МОТИВИ
към решение по АНД №1506/2016 по описа на КРС:
Кюстендилска районна прокуратура е направила предложение за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административни наказания на Г.В.И. ***
за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК.
В постановлението се твърди, че И. на 11.03.2016г. на първокласен път ІІ-62
– km 7+900
m., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ланчия” модел
„Дедра” с рег.№КН1236АТ, е нарушила правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1;
чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като с поведението
си е поставила в опасност живота и здравето на хората, които е превозвала в
управляваното от нея моторно превозно средство, не е контролирала непрекъснато
управляваното от нея пътно превозно средство, при избиране на скоростта на
движение на управляваното от нея пътно превозно средство е превишила стойността
на скоростта, разрешена за движение на моторното превозно средство от категория
В извън населено място - 90 km/h, като се е движила със скорост 120 km/h, с
което по непредпазливост е причинила на Л.П.В. *** средни телесни повреди,
изразяващи се във фрактура на стената на максиларния синус на горна челюст и на
зигоматичната кост, реализираща медико-биологичния признак счупване на челюст,
фрактури на носни кости с деформация на носната пирамида и затруднено дишане,
налагащи оперативно лечение и неподлежащи на самостоятелно възстановяване,
реализиращи медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, фрактура на дясна бедрена кост и разкъсвания на връзки на
дясна коленна става, реализиращи медико-биологичния признак трайно затрудняване
на движението на десен долен крайник, фрактура на лява бедрена кост,
реализираща медико-биологичния признак трайно затрудняване на движенията на ляв
долен крайник, следраневи и следоперативни по-грубовати и с много различен цвят
цитракси /белези/ в областите на лицето, ляв горен крайник и двете бедра,
неподлежащи на самостоятелно възстановяване, реализиращи медико-биологичния
признак обезобразяване на лицето и на други части от тялото.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението.
Предлага на обвиняемата да се наложат административни наказания: „глоба“ около
средния размер и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години.
Обвиняемата не е взела лично участие в съдебното производство. Не е давала
обяснения на досъдебното производство.
В съдебното
производство е представлявана от защитник – адв.И. ***.
Кюстендилският
районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Обвиняемата
Г.В.И. е родена на ***г***, живуща ***, българка, ***
гражданка, със средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
На
11.03.2016г. вечерта обвиняемата И. и нейни приятелки – свидетелите С.Г., Н.А. и
пострадалата Л.В. решили да отидат до ресторант „МакДоналдс”, находящ се в
района на с.Студена, автомагистрала Струма. Тръгнали с лек автомобил Ланчия
Дедра с рег.№КН1236АТ, собственост на св.В. – баща на обвиняемата. Обвиняемата
управлявала автомобила, като пътувайки към ресторанта изпълнила няколко рискови
маневри, свързани с изпреварване на участници в движението, при което В. и Г. й
направили забележка да управлява по-внимателно.
На
връщане от ресторанта обвиняемата управлявала лекия автомобил по първокласен
път ІІ-62 с посока на движение от гр.Дупница към гр.Кюстендил. На предната
дясна пътническа седалка до водача пътувала С.Г.. На задните пътнически седалки
в автомобила пътували Л.В. и Н.А., като първата се намирала на мястото зад
водача. Обвиняемата управлявала автомобила със скорост около 90 km/h.
