РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Разлог, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катя Бл. Самарова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Гражданско дело №
20211240100882 по описа за 2021 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, с правно основание
чл.128, т.2, във вр. чл.59, във вр. чл.357, ал.1 от КТ, във вр. чл.12 от НСОРЗ, във вр. чл.25 от
Колективния трудов договор от 11.06.2018 г. и чл.24 от Колективния трудов договор от
17.08.2020 г., предявена от П.П.Х., ЕГН*, против ДГ„М.п.“-Д.
С исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор №1 от 01.11.2017 г.
ищцата се намира в трудови правоотношения с ответната детска градина, заемайки
длъжност „учител“, като от 04.01.2018 г. до подаване на иска е член на синдикална
организация. Заявява, че към трудовия договор са сключени и допълнителни споразумения,
с които е бил увеличен размерът на брутното трудово възнаграждение. Навеждат се доводи,
че на 11.08.2018 г. и на 17.08.2020 г. са подписани два Колективни трудови договора за
системата на предучилищното и училищното образование между Министерство на
образование и науката, СРСНПБ, СДСОРБ и СБУ към КНСБ, С„О“ към КТП, НУС към
КНСБ.
Според ищеца в колективните трудови договори е уговорено /чл.25 от първия и чл.24
от втория/, че: при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния
опит, за които се заплаща трудово възнаграждение, се зачитат изцяло за придобит трудов
стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата придобития трудов стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно
правоотношение. Също така, според активно легитимираната страна, в тях е разписано, че
на основание чл.26 от първия и на основание чл. 25 от втори колективен трудов договор се
зачита трудовият стаж, придобит след 01.07.2007 г., в друго предприятие на сходна или
същия характер работа или професия, съгласно чл.12, ал.4 от Наредбата за структура и
организация на работната заплата.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата посочва придобития от нея
трудов стаж и професионален опит в размер на 10 години в периода от 01.09.1996 г. до
01.07.2007 г. В тази връзка заявява, че със Заповед №88 от 24.04.2018 г. е признат
придобитият от ищцата трудов стаж преди 01.07.2007 г., въз основа на който било
увеличено допълнителното й трудово възнаграждение с 10%, считано от 01.02.2018 г., а това
допълнително трудово възнаграждение получавала четири месеца – до месец юни,
включително, след което ползвала неплатен отпуск. След завръщането си на работа -
септември 2018 г., посоченото допълнително трудово възнаграждение за придобития стаж
преди 01.07.2007 г. не й било изплащано до май 2020 г., тъй като работодателя не признавал
1
трудовият й стаж като такъв, респективно не е начислявал 10% за допълнително трудово
възнаграждение. Във връзка с това било инициирано гр.д. №412 от 2020 г. по описа на
Рг.РС, по което било постановено решение, с което са уважени предявените от П.Х. искове.
Ищцата твърди, че за периода от м.06.2020 г. до м.12.2020 г. работодателят също не е
заплатил полагащото й се допълнително трудово възнаграждение в размер на 10%. /по 1% за
всяка година трудов стаж до 01.07.2007 г./. Според активно легитимираната страна отказът
на ответника е в противоречие с разпоредбата на чл.24 от действащия колективен трудов
договор от 2020 г. и чл.25 от колективен трудов договор от 2018. В тази връзка и
позовавайки се на чл.57 от КТ, твърди, че колективните трудови договори са приложими за
нея, тъй като е член на КТП. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
правни доводи, касаещи разпоредбите на КТД, Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата от 01.07.2007 г. на ПМС № 4 от 14.01.2007 г., като съгласно същите
ищцата счита, че е следвало да получава допълнително трудово възнаграждение в размер на
10% от основното й трудово възнаграждение.
Според П.Х. неизплатеното й допълнително трудово възнаграждение възлиза на
обща стойност от 669.09 лева, от които: за м.06.2020 г. – 108.50 лева, за м.07.2020 г. – 108.50
лева, за м.08.2020 г. – 108.50 лева, за м.09.2020 г. – 108.50 лева, за м.10.2020 г. – 108.50 лева,
за м.11.2020 г. – 94.04 лева, за м.12.2020 г. – 32.55 лева.
Настоява се ответникът да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми, ведно
със законната лихва считано от падежа на всяко месечно трудово възнаграждение до
окончателното изплащане. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.
Като писмени доказателства към исковата молба са представени преписи от следните
писмени документи: Трудов договор № 1 от 01.11.2017 г., Допълнително споразумение № 7
от 07.01.2019 г. към Трудов договор №1, Допълнително споразумение №17 от 15.01.2019 г.
