Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и
четвърти ноември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА
ГЕНЖОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7925 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 35898 от 11.02.2019 г. СРС, 150 с-в, по
гр.д.№ 83095/2017 г. е отхвърлил предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу Ф.Х.П. иск с
правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124 ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 2 232,99 лв.-главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г., както и сума
за реално потребена топлинна енергия, отразена в обща
фактура № **********/31.07.2014 г и № **********/31.10.2015 г., сумата от
518,05 лв.-законна лихва за забава от 15.08.2014 г. до 11.08.2017 г., както и
15,84 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода
м.05.2013 г.-м.04.2015 г. и 3,56 лв.-законна лихва за забава за периода
15.08.2014 г.-11.08.2017 г. със законната лихва от 18.08.2017 г.-датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.С решението е
обезсилена издадената заповед за изпълнение по гр.д.№ 56831/17 г. на СРС, 150
с-в, с която е разпоредено Ф.Х.П. да заплати на „Т.С.“
ЕАД сумата от 2 248,83 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода 01.05.2013 г.-30.04.2015 г. със законната лихва за периода от
18.08.201 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 521,61 лв.
за периода 15.082014 г.-11.08.2017 г. и 105,41 лв. разноски по делото и е
прекратил производството по гр.д.№ 56831/2017 г. на СРС, 150 с-в.Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД.Въззивникът твърди, че в посочената част решението
на СРС е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на & 1, 42 от ДР на ЗЕ /сега
чл.153, & 2а от ДР на ЗЕ/.Излага доводи, че законът съдържа легална
дефиниция на понятието „клиент на топлинна енергия“ и е без значение фактът
дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали е консумирало топлинната
енергия лично.Твърди, че след като решението на ОС на етажните собственици е
взело решение за присъединяване към топлопреносната мрежа всички етажни
собственици са потребители на топлинна енергия за имота и за общите части на
сградата.Твърди, че е депозирал издадените му съдебни удостоверения в
съответните институции за снабдяване с документ за собственост, но няма обратна
информация, че по делото са постъпили нужните документи и първоинстанционният
съд е следвало да отложи делото за ново открито съдебно заседание, тъй като
делото не е изяснено от фактическа страна.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи иска.Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба-
Ф.Х.П. оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, и че ищецът не е представил доказателства, че той е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имота, респ. потребител на
топлинна енергия.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 18.08.2017 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ф.Х.П. за
сумата от 2 232,99 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г., както и сума за реално потребена топлинна енергия, отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014 г и № **********/31.10.2015 г., сумата от 518,05
лв.-законна лихва за забава от 15.08.2014 г. до 11.08.2017 г., както и 15,84
лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода
м.05.2013 г.-м.04.2015 г. и 3,56 лв.-законна лихва за забава за периода
15.08.2014 г.-11.08.2017 г. със законната лихва от 18.08.2017 г.-датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.Твърди, че ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 56831/17 г. на
СРС, 150 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване
на вземането.Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от ДР на ЗЕ ответниците
са потребители на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден
имот- апартамент № 11 в гр.София, жк „******,
абонатен № 297231.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно
р-л XI от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди,
че ежемесечно е удостоверявал публикуването на интернет страницата си на данни
за дължимите суми за топлинна енергия за процесния период в присъствието на
нотариус.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 2 232,99 лв.-главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г.,
както и сума за реално потребена топлинна енергия,
отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г и № **********/31.10.2015 г.,
сумата от 518,05 лв.-законна лихва за забава от 15.08.2014 г. до 11.08.2017 г.,
както и 15,84 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г. и 3,56 лв.-законна лихва за забава за периода
15.08.2014 г.-11.08.2017 г. със законната лихва от 18.08.2017 г.-датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражения, че не е потребител на топлинна енергия, че е поръчал топлинна
енергия по смисъла на чл.62 ЗЗП, както и че вземанията са погасени по давност.
Със заявление вх.№ 3064953/18.08.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ф.Х.П. за
процесните суми.На 29.08.2017 г. СРС, 150 с-в, по ч.гр.д.№ 56831/17 г. е
издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми, срещу която ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 30.10.2017 г.Исковата молба е подадена
на 24.11.2017 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
На 27.08.2004 г. ОС на етажните собственици с адрес:
гр.София, жк „****** е взело решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с „В.Е.С.“ ЕООД.В списъка с етажните собственици срещу процесния
апартамент фигурира името и подписа на ответника.
На 14.12.2004 г. е подписан договор № 120 между ЕС на жк „****** и „В.Е.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Представен е и договор № 0000475ТС от 22.12.1999 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД и Ф.Х.П.-потребител като титуляр на партида с абонатен № 297231 за адрес-гр.София, жк ******за следното: при наличие на договор за
разпределение на топлинната енергия, отчетена от топломера между отделните
потребители, сключен с „В.ЕС“ ЕООД таксообразуването
/остойностяването/ се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база предоставени данни от „В.Е.С.“
ЕООД.При прекратяване на договора за разпределение с „В.Е.С.“ ЕООД топлинната
енергия се разпределя и таксообразува от „Т.С.“ ЕАД
на база заявена /отчетена/ консумация на топла вода и отопляем обем на
заеманите от потребителя помещения.Потребителят се е задължил да заплати
стойността по разпределената топлинна енергия в 30-дневен срок, следващ месеца
на доставката й.В чл.8 е посочено, че
„потребител“ по смисъла на този договор е физическо или юридическо лице,
собственик или наемател на помещения в сграда, който ползва топлинна енергия за
битови или нежилищни нужди.
Представени са и протоколи за подмяна на общия топломер от 16.11.2011 г., 18.11.2013
г., 19.10.2015 г., свидетелства за проверка на топломер от 2011 г., 2013 г. и
2014 г. със заключение за съответствие, както и документи за дялово
разпределение за процесния имот за процесния период.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Т.К.е установено,
че сградата, в която се намира процесния имот, е с непрекъснато топлоснабдяване
през периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г.Дяловото разпределение е извършено от „Д.“
ЕООД /впоследствие преобразувано в „Т.С.“ ЕООД в съответствие с нормативната
уредба, технологичните разходи за АС са отчислявани за сметка на ищеца.Общият
топломер е преминавал периодично метрологичен контрол.Общата начислена сума за
топлинна енергия за процесния имот е 2 576,31 лв., от която 263,50 лв. за
отопление на имот, 186,95 лв. за сградна инсталация и 2 125,86 лв. за БГВ,
изравнителната сума за исковия период е 343,28 лв. за получаване.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице В.Петрова
е установено, че липсват данни за постъпили суми за покриване на начислените
суми за процесния период.Размерът на законната лихва върху главницата от 2 248,83
лв. за периода от датите на падежа на
съответните фактури до 11.08.2017 г. е в размер на 521,61 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено наличието на
облигационни отношения между ищцовото дружество и
ответника, тъй като не са ангажирани доказателства той да е собственик или
ползвател на процесния имот за процесния период и е отхвърлил предявените
искове.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1,
т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д.№ 2/17
г. на ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/
на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно.Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /„битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие.При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване
на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна
част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди.
Настоящият съдебен състав счита, че представения договор № 0000475ТС от
22.12.1999 г., който не е оспорен от страните, съдържа извънсъдебно
признание на ответника за наличие на
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот между ищеца и ответника, тъй като той се
е подписал в качеството на титуляр на партида с абонатен № 297231 за адрес-гр.София, жк ******/потребител/.Налице е и изразено съгласие от ответника за сключване на договор за
извършване на топлинно счетоводство за сградата, в която се намира процесния
имот.
Поради изложеното неоснователно е възражението на ответника, че е налице
непоръчана доставка.За топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост не се изисква съгласието на всички етажни собственици, а
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става въз основа на
решение на ОС на етажната собственост.В ТР № 2/16 г. по т.д.№ 2/16 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. с & 1 ДР на ЗЗП,
и че двата закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат.
От заключението на приетата по делото техническа експертиза, изготвена въз
основа на показанията на измервателните уреди и изравнителните сметки,
изготвени при спазване на действащата нормативна уредба се установи, че
сградата е била топлоснабдена през процесния период, като начислената сума за
доставена топлинна енергия възлиза на 2 576,31 лв., а изравнителната сума
за исковия период е 343,28 лв. за получаване, т.е. реалната стойност на
доставената топлинна енергия възлиза на 2 233,03 лв.