Управлявайки автомобила между селата Нов чифлик и Багренци, Г.И. провела
разговор по телефона със свой познат, като му обещала до пет минути да се срещне
с него в гр.Кюстендил. След приключване на разговора, обвиняемата увеличила
скоростта, с която се придвижвал управлявания от нея автомобил, на 120 km/h, с
което превишила стойността на скоростта, разрешена за движение на МПС от
категория „В” извън населено място от 90 km/h. Същевременно, управлявайки
автомобила, Г.И. започнала да борави с озвучителната музикална уредба на същия,
променяйки възпроизвежданите музикални произведения, с което отклонила
вниманието си от пътя, пътната обстановка и управлението. Вследствие това си
поведение и превишената скорост, с която управлявала автомобила, в района на
километър 7+900 m на първокласен път ІІ-62 обвиняемата загубила контрол
върху автомобила. Той напуснал пътното платно от дясната страна по посоката на
движение. Обвиняемата рязко извила волана вляво, при което моторното превозно
средство се отклонило в лентата за насрещно движение. След това рязко извила
волана на автомобила вдясно, при което същият поднесъл и започнал да се
придвижва косо на пътното платно, оставяйки следи от страничното приплъзване на
гумите. Автомобилът напуснал пътното платно от дясната страна на същото по
посоката му на движение и се блъснал със задната си лява част в крайпътно
дърво, отстоящо на 5.30 m от дясната странична ограничителна линия
на пътя, извън пътното платно. Ударил се в дървото в зоната, в която се
намирала пострадалата Л.В.. При сблъсъка дървото било частично изкоренено, а
кората му била отстранена. Автомобилът продължил движението си след удара извън
пътното платно, блъснал предната си дясна част в крайпътната канавка и се
завъртял обратно на посоката на първоначалното си движение, при което спрял
извън пътя на девет метра от дясната ограничителна линия на пътното платно. При
завъртането на автомобила след удара му в дървото под въздействие на движението
му Л.В. била изхвърлена от купето в намиращи се в близост храсти.
В
резултат Л.В. получила множество травматични увреждания, сред които: фрактура
на стената на максиларния синус на горна челюст и на зигоматичната кост;
фрактури на носни кости с деформация на носната пирамида и затруднено дишане,
налагащи оперативно лечение и неподлежащи на самостоятелно възстановяване;
фрактура на дясна бедрена кост и разкъсвания на връзки на дясна коленна става;
фрактура на лява бедрена кост. Пострадалата получила и други увреждания: рани,
оток, кръвонасядания и охлузвания по глава, тяло, крайници и мозъчно сътресение
със степенно разстройство на съзнанието.
С.Г.
получила контузия на главата, мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието - зашеметяване, навяхване на лява киткова става.
Н.А.
получила контузия на главата – разкъсно-контузна рана и хематом на брадата,
мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване,
замъгленост, разкъсно-контузни рани по лява предмишница и пръстите на лява
ръка.
Обвиняемата
получила натъртване на меки тъкани на главата и шията, мозъчно сътресение със
степенно разстройство на съзнанието - краткотрайно зашеметяване, замъгленост,
контузия на меки тъкани и оток на дясно коляно, разкъсно-контузна рана на дясна
подбедрица.
След
спиране на автомобила, свидетелите Г. и А., както и обвиняемата, напуснали
автомобила. С.Г. превързала раните на А.. След това открила В. и успяла да спре
преминаващи автомобили, от които потърсила помощ. На място пристигнали два
реаномобила, които транспортирали четирите момичета в ЦСМП към МБАЛ „Д-р
Н.Василиев”АД, гр.Кюстендил за оказване на медицинска помощ.
В посоченото
болнично заведение спрямо пострадалата В. били предприети редица неотложни
медицински мерки. Поради тежестта на причинените и телесни увреждания, същата
била транспортирана в УМБАЛСМ„Пирогов”–гр.София, където претърпяла редица
хирургични интервенции. От получените наранявания и неотложните медицински
интервенции, Л.В. получила следраневи и следоперативни по-грубовати и с много
различен цвят цитракси (белези) в областите на лицето, ляв горен крайник и
двете бедра, неподлежащи на самостоятелно възстановяване.
Причинените
щети по лекия автомобил не подлежали на възстановяване. Същевременно,
собственикът му е заявил че няма имуществени претенции.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите Л.В., С.Г., Н.А., В.В., Р.А.; протокол за
оглед на местопроизшествието с фотоалбум и скица него, заключенията на химическите,
съдебно-медицинските и автотехническата експертизи; медицинската документация;
удостоверение за техническа изправност на ППС и свидетелство за регистрация на
МПС част І, както и справка за съдимост на обвиняемата.
Между
посочените доказателства съдът не намери съществени противоречия, които следва
да бъдат обсъждани.
