РЕШЕНИЕ
№ 1466
гр. Варна, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110100683 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск от С. М. Т. срещу В. Т. З. с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл.
52 ЗЗД за осъждане на ответника в качеството му на автор и публикувал статията в сайт***
да заплати на ищеца сумата от 5000 лв.- обезщетение за търпени от ищеца неимуществени
вреди вследствие на обидни, неверни и засягащи честта му думи и изрази в статия
публикувана в сайта*** на 22.10.2023 г. със заглавие „Брутална разправа на областния шеф
на ***-Варна С. Т. с член на общинския съвет на ***, заради това, че му казва истината в
очите! ***Варна се тресе от авторитарен мутренски начин на управление и интриги на
председателя и с „шефа каза!“ що е рекла „***“, все е вярно!“, които все се изразяват в
морални страдания, засягане на доброто име, репутация и авторитет на ищеца като политик,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието –
22.10.2023 г. до окончателното и изплащане.
В исковата молба, уточнителната молба от 14.02.2024 г. и уточнителната молба от
26.02.2024 г. се излага, че на 22.10.2023 г. ответницата е публикувалата в сайта *** статия
със заглавие „Брутална разправа на областния шеф на ***-Варна С. Т. с член на общинския
съвет на ***, заради това, че му казва истината в очите! ***Варна се тресе от авторитарен
мутренски начин на управление и интриги на председателя и с „шефа каза!“ що е рекла
„***“, все е вярно!”,на която статия също е автор. Посочва се, че към статия е приложен
видеоматериал от охранителна камера. Поддържа, че заглавието на статията и съдържащи се
в статията обидни и неверни изрази по отношение на ищеца са насочени да уязвят
достойнството на ищеца, засягат честта и достойнството му.
Конкретно сочи, че обидни и засягащи честта му са думите „арогантно“, „мутренско“,
изразът „отвратитени интриги“, част от следните твърдения:
- „***- Варна лети надолу по наклонената права със страховита сила, благодарение на
авторитарното и арогантно управление на Областния председател на ***- Варна С. Т., вече
не може да се скрие от никого и дава своите печални резултати."
- „Охранителите на С. Т. завличат *** извън залата и излизайки извън залата, на
видеото ясно се вижда как С. Т. блъска ***и го свира в ъгъла, като размахвайки му пръст
започва арогантно и мутренски да се разправя с него."
- „***от преди месеци предупреди, че ***- Варна се управлява мутренски,
1
еднолично и арогантно, още когато благодарение на отвратителни интриги, спретнати от
областния председател на ***- Варна С. Т., "
-„Мутренския и авторитарен стил на управление на председателя на ***- Варна С. Т.
е провокирало и посещение на представител от Централата на ***, който е пристигнал на
място да се запознае със ситуацията."
- „Кой точно визира С. Т. като „Шефа" от столицата, можем да се досетим, но както
преди дни написа *** няма още дълго да е председател на ****, а наблюдавайки как действа
*** с размаха да управлява, надали Пеевски ще търпи така безобразно авторитарно и
мутренски да се ръководи ***- Варна."
По отношение на посоченото в статията „В този момент, Т., несвикнал някой изобщо
да му протИ.речи, изтърва нерви, хвърля химикалката срещу лицето ***, наричайки го
„Боклук“ изрично посочва, че е невярно твърдение.
В уточнителната молба от 26.02.2024 г. ищецът сочи, че ответникът следва да
отговоря като автор на статията, както и в качеството на лице публикувало статията в сайта
„***.bg, тъй като е собственик на сайта.
Сочи се, че публикуваните обидни твърдения са станали доС.ие на неограничен брой
хора, тъй като са разпространени в интернет. По отношение на твърдените търпени вреди
ищецът поддържа, че статията му е причинила неимуществени вреди-морални страдания,
накърняване на доброто му име на политик, нарушава репутацията и авторитета му на
Областен председател на ***- Варна, срива доверието у него на поддръжниците на партията
и гласоподавателите. Обидите от статията, се твърди, че са довели до съС.ие на потиснатост,
намалена работоспособност, раздразнителност от необходимостта да отговоря на въпроси
във връзка с тези статия. Твърди, че вредите се търпят и до датата на исковата молба.
Навежда твърдения, че вследствие на описаното в статията се е активирало онкологично
заболяване на ищеца.
