обстоятелство от фактическите твърдения, направени от СпПр. Не са установени нито предварителните контакти между подс. С. и тези двама чужденци; нито последващите контакти между подс. С. и подс. П.; нито тези между подс. П. и подс. Д. и подс. И.; нито преминаването на двамата чужгденци през гишето на подс. Д.; нито последващата разпределение на получените пари.

Единственото, което е доказано, е опредЕ.връзка на двамата чужденци с дома на подс. С. – доколкото техни лични документи са намерени там. Това обстоятелство е само споменато в обст.част на обв.акт, но не е изведено като самостоятелно обвинение в диспозитива.

Следователно, за нуждите на присъдата, нито едно фактическо твърдение на СпПр не е доказано.

 

Пълната липса на доказателствена обезпеченост на фактическите твърдения на СпПр има за последица изводът, че не е установено, че деянието е извършено – а това е основание за постановяване на оправдателна присъда, по чл. 304 пр. 1 НПК.

 

Относно деянието от 08.04.2017 г относно А.М.Х.

Лицето А.М.Х. е иракски гражданин, роден на *** г. (негова снимка е налице в т. 11 л. 35 досъдебното производство). На 03.12.2009 г му е издадена регистрационна карта на чужденец в производство за определяне на държава, компетентна да разгледа молбата му за статут № *******на ПАБ. С Решение № 1463/10.12.2009 г е образувано производство за предоставяне на статут в ДАБ (Държавна агенция за бежанците). С Решение № 260/22.06.2010 г.  му е предоставен хуманитарен статут, с влязъл в сила съдебен акт на 23.08.2010 г. Неговият ЛНЧ е ********** и ЕГН **********. Били му издадени карта на чужденец с хуманитарен статут (неустановен номер) и Удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут № *******.

Този статут е бил периодично подновяван, което е довело до издаването и подновяването на документите, свързани с него.

И по-конкретно, при първото им подновяване, били издадени нови Карта на чужденец с хуманитарен статут № *******и Удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут № *******; те били издадени на 28.03.2013 г, валидни до *******г. След това, при следващото им подновяване, същите документи отново били издадени на 24.04.2017 г, валидни до 27.03.2019, като по-специално било издадено Удостоверение № *******за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут.

Следователно в периода 29.03.2016 г – 23.04.2017 г А.Х. не е имал валидни документи, удостоверяващи статута му. 

С Решение № 16537/04.10.2017 г този статут е бил отнет. Това решение е било презумптивно връчено на 10.11.2017 г., като е влязло в сила.

---

Междувременно, възползвайки се от издадения на негово име Удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут № *******, А.Х. е излизал и се е връщал в страната на 18-19.01.2012 г; 24-29.10.2012 г; 13-16.11.2012 г; 27-30.11.2012 г – всеки път на ГКПП Капитан Андреево.

На 24.05.2013 г отново напуснал страната през ГКПП Капитан Андреево, като ползвал Удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут № *******. Към този момент това Удостоверение е било валидно, съобразно посочения в него срок на валидност.

Този срок на валидност бил до *******г.

Близо година по-късно, през март 2017 г, А.Х. чрез Генералното консулство на България в Истанбул, направил постъпки за издаването му на ново Удостоверение, за да се върне в страната. Консулството препратило искането към ДАБ (писмо с вх. № 398/30.03.2017 г.). По това искане се произнесла ДАБ, като отказала издаването на такова Удостоверение. Също така било образувано производство по преценка дали не следва да се отнеме предоставеният хуманитарен статут, предвид дългото отсъствие на чужденеца от страната.

Междувременно, установил, че няма да получи такова Удостоверение, А.Х. решил да се върне в страната със старото си, което е било с изтекъл срок на валидност.

Така на 08.04.2017 г., А.Х. се върнал в страната през ГКПП Аерогара София, легитимирайки се със същото това вече изтекло Удостоверение. Неговите документи били обработени от подс. И.П..  Той установил, че документът е с изтекъл срок.

Подс. П., след съгласието на подс. А., негов началник, извършил справка в АИС-МВР относно пътника А.Х., който справка била надлежно удостоверение в Дневника за тези справки (л.605 съдебното производство). След като се уверил, че А.Х. има валиден хуманитарен статут, той го пропуснал да влезе в страната.

---

На 07.05.2017 г. А.Х. отново напуснал страната, ползвайки новоиздаденото му Удостоверение № *******и се върнал на 08.12.2018 г. Последното му напускане на страната е от 19.12.2018 г., като този път се легитимирал с иракския си паспорт.  След това не се е връщал.