Релевантните
обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката им
налага извод, че обвиняемата Г.И. на 11.03.2016г. на първокласен път ІІ-62 – km 7+900 m, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил Ланчия Дедра с
рег.№КН1236АТ, е нарушила правилата за движение - чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП, с което по непредпазливост е причинила на Л.П.В. *** средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на челюст, постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, трайно затрудняване на движението на десен долен
крайник, трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник, обезобразяване
на лицето и на други части от тялото, с което е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”,
пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта и
регулиране на правилата за движение по пътищата. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие “управление на МПС”, като са нарушени правни норми и
правила за движение по пътищата, регламентиращи принципите и начина на
осъществяване на движението по пътищата. Конкретно формата на изпълнителното
деяние е реализирана чрез нарушаване на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП.
Съгласно първата разпоредба, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, а според втората - при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е
забранено да превишава 90 km/h извън населено място. Обвиняемата не се е
съобразила с посочените правила за движение и нарушавайки ги е предизвикала
процесното ПТП, в резултат на което по непредпазливост е причинил множество
средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 НК на пострадалата В.,
изразяващи се в: фрактура на стената на максиларния синус на горна челюст и на
зигоматичната кост, реализираща медико-биологичния признак счупване на челюст;
фрактури на носни кости с деформация на носната пирамида и затруднено дишане,
налагащи оперативно лечение и неподлежащи на самостоятелно възстановяване,
реализиращи медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота; фрактура на дясна бедрена кост и разкъсвания на връзки на
дясна коленна става, реализиращи медико-биологичния признак трайно затрудняване
на движението на десен долен крайник; фрактура на лява бедрена кост, реализираща
медико-биологичния признак трайно затрудняване на движенията на ляв долен
крайник; следраневи и следоперативни по-грубовати и с много различен цвят
цитракси /белези/ в областите на лицето, ляв горен крайник и двете бедра,
неподлежащи на самостоятелно възстановяване, реализиращи медико-биологичния
признак обезобразяване на лицето и на други части от тялото.
Нарушаването на посочените правила за движение е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.
При преценката относно вменените за нарушени правила за движение по
пътищата, които се намират в причинна връзка с настъпването на вредоносния
резултат, съдът прие, че такава е само посочените разпоредби.
Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда общо задължение към участниците
в движението, а именно: всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Съдът прие, че
нарушаването й не намира пряко отношение към инкриминирания резултат.
По изложените съображения съдът оправда обвиняемата за допуснато нарушение
на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП.
Субект
на престъплението е обвиняемата И.. Тя е действала непредпазливо, при условията
на “небрежност”, като не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е била длъжна и могла да ги предвиди.
Предвид
изложеното съдът призна И. за виновна в извършване на посоченото престъпление и
на основание чл.78а, ал.1 и 4 НК я освободи от наказателна отговорност, като й
наложи административни наказания.
За да
приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие, че: конкретното престъпление е
извършено непредпазливо; за това престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или пробация; деецът не е осъждан и по отношение на
него не е прилаган този институт, както и че от деянието няма нанесени и
невъзстановени имуществени вреди.
Размерът
на глобата съдът определи, като взе предвид: степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, доходите на
обвиняемата и семейното й положение.
Степента
на обществена опасност на деянието е завишена. Този извод съдът направи като
взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения, времето, мястото,
начина на извършване на престъплението.
Степента
на обществената опасност на дееца е ниска.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични
данни.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени причинените множество
телесни увреждания на пострадалата.
Размерът на глобата съдът определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – две хиляда лева.
На
основание чл.343г НК съдът наложи на И. и кумулативно предвиденото наказание
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от двадесет и четири месеца.
С така
определените административни наказания съдът прие, че ще се постигнат целите на
наказанието по отношение на обвиняемата и на останалите членове на обществото.
Обвиняемата
бе осъдена да заплати сторените деловодни разноски в размер на 357, 32 лева по
сметка на РУ - гр.Кюстендил, както и 40 лева по сметка на Районен
съд-гр.Кюстендил.
По
тези съображения съдът постанови решението си.
Районен
съдия: