№ 240
гр. Ловеч, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20234310100160 по описа за 2023 година
Производство с правно основание чл.238-240 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1404, район „Триадица, бул.“България“№81В,
представлявано от пълномощника юрисконсулт Борис Тихолов срещу Р. А. А., в която изтъква, че във връзка с
Разпореждане от 11.01.2023 год. по Ч.гр.д.№28/2023 год. по описа на РС-гр.Ловеч, Гражданско отделение,
получено на 30.01.2023 год., с което са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е
връчена на длъжника Р. А. А., ЕГН-********** при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и в законоустановения срок,
„АПС Бета България", с ЕИК : ********* упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признае за
установено по отношение на ответника Р. А. А., ЕГН-**********, че същият дължи на „АПС Бета България", с
ЕИК : ********* вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№28/2023 год. по описа на РС-гр.Ловеч и издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение.
При разглеждане на настоящото производство, моли съда да приеме от фактическа страна следното :
Между страните „Кредисимо"ЕАД, в качеството си на кредитодател и Р. А. А., ЕГН-**********, в качеството си
на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №776298 на 09.12.2016 год. по електронен път
по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от
отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. При сключването на процесният договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема
по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърди, че договорът за
потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование Закон за електронния
1
документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство.
Съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като
потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит №776298 от
09.12.2016 год. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който
ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин,
като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не е сключен в
противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.
Пояснява, че на 09.12.2016 год. длъжникът Р. А. А., ЕГН- **********, е сключил Договор за кредит
№776298 с „Кредисимо“ЕАД, по силата на който е получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне
13 броя вноски по 58,00 лева в срок до 10.01.2018 год., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран
лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.
В Раздел X, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ'/, неразделна част
от договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл.7 от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл.2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „Кредисимо“ЕАД да уведомява
длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
Ответникът Р. А. А., ЕГН-********** е сключил на 09.12.2016 год. Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се
е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ЕАД
солидарно с Р. А. А., ЕГН-********** за всички задължения по договора за кредит с „Кредисимо“ЕАД така,
както те са установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл.3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от
„Кредисимо“ЕАД.
На 09.12.2016 год. Ай Тръст и „Кредисимо“ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на
който Ай Тръст се е задължило спрямо „Кредисимо“ЕАД за всички задължения на Р. А. А., ЕГН-********** по
договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към Р. А. А., ЕГН-********** по договора за
предоставяне поръчителство. Ответникът Р. А. А. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.
„Кредисимо“ЕАД е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на Р. А. А. по договора за
кредит на 18.02.2021 год. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл.3, ал.2 от договора за
предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 год., в което е
посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021 год. Ай Тръст е погасило
дължимите от Р. А. А. на „Кредисимо“ЕАД суми, както следва :
1.562,61 лева /главница/ по договор за кредит;
2.133.39 лева /договорна лихва/ за период 20.01.2017 г до 20.01.2018 година;
2
3.248.47 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;
във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.
На 23.02.2021 год. Ай Тръст е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане
съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в
правата на кредитора „Кредисимо“ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство в размер на 529.51 лева, ведно със сумата от 189.02 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 год. „Кредисимо“ЕАД и „Ай
Тръст"ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски
кредит на цесионера „АПС Бета България"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, п.к. 1404, бул.“България"№81 В, ап.3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в
договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 год.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между
„Кредисимо"ЕАД като цедент и „АПС Бета България"ЕООД, ЕИК : *********, като цесионер се установява, че
страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които
не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение №1
към дата 23.02.2021 год., неразделна част от договора.
С Приложение №1 към описания по-горе договор, „Кредисимо"ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС
Бета България" ЕООД вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение №1
вземането на „Кредисимо"ЕАД към ответника по гореописания договор за паричен заем №776298/09.12.2016 год.
е прехвърлено на „АПС Бета България"ЕООД, за сумата от 1 663 лв.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел
длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на
длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за
цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на
лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С
оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор
/цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е
извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Споменава, че ответникът Р. А. А., ЕГН-********** не е изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящият момент задължението все още
не е погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че
ответникът Р. А. А., ЕГН-********** дължи на „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК : ********* парично вземане,
конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
образуваното Ч.гр.д.№28/2023 год., а именно сумата в размер общо от 1 663 лв., формирана както следва :
1.главница в размер на 562.61 лв.;
2.възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 529.51 лв.;
3.договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 133.39 лв. за периода от 20.01.2017 год.
до 20.01.2018 год.;
3
4.законна лихва за забава върху главницата в размер на 248.47 лв. за период от 20.01.2018 год. до
23.02.2021 год.;
5.законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 189.02 лв.;
6.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията.
Заявява, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014 год. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл.2, Раздел X „Забава.Предсрочна изискуемост" от ОУ,
неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска
За периода от 13 март 2020 год. до 13 юли 2020 год. законна лихва за забава по договора за кредит не е
била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 год.
и за преодоляване на последиците (загл. доп. – Д.В. бр.44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год.).
Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „АПС Бета България" ЕООД да сезира съда с
настоящият установителен иск за вземане в общ размер от 1 663 лв. срещу ответника Р. А. А., ЕГН-**********.