---

Междувременно на 11.05.2017 г. било направено предложение за образуване на производство през ДАБ за прекратяване на статута на А.Х.. Това производство било образувано с Решение № 12473/19.06.2017 г., предвид фактическия отказ на чужденеца да се ползва от закрилата на България, тъй като дълги периоди не пребивава в нея. Това решение, както и последващите документи, предназначени за А.Х., не е можело да му се връчат, доколкото е установено, че той не пребивава в страната. С Решение № 16 537/04.10.2017 г хуманитарният му статут бил прекратен.

---

Съобразно Решение № 812104-141/25.07.2017 на МВР, издадено въз основа на запитване на адв. Н. по Закона за достъп до обществена информация, ако чужд гражданин е получил хуманитарен статут, като му е издадено Удостоверение за пътуване зад граница, то ако същото лице поиска да влезе в страната след като срокът на това Удостоверение е изтекъл, то „същият следва да бъде допуснат за влизане в страната след извършване на съответните справки  от граничните полицейски органи“.

           

Тази фактическа обстановка се установи от справката на БДС, МВР – л. 514 съдебното производство; справка от ДАБ – л. 566 съдебното производство; справки на л. 514, 566, 568, 569, 573, 575, 999 съдебното производство; Извлечение от Дневник за извършени в АИС МВР справки –  605 съдебното производство; Решение № 812104-141/25.07.2017 на МВР – л. 618 съдебното производство; План за провеждане на инструктаж – т. 28 л. 21, Видео-техническа експертиза – т. 11 л. 70 и сл., л. 101, както и от папка материали от ДАБ.

Относно тази експертиза – макар и вещото лице да посочва, че само е налице вероятност да е заснет подс. П., респективно А.Х. – снимките на л. 72 (л. 101-102), все пак съдът приема, че това е точно така, предвид отразеното в базата данни, че именно подс. П. е извършил граничния контрол на това лице, вкл. и че е извършил справка в АИС-МВР, след съгласието на началника си, подс. А. (евентуално тя е заснета на снимка 231), след като е констатирал изтеклия срок на документа, представен от пътника (Удостоверението за пътуване зад граница).

Следва да се посочат и снимките на л. 89 – които установяват движението на подс. П. и пътника Х., един сред друг, в общите части на Аерогара София, при което подс. П. посочва с ръката си в опредЕ.посока, говорейки с него, след което те се разделят. От тези снимки не би могло да се достигне до извод, че преди това подс. П. по неправомерен начин е допуснал този пътник да премине границата на страната – доколкото правомерността на това допускане е несъмнено установена.

По делото няма противоречие между доказателствата, относно това деяние.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

Налице са законовите предпоставки за прилагане на чл. 304 пр. 1 и пр. 4 НПК – оправдателна присъда, доколкото не се установи деянието да е извършено, а установеното деяние не е престъпление (в случая е правомерно).

Установи се, че на 08.04.2017 г. подс. П., като служител на ГКПП Аерогара София, е пропуснал да влезе в страната А.Х., който се е легитимирал с Удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут № *******. Тук следва да се посочи, че СпПр при формулиране на обвинението е допуснала техническа грешка, твърдейки, че това Удостоверение е с № *******; в действителност това е номерът на Картата на чужденец с хуманитарен статут. Това обстоятелство, според настоящия състав, е несъществена промяна във фактическата обстановка.

Несъмнено е установено, че към 08.04.2017 г това Удостоверение вече е било с изтекъл срок на валидност (просрочието е от 28.03.2016 г, или година и 12 дни).

Също така несъмнено е установено, че подс. П. установил това просрочие, след съответно разрешение на началника си – подс. А. – е направил съответна справка в АИС МВР, уверил се е, че хуманитарният статут е актуален, след което е допуснал в страната пътника А.Х..

При все това не се установиха останалите посочени обстоятелства.

На първо място не се установи, че деянието по пропускането на пътника А.Х. да е организирано от ОПГ; по-горе са изложени доводи, че не е имало твърдяната от СпПр престъпна организация.

На второ място не се установи това деяние (по пропускане на пътника А.Х.) да е било извършено с твърдяната користна цел – набавяне на облага – както за себе си, така и за останалите подсъдими. Не са събрани никакви доказателства в тази насока.