Ответникът, е депозирал отговор на исковата молба в законовия срок по чл.131 ГПК,
с който оспорва исковата претенция. Излага доводи за неоснователност, като оспорва да е
автор на статията. Поддържа, че който и да е авторът е изразил мнението и е оценил
множество находящи се в интернет пространството материали свързани с името на ищеца, за
което не може да носи отговорност. Счита, че авторът може да е журналист, който изпълнява
професионалните си задължения. Навежда твърдения, че ищецът е публична фигура към
м.10.2023 г.- Областен председател за Област Варна на ПП „***“, както и общински
съветник в Общински съвет- Варна и правото му да защитава лични си жИ.т от очите на
обществеността е по-ограничено. Сочи се,че евентуалният автор е изразил мнение по вече
настъпили факти съобразно разпространен в публичното пространство видеоклип от
охранителна камера пред множество очевидци на случката посочена в статията, които са
разпространили клипа. Оспорва се ищецът да е търпял вреди от съдържанието на статията,
като се сочи, че в социална мрежа са публикувани снимки и видеоклипове на ищеца във
ведно настроение вкл. пищен рожден ден и посещение на концерт в чужбина. Моли съдът
да отхвърли иска като неоснователен.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.45 вр. чл.52 ЗЗД / срещу ответника като автор на
статията и лице, което е публикувало статията в сайта „***.бг“. /
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки: 1. Публикуване на статията на 22.10.2023 г. на посочената статия в сайта
***.bg 2. Че автор и публикуващ статия на сайта е ответника, 3.че процесните изявление,
посочени в уточнителната молба от 14.02.2024г., са обективирани в статия и представляват
неверни или обидни твърдения и че опозоряват личността, 4. Търпени от ищеца
неимуществени вреди от статията, 5. както и че тези твърдения се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите вреди за ищеца
Вината се предполага, на осн. чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
С доклада по делото и на осн. чл.146, ал.2 ГПК е указано на ищеца, че не сочи
доказателства, че ответникът е автор на статията и/или е публикувал статията в сайта ***.bg.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, като проведе насрещно
доказване вкл. като да докаже, че 1. анализираният в статията клип е бил публично достъпен
2
към момента на публикуване на статията, 2. че е имало множество очевидци на описаната в
клипа случка, 3. че ответникът е бил „във ведро съС.ие“ след статията, с оглед
опровергаване на твърденията за търпените вреди.
С доклада по делото като безспорно е отделно, че на 22.10.2023 г. в сайта ***.bg е
публикувана статията със заглавие „Брутална разправа на областния шеф на ***-Варна С. Т.
с член на общинския съвет на ***, заради това, че му казва истината в очите! ***Варна се
тресе от авторитарен мутренски начин на управление и интриги на председателя и с „шефа
каза!“ що е рекла „***“, все е вярно!“; към момента на публикуване на статията ищецът е
заемал длъжностите Областен председател за Област Варна на ПП „***“, както и общински
съветник в Общински съвет- Варна.
На л.22-26 от делото е представен препис от процесната статия, като видно от
съдържанието в нея се съдържат следните изявления: „***– Варна лети надолу…
благодарение на авторитарното и арогантно управление на Областния председател на ***-
Варна С. Т.“; „ на 15 октомври т.г.. …. на заседание на Общинския съвет на ***- Варна се
стига до брутална разправа на председателя на ***- Варна С. Т. с член на общинския съвет
на ***- Варна… *** „М***в в очите в прав текст казва на С. Т.- че от тях се чакат
резултатите по изборите, а досега нищо не е направено. „Нямаме клуб в ***, нямаме нищо!“,
опълчва се **** казвайки истината в очите на С. Т.. „В този момент, Т., несвикнал някой
изобщо да му протИ.речи, изтърва нерви, хвърля химикалката срещу лицето ***в,
наричайки го „Боклук“. Охранителите на С. Т. завличат *** извън залата и излизайки извън
залата, на видеото ясно се вижда как С. Т. блъска ***и го свира в ъгъла, като размахвайки му
пръст започва арогантно и мутренски да се разправя с него."…. „***от преди месеци
предупреди, че ***- Варна се управлява мутренски, еднолично и арогантно, още когато
благодарение на отвратителни интриги, спретнати от областния председател на ***- Варна
С. Т., "…. „Мутренския и авторитарен стил на управление на председателя на ***- Варна С.
