Р Е Ш Е Н И Е №25
11.02.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на прокурора Петя Драганова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №3 по
описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №301/25.11.2021г., постановено по анд № 2881/2021г., РС Стара Загора
потвърдил наказателно постановление /НП/ №605614 F 609301 от 12.10.2021г., издадено от Директора на
дир. „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Ен Ер
ЕС“ ООД, седалище гр. Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Управителя
С. К. била наложена имуществена санкция в размер на 775,55 лева и постановил
осъждане на дружеството да заплати на ТД НАП Пловдив разноски в размер на 90
лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението
останало наказаното лице, което го обжалва в срок чрез адв. Д.. Мотивира се
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно приложение на
материален и процесуален закон.
Според касатора, РС не бил обсъдил всички наведени пред него
възражения против процесното НП. Счита се за неправилен изводът на въззивния
съд, че макар АУАН да не прецизирал правната квалификация, то това не било
нарушение, тъй като това било направено в НП и не се стигало до опорочаването
му. Касаторът твърди, че правната квалификация на
деянието била част от задължителното съдържание на акта и не можело да се сочи
едва и за първи път в НП, нито да имало
разминаване между двете квалификации. От една страна се касаело да нарушение на
императивно правило, а от друга страна се касаело за нарушаване на правото на
защита в процеса. На последно място се мотивира, че бил неправилен изводът на
съда, че в НП и в АУАН било правилно описано нарушението.
По тези
съображения се иска отмяна на въззивното решение и на процесното НП.
Касаторът, редовно призован в с.з.,
се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата. Мотивира, че неправилно РС
не приел извод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
НП. Налице било разминаване между правните основания, сочени в акта и в НП,
като в акта били сочени за нарушени две правни норми, а РС не приел, че това
било нарушение. Това не представлявало ЯФГ, тъй като в ЗАНН не се установявала
процедура за поправка на ЯФГ. Прилагат се решения на този съд, на други
административни съдилища и на ВАС, чрез които се подкрепя тази теза.
Отвеникът по касация, редовно призован, не изпраща
представител. Прилага се отговор, съдържащ становище по касационната жалба,
която се счита за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно.
Мотивират се кратки доводи за правилност на въззивното решение. Претендира се
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева.
Представителят
на ОП Стара Загора изразява становище за правилност и законосъобразност на
въззивното решение, и като такова следвало да се потвърди.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата са явява неоснователна.
За да потвърди
процесното пред него НП, РС Стара Загора приел от фактическа страна, че
наказаното лице за периода 01.07.2019г. -31.05.2020г. регистрирало облагаем
оборот над 50 000лв., на въпреки, че било задължено в срок 7дни от изтичане на
данъчния период, през който достигнал този оборот, т.е. до 07.06.2020г., той не подало декларация за
регистриране по ДДС. Такава подал на 29.10.2020г., като бил регистриран,
считано от 02.11.2020г. Така за периода 01.09.2020-30.09.2020г. лицето
извършило облагаеми доставки на стоки на стойност 3877,50лв., но не начислило
по законоустановения начин и срок дължимия ДДС в размер на 755,55 лв. Органът
посочил, че нарушението било извършено на 15.10.2020г. в град Стара Загора.
РС приел за
установена описаната от АНО фактическа обстановка по извършване на конкретното
деяние, определено за административно нарушение по ЗДДС, като се позовал на
писмените доказателства и свидетелските показания.
От правна страна, въззивният съд мотивирал, че
доколкото безспорно се установявало, че за периода 01.07.2019г.-31.05.2020г.
наказаното лице надхвърлило прага от 50 000лв. оборот, то по силата на
закона следвало да се регистрира и съотв. да
начислява по надлежния законов ред, в който смисъл били чл.96, ал.1 и чл.102,
ал.3 от ЗДДС. Наказаният въпреки, че достигнал и надминал праг от
50 000лв. оборот за последните дванадесет месеца и това така към края на
м.05/2020г., не предприел действията, които му се вменявали в чл.112, ал.1 от
ППЗДДС и така обективно извършил нарушение на чл.180, ал.2, вр.
с ал.1, вр. с чл.86, ал.1, вр.
с чл.102, ал.3 от ЗДДС.
По отношение на
наведените възражения в жалбата, въззивният съд приел за неоснователни същите.
Така посочил, че било неоснователно възражението, че в АУАН не била посочена
точната правна квалификация на административното нарушение, тъй като, макар в
акта да не била прецизирана правната квалификация, това било сторено в НП и
тази неточност на акта била подведена от РС под чл.53, ал.2 от ЗАНН. За
неоснователно възприел и възражението за не спазване на императива на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно непълнота на описанието на деянието от обективна
страна, като посочил, че в НП били посочени всички релевантни факти и
обстоятелства от значение за случая, че било конкретизирано по време и място, и
начин на извършването му, ясно били
разграничени периодите, през които бил реализиран оборотът, за който следвало
да се подаде заявление за регистрация, кога следвало да се извърши тя и съотв. кога било извършено нарушението по чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. РС извел извод и за спазване на всички
изисквания на проведеното административно-наказателно производство.
Въззивният съдебен
състав мотивирал, че нямало значение обстоятелството, че дължимият ДДС бил
платен, тъй като в случая административното нарушение и наложената санкция били
за не подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, като не начисленият ДДС
оставал дължим и не платен, макар и после със закъснение, но без основание, т.е.