След като се запознае с доказателствата по делото и изложените аргументи, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Р. А. А., ЕГН-
**********, че същият дължи на „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление : гр.София, п.к.1404, бул.“България"№81 В, ап.3, гореописаната сума в общ размер от 1 663 лв.
По образуваното Ч.гр.д.№28/2023 год. по описа на РС-гр.Ловеч, Гражданското отделение, по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета България"ЕООД е заплатило
държавна такса в размер на 33,26 лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. съгласно чл.26 от Наредба за
заплащането на правна помощ.
На основание чл.78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство
разноски - държавна такса в размер на 33,26 лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за
заплащането на правна помощ.
Моли съда да осъди ответника Р. А. А., ЕГН-********** да заплати гореописаните и сторени от
дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по Ч.гр.д.№ 28/2023 год. по описа на РС-гр.Ловеч, Гражданско
отделение, II-ри състав и по настоящото производство на обща стойност от 366,52 лв.
В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени
искания, моли да им бъде предоставена възможност да вземат становище, както и да ангажират допълнителни
доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда
разпределение на доказателствената тежест.
Моли, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви на първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, на основание чл.238, ал, 1
ГПК, да постанови неприсъствено решение срещу него.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът „АПС Бета България“ЕООД, редовно призован, не
изпраща представител, но с молба-становище вх.№4274/12.05.2023 год., чрез пълномощника си юрисконсулт
Борис Тихолов моли съда, в случай, че не са налице процесуални пречки за това, да даде ход на делото в открито
съдебно заседание. Поддържа исковата молба и я намира за основателна и доказана, поради което моли съда да я
уважи, като присъди на доверителя му и направените по делото разноски.
Ответната страна Р. А. А., редовно призована, не се явява и не изразява отношение по предявения срещу
4
нея иск.
Съдът като прецени приложените с исковата молба писмени доказателства и доводите на процесуалния
представител на ищеца, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че в конкретният казус действително са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, по смисъла на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК.
Установява се по безпорен начин, че в законният срок по чл.131 от ГПК ответницата Р. А. А. не е
представила писмен отговор на исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран. Освен това в
първото по делото заседание не се явява лично или чрез упълномощено от нея лице, в съответствие с
изискванията на чл.32, т.1, т.2 от ГПК, нито е сезирала съда с писмена молба делото да се гледа в нейно отсъствие,
поради което ищецът, чрез пълномощника си юрисконсулт Борис Тихолов е в правото си да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу нея.
Не без значение е и факта, че съдът е указал на страните какви ще са последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание още с разпореждане №207/02.03.2023 год.
Ищцовата претенция с посочено правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, е вероятно
основателна с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, неоспорени от
страна на ответницата в хода на настоящия исков процес, което дава основание на съда да не излага подробни
мотиви по съществото на казуса, а с оглед изцяло дезинтересираното поведение на Р. А. А. да постанови
неприсъствено решение, предвид наличие на предпоставките по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
При този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата 187,50 лева за настоящото исково
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 37,50 лева дължима по сметка на съда държавна такса
и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.26 от НЗПП.
Съгласно задължителната практика - т.12 на ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се произнесе по разноските, направени в
заповедното производство, но тъй като видно от Разпореждане №62/11.01.2023 год. по Ч.гр.дело №28/2023 год. на
РС-гр.Ловеч е, че е отхвърлено заявлението на „АСП Бета България“ЕООД против Р. А. А., без да се присъждат
разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково производство. В този смисъл и
претендираната в петитума на исковата молба сума на обща стойност от 366,52 лева, направени по Ч.гр.дело
№28/2023 год. по описа на Рс-гр.Ловеч се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Водим от изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, по
отношение на ответника Р. А. А., ЕГН-********** от с.******, че същата дължи на „АПС Бета България"ЕООД, с
ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул.“България"№81 В, ап.3,
представлявано от юрк.Борис Тихолов, гореописаната сума в общ размер от 1 663 /хиляда шестотин шестдесет и
три/ лева, формирана, както следва :
1.главница в размер на 562.61 лв.;
2.възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 529.51 лв.;
3.договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 133.39 лв. за периода от 20.01.2017 год.
до 20.01.2018 год.;
4.законна лихва за забава върху главницата в размер на 248.47 лв. за период от 20.01.2018 год. до
23.02.2021 год.;
5
5.законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 189.02 лв.;
6.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -10.01.2023 год.
до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА ответника Р. А. А., ЕГН-********** от с.****** да заплати на ищеца „АПС Бета
България"ЕООД, с ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404,
бул.“България"№81 В, ап.3, представлявано от юрк.Борис Тихолов сумата в размер общо на 187,50 /сто
осемдесет и седем лева и петдесет стотиннки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 37,50 лева дължима по сметка на
съда държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.26 от НЗПП.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул.“България"№81 В, ап.3, представлявано
от юрк.Борис Тихолов срещу ответника Р. А. А., ЕГН-********** от с.****** за заплащане на направените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4
от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч.гр.дело №28/2023 год. по описа на РС-
гр.Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6