Т. е провокирало и посещение на представител от Централата на ДПС, който е пристигнал на
място да се запознае със ситуацията.", „… С. Т. вместо да се смири, авторитарно е заплашвал
определени лица с това, че може да ги изгони от работа, като в заплахите е употребено и
името на „Шефа“ от столицата“, „Кой точно визира С. Т. като „Шефа" от столицата, можем
да се досетим, но както преди дни написа ***ъ няма още дълго да е председател на ***, а
наблюдавайки как действа ***с размаха да управлява, надали ***ще търпи така безобразно
авторитарно и мутренски да се ръководи ***- Варна." Въз основа на така представеното
съдържание, не оспорено от ответната страна, се установява, че сочените от ищеца думи и
изрази са обективирани в процесната статия.
Ищецът желае да се ангажира гражданската отговорност на ответницата, доколкото
твърди, че именно тя е автор и публикуващ е интернет пространството сочената статия.
Авторството на статията е изрично отречено от ответницата в подадения от нея
отговор на исковата молба.
Представената хартиена разпечатка на ел. публикуваната статия е подписана с
„***.bg”.
В проведеното на 04.12.2024 г. открито съдебно заседание в настоящото
производството е присъствала лично ответницата З.. В лично изявление във връзка с
изразяване на несъгласие с произнасяне на съда по доказателствено искане на ответната
страна ответницата сочи, че в психологическата експертиза по делото / съобразявайки
процесуалния момент на изказването ответницата има предвид първоначално изготвената
такава от вещото лице Р., която към момента на изявлението не е изслушана/ „ е описано
единствено, че тази моя статия е обърнала целия жИ.т и семейство на въпросния Т.….“,
„тези обстоятелства, които ние искаме биха могли да докажат, че това съС.ие на въпросния
Т. не е от моята статия, а от това, че е арестуван, че е разследван и продължава да бъде
разследван.“ При формулиране на въпрос към свид. Ашимова, ответницата използва израза
„след въпросната моя статия“. Тези изявления на ответницата са отразени писмено в
съдебния протокол.
Налице е практика на ВКС - решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1311 от 2009
г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037 от 2010 г. на ВКС, ГК,
II г. о., решение № 49 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5062 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., според
която изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, има характер
на признание. Това признание има важно доказателствено значение, поради което съдът е
3
длъжен да го прецени, с оглед на всички обстоятелства по делото и да съобрази установения
с това признание факт при формиране на правните си изводи.
Изявлението на ответника за липса на връзка между сочените в единичната съдебно-
психологическа експертиза вреди и нейната статия, направено лично от нея и обективирано
в съдебния протокол, настоящият състав цени като признание на неизгоден за ответницата
факт – авторството на процесната статия. Това изявление на ответника пред съда обуславя
извод, че именно ответницата е автор на процесната статия
На следващо място следва да се разгледа въпроса дали съдържащите се в статията и
сочени от ищеца думи и изрази са обидни / „арогатно“, „мутренско“, „отвратителни
интриги“ съответно са верни / по отношение на твърдението, че ищецът е хвърлил химикал
в лицето на *** и го е нарекъл „боклук“/.
За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти,
разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата, но следва да се
съобрази, че ответникът няма да носи отговорност, ако позорящите факти са верни.
За да отговори на въпроса дали твърдението, че ищецът е замерил лице с химикал и е
отправил към него сочената статията дума, съдът следва да установи фактическата
обстановка от събранието на ОС на ***- Варна на 15.10.2023г.
За установяване случилото се на 15.10.2023г. на заседание на Общинския съвет на
***- Варна са събрани различни по вид доказателства, допустими по ГПК.
По делото и от двете страни са представени флаш памети съдържащи видеоклип, за
който се твърди, че е от процесната случка. Видеоклиповете представени от двете страни са
непосредствено възприети от съда и страните, чрез възпроизвеждането им в открито
съдебно заседание. Съдържанието на клиповете представени от двете страни е идентично и
не е оспорено от никоя от страните. Клиповете са без звук. Съдът е възприел, че на клипа се
вижда как ищецът- едър човек с черен костюм с поставена на устата и носа защитна
протИ.вирусна маска извежда, като е поставил ръката си на рамото му, друго лице от
мъжки пол от стая в коридор, застава срещу него, ръкомаха с ръка срещу него. Около
двамата мъже се събира множесто хора. Клиповете са с продължително от около 40 секунди,
като в края ищецът се връща в стаята от която е излязъл, а другият мъж е съпроводен от две
лица извън сградата.