На трето място не се установи субективният момент – а именно съзнанието, че пътникът Х. ползва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Нищо по делото не сочи, че подс. П. и подс. А. са имали такова съзнание. Обратното, доколкото те са имали достъп до записите в АИС-МВР на неговите влизания и излизания в страната, са можели да установят, че той многократно е влизал и излизал от нея преди това. Не е имало никакво основание да считат, че поредното влизане на това лице в страната е с цел да я използва за миграция. Също така и обективно по делото не са събрани доказателства за някакво такова намерение на А.Х.. В действителност, след като си подновил Удостоверението, това лице отново напуснало страната за продължителен период и след това се върнал в нея (след като вече му е бил отнет статутът). Нищо не сочи, че конкретното му връщане на 08.04.2017 г. е бил с цел да използва страната като транзитен пункт за миграция; а и нищо не сочи, както е отбелязано по-горе, че подс. П. или подс. А. е имало основание да считат така. 

На последно място не се установи деянието по пропускане на пътника А.Х. да е противоправно. Чл. 10 ал. 1 т. 22 ЗЧРБ посочва, че се отказва влизане на чужденец, за когото има данни, че използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Както е посочено по-горе, такива данни не е имало. Чл. 19 т. 5 ЗЧРБ посочва, че за да се допусне чужденец той следва да представи „други документи, доказващи целта на пътуването и условията за планираното пребиваване“. Това условие, конкретно за А.Х., е неприложимо – доколкото той е имал предоставен хуманитарен статут и е имал правото да пребивава в страната.

Хуманитарния статут е уреден в чл. 9, чл. 32 ал. 3 ЗУБ, като от значение е нормата на чл. 39 ал.1 т.1 ЗУБ: „Чужденците с предоставена временна закрила имат право да останат на територията на Република България“. Следователно, както за това оставане не е нужно чужденецът да има някакви документи (доказващи цел и условия на пребиваването), така и връщането в страната, в която е получил своя статут, не може да бъде обусловено от предоставяне на такива документи.

Прокуратурата твърди, че пътникът А. Х. не е следвало да бъде допуснат в страната, доколкото неговото Удостоверение е бил с изтекъл срок.

Видно от чл. 42 ал. 2 ЗУБ (редакция към 2017 г): „Удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут дава право на притежателя му да излиза и да влиза в Република България в рамките на срока на неговата валидност при условията и по реда за постоянно пребиваващите чужденци в Република България“.

Следователно в закона изрично е посочено, че това Удостоверение  дава определени права само в срока на валидност. Несъмнено, след този срок на валидност, не би следвало един чужденец да бъде допуснат да излезе от страната. При все това се поставя въпросът – ако след изтичане на този срок на валидност този чужденец поиска да се върне в страната, то той следва да бъде допуснат или върнат?

На първо място съдът отбелязва, че тази хипотеза не е ясно регулирана в закона. От една страна е общата норма на чл. 42 ал. 2 ЗУБ, относно пътуването, вкл. и влизането в страната; но от друга страна е и базисната норма на чл. 39 ал. 1 т. 1 ЗУБ, относно оставането в страната. Като се отчита, че подс. П. е установил изтеклия срок на Удостоверението на ГКПП Аерогара София – т.е. на територията на България – то е трудно приемливо разрешението, съобразно което той следва да постанови връщането на пътника в държавата по дестинация. При всяко положение изборът той да бъде допуснат е законово оправдан.

И именно в този смисъл е и представеното от адв. Н. Решение № 812104-141/25.07.2017 на МВР, издадено по негово искане. Следователно, като е тълкувал закона така, както това е направено от ръководството на МВР, подс. П. не е извършил правонарушение.

Допълнително следва да се посочи, че хуманитарният статут на А.Х. е бил отнет значително време след 08.04.2017 г., след осъществяване на надлежна процедура, от компетентния за това орган – ДАБ. Същевременно подс. П., като служител на ГКПП Аерогара София, не би могъл сам със своите действия да приеме, че този статут се ползва неправомерно и фактически, чрез недопускането на пътника, да отрече правното му значение.

 Следователно по това обвинение следва да се постанови оправдателна присъда на две основания – не е установено деянието да е извършено във всичките се елементи, твърдени от СпПр, като установеното деяние не само не е престъпление, но е и правомерно.

 

Относно деянието от 25.05.2017 г, влизането в страната на Х.К. М.Н.

Х.Н.е гражданин на Бангладеш, роден на *** г. Било му издадено разрешение за пребиваване в Кипър като студент. На 04.04.2017 г отпътувал от Ларнака към София. Негова снимка е налице в т. 11 л. 36 досъдебното производство.

Това лице е влязло в страната през ГКПП Аерогара София на 25 май 2017 г., като документите му били обработени от подс. И.П.. Пътникът, който преди него се легитимирал пред служителите на ГКПП Аерогара София, бил обслужен от друг служител, като непосредствено преди Х.Н.да застане пред гишето, подс. П. заел мястото на този служител и проверил документите му (снимки на л. 92-93, л. 102 от експертизата в т. 11 досъдебното производство).

Лицето Х.Н.се легитимирало с разрешението за пребиваване, издадено от кипърските власти. Също така представил и документ, относим към събиране с член на семейство

Подс. П., след като проверил тези документи, го допуснал в страната.

В базата данни поставил следния запис: „РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБ., изд. КИПЪР, цел: ЧЛЕН НА СЕМЕЙСТВО“ (л. 50 съдебното производство).

Това лице е напуснало страната четири дни по-късно, на 29.05.2017 г, през ГКПП Калотина. При излизането си от страната е посочило, че е роден на *** г в Бангладеш. След това то не се е връщало в Кипър.

 

Тази фактическа обстановка се установи от:

Справки л. 360, л. 568, л. 570, л. 573, л. 769, л. 999, План за провеждане на инструктаж – т. 24 л. 94-96 и т. 29 л. 58 – 59, Техническа експертиза (т. 11 л. 92-93, л. 102)

По делото несъмнено е установено, че на 25.05.2017 г лицето Х.Н.е влязъл в страната, ползвайки разрешението за прибиваване в Кипър; също така е ползвал и друг документ, относим към събиране с член на семейство (същият не е наличен по делото). Несъмнено е установено, че тези документи били проверени от подс. П., който заместил колежката си непосредствено преди това (пътникът Н.бил първият проверен от него, след замяната). На последно място несъмнено е установено, че подс. П. допуснал пътника да влезе в страната, без да извърши проверка на втора линия. Също така несъмнено е установено, че това лице четири дни по-късно е напуснало страната към Сърбия, както и че повече не се е връщало в Кипър, където имало разрешение за пребиваване като студент.

 При все това по делото не се установи каквото и да е деяние на подс. Я. – а именно той да е влязъл във връзка с Х.Н., като да му е обещал да осигури влизането му в страната и последващо извеждане през Сърбия за Германия; не е установено Х.Н.да е изпращал снимката си и снимка на документите си; не е установено подс. Я. да е подбудил подс. П. да пропусне това лице в страната, както и че подс. П. да е определил дата на полета и през кое гише да премине чуждия гражданин. Не е установено подс. Я. да е закупил билет за полета на Х.Н., както и да го е снабдил с неистински документ за сключен брак с български гражданин; не е установено и да е предавал паричната сума от 4 000 евро (коментирано по-долу). Следователно са налице законовите основания за постановяване на оправдателна присъда относно подс. Я. – доколкото нито една част от твърдените от СпПр фактически обстоятелства не е установена.

Същевременно по делото е установено деяние на подс. П. – по извършване на гранична проверка и допускането на лицето Х.Н.да влезе в страната, без проверка на втора линия. Но не са установени останалите фактически твърдения – а именно, че той да е бил подбуден от подс. Я., да е искал парична сума за пропускането на това лице (2 000 евро), както и че организирал датата на пътуването и да е дал указания през кое гише да премине лицето; както и че е получил неверен акт за сключен граждански брак от неустановено лице, изпратено му от подс. Я., преди пристигането на Х.Н..

В действителност самата гранична проверка е била заснета от охранителните камери. Видно от случилото се, са налице основания за съмнения дали действително 1) пътника Х.Н.да е получил сведения от подс. Я. относно описанието на граничния служител и посочване на номера на гишето, през което е следвало да премине; а също така 2) подс. П. да е имал съзнанието, че следва именно той  да обслужи пътника Х.Н..

Тези съмнения се базират на това, че подс. П. е сменил своята колежка непосредствено преди да бъде обслужен Х.Н..

Ако последният е имал описанието на подс. П., като е очаквал именно той да го обслужи, то не би стоял на опашката пред гишето, в което се намира жена-служител. Обратното – би изчакал, докато види описаното от него лице да застъпва на смяна.

Ако подс. П. действително е искал той конкретно да обслужи Х.Н., то би се намирал на посоченото от него гише още от самото начало – а не би дошъл да смени колежката си когато лицето Х.Н.вече се намира точно пред това гише. Това създава опасност колежката му да обслужи и този пътник, при което корупционното правоотношение не би се реализирало.

Следователно, не само няма никакви доказателства в подкрепа на обвинителните твърдения, направени в обст.част на обв.акт, но и заснетото при извършената гранична проверка е несъответно на тези твърдения.

Следователно по-голямата част от твърдяната престъпна дейност на подс. П. не е установена. А установената не е противоправна. Пътникът Х.Н.е имал валиден документ за пътуване и валидно разрешение за пребиваване в Кипър – поради което, съобразно актуалната нормативна уредба – е имал право и да пътува и пребивава и в България, до 90 дни в период от 180 дни. И той е имал това право независимо дали представя и документ за сключен брак или не.