По отношение на вземанията за периода м.05.2013
г.-м.01.2014 г. намират приложение ОУ за продажба на топлинна енергия от 2008
г. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.Вземанията за периода от м.02.2014 г. до
м.04.2015 г. са възникнали при действието на Общите условия за продажба на
топлинна енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. и падежът за изпълнение на задълженията е уреден в чл.33, ал.1 и
ал.2 от ОУ.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. При липса на договорен падеж
и изискуемост на вземането след покана съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по
делото не е представена/, погасителната давност е започнала да тече от датата
на възникване на задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за
който е осъществена доставката на топлинната енергия.За месец 07.2014 г.
тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 01.08.2014 г. и е
изтекла на 01.08.2017 г.-преди датата на подаване на заявлението /18.08.2017 г./,
като съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението.Поради изложеното вземанията за главници
за периода м.05.2013 г.-м.07.2014 г. са погасени по давност.За периода
м.08.2014 г.-м.04.2015 г. размерът на главницата за топлинна енергия съгласно
данните от приетата по делото техническа експертиза, изчислен на основание
чл.162 ГПК и при съобразяване на изравнителните сметки, възлиза на 871,05 лв.За
същия период размерът на главницата за дялово разпределение възлиза на 5,94 лв.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“
от потребителя на продавача е предвидена в чл.36 от ОУ в сила от 2014 г. за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, както и в чл.61
от Наредба № 16-334/2007 г., като стойността е посочена в представеното
извлечение.Цената на услугата за дялово разпределение се посочва в договора по
чл.139, ал.3, т.4 ЗЕ, сключен между топлопреносното предприятие и лицето,
избрано от клиентите по чл.139б ЗЕ.Условие за заплащане на
цената за дялово разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От
приетата техническа експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон, като изчисленията са съгласно методиката за дялово
разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяването.
Поради изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия следва да се уважи за
сумата от 871,05 лв. за периода м.08.2014 г.-м.04.2015 г., а искът за главница
за дялово разпределение-за сумата 5,94 лв. за същия период.За разликата до
пълните им уважени размери и период исковете следва да се отхвърлят като
погасени по давност.
За вземанията за главница за периода от м.08.2014 г. до м.04.2015 г., за който
са приложими ОУ в сила от 12.03.2014 г., ответникът не е изпаднал в забава, тъй
като по делото не са представени доказателства за публикуване на фактурите на
сайта на ищеца, нито за отправена покана за изпълнение на задълженията за
топлинна енергия.
Ответникът не дължи и мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена.
Поради изложените съображения първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта,с която са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за сумата от 871,05 лв. за периода м.08.2014
г.-м.04.2015 г., а искът за главница за дялово разпределение-за сумата 5,94 лв.
за същия период, като вместо това се постанови решение, с което исковете да се
уважат в посочената част, както и в частта, с която е обезсилена заповедта за
изпълнение, а производство е прекратено, тъй като не са налице предпоставките
на чл.415, ал.4 ГПК.Решението следва да се отмени и в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски над 289,78 лв. за исковото производство
и над 289,78 лв. за заповедното производство. В останалата обжалвана част
решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да заплати на
въззивника сумата от 329 лв.-разноски за първата инстанция, сумата от 33,37
лв.-разноски по заповедното производство, както и 49,19 лв. за въззивната
инстанция или общо 411,56 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените разноски
за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.Съдът намира за основателно
възражението по чл.78, ал.5 ГПК, заявено своевременно от въззивника срещу
претендирания размер адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззиваемия в размер на 500 лв. с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя същото
на 424 лв.С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 289,78 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 35898
от 11.02.2019 г. на СРС, 150 с-в, по гр.д.№ 83095/2017 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница
за топлинна енергия за сумата от 871,05 лв. за периода м.08.2014 г.-м.04.2015
г., а искът за главница за дялово разпределение-за сумата 5,94 лв. за периода м.08.2014
г.-м.04.2015 г., както и в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 56831/2017 г.
на СРС, 150, а производство е прекратено, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:***
искове срещу Ф.Х.П. с ЕГН ********** и с адрес: ***1 с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД, че Ