МОТИВИ към Решение №394/20.07.2020г. по АНД №698/2020г. по описа на РС - П.
Р.П.– П. е внесла мотивирано постановление с предложение
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание П.З.М. ЕГН: ********** – за това, че на 06.03.2020 г., в с. ***, обл.***,
ул. „***“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рама № ***, което не е
регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр.ал. 1 НК.
В хода на съдебното производство, Р.П.– П. редовно
призована, не изпраща представител.
Обвиняемият П.М., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, намира за установено следното:
П.З.М. е роден на *** г., в гр. ***, настоящ адрес:***,
адрес по делото: с. ***, обл. ***, ***, ***, български гражданин, неженен, не
работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият
П.М. е неправоспособен да управлява МПС. Към 06.03.2020г. притежавал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рама № ***,
който не бил регистриран по надлежния
ред.
Въпреки тези обстоятелства, на 06.03.2020 г., около 11:15
часа, обвиняемият управлявал посочения лек автомобил в с. ***, обл.***, ул. „***“.
Бил спрян за проверка от страна на дежурни полицейски служители – свидетелите ***и
***. Същите установили, че М. е неправоспособен, а управляваният от него л.а. –
нерегистриран. Извикали за съдействие св.***, който във връзка с така
изяснените обстоятелства, съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ бл.№567012/06.03.2020г.
С първо действие по разследването – разпит
на свидетел-очевидец – ***, извършен при при условията на чл.356 ал.3 вр.ал.1
т.4 НПК започнало бързо производство №Б – 86/2020г. по описа на РП – ***. В
хода на разследването, към наказателна отговорност за престъпление по чл.345
ал.2 вр.ал.1 НК, бил привлечен П.З.М. ЕГН: **********.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
и несъмнен начин от приобщените по делото доказателствени материали, в това
число:
-
показания на свидетелите ***, ***, ***,
дадени в досъдебното производство /л.6 – 8 от ДП/;
-
справка за нарушител на името на П.М. /л.11 от ДП/;
-
справка досежно регистрация на лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рама № *** /л.12 от ДП/;
-
справка от МКБППМН – ***във връзка с
изпълнение на възпитателна мярка спрямо П.З.М. /л.28 от делото/;
-
заверен препис на Акт за установяване
на административно нарушение бл.№567012/06.03.2020г. /л.10 от ДП/;
-
писмени доказателства във връзка с
имущественото състояние на обвиняемия, изискани от ОДМВР - ***, ОБЩИНА ***, ***–
*** /л.10, л.15 – 19 от делото/;
- характеристична
справка /л.15 от ДП, л.12 от делото/;
- справка
за съдимост /л.20 от делото/.
Съдът счита, че от посочените доказателствени материали
следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от
Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност липсват противоречия,
налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази основа, Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият П.З.М. ЕГН: ********** е осъществил състав на
престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК – на 06.03.2020 г., в с. ***, обл.***,
ул. „***“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рама № ***, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Деянието по чл.345 ал.2 НК е престъпление на просто
извършване, т.е не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат. Явява
се довършено със самия факт на изпълнителното деяние – управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, което в случая се доказва пряко от
показанията на свидетелите ***и ***, а косвено - от показанията на свидетеля ***.
Следва да бъде напомнено, че съобразно действалата към процесната дата редакция
на чл.140 ал.1 ЗДвП, „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“
От субективна страна, деянието по чл.345 ал.2 НК е извършено
при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият е
съзнавал, че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, изразяващи се в противоправно управление на МПС при описаните
условия и е целял настъпването на тези последици. Субективната страна на
деянието се установява по убедителен начин от доказателствените материали,
посочени по – горе, от които се установява и неговата обективна страна.
Следователно, извършеното от страна на обвиняемия П.З.М.
ЕГН: ********** деяние е съставомерно по чл.345 ал.2 НК както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът намира вината на обвиняемия в
извършване на това престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото
лице са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно
не са налице пречките, посочени в същата разпоредба: престъплението, предмет на
делото, спада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК – умишлено деяние, наказуемо с лишаване от
свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева; обвиняемият
отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а НК към момента на
извършване на деянието /тази предпоставка се явява изпълнена, тъй като
независимо че е освобождаван от наказателна отговорност по НАХД №1590/2018г. по
описа на РС – ***, видно от справка на МКБППМН – ***, наложената възпитателна
мярка по чл.13 ал.1 т.5 ЗБППМН, не е своевременно изпълнена; същевременно, на
30.12.2018г. обвиняемият е навършил пълнолетие, т.е. след същата дата,
изпълнението на посочената възпитателна мярка е станало недопустимо, а наред с
това, считано от 30.12.2018г. до 06.03.2020г. е изтекъл срок, по-голям от
предвидения в чл.86 ал.1 т.3 НК – т.8 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018
г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК/; деянието не е довело до причиняване на съставомерни
имуществени вреди.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите
предпоставки обвиняемият П.З.М. ЕГН: ********** да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
– глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне размера на наказанието, Съдът прецени обществената опасност на
деянието, личната обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, за която
стана дума по – горе, е ниска.
Личната
обществена опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, се
явява относително ниска. Както беше отбелязано, П.З.М. не е осъждан за
престъпление от общ характер, но в миналото спрямо него е прилаган института на
чл.78а НК. От събраните характеристични данни обаче е видно, че М. е семеен, не
работи, не се ползва с добро име по местоживеене, налице са данни за злоупотреба
с алкохол и наркотични вещества, както и за връзки с лица от активния
криминален контингент. Следователно, съвкупно преценено, личната му обществена
опасност, се явява умерена.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид младата възраст на
дееца – 19 навършени години към датата на извършване на деянието.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид лошите характеристични
данни.
На
тази основа, Съдът заключава, че е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, при ниска обществена опасност на деянието и умерена
лична обществена опасност – на дееца. В този смисъл, би следвало наказанието да
се определи между минималния и средния размер, предвиден в в чл.78а ал.1 НК. От
друга страна, отчитайки имуществения характер на административното наказание,
Съдът взе предвид, че липсват данни за трудова заетост на обвиняемия, както и
за налично движимо или недвижимо имущество. Ето защо, размерът на наказанието
глоба следва да бъде в самия минимум, предвиден в в чл.78а ал.1 НК.
В
съответствие с тези съображения, Съдът призна
П.З.М. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 06.03.2020 г., в с. ***, обл.***,
ул. „***“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рама № ***, което не е
регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр.ал. 1 НК,
поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Съдът
счита, че така определения размер на
наказанието е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и превантивен
ефект върху П.З.М., както и възпитателен и
предупредителен ефект върху обществото. Определянето на по – висок
размер на наказанието, не би било съответно на извършеното деяние, както и на
имущественото състояние на дееца - и не би било справедливо.
Върху така изложените мотиви, Съдът основава решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: