№ 1624
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110213726 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. И. Д. срещу Наказателно постановление №
BG09032022/5800/Р8-289/25.08.2022 г., издадено от директора на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, с
което му е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и
осемстотин) лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал жалб. Д., който го обжалва изцяло, като
счита, че НП е незаконосъобразно. Твърди, че не е установен субектът на
нарушението, както и че на посочената в НП дата той не е управлявал товарен
автомобил с ДК № Е****КХ. Представил е подписано от него удостоверение
за дейности съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006, според което за периода от
00.00 ч. на 22.02.2022 г. до 23.59 ч. на 25.02.2022 г. е извършвал друга работа,
а не управление на ППС. В тази посока е представил и служебна бележка от
управителя на дружеството „*********“ ЕООД – негов работодател. Счита,
че липсват каквито и да е било доказателства, че е управлявал посоченото
ППС на 22.02.2022 г. Твърди, че името му било изписано в АУАН и НП с
латински букви, а не на български език, което било неправилно
индивидуализиране на нарушителя. Твърди, че докладите за извършени
нарушения, установени чрез електронна система за събиране на пътни такси
не се ползват с презумтивна доказателствена сила и с оглед на липсата на
представени от АНО доказателства в подкрепа на този доклад, нарушението
се явява недоказано. Изложени са съображения за несъответствие между
1
описаната в АУАН фактическа обстановка и приложената правна
квалификация. Сочи се, че в АУАН и НП не се съдържат никакви
констатации относно съставомерните обстоятелства – относно неизпълнение
на задълженията на собственика, съответно ползвателя на ППС за
установяване на изминатото разстояние, както е предвидено в приложената
санкционна норма, а не за неплащане на пътна такса, което неплащане може
да е вследствие на неизпълнението на тези задължения, но може и да е поради
други обстоятелства. Сочи се, че работодателят му е бил заплатил три
маршрутни карти, с посочени номера и приложени към жалбата, което
доказвало, че водачът е смятал, че пътните такси са платени. С оглед на това
жалбоподателят счита, че не е налице нарушение. Алтернативно излага
съображения, че дължимата тол такса в размер на 119 лв. е заплатена в цялост
в деня на съставяне на АУАН, поради което, а и с оглед несъразмерния размер
на наложената глоба (над 10 пъти повече от евентуално неплатената тол
такса) се претендира за маловажен случай. Липсва искане за присъждане на
разноски.
Жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание
и не се представлява.
Административнонаказващият орган в качеството му на въззиваема
страна-началникът на отдел в НТУ към АПИ – гр. София, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт Димитров, който оспорва жалбата. В съдебно
заседание процесуалният представител пледира за оставяне на жалбата без
уважение, респективно потвърждаване на издаденото наказателно
постановление, и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер – 80 лв.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 09.03.2022 г. в 12:38 часа, жалбоподателят Д. И. Д. пристигнал на
граничен контролно-пропускателен пункт "Илинден", като водач на пътно
превозно средство – влекач, марка „Рено Т“ с peг. № Е **** КХ, с обща
техническа допустима максимална маса над 12 тона, в направление излизане
от територията на Република България. След извършена проверка от страна
контролните органи било установено, че на 22.02.2022 г. в 21:39 часа
горепосоченото пътно превозно средство, попадащо в категорията на ППС, за
които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, е било заснето да се движи по
път № А-6 без да е заплатена дължимата за него пътна такса. Нарушението е
извършено в отсечката от пътен участък км. 50 + 427 на път № А-6, за който
се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложението
към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние тол такса.
От извършена справка в Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП било установено, че управляваното ППС е с
2
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона с 5 на брой оси и
съответно при движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за него е дължима такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от ЗП. От представените
от жалб. Д. копия от маршрутни карти се установява, че за ППС е била
закупена маршрутна карта с № 22022184848396 с валидност от 06.00 ч. на
22.02.2022 г. до 05.59 ч. на 23.02.2022 г., но същата не включвала правото на
преминаване пред сегмента **********, в границите на който се намирало
контролно устройство с идентификатор № 10181. При спирането на
граничния контролно-пропускателен пункт митническите служители
разяснили на водача правото му да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.