Страните са ангажирали и гласни доказателства за установява на случилото се на
15.10.2023г.
В показанията си доведения от ищеца свид. ***сочи, че е присъствала на събранието
на ОС на ***- Варна на 15.10.2023г., тъй като е била ангажирана с административна работа,
защото е член на младежката организация на партията и симпатизант подпомагащ
административната работа на доброволчески начала. Сочи, че присъстващия на събранието
*** бил видимо пийнал и репликирал ищеца на висок тон, пречейки му да проведе
събранието нормално. Не е видяла ищеца да хвърля химикалка по М. ***и не е чула да го
нарича „боклук“. Присъстващи помогнали на М. ***да напусне залата, тъй като той залитал.
Сочи, че чула разговора между Т. и ***случил се близо до вратата на залата, макар, че не
могла да излезе от последната и ги виждала. Не може да преразкаже точно разговора. Чула,
че Т. с повишен тон помолил ***да не идва на събрания повече в такова съС.ие.
В показанията си доведения от ищеца свид. Чанкова сочи, че е присъствала на
събранието на 15.10.2023г., като нейната позиция била отвън пред залата, за да подпомага
административната дейност по провеждането му. Сочи, че е симпатизант на партията и
извършва административна работа без заплащане. Разказва, че хора присъстващи на
заседанието помогнали на М.***да излезе от залата, а не охранители, като причината била,
че той е в нетрезво съС.ие. Ищецът излязъл след ***и тя чула разговора между тях. Ищецът
на висок тон казал, че е непристойно да се присъства на събрание в нетрезво съС.ие, като
свидетелят не си спомня други негови изявления. Сочи, че ищецът не е проявявал агресия
към ***. Не е видяла Т. да хвърля химикал по ***.
В показанията си доведения от ответницата свид. ***, който към 2023 г. е бил
общински председател на ***- Варна, излага той е организирал събранието на 15.10.2023г.
Сочи, че *** провокирал Т., с изявления, че ги търси само по избори без да им помага в
разрешаване на проблеми, като засегнало и изнервило ищеца и последния започнал да ругае
***– „Ти ли бе дилър, аз с дилъри не говоря, изрод, млъкни“ и съответно му хвърлил и
писалка. Шофьорът –охранител на ищеца хванал ***, за да го изведе от залата, като и Т.
4
хванал ***за яката и двамата го извели в коридора. Свидетелят сочи, че преди да го изведе Т.
„леко натъртил“ ***даже мисли, че го е ударил. Сочи, че от коридора се чували ругатни и
псувни вкл. Т. казал на ***- „Майка ти ще еба“. Сочи, че ***в бил трезвен, просто имал
пиперлив нрав и изразявал недоволството си.
Не си спомня дали свид. ***дали е присъствала, като за нея сочи, че до 2019г. е
била негова секретарка, а към 15.10.2023г. е заемала длъжността технически сътрудник в
Европейския информационен център н***
В показанията си свид. ***сочи, че не е присъствал на събранието на 15.10.2023г.,
като знае за случилото се от трети лица- от *** от ***в, бай ***от махалата, други членове
на общинския съвет. Посочва, че те са му разказали, че е станал конфликт между М. ***и Т.,
тъй като изисквания на първия били прекалено големи, доколкото знае Т. хвърлил химикал и
го атакувал вербално, без да сочи конкретни отправени думи.
Следва да се посочи, че съдът цени показанията на всички свидетели съобразявайки
чл.172 ГПК, доколкото за свид. ***и свид. ***съдът намира, че се установява служебна
ангажираност вкл. подчиненост спрямо позицията, която е заемал ищеца през 2023 г. в
партията. Двете свидетелки са посочили, че подпомагат административната работа в
областната организация на ***към 2023г. на доброволно начало, без заплащане, но другите
двама свидетели излагат, че двете са заемали административни длъжности, подпомагащи
дейността на областния ръководител на ****- ищецът. От показанията и на двете свидетелки
се установява, че те са имали ежедневна служебна комуникация с ищеца вкл. са работили в
един офис, доколкото свид. ***излага, че се познава с ищеца от 2019г., с когото е работила
ежедневно в един офис, твърдеейки, че той започнал по-рядко да ходи в офиса след
публикуване на процесната статия, а свид. ***излага, че ежедневно през 2023г. е общувала с
ищеца. По отношение на свид. ***и свид. ***, съдът съобразява показанията при
приложение на чл.172 ГПК, доколкото от изложеното от тях се установява, че те са имали
краен професионален конфликт с ищеца.