Несъмнено подс. П. не му е извършил проверка на втора линия – като по-горе съдът прие, че такава проверка не е била задължителна, като се е извършвала само при решение за това от съответния граничен служител.

Следователно и подс. П. следва да бъде оправдан, на основание чл. 304 пр. 1 и пр. 4 НПК – доколкото по-голяма част от твърдените негови деяния не са извършени, а извършеното е правомерно.

 

Относно квалифициращите обстоятелства, свързани с ОПГ

Относно трите коментирани по-горе деяния – относимо към лицата М.М.и Р.Б.; А.Х.; Х.Н.– не се установи нито че те да били извършени по решение на ОПГ, нито че целта е била набавяне на имотна облага за членовете на тази ОПГ.

 

Относно корупционните деяния от 12 и 25 май 2017 г

СпПр твърди, че на първата дата подс. П. е поискал подкуп от 4 000 лв. от подс. Я., за да извърши деянието относно Х.К.М.Н., като на втората дата подс. Я. му предал тази сума за това, че е извършил това деяние. И двете корупционни деяния са извършени чрез посредничеството на св. № 263 – а именно подс. П. е поискал тази сума от подс. Я. чрез този свидетел, а подс. Я. му предал тази сума чрез този свидетел. Не се твърди лична връзка между двамата подсъдими нито при поискването, нито при предаването и получаването на подкупа.

Съдът приема, че тези твърдения за осъществена корупционна дейност не са доказани.

Във връзка с това обвинение, по делото са установени две обстоятелства.

Първото е длъжностното качество на подс. И.П. – а именно същият е държавен служител в МВР.

Второто е, че на 26.05.2017 г било извършено претърсване и изземване от лекия автомобил Ауди А 6 с ДК № СВ ****КВ, собственост на подс. П.,***, на кръстовището на бул. Стамболийски и ул. Булина ливада, до магазин Фантастико, като в подлакътник са намерени и иззети 80 бр. банкноти от по 50 лв – общо 4 000 лв. Тези банкноти били истински.

По делото не е установен произходът на тези банкноти.

Също така не е установено подс. П. да е имал каквато и да е комуникация с подс. Я., било пряко, било чрез свидетел № 263. Не е установено първият да е поискал от втория сумата от 4 000 лв на 12.05.2017 г., а вторият да му е я предал на 25.05.2017 г., било пряко, било чрез свидетел № 263. Не е установено и тази парична сума да има нещо общо с действията по служба, които е предприел подс. П. на 25.05.2017 г по допускане в страната на Х.К. М.Н..

---

Видно от показанията на св. П., сестра на подс. П., както и на св. Б., с когото тя живеела на семейни начала към този момент, на неустановена дата през есента на 2016 г. подс. П. е предал на Х.Х. сумата от 9 000 лв. за покупка на кола. Преди това подс. П. е казал на сестра си, че преди това е давал пари на заем и пари за покупка на телефон от Белгия на Х.Х., като последният е връщал заема и му е предал този телефон. Също така ѝ е казал, че се познава с лицето Х.Х., тъй като последният се интересувал какви документи трябва да имат гражданите на трети страни, за да бъдат пропуснати да влязат в страната (подс. П. ***.

Тези показания евентуално са свързани с намерената сума от 4 000 лв в колата на подс. П.; но тази връзка би могла да се направи само ако се установи, че тези пари са му били дадени от лицето Х.Х.. В действителност това не е установено.

Тази фактическа обстановка се установи от:

Показанията на св. Г.П., л. 240 гръб съдебното производство; св. С.Б., л. 453 съдебното производство;

Техническа експертиза за истинност на банкноти на л. 56 т. 14 досъдебното производство;

Протокол за претърсване и изземване в т. 9 л. 31 досъдебното производство.

Доколкото съдът напълно изключи от доказателствения материал показанията на св. № 263, в тяхната цялост, то тези две корупционни деяния следва да се установят от останалите доказателства. Само за пълнота следва да се посочи, че св. № 263 твърди, че е дал тези пари на подс. П. за това, че е допуснал в страната иракско семейство от трима човека – баща Л., майка, дъщеря Я. – което е съществено различно от твърденията в обв. акт.

Съдът също така изключи от доказателствения материал показанията на св. Х.Н., за чието допускане в страната прокуратурата твърди, че е бил поискан, даден и получен подкупът. Следователно не е доказана каквато и да е връзка с влизането на това лице в страната, като той  е бил допуснат от подс. П., с тези твърдени корупционни деяния.