към Трудов договор №1, Допълнително споразумение №24 от 22.01.2020 г. към Трудов
договор №1, Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование от 11.06.2018 г., Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 17.08.2020 г., Удостоверение, издадено от Регионален синдикат
образование КТ„П“ към ДГ„МП“, Трудова книжка на П.Х., Решение по гр.д. №396 от 2020
г. по описа на Рг.РС, Решение по в.гр.д. №50 от 2021 г. по описа на Бл.ОС, Заявление от
П.Х. и Г.П. до Директора на ДГ„М.П.“, Писмо с изх. №337 от 01.07.2021 г. от Директора на
ДГ„М.П.“ до П.Х. и Г.П., Заповед №46 от 20.01.2021 г. на Директора на ДГ„М.П.“.
Исковата молба е редовно връчена на ответната страна на 20.07.2021 г., като
последната не е подала отговор.
В проведеното открито съдебно заседание /единственото преведено такова/ ищцовата
страна се явява лично и със своя процесуален представител – адвокат Е.Я.. Поддържа
предявения иск.
Ответникът, въпреки редовното му уведомяване, не есе явява и не изпраща
представител.
В хода на откритото съдебно заседание е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
След изслушване на експертното заключение процесуалният представител на ищцата
е поискал да измени иска посредством намаляване на претенцията. Подобно намаляване,
обаче, не е допуснато, тъй като не е уточнено дали намаляването се иска в хипотезата на
частичен отказ от иска или на частично оттегляне на иска относно частта, с която предстои
да бъде намален. /В тази връзка следва да се посочи, че съгласно съдебната практика, в
хипотеза, когато се касае до намаляване на претенцията, изменението на иска се съчетава с
частично оттегляне - чл.232 от ГПК или частичен отказ - чл.233 ГПК, от иска. И именно
поради това обстоятелство и доколкото определенията, с които съдът се десезира от
разглеждане на спора, подлежат на самостоятелно обжалване, то и определението, с което
при намаление на претенцията производството частично се прекратява, също ще подлежи на
самостоятелно обжалване. В този смисъл е Решение №114 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д.
№1357/2016 г., II г.о., ГК. С оглед на изложеното и доколкото ищцовата страна и нейният
адвокат не са уточнили дали става въпрос за намаляване посредством частично оттегляни
или посредством частичен отказ, а и доколкото процесуалният представител изрично е
2
заявил, че се отказва от изменението на иска, подобно изменение на иска не е извършено в
първото открито съдебно заседание./
Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес
от нея, като са налице положителните процесуални предпоставки за иницииране на
производството и в същото време отсъстват отрицателни такива.
Разгледана по същество исковата претенция се явява частично основателна, а
съображенията за това са следните:
В производство като настоящото в тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение между страните и наличие на действащи колективни трудови
договори през исковия период, както и обстоятелството, че колективните трудови договори
са приложими спрямо ищеца и са породили сочените в исковата молба права. Също така в
тежест на ищеца е да докаже и дължимостта на претендираното допълнително трудово
възнаграждение по чл.25 от КТД от 2018 г. и чл.24 от КТД от 2020 г. и неговия размер.
В случай, видно от Трудов договор №1 от 01.11.2017 г., Допълнително споразумение
№7 от 07.01.2019 г. към Трудов договор №1, Допълнително споразумение №17 от 15.01.2019
г. към Трудов договор №1, Допълнително споразумение №24 от 22.01.2020 г. към Трудов
договор №1, Трудова книжка на П.Х., Решение по гр.д. №396 от 2020 г. по описа на РС-Рг,
Заявление от П.Х. и Г.П. до Директора на ДГ„М.П.“, Писмо с изх. №337 от 01.07.2021 г. от
Директора на ДГ„М.П.“ до П.Х. и Г.П., Заповед №46 от 20.01.2021 г. на Директора на
ДГ„М.П.“, преписи от които са представени като писмени доказателства към исковата
молба, ищцата и ответникът са се намирали в трудово правоотношение от 01.11.2017 г., като
в процесния период – от м.06.2020 г. до м.12.2020 г. те са били обвързани от същото това
трудово правоотношения, за което няма данни да е било прекъсвано в този времеви
интервал. Само за пълнота следва да се посочи, че тези обстоятелства не се оспорват от
ответника. От горното може да са направи обоснован извод, че ищецът и ответникът са били
обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което всеки един от тях е поел
конкретни задължени към насрещната страна.