От така събраните доказателства се установява, че на събранието на Общинския
съвет на ***- Варна на 15.10.2023г. е възникнал конфликт между ищеца и член на партията –
М. ***.
ПротИ.речиви са показанията на свидетелите за причината наложила извеждането
на ***от събранието, както и дали ищецът е ругал и псувал ***. ПротИ.речи са показанията
на свид. ***дали ищецът е хвърлил химикалка по М. ***, като и двамата свидетели твърдят,
че са били в залата, в която е проведено събранието. При притИ.речиви показания на
свидетели за факт, който не може да бъде възприеман протИ.речИ., а или се е осъществил в
обективната действително или не, съдът следва да изложи чии показания ще дари с доверие.
В случая съдът дава вяра на показанията на свид. ***, доколкото те са по- подробни и
последователни. Свидетелят излага конкретни думи, които ищецът е казал на ***, както и
на каква тема в бил разговора между двамата. Непоследователни са показанията на свид.
***по отношение причината довела до извеждането, като същата сочи, че между ищеца и
***е имало разговор в залата на събранието, по време на който и двамата са повиши тон, но
не сочи на каква тема е бил разговора, съотв. какво е било неговото съдържание, което
следва да е възприела лично. Косвено показанията на свид. ***се подкрепят и от показанията
на свид. ***, който действително не е присъствал, но преразказва какво му е казано от
присъстващи не събранието.
Съдът намира за установено, че ищецът е участвал в извеждането на М. ***от залата
на събранието, видно от представените видеозаписи, в които се вижда че ищецът извежда
хванал за рамото друг мъж, който според показанията е М. ***. Заснетото на записа, съдът
възприема като обективиращо действителността, а то протИ.речи на показанията на свид.
***и свид. ***, които разказват, че други лица са извели ***от залата, а Т. е излязъл след
него. С оглед на протИ.речията, съдът не дава вяра на показанията на свидетелите.
Независимо от причината наложила извеждането на М.***в коридора от
показанията на всички свидетели се установява, че Т. е говорил на висок тон, като на
видеозаписа е видно, че той е ръкомахал срещу ***, което съдът възприема като агресивна
невербална проявява. От записите е видно, че Т. избутва ***към стената в коридори и
размахва пръст, а след това и ръката си срещу него, като тези действия протИ.речат на
определението, което свид. ***използва за извършеното от ищеца – да „помоли“ ***да ходи
на събрания в нетрезво съС.ие.
5
При преценка на показанията, съдът формира извод, че по делото се установява, че
ищецът е бил участник в разговор на висок тон с член на партията, между тях е възникнал
конфликт, в който ищецът е отправил недопустими квалификации по адрес на ***, въпреки,
че не се установява да е изрекъл конкретната обида „боклук“.
За целите на настоящото производство, съдът не може да пренебрегне факта, че от
показанията на свидетелите се установява, че конфликтът е възприет от множество
присъстващи на събранието, като неговото съдържанието е пресъздавано и на
неприсъстващи на него лица, съобразно субективно възприетото, т.е. изложеното в
процесната статия се основава не само на възприетия и от съда видеоклип, но и на разкази
на присъстващи на събранието лица.
Съдът намира, че отговорността на ответницата не може да се ангажира за излагането
на неверен факт в процесната статия, доколкото по делото са събрани гласни доказателства,
че ищецът е хвърлил химикал по М. ***, както и такива, че той е оправил обидни думи към
него, независимо, че не са събрани доказателства за конкретната посочената в статията дума.
По отношение на въпроса обидни ли са сочените от ищеца думи и изрази: „арогатно“,
„мутренско“, „отвратителни интриги“, респ. уронили ли са те доброто име на ищеца:
Налице е утвърдена практика на ВКС по чл. 290 ГПК (напр.: решение №
253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ІІІ г. о., решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. №
1140/2019 г., ІІІ г. о., решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г., ІV г. о., решение
№ 50110/25.10.2022 г. по гр. д. № 4589/2021 г., І г. о., споделяна и от настоящия съдебен
състав, в която е прието следното:
В чл. 39-41 от Конституцията на република България и в чл. 10 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява
и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на
това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава,
съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване.
Това е едно от основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси,
представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично
общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на
всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го
прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за
накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в нарушение на
общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и
упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг. Такова
ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ
ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури,
условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно
демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято
закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения,
основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те
именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата
(съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму).
Критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки
граници, защото те за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури,
които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Това обаче не означава, че
политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от
възможност да защитят репутацията си. Възможността свободно да се изразява мнение се
разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени права.
Правото на свободно изразяване и разпространяване на информация може да включва
обсъждане на дейността на публични личности, критични оценки и дори да надхвърлят
добрия тон. Това е в полза на обществения контрол и политическия дебат. Политиците и
публичните личности следва да търпят повече укори, но свободата на словото и на
изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети /Решение № 110
от 25.05.2010 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр. о., Решение № 85/23.03.12 по г. д. №
1486/11, ІV гр. о./.
6
В Решение № 73 от 5.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 679/2023 г., II г. о., ГК е
разяснено, че във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и
клеветата, които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 КРБ ограничения, и оценъчните
съждения, които са извън този обсег. Когато не се касае за превратно упражняване на
правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто
име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват
свободно. Не е протИ.правно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на
изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки
друг случай издателите на печатни или електронни произведения могат да разпространяват
правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена
личност, открояваща се по една или друга причина в обществения жИ.т, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват състава на
обидата или състава на клеветата.
Не е протИ.правно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие / Решение на ВКС, III г. о. по гр. дело №
5059/2008 г./
В обобщение, ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във
връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на
мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не
съставлява протИ.правно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не
подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност.
Настоящият състав намира, че именно в такава хипотеза са използвани сочените в
статията думи и изрази. Те касаят дейността на ищеца, като политическа фигура, заемаща
висок пост в организацията на политическа партия, с оглед на което към него са налице
обществени изисквания и изисквания от членовете на партията за поведение с определено
съдържание. Процесните думи и изрази са с оценъчен характер, като са свързани най-вече с
конкретна проява от 15.10.2023г. при която ищецът е участвал в конфликт с член на
партията, по време на който извън възприетите обществени и професионални норми за
поведение е извел същия от събранието и е махал с пръст и ръка срещу него. Във връзка с
последното действие е и съдържанието в статията „като размахвайки му пръст започва
арогантно и мутренски да се разправя с него.". От представения видеоклип се установява
факта на размахване на пръст от страна на ищеца, като в останалата част изявлението
съдържа мнение характеризиращо това действие на ищеца.
С изключение на последния израз, останалите изрази в статията, касаят начина на
управление на партийната структура от страна на ищеца, а не неговата личност.
Действително изразеното мнение е с негативна оценка за начина, по който ищецът е
управлявал поверената му партийна структура, но съдът намира, че те не касаят личното
достойнство на ищеца, а неговия професионален респ. политически образ.
При изложеното, съдът намира, че не са налице основания за ангажиране
отговорността на ответника. При формираните извод, не е необходимо да се обсъжда
въпроса търпял ли е вреди ищеца от публикуването на процесната статия.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответницата, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и е доказал заплащане на
такива – 2034,00 лв. за възнагражднеие на вещите лице по повторната тройна СПЕ и 800 лв.-
адвокатско възнаграждение или общо 2834,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. *** срещу В. Т. З.,
ЕГН: **********, адрес: гр. *** с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане
7
на ответника в качеството му на автор и публикувал статията в сайт ***.bg да заплати на
ищеца сумата от 5000 лв.- обезщетение за търпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие на обидни, неверни и засягащи честта му думи и изрази**в статия публикувана в
сайта ***.bg на 22.10.2023 г. със заглавие „Брутална разправа на областния шеф на ***-
Варна С. Т. с член на общинския съвет на ***, заради това, че му казва истината в очите!
***Варна се тресе от авторитарен мутренски начин на управление и интриги на
председателя и с „шефа каза!“ що е рекла „***“, все е вярно!“, които все се изразяват в
морални страдания, засягане на доброто име, репутация и авторитет на ищеца като политик,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието –
22.10.2023 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, С. М. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ***
да заплати на В. Т. З., ЕГН: **********, адрес: гр.***сумата от 2834,00 лева – разноски в
съдебното производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8