Съдът също така изключи от доказателствения материал ВДС, събрани с ползването на СРС – което води до извод, че не може да се ползва специфичното СРС, под формата на маркиране на банкноти. Оттук и взимането на обтривки от ръцете му (т. 9 л. 8 досъдебното производство) и последващото им експертно изследване (т. 13 л. 3 досъдебното производство) губят своето правно значение. Това се отнася и документите, проследяващи съдбата на тези пари (т. 10 л. 95, т. 14 л. 27) не са относими. За установяването на съдбата на тази сума, вече в рамките на съдебното производство, бяха дадени указания на прокурора (л. 228 съдебното производство). След това прокурорът предостави документи относно тази сума – които са класифицирани (л. 237 гръб съдебното производство); респективно съдът разкри на страните част от съдържанието на тези документи – а именно, че тази сума е предадена на св. № 263, въз основа на решение на прокурора за това (л. 248 съдебното производство); след това на страните бе представен този протокол, със заличени чувствителни данни; след това устно бе уточнено, че датата на връщане на парите е 25.07.2017 г (л. 650 съдебното производство). Това е причината тази парична сума да не е възможно да се предяви на страните, както се установи в последното съдебно заседание.

 

От правна страна

При така установената фактическа обстановка следва да се постанови оправдателна присъда относно обвинението за двете корупционни деяния, относими към подс. П. и подс. Я..

Относно първият единственото, което се установи, е неговото длъжностно качество, както и че от колата му е намерена и иззета парична сума от 4 000 лв. (други парични суми, в лева, евро и долари, са били иззети от дома му и от него самия; те са извън обсега на обвинението). За втория не се установи нищо.

Следователно трябва да се приложи чл. 304 пр. 1 НПК – доколкото не се установи, че деянието е извършено. Настоящият състав намира за безсмислено да излага подробни доводи относно елементите от фактическия състав на корупционните деяния, след като поначало не се установи деяние, което да е годно да бъде подведено под този фактически състав.

 

Относно ползването на показанията на св. М. М., св. Р.Б., св. П.Р., св. Х.Н., св. Х.К. М. Н..

В последното съдебно заседание съдът приобщи, чрез прочитането им, показанията на тези свидетели. Стори това, за да даде възможност на страните в съдебните прения да обсъдят правното значение на Решението на Съда на ЕС по С-347/21, което касае именно възможността за ползване на тези показания при постановяване на присъдата. Това се налага, доколкото българското право не познава предварителна процедура по установяване на допустимост или недопустимост на определени доказателства; този въпрос се решава в мотивите на съдебния акт.

Най-напред следва да се посочи, че съдът положи усилия да намери тези свидетели, като ги призове за разпит. Беше издадена ЕЗР (л. 475 съдебното производство), бяха изискани  справки от Интерпол      (л. 525, л. 568, л. 648,  л.667,  съдебното производство), както и от множество български институции (л. 481-556 съдебното производство).

За св. М.М.се установи, че официално е напуснал страната през 2018 г. (л. 544 съдебното производство) , а за останалите няма данни (справка от Дирекция Миграция – л. 357, л. 360 съдебното производство).

Съдът прие, че прилагайки Решение по дело С-347/21 следва техните показания, дадени пред съдия, да се изключат от материалите по делото. Останалите показания, дадени пред разследващ орган, поначало няма основания да се ползват, предвид противопоставянето на защитата.

Следователно всички техни показания не може да се ползват за нуждите на установяване на фактическата обстановка.

 

Относно свидетел с тайна  самоличност № 263

Това е свидетел, за когото СпПр твърди, че е взел участие в престъпната дейност, като е посредничил при извършване на част от вторичните престъпления.

Защитата твърди, че този свидетел е Х.Н.Х.; същият е допуснат до разпит от съда (л. 263 съдебното производство), като не е бил разпитан, доколкото е посочил, че не иска да дава показания, за да не се самоуличи (л. 238-239 съдебното производство).

За сметка на това е разпитан св. № 263. Защитата твърди, че по този начин са накърнени правата ѝ, доколкото е възпрепятствана да установи, че таен свидетел № 263 е именно Х.Н.Х. и да акцентира на неговата роля в дейността, предмет на делото. Посочва, че това лице невярно уличава подсъдимите, за да прикрие своята дейност. Съдът, с огед защитата на правото на свидетеля да не са самоуличи, не допусна разпита на св. Х.; за сметка на това проведе няколко много подробни разпита на св. № 263, които имат потенциала да са от съществено значение за достигане до извод дали деянията, предмет на обвинението, са извършени или не. При все това обстоятелството, че е налице вероятност св. № 263 да е именно св. Х. и обективната невъзможност защитата да разпита непосредствено този свидетел (св. Х.) следва да бъде отчетена при преценка на достоверността на показанията на тайния свидетел. В настоящия случай, обаче, това не се налага, доколкото предвид съществените пороци в разпита на този свидетел съдът прие, че неговите показания, в тяхната цялост, не следва да се кредитират. Поради това и въпросът за степенуване на правото на подсъдимите да се защитят, като зададат своите въпроси на допуснат свидетел, с потенциала това да се окаже свидетел от съществено значение, и правото на свидетеля да не се самоуличи, поне в настоящия случай не се поставя (в с.з. от 25.10.2020 г., л. 239 и сл. съдебното производство, съдът даде предпочитание само на интереса на свидетеля да не се самоуличи, като само отбеляза накърняването на правото на защита, без да вземе по-подробно отношение).