Спорният момент по делото се свежда до това дали на П.Х. се е дължало
допълнително трудово възнаграждение за периода от м.06.2020 г. до м.12.2020 г.,
представляващо допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, придобити за времето от 01.09.1996 до 01.07.200 г. /общо 10 г. трудов стаж, равняващ
се според ищцата на 10% допълнително трудово възнаграждение върху основното такова/.
Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съгласно
разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в
сила от 1.7.2007 г. /НСОРЗ/, се заплаща в процент върху основната заплата, определена с
индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл.6, ал.1 от
същата наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги,
когато са налице законоустановените условия за получаването му. На основание чл.66, т.7 от
КТ, подобно възнаграждение трябва да се уговори от страните в трудовия договор. Съгласно
чл.12, ал.2 и ал.4 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита
стажът, признат по реда на КТ за времето, през което работникът е работил в предприятието
/в същото предпиятие, в което работи към момента, когато следва да получи това
допълнително трудово възнаграждение/, както и трудовият стаж, придобит в друго
предприятие по смисъла на §1 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия.
Тоест, не всеки трудов стаж, съгласно законодателя, се взема предвид при определяне
размера на възнаграждението по чл.12 от НСОРЗ, а само този, придобит при съответния
/същия/ работодател, както и стажът, придобит при друг работодател, но на сходна или
същата работа, длъжност или професия. Изключение от това правило въвежда до известна
степен разпоредбата на пар.1 от ЗР към НСОРЗ, където е разписано, че за работници и
служители, които към момента на влизане в сила на наредбата, се намират в трудово
правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя по
чл.123 и 123а от КТ, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера
3
на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в
процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и други
трудови възнаграждения, приета с Постановление №133 на МС от 1993 г. Това означава, че
само онези работни, които към и след 01.07.2007 г. работят при същия работодател, при
когото са работили и преди тази дата, ще запазят процента на трудовото допълнително
възнаграждение, определен по отменената и вече недействаща Наредба за допълнителните и
други трудови възнаграждения и ще им бъде зачетен трудовият стаж, придобит преди
01.07.2007 г., независимо дали е придобит на сходна длъжност, на същата длъжност или на
различна такава. Условие за това, обаче е, работникът да работи при онзи работодател, при
когото е работил и преди 01.07.2007 г. или промяната на работодателя да е настъпила при
условията, визирани в чл.123 и чл.123а от КТ.
Разбира се, няма проблем посредством клауза в трудовия договор или в колективен
трудов договор, да бъде предвидено, че за определяне на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит ще се зачита времето, което
работникът е работил при друг работодател преди 01.07.2007 г., дори и да не е заемал
същата или сходна длъжност. Това е така, понеже подобна уговорка създава само и
единствено права за работника, без да засяга по какъвто и да е начин неговите интереси. В
тази връзка следва да се посочи, че съгласно текста на чл.50 от КТ, колективният трудов
договор може да урежда въпроси, касаещи трудовите отношения на работници и служители,
които въпроси не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Доколкото законът /КТ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му/ не посочва, че допълнителното
трудово възнаграждение не може да се начислява и във връзка с трудов стаж 01.07.2007 г.,
придобит при друг работодател преди и на друга длъжност, то е напълно допустимо в
колективен трудов договор да намери място подобна разпоредба.
В настоящия случай, от представените по делото доказателства /в това число препис
от Трудова книжка на П.Х., Писмо с изх. №337 от 01.07.2021 г. от Директора на ДГ„М.П.“
до П.Х. и Г.П. и Заповед №46 от 20.01.2021 г. на Директора на ДГ„М.П.“/, безспорно се
установява, че П.Х. за периода от 1996 г. до 01.07.200 г. е придобила трудов стаж, но във
връзка с упражняване на дейнотсти, които не са сходни или идентични с длъжността, която е
заемала към датата на подаване на исковата молба. Това обстоятелство се установява и от
Решение №503662 от 23.09.2020 г, постановено по гр.д. №396 от 2020 г. по описа на РС-Рг,
потвърдено с Решение №195 от 28.05.2021 г., постановено по в.гр.д. №50 от 2021 г. описа
на ОС-Бл.
Като писмени доказателства по делото са представени и Колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование от 11.06.2018 г. и Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г.
Същите колективни трудови договори пораждат предвидените в тях права за работниците и
служителите, работещи в ДГ„М.П.“, в това число и за П.Х., за която има доказателства, че
секретар-касиер на синдикалната организация КТ„П“ към детската градина – в този смисъл
е приложеният по делото препис от Удостоверение, издадено от Регионален синдикат
образование КТ„П“ към ДГ„М.П.“ .