2 от ЗП, с което да бъде освободен от административнонаказателна
отговорност за използването на републиканската пътна мрежа без заплатена
тол такса, както и за правото му да заплати максимална такса по чл. 10б, ал. 5
от ЗП. Жалбоподателят възприел втория подход, но въпреки това срещу него
било образувано административнонаказателно производство по доклада,
генериран от електронната система на АПИ. Така след като инспектор Ю. К.
в отдел "ПТРР", териториална дирекция "Митница София" към Агенция
"Митници" установила самоличността на жалбоподателя, съставила срещу
него АУАН № BG09032022/5800/Р8-289/09.03.2022 г. за нарушение на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП в присъствието на един свидетел и на нарушителя, което
се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят вписал, че
възразява срещу акта, но на практика конкретни писмени възражения не са
постъпили по АНП.
Въз основа на акта и при сходно описание на нарушението и неговата
правна квалификация, на 25.08.2022 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началника на отдел "Контрол и
правоприлагане" в НТУ към Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, с
което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свид. Ю. К. и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, на
които съдът се доверява изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на свид. К., тъй като същите подробно и
последователно изясняват фактите по установяване на нарушението, а
същевременно гласните доказателства са непротиворечиви и достоверни,
подкрепени от останалия доказателствен материал, събран по делото. Следва
да се отбележи, че съдът изключва от доказателствената съвкупност
представените от жалбоподателя писмени доказателства – удостоверение за
дейности от 22.02.2022 г. и служебна бележка от управителя на „*********“
ЕООД, тъй като те са в противоречие с постъпилото от ИА „АА“ извлечение
от дигиталната карта на водача Д. И. Д., според което на 22.02.2022 г. в 13.21
ч. водачът е извършвал управление на ППС с peг. № Е **** КХ. Ето защо
3
съдът прие, че посочените писмени доказателства - удостоверение за
дейности от 22.02.2022 г. и служебна бележка от управителя на „*********“
ЕООД са с невярно съдържание и са създадени единствено за целите на
настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН
давностни срокове, от материално компетентни за това административни
органи. В подкрепа на това виждане е чл. 56, ал. 2, която делегира на
длъжностните лица от Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция
"Митници" прерогативите по съставяне на актове за установяване на
нарушения, извършени по републиканските пътища. В р. I, т. 1 от Заповед №
3АМ-332/32-66544/28.02.2020 г. е отредено именно служителите на отдел
"Пътни такси и разрешителен режим" в териториална дирекция "Югозападна"
на Агенция "Митници" да съставят актове за нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а
от ЗДвП. Що се касае до издателя на процесното наказателно постановление,
компетентността му произтича от чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП, в който е
предвидено издаването на НП за нарушения, извършени на пътищата от
републиканската пътна мрежа, да се осъществява от упълномощени
длъжностни лица от Агенция "Митници", определени от страна на
председателя на управителния съвет на Агенцията. В този смисъл, относими
са приложените по делото заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. за
преназначаване на наказващия орган на длъжност директор на Националното
ТОЛ управление, както и заповед № РД11-167/08.02.2021 г., с която лицето е
пряко оправомощено от председателя на УС на Агенцията да издава НП на
физически и юридически лица въз основа на съставени актове за
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП (р.
I, т. 1 от заповедта).
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице пълно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
законовите разпоредби, които са нарушени, съобразно съгласно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна, по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП повелява тол таксата да се заплаща
4
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки. Тол таксите се диференцират в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като
заплащането на такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3, дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя
за всеки отделен път или пътен участък.
Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице (по аргумент от чл. 139, ал. 7 от ЗДвП). Доколкото по делото не се
установи трето лице (собственик на процесното МПС) да е заплатило
предварително пътна такса за осъществявания превоз по конкретния участък -
сегмента ********** от път А - 6, съдът приема, че такова задължение е
имало санкционираното лице като водач на пътно превозно средство с обща
технически допустима максимална маса на 3, 5 тона, което е било приведено
в движение по съответния републикански пътен участък. Нарушението на
това регламентирано от закона действие е установено въз основа на доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП,
който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков
материал, по аргумент от чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, представлява доказателство
за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,
регистрационния му номер, часа и мястото на движение по участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на
техническото средство, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси.
