№ 5150
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221110213730 по описа за 2022 година
Софийският районен съд, 93-ти състав, Наказателно отделение, в публичното заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 13730
по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. В. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № *******, с който
на Р. В. М., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят - редовно призован, не се явява; изпраща представител-адв. Т.
Тошев от САК, който пледира за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата съображения и
позиция,развита в писмени бележки-издаване на ЕФ при неспазване на срока на чл.34 от
ЗАНН,липса на действащ пътен знак В26 и изтекла изпълнителна давност съгл.чл.82, ал.1,
б.“а“ от ЗАНН. В жалбата са изложени доводи за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
Наведени са съображения за нарушена процедура по съставяне на ЕФ и неправилно
ангажиране на адм.-наказателната отговорност на жалбоподателя по реда на чл. 21, ал.1 от
ЗДП.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира
становище по жалбата.
1
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 25.06.2020г. в 19:55ч. в гр.София, бул.“Акад. Иван Етвстатиев Гешов“ с посока на
движение от ул.“Гюешево“ към бул.“Цар Борис III“ лек автомобил марка "Порше Макан " с
рег. № *******, собственост на Р. В. М., се движел със скорост от 65 км/ч. при максимално
разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. По същото време на посоченото място бил
осъществяван контрол за спазване скоростта на движението чрез система за контрол на
скоростта „ARH CAMS1“, монтирана в служебен автомобил с рег. № *****. Системата била
въведена в експлоатация от екип на ОПП-СДВР, а измерването било извършвано в периода
от 19.00ч. до 22.00 часа на 25.06.2020г., съгласно приложения Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Скоростта на движение на
моторното превозно средство била установена с посоченото техническо средство, чрез
изготвяне на видеозапис като кадри от видеоклипа били отразени на хартиен носител чрез
изготвяне на фотоснимки, отразяващи, дата, точен час, скорост и регистрационен номер на
превозното средство.
Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето със система за контрол, бил
издаден на ж-ля Р. В. М. процесният Електронен фиш за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен Фиш К № *******; Справка
за регистрация на МПС; Заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 25.06.2020
г. ; Протокол № 50-С-ИСИС/30.09.2019г. от БИМ от проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1“; Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване от БИМ № 17.09.5126; Ежедневна форма на отчет; Справка за регистрация на
МПС; Схема на организация на движението от СО; както и веществени доказателствени
средства – разпечатки на фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за отхвърляне на който и да е от писмените
доказателствени източници.
При установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и
процесуално е допустима.
Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяната му и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, като не се споделят и
2
изложените в жалбата доводи в тази насока.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на ЕФ,
съгл. изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни
реквизити- данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът намира за безспорно установено, че ж-лят е осъществил вмененото му
нарушение. Видно от приложената справка за регистрация и собственост на МПС – л.а е
собственост на ж-ля Р. В. М.. Същият не се е възползвал от възможността по чл.189, ал. 5 от
ЗДП, съгласно която при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика на МПС,
то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с ЕФ.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, в 7-дневен срок от
получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора
на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, като съответно се
посочи лицето, което е управлявало въпросното МПС на процесната дата и час. Такова
възражение от собственика на МПС-то след датата на връчване на атакувания ЕФ не е
направено, нито е налице писмена или устна декларация, относно конкретен друг водач,
поради което съдът не приема доводите, изложени в жалбата в тази насока. Следователно и
от гледна точка на субекта на нарушението, Електронният фиш е правилно и
законносъобразно издаден на физическото лице, което в качеството си на собственик на
МПС към датата на нарушението, дължи заплащане на глобата.
Съдът при извършената проверка намери, че нарушението е безспорно установено.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДП- При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч за населено място. В
случая водачът е следвало да съобрази скоростта на движение с въведената максимално
допустимата скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта е била превишена от водача с
15 км/ч., тъй като установената скорост на движение е от 65км/ч., поради което правилно е
ангажирана адм.-наказателната отговорност. Настоящият съдебен състав не споделя
доводите, изложени от жалбоподателя, относно неяснота в тази насока, тъй като мястото, на
което е заснето нарушението, е установено и не е определена дкоростта на движение с пътен
знак В-26, като от снимките към преписката се установява, че процесният автомобил се е
движил в границите на населено място, а от приложената схема от Дирекция "Управление и
анализ на трафика" към Столична община, се установява, че не е налице допълнително
поставен пътен знак за ограничение на скоростта на движение на бул.“Акад.Иван Евстатиев
Гешов“ в посочения участък.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че "при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
3
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Понятието за
автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП и може да бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", както и
в настоящия случай. Съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание законовата
делегация е издадена Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредбата/. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгл асно приложението, а в чл. 10, ал. 3
от Наредбата е предвидено, че при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС
за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда
със снимка на разположението на уреда. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен Протокол рег. № 4332р-30475/2020 г., в който са отразени относимите
данни. От Ежедневната форма на отчет от 25.06.2020 г. се установява, че от 19.00ч. до 22.00
часа на 25.06.2020г. (което включва и процесния час) използваната система за контрол
„ARH CAM S1“ е въведена в експлоатация, като работната смяна на служителите е отразена
от 14.00ч. до 22.00часа. Видно от приложения снимков материал на разположението на
уреда, същият не е прикрепен към служебен автомобил, а е разположен на пътното платно.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, което е било в срока на
одобряване на типа след като е преминало през надлежна първоначална и последваща
периодична проверка. От приложените по делото писмо от Български институт по
метрология с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, се
установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания. Срокът на валидност на
одобряването на типа е до 07.09.2027 г., преминало е последваща проверка в Лаборатория за
проверка и се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически изправно,
поради което използваното техническо средство към процесната дата е било годно да
установи нарушението.
Неоснователно се явява възражението, изложено от жалбопадателя, за изтекла давност
по чл. 82 от ЗАНН. Предвидената в чл. 82, ал. 1, б. "а" и б. "б" от ЗАНН давност е по
отношение на изпълнение на наложеното в административнонаказателното производство
наказание. Съгласно ал. 2 на същата норма (чл. 82 ЗАНН) давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В
4
случая обаче, издаденият ЕФ не е влязъл в сила и се обжалва пред съда, поради не е
започнала и да тече давността за изпълнението на наказанието.
Наложеното административно наказание се равнява на размера, определен от нормата
на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДП, съгласно която водач, който превиши разрешената максимална в
населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лева, поради което
наказанието е определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.
В допълнение, случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не се отличава със съответните за това признаци и и по нищо не се
различава от останалите деяния от този вид.
При извод за неоснователност на подадената жалба, атакуваният електронен фиш следва
да бъде потвърден като законосъобразен.
При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна. С оглед
изхода на делото, съобразявайки представените писмени бележки от гл. юрк. ****** с което
е оказана защита на наказващия орган, както и фактическа и правна сложност на делото,
съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер от 80(осемдесет) лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № *******, с който на Р. В. М., на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя Р. В. М.,ЕГН-
********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град с касационна
жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5