Съгласно текста чл.25 от първия колективен трудов договор и чл.24 от втория, при
определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които се
заплаща допълнително трудово възнаграждение, се зачита изцяло за придобит трудов стаж и
професионален опит по смисъла на НСОРЗ и придобитият трудов стаж до 01.07.2007 г. по
трудово или служебно правоотношение. Също така, на основание чл.26 от първия и на
основание чл.25 от втори колективен трудов договор, зачита се за трудовият стаж
придобитият такъв след 01.07.2007 г. в друго предприятие на сходна или същия характер
работа или професия, съгласно чл.12, ал.4 от НСОРЗ. От буквалното, систематично и
логическо тълкуване на разпоредбите на двата колективни трудови договора се установява,
че за работниците и служителите в ДГ„М.П.“ при определяне на възнаграждението за
прослужен стаж и придобит опит се взема предвид и трудовият стаж, придобит преди
01.07.2007 г. /датата на влизане в сила на НСОРЗ/, независимо от това при кой работодател
и във връзка с каква длъжност е придобит.
4
При това положение, за да бъде уважена предявената искова молба, ищцата е
следвало да докаже, че за процесния период - от м.06.2020 г. до м.12.2020 г. включително, е
действал валиден колективен трудов договор, който да задължава работодателя да й заплаща
допълнително трудово възнаграждение, включително и за придобития от нея трудов стаж от
1996 г. до 1997 г.
От съдържанието на представения като писмено доказателство препис от Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 11.06.2018 г.
е видно, че той е подписан на 11.06.2018 г. /изречение първо от договора/, а съгласно
нормата на 66 от същия, той влиза в сила от деня на подписването му и е валиден 2 години.
Това означава, че Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 11.06.2018 г. е произвеждал действие до 11.06.2020 г. и до тази
дата П.Х. безспорно е имала право да получава претендираното от нея допълнително
трудово възнаграждение.
От съдържанието на представвиня като писмено доказателство препис от Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г.
е видно, че той е подписан на 17.08.2018 г. /изречение първо от договора/. Съгласно нормата
на 66 от същия, този колективен трудово договор „влиза в сила от 26.11.2020 г. и е валиден
за две години от датата на подписването му“. При това положение, следва да се приеме, че
вторият колективен трудов договор произвожда действие от 26.11.2020 г., тъй като такава е
изричната повеля на лицата, които са го сключили. В текста на договора липсва разпоредба,
която да дава основание на съдебния състав да приеме, че действието на договора е
породено от по-ранна дата. Това означава, че Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г. е произвел действие от
26.11.2020 г. и именно от тази дата за П.Х. е възникнало правото да претендира и да получи
допълнителното трудово възнаграждение.
От изложеното по-горе се установява, че П.Х. е имала правото да получава соченото
от нея допълнително трудово възнаграждение за времето от 11.06.2018 г. до 11.06.2020 г, а
така също и за времето след 26.11.2020 г. В настоящия случай се претендира допълнително
трудово възнаграждение за времето от м.06.2020 г. до м.12.2020 г. включително, в общ
размер на 669.09 лева, от които: за м.06.2020 г. – 108.50 лева, за м.07.2020 г. – 108.50 лева, за
м.08.2020 г. – 108.50 лева, за м.09.2020 г. – 108.50 лева, за м.10.2020 г. – 108.50 лева, за
м.11.2020 г. – 94.04 лева, за м.12.2020 г. – 32.55 лева.
Тъй като колективни трудови договори, по силата на които придобитият трудов стаж
преди 01.07.2007 г. също се взема предвид при изчисляване на допълнителното трудово
възнаграждение по смисъла на чл.12 от НСОРЗ, са действали в периода от 11.06.2018 г. до
11.06.2020 г, а така също и за времето след 26.11.2020 г., основателна се явява исковата
претенция именно за тези времеви интервали, а именно: от 01.06.2020 г. до 11.06.2020 г. и от
26.11.2020 г. до 31.12.2020 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която е изготвено от вещо лице, което разполага с необходимите специални знания и опит в
областта на счетоводството. От съдържанието на експертизата се установява, че по
изчисления на експерта общият размер на дължимото допълнително трудово
възнаграждение за времето от м.06. до м.12.2020 г включително е 642.93 лева, като е
посочено за всеки един от седемте процесни месеца какъв е размерът на същото. За м.12. е
отбелязано, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение възлиза на 32.55 лева.
В съдебно заседание, след извършени допълнителни изчисления, вещото лице е дало
отговор и на поставения служебно от съда въпрос, а именно – какъв е размерът на
допълнителното трудово възнаграждение за периода от 01.06.2020 г. до 11.06.2020 г.
включително и за периода от 26.11.2020 г. до 31.12.2020 г. включително, изчислено на
основание чл.25 от КТД от 2018 г. и чл.24 от КТД от 2020 г.? В тази връзка в съдебно
заседание вещото лице сочи, че за времето от 01.06.2020 г. до 11.06.2020 г. допълнителното
трудово възнаграждение възлиза на 44.39 лева, а за времето от 26.11.2020 г. до 31.12.2020 г.
– на 48.05.лева. При това положение и отчитайки посоченото в експертизата /стр. 2-ра от
същата, където е отразено, че за м.12.2020 г. допълнителното трудово възнаграждение е
5
32.55 лева/, установява се, че за м.06.2020 г. допълнителното трудово възнаграждение
възлизало на 44.39 лева, за м.11.2020 г. /от 26.11.2020 г. до 30.11.2020 г./ - 15.50 лева, а за
м.12.2020 г. – 32.55 лева.
Следва да се посочи, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства
от насрещната страна ДГ„М.п.“-Д., въпреки че доказателствената тежест е била нейна и тя е
била уведомена за това, от които да може да се направи извод, че са заплатени дължимите на
ищеца допълнителни трудови възнаграждения.
Изложеното по-горе обосновава извод, че исковата претенция е частично основателна
за сумата от 92.44 лева от които: 44.39 лева - допълнително трудово възнаграждение за
м.06.2020 г., 15.50 лева - допълнително трудово възнаграждение за м.11.2020 г. и 32.55 лева
– допълнително трудово възнаграждение за м.12.2020 г. За разликата до претендираните
669.09 лева исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Тъй като работодателят не е заплатил дължимото за месеците юни, ноември и
декември трудово възнаграждение, същият следва да заплати и лихва върху тях. В
настоящия случай в трудовия договор не е уговорен срок на плащане на месечното трудово
възнаграждение, поради което следва да се приеме, че то е дължимо да края на съответния
месец и че от началото на следващия работодателят изпада в забава. С оглед на тези
съображения следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законна лихва, като
същата е дължима: за допълнителното трудово възнаграждение от 44.39 лева за м.06.2020 г.
– от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на дълга, за допълнителното трудово
възнаграждение от 15.50 лева за м.11.2020 г. – от 01.12.2020 г. до окончателното изплащане
на дълга и за допълнителното трудово възнаграждение от 32.55 лева за м.12.2020 г. – от
01.01.2021 г. до окончателното изплащане на дълга.
Предвид изхода на спора, ищецът има право на такава част от съдебните разноски,
които е сторил, която да е пропорционална на уважената част от иска. От доказателствата по
делото /Договор за правна защита и съдействие на лист 83 от делото, сключен между П.Х. и
адв.Я./ е видно, че размерът на адвокатският хонорар е уговорен на 600.00 лева и че същият
е заплатен в брой на ръка. Това означава, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 82.89 лева.
Мотивиран от горното, РС-Рг
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДГ„М.п.“-Д., с адрес: г.Д., у.„О.“№11, представлявана от директора И.Б., да
заплати на П.П.Х., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„И.Г.“№6, следните суми, възлизащи на обща
стойност от 92.44 лева, представляващи незаплатено допълнително трудово възнаграждение,
дължими на основание чл.128, т.2 от КТ, а именно: 44.39 лева - допълнително трудово
възнаграждение за м.06.2020 г, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.07.2020 г.
до окончателното изплащане на дълга, 15.50 лева - допълнително трудово възнаграждение
за м.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.12.2020 г. до
окончателното изплащане на дълга и 32.55 лева – допълнително трудово възнаграждение за
м.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.01.2021 г. до окончателното
изплащане на дълга.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П.П.Х., ЕГН*, против ДГ„М.п.“-Д. за заплащане
разликата от присъдената сума в общ размер от 92.44 лева до претендираната такава от
669.09 лева, която разлика представлява: допълнително трудово възнаграждение за
м.06.2020 г. – 64.11 лева, за м.07.2020 г. – 108.50 лева, за м.08.2020 г. – 108.50 лева, за
м.09.2020 г. – 108.50 лева, за м.10.2020 г. – 108.50 лева, за м.11.2020 г. – 78.54 лева, ведно
със законните лихви върху тях считано от падежа на всяко едно вземане до окончателното
му изплащане.
ОСЪЖДА ДГ„М.п.“-Д., с адрес: г.Д., у.„О.“№11, представлявана от директора И.Б., да
заплати на П.П.Х., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„И.Г.“№6, сумата от 82.89 лева – сторени по делото
съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Бл.ОС считано от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
7