5
Следва да се приеме за обективно установено обстоятелството, че при
преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно
устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси, същата е регистрирала нарушение, извършено от пътно превозно
средство влекач марка „Рено Т“ с peг. № Е **** КХ, с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, тъй като за него нямало получена
маршрутна карта и не били заплатени дължимите пътни такси. Това се
потвърждава от приложената по делото справка от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че
с представеното от ИА „АА“ извлечение от дигиталната карта на жалб. Д. И.
Д. се доказа, че към инкриминираните в АУАН и НП дата и час именно той е
управлявал процесното ППС „Рено Т с peг. № Е **** КХ, поради което и
възражението му н таза посока е неоснователно.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял настъпването на същите, доколкото е съзнавал, че към момента на
предприемане на управление на МПС по определения маршрут не е извършил
необходимите действия по заплащане на дължимата пътна такса. Д. е
следвало да провери със закупените от работодателя му маршрутни карти за
кои пътни участъци (сегменти от тях) са платени тол таксите и да съобразява
маршрута си с тях.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидено за на водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, да се налага глоба в размер 1800 лв.
Същата е в абсолютно определен от закона размер и няма законова
възможност за нейното намаляване.
Въпреки горните изводи, до които съдът достигна, следва да се отчете
обстоятелството, че деянието се отличава с всички особености,
характеризиращи го като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на конкретния случай е с
оглед неговата законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол.
Според чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като вместо това
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено съответното административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 от НК – касае се за случай, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните си
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
6
пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. На първо място, по делото не бяха
събрани доказателства за повторност в извършването на конкретното
нарушение, съответно личността на извършителя не би могла да се
характеризира със завишена степен на опасност за обществената сигурност.
Същевременно, спрямо конкретиката на настоящия случай, не може да се
сподели изводът, че обществените отношения – обект на посегателство с
осъществяването състава на процесното правонарушение, са били засегнати в
степен, която да обуслови нуждата от налагане на административно
наказание. Задължението за заплащане на пътна тол такса е свързано със
събиране на средства с целево предназначение, изразяващо се във
финансирането на проекти по изграждане, поддръжка и ремонт на пътната
инфраструктура в страната. Не може да се приеме, че с действията си
нарушителят е ощетил държавния бюджет, тъй като неплащането на
съответната тол такса за използване на републиканския пътен участък (което
временно е причинило имуществена вреда, която впрочем не следва да се
приема за съставомерна) е било санирано непосредствено след установяване
на нарушението – в самото НП е изложено, че веднага след пристигането си
на ГКПП "Илинден" лицето е заплатило максимална такса в размер на 119. 00
лв., която възможност му е предоставена от разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 от
ЗП. Друга ясна индикация за незначителността на вредните последици от
деянието се свързва с факта, че този сегмент от път А - 6, за който не е била
платена тол такса, е съвсем малка част от целия маршрут на жалб. Д., като за
цялата останала част е била закупена предварително маршрутна карта – л. 17
от делото. Последното потвърждава виждането, възприето от съда, че с
последващите си действия нарушителят е неутрализирал вредоносния
резултат, с който действията му биха могли да се асоциират.
Обобщавайки гореизложеното съдът счита, че макар и формално
жалбоподателят да е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, същото се отличава със значително по-
ниска степен на обществена опасност от други сходни случаи на
административни нарушения от същия вид, поради което представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК.
Предвид изложеното, съдът намира за обосновано и необходимо да се
възползва от правомощието си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, дадено му с
измененията на нормативния акт, обн. ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г., като отмени наказателното постановление и с решението си
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, а в контекста на гореизложеното нарушителят бъде предупреден за
7
последствията от повторно извършване на административно нарушение от
съответния вид.
При този изход на делото жалбоподателят би имал право на разноски на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, но такова искане не е направено.
Същевременно искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG09032022/5800/Р8-
289/25.08.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление
(НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, с което на Д. И. Д. е
наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин)
лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя Д. И. Д., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК –пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8