Решение по дело №2534/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 367
Дата: 16 март 2022 г.
Съдия: Иво Дачев
Дело: 20211000502534
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000502534 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 21.04.2021 г., постановено по гр. д. № 11594/2019 г. на
СГС, ответната застрахователна компания „Лев Инс" АД е осъдена да заплати
на ищеца Р. С. А. на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 3 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП,
настъпило на 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 20.04.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата до общо
претендираните 26 000 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен.
Недоволен от решението в отхвърлителната му част е останал ищецът
А., който го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушние на
материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд не е отчел
интензитета, продължителността и характера на претърпените от него болки и
страдания. Освен това, неправилен бил и изводът на съда за наличие на
1
принос на пострадалия за настъпване на произшествието поради управление
на мотора без поставена предпазна каска, което не е доказано по категоричен
начин. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и искът -
уважен изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемото дружество „Лев Инс" АД
оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от Р. С. А. против
ЗК «Лев Инс» АД за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за
неимуществени вреди, претърпени при настъпило ПТП на 16.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2019 г. до окончателното
изплащане.
Решението в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за
сумата от 3`500 лв., като необжалвано от страните, е влязло в сила. Поради
основателност на предявения иск и липсата на жалба от ответника в тази
осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира сила на
пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията
по чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно, че на 16.10.2018 г., около 15:30 ч., на
кръстовището между ул. „Суходолска“ и ул. „Банско“ в гр. София
управляваният при ответника по застраховка „ГО“ водач на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ Т. Р. А., предприел маневра завой наляво и като не
пропуснал движещия се в посока от ул. „762“ към ул. „312“ по същата улица
мотоциклет, тип скутер „Чин Чи“ с рег. № ***, управляван от ищеца,
реализирал удар между предна дясна част на мотоциклета и преден десен
ъгъл на лекия автомобил. От приетата по делото авто-техническа експертиза е
установено, че след кратко приплъзване двете превозни средства се
разминали, мотоциклетът се отклонил наляво и паднал заедно с
мотоциклетиста. Като причина за настъпване на произшествието вещото лице
сочи действията на водача на лекия автомобил А.. Въпреки че
2
мотоциклетистът се е движил със скорост около 40 км/ч, а л.а. „Фолксваген“ –
с около 20 км/ч, ударът е бил непредотвратим. Спрямо момента, в който
лекият автомобил навлязъл в лентата за движение на
мотоциклета, отстоянието на мотоциклетиста от мястото на удара било 9 м,
по-малко от опасната зона на спиране от 28 м. Ищецът не е могъл да
предотврати удара.
От удара пострадал мотоциклетисттът А., който получил следните
травми: контузия и подкожен хематом вляво челно на главата, разкъсно-
контузна рана на горната устна, охлузване на дясна подбедрица и контузия на
дясно ходило. Всички тези увреждания са установени при преглед от съдебен
лекар на 22.10.2018 г. При нормален неврологичен статус и образни
изследвания без отклонение от нормата е приета диагноза „мозъчно
сътресение“. Допълнително са описани охлузвания в областта на челото,
горната устна, вътрешната повърхност на дясно бедро и кръвонасядания в
десен глезен. Според вещото лице тези увреди пострадалият е получил като
водач на мотопед. Проведен е диагностичен процес и консервативно лечение
– вливане на обезболяващи разтвори и обработка на раните. Болките
от мекотъканните увреди отшумяли за около две до три седмици. В случая
мозъчното сътресение протекло със субективно съобщен симптом на
главоболие, без изпадане в пълно безсъзнание, което сочело на лека степен на
увредата. Въпреки това и предвид възможността от прояви на главоболие,
световъртеж и безсъние, на ищеца било препоръчано да проведе два
контролни прегледа. Данни такива да са проведени в случая липсват.
Мозъчното сътресение и свързаната с него симптоматика отшумяли за около
25 дни. Ищецът не е оказал съдействие на вещото лице за извършване на
преглед. От данните в КТ изследване на главен мозък на 18.10.2018 г. е
установена анахроид-на киста, която също е причина за трайни и
продължителни болки в главата. Невъзстановени увреди от травмите не се
сочат в заключението, но вещото лице допуска от раната на лигавицата на
горната устна и от охлузването на челото да са останали малки белези. За
търпените болки и страдания от ищеца в първоинстанционното производство
са събрани и гласни доказателства.
При така установената фактическа обсатановка правилно и обосновано
първостепенният съд е приел, че предявеният иск се явява частично
основателен. Категорично е установено в производството, че болките от
3
мекотъканните увреди са отшумяли за около две до три седмици след
произшествието. Мозъчното сътресение е била в лека степен и е протекло със
субективно съобщен симптом на главоболие, като е отшумяло за около 25
дни. В производството и пред въззивната инстанция липсват данни за
настъпил екцес, допълнителни усложнения или неудобства, както и за
наличие на фрактури, които не са зарастнали.
Меродавни за определяне на справедливия размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от ищеца, който в пълна степен ще
възмезди болките и страданията му, в случая са възрастта на пострадалия в
момента на ПТП – 17 години; пълното възстановяване на здравето; леките
форми на телесни увреди; сравнително ниският интензитет на болките и
страданията от тях; липсата на данни за настъпила промяна от преживяното
стресогенно събитие, с което да е нарушен досегашния начин на живот за
продължителен период от време; липсата на данни за настъпил ексцес,
усложнения или наличие на фрактури, които да не са зарастнали.
Произшествието е променило в негативен аспект живота на ищеца, но за
относително кратък период от време. Не на последно място съдът съобрази
при преценка размера на дължимото обезщетение за търпените
неимуществени вреди и икономическата конюнктура към момента на
произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни случаи. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен
еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е сумата от 5 000 лв., както правилно е приел и
Градският съд.
Като правилни и в съответствие със събраните доказателства следва да
бъдат възприети и мотивите на обжалваното решение относно наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Вещото лице-
медик е категоричен при обясненията си в съдебно заседание, че макар по
делото да липсват преки доказателства, ако ищецът е бил с поставена каска
при произшествието, хематомът в челната област би бил избегнат, като
същевременно при поставена каска ищецът би получил увреждане от ръба й,
а в случая такова липсва. Тези сведения, които кореспондират с показанията
на свидетеля, че непосредствено след инцидента лицето на моториста било в
кръв, а маската – свалена, дават основание на въззивния състав да приеме, че
в случая съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца се
4
явява доказано, поради което размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да се намали. При съпоставка
между тежестта на нарушението на делинкветна и това на пострадалия и при
съобразяване на конкретното участие в каузалитета на вредите съдът приема,
че съотношението на приноса е 1.5 на моториста към 3.5 за шофьора на лекия
автомобил. Ето защо, обезщетението от 5000 лв. следва да бъде съответно
намалено на 3.500 лв. поради доказаното съпричиняване. В този смисъл
изводите на двете инстанции напълно съвпадат, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК на
ответната застрахователна компания следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Същевременно на процесуалния представител на ищеца –
адв. О. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция на основание чл.38 от ЗАдв, в размер на 570 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.04.2021 г., постановено по гр. д. №
11594/2019 г. на СГС, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. С. А. с ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул. *** № 3, вх.А,
ет.1, ап.106, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК да заплати на ЗК «Лев
Инс» АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Симеоновско шосе № 67А, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК «Лев Инс» АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, да заплати на
основание чл.38 от ЗА на адв. В.О. от САК сумата 570 лв. с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.


5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6