дължимият данък и наложената санкция били на различни основания. Мотивирал и
доводи, че наложената санкция била определена на минимума, предвиден в
санкционния състав и това сочело на правилността й, както и че нямало основание
за приложение на чл.180, ал.3 от ЗДДС, тъй като дължимият данък бил начислен
чрез ревизионен акт, а и текстът не препращал към чл.180, ал.2 от ЗДДС.
При формиран краен
извод за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на НП, въззивният
съд уважил предявената претенция за разноски от страна на процесуалния
представител на АНО и осъдил търговеца да заплати такива за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 90 лева.
Касационната
инстанция споделя изводите на РС, че при проведеното особено
административно-наказателно производство няма допуснати съществени процесуални
нарушения, което не налага и тяхното преповтаряне тук. В тази насока не се
визират дори и конкретни доводи в касационната жалба. С коригиращия довод на
тази инстанция, следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП органът
визира ясно пълната правна квалификация, която се следва на описаните там /в
акта и в НП/ факти от обективната действителност. И в двата акта изрично се
визира, че тези факти съставляват нарушение по чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.86,
ал.1 и чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и това е видно от внимателния и пълен прочит
на актовете на АНО. Тази правна квалификация е пълна и точна /съответна/ на
визираните факти и обстоятелства. Ето защо неоснователно се възразява от касатора, че едва в НП се визира правилната правна
квалификация, което не съответства на действителността, такава каквато се
установява от събрания доказателствен материал пред РС.
По същия начин следва
да се разреши и въпроса по възражението, че
неправилен бил изводът на РС, че в НП и в акта правилно било описано
нарушението. Следва да се посочи, че в двата акта органът подробно, ясно и
точно описва фактите и обстоятелствата по извършване на конкретно деяние
/извършено чрез бездействие/ от наказаното лице, а именно поради не своевременно
извършена регистрация по ЗДДС, същото за период, следващ момента, от който се
следва задължителната му регистрация по закон, това лице извършва облагаеми
сделки през съотв. данъчен период, за които не
начислява дължимия се ДДС по изискуемия се законов начин и ред.
Именно в тази насока
се следва коригиращият извод на касационната инстанция, че РС допуска
неправилно тълкуване на закона, като мотивира неоснователност на довода на
наказания, че същият следва да бъде санкциониран по реда на чл.180, ал.3 от ЗДДС, а не на осн. чл.180, ал.2 от ЗДДС. Съгласно
чл.180, ал.3 от ЗДДС, „при нарушение по ал.
1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до
6 месеца от края на месеца,
в който данъкът е следвало да бъде
начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от
данъка, но не по-малко от
200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от
400 лв.“. Тълкуването, което
прави РС на относимите норми е неправилно. Наказаното
лице се санкционира не за „не подаване на заявление за регистрация по ДДС“, а
за това, че поради това си бездействие, то не начислява дължим ДДС за извършени
от него облагаеми сделки през съотв. данъчен период,
следващ момента на възникване на задължението за регистрация – 07.06.2020г.
Макар в чл.180, ал.3 от ЗДДС, да не се препраща изрично към ал.2 от текста, а
само към ал.1, то правилният прочит и тълкуване на чл.180, ал.2 от закона сочи,
че ал.1 се прилага и когато не начисляването на данъка е резултат на не
подадено заявление за регистрация и не регистриране в срок, т.е. и при
изпълнение състава на чл.180, ал.2 от ЗДДС. Именно такъв е случаят, който
описва от обективна страна органът в АУАН и НП. В следствие на неизпълнение на
задължението за подаване на заявление и регистрация в срок до 07.06.2020г., при
възникнало по закон такова задължение, лицето не изпълнява задължението си за
начисляване на данъка за всяка облагаема доставка, вкл. и за тези, извършени
през данъчен период м.09/20г. Съобразно ЗДДС, това задължение следва да се
осъществи до 14.10.2020г. вкл., а неговото неизпълнение води до осъществяване
на вмененото административно нарушение, което е налице именно на посочената от
органа дата– 15.10.2020г. то е осъществено формално.
Само за пълнота на
изложението, касационната инстанция намира, че следва да посочи, че споделя
извода на РС, че не намира приложение към случая текстът на чл.180, ал.3 от ЗДДС. Първо такива факти не се навеждат в процесното НП, а е налице само едно
твърдение от страна на жалбоподателя, че на 09.04.2021г. е внесъл данъка, което
твърдение същият не подкрепя с доказателства, а негова е доказателствената
тежест. На второ и по съществено място е обстоятелство, че този текст намира
приложение, когато регистрирано лице извърши
нарушението по ал.1. Към данъчен период м.09/20г. наказаният няма качество на
„регистрирано лице“ по ДДС, тъй като фактически регистрацията му по закона е от
едва от 02.11.2020г.
По тези съображения,
касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, а решението на РС за
валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да се остави в законна
сила.
Представителят на
ответника по касация прави своевременно искане за разноски, които Съдът
определя в размер на 80 лева, като същите се явяват справедливи с оглед
осъществената процесуална активност на същия, фактическата и правна сложност на
конкретния спор.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №302/25.11.2021г., постановено по анд № 2883/2021г., по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА „Ен Ер ЕС“ ООД, със
седалище гр. Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Управителя С. К. да
заплати на НАП разноски за юрисконсулт в размер на 80,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.