И по-конкретно, показанията на св. № 263 страдат от такива пороци, че единствената възможност е да се приеме, че те не отговарят на истината; това води до извод, че те поначало не могат да се кредитират.

Видно от показанията, които дава св. № 263, той е с произход трета страна (твърди, че е от Ирак), като трайно живее в България; говори много добре български език. Твърди мащабна престъпна дейност на подсъдимия И.П., като твърди престъпна договорка между него, от една страна и останалите двама подсъдими, действащи поотделно (подс. С.С. и подс. Х.Я.), като всеки път посредник между тях е било трето лице, описан от него като негов приятел или познат, временно пребиваващ нв страната, живеещ при него. Посочва, че подс. П. му е казал, че пропуска незаконно мигранти в страната в съгласие с шефката си и трето лице (не посочва имена). Описва множество случаи, при които подс. И.П. е пускал да преминат през ГКПП Аерогара София граждани на трети страни, след договорки с подс. С., с подс. Я. или с неговия приятел, като е получавал подкупи за това. За някои от случаите посочва, че подс. И.П. е извършвал тази дейност след пряка договорка с неговия приятел, без да знае, че той представлява подс. Я., предвид появил се конфликт между подс. Я. и подс. П., при което последният не е искал да работи с първия. За един случай посочва, че по искане на подс. П. неговият приятел е купил Айфон и му го е дал, като последният го е дал на шефката си.

Следователно показанията му пряко се отнасят до предмета на делото, като значителна част от описаните от него случаи се отнасят до вторичната престъпна дейност, формулирана в обв. акт.

При все това показанията му страдат от определен недостатък – явна и очевидна недостоверност.

На първо място св. № 263 отрича всякакъв свой принос в описаните от него събития. Посочва, че трето лице – което посочва, че е негов познат или приятел и за когото отказва да предостави каквито и да е било индивидуализиращи данни (осен че е гражданин на трета страна, Ирак, временно пребиваващ в страната, живеел към онзи момент при него и много близък до семейството му, но по време на разпита вече е напуснал страната), е бил ангажиран с комуникацията с митническите служители по повод осигуряване незаконното влизане в страната на гражданите на трети страни. Той самият знае за тази комуникация, доколкото всеки път е бил наблизо и е чувал какво си говорят; присъствал на 12-13 такива срещи;  виждал как се дават подкупите; виждал как се прекарват нелегално граждани на трети страни през ГКПП Аерогара София;  а също така неговият приятел му е споделял за тези престъпни договорености. Св. № 263 си записвал всичко, а след това отишъл до държавните органи и им казал за тази престъпна дейност.

Това очевидно не е възможно.

На второ място показанията, като фактология, са очевидно недостоверни. Така той твърди, че подс. П. е влязъл в самолета, хванал иракчанина под ръка и го е изкарал от самолета, като го е превел през ГКПП Аерогара София без въобще да се премине през граничен контрол; извел го през гаража до паркинга пред летището. Този начин на процедиране, с цел осъществяване на незаконно допускане на мигранти, е очевидно невъзможен. Също така твърди, че подс. П. е предоставял на незаконните мигранти фалшиви документи за сключен граждански брак – което било по негова собствена инициатива, без самият мигрант да знае това. Това изглежда изключително странно и също така граничи с невъзможното. 

Довод за достоверност на показанията му не може да се черпи нито от извършените  от свидетел $ 263 разпознавания, нито от предадените него вещи или веществена информация за такива вещи, под формата на снимки и ксерокопия – банкноти, чужди документи за самоличност (т. 7 л. 1 и л. 90, т. 9 л. 46, 51,56,63,67 и 78). Те, подобно и на информацията в показанията му, водят до извода, че този свидетел е бил пряко ангажиран в твърдяната от прокурора престъпна дейност – но не и че свидетелските му показания са достоверни. Както е посочено по-горе, свидетел № 263 по явен, демонстративен и несъмнен начин казва неистината относно своя принос в разследваната дейност, като твърди, че това в действителност е принос на трето лице, негов приятел (или познат), сънародник от Ирак. Това води до извод, че той неизбежно изкривява и показанията си относно отношенията си с подсъдимите. Оттук, макар и предадените от него вещи и изложената от него информация несъмнено да са свързани с предмета на делото, все пак те са изложени от него в такъв контекст, който прави невъзможно да се прецени степента, в която посоченото от него е вярно или невярно. Твърдението му, направено от него пред съда и поддържано дори след прочитане на показанията от досъдебната фаза, че нищо от изложеното не е извършено от него (комуникации и договорки с подсъдимите и предприети действия въз основа на тях), а от трето лице, което е очевидно е несъмнено невярно, прави невъзможно да се прецени дали и до каква степен твърденията му за действията на подсъдимите е вярно или не. Базисната неистина в показанията му, относно авторът на описаните от него деяния (твърденията, че автор е трето лице, негов приятел или познат, но не и той самият) лишава неговите показания от всякаква достоверност.

Въз основа на тези аргументи съдът изключи от доказателствения материал показанията на св. № 263 – както тези, дадени пред съда, така и онези, прочетени по реда на чл. 281 НПК. Относно последните, като допълнителен аргумент, съдът възприема напълно възражението, направено от адв. Г., че изказът е съществено различен от начина, по който се изразява този свидетел, поради което е трудно да се отграничат неговите собствени изявления и преразказът им, направен от разследващия орган.

Следва изрично да се посочи, че показанията на този свидетел са от решаващо значение за делото. Той многократно е давал показания, по време на евентуалното извършване на описваните от него криминални деяния – том седми е посветен на тези показания. Също така предава предава парични суми и документи, в оригинал или копие (хартиено или снимки на телефон), за които посочва, че са свързани с описваната от него престъпна дейност – видно от показанията му в т. 7 л. 1, л. 90, както и том 10 л. 51-78 досъдебното производство.

Следователно свидетел № 263, по негови твърдения, е комуникирал в инкриминирания период почти ежедневно с подсъдимите, като многократно е давал показания относно развитието на неговите отношения с тях. Така през април 2017 г е дал четири пъти показания, а през май 2017 г е дал пет пъти показания.

Това води, обаче, не само до извод за същественото значение на неговите показания, но и повдига въпросът дали той фактически не е изпълнявал ролята на служител под прикритие – което представлява СРС – в заобикаляне на законовия регламент. Многобройните показания, които е давал, водят до основателното предположение, че той е бил използван от разследващите органи именно като служител под прикритие.

Този въпрос, обаче, не е актуален, предвид избора на настоящия съдебен състав изначално да изключи от доказателствения материал всички негови показания, предвид явната им недостоверност.

Това лишава неговите показания от всякаква достоверност.

 

 

Относно задържането под стража на подсъдимите

На последно място следва да се отбележи и периодът от време, през който подсъдимите са били задържани под стража – като обоснованото предположение, послужило за основание за това задържане, е било формирано въз основа на показания на свидетели, разпитани по начин, който да гарантира, че те – и техните защитници – няма да имат възможност да им зададат въпросите си.

Подс. И.П. бил задържан на 25.05.2017 г, за срок от 24 часа. След изтичането им е отново задържан, за 72 часа, по реда на чл. 64 ал. 2 НПК. След това е задържан с постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража" до 26.01.2018 г., когато е освободен след изтичане на максималния осеммесечен срок на задържане.  

Подс. Д.Д. бил задържан на 26.05.2017 г, за срок от 24 часа. Същият ден е отново задържан, за 72 часа, по реда на чл. 64 ал. 2 НПК. След това е задържан с постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража" до 19.12.2017 г., когато мярката му за неотклонение е променена в „домашен арест“, която трае до 26.10.2018 г.

Подс. З.И. е била задържана за 24 часа на 31.05.2017 г, след това задържана под стража, като била преустановена на неустановена дата след 03.08.2017 г, когато ѝ била опредЕ.мярка за неотклонение „гаранция“.

Подс. С.С. бил задържан на 25.05.2017 г за 24 часа; след това задържан за 72 часа на 26.05.2017 г; след това задържан под стража до 26.01.2018 г.

Подс. Х.Я. бил задържан на 25.05.2017 г за 24 часа; след това задържан за 72 часа на 26.05.2017 г; след това задържан под стража до неустановен момент след 16.01.2018 г., когато му била опредЕ.мярка за неотклонение „гаранция“ – като не е установено на коя дата след внасянето ѝ е бил освободен.

 

Въз основа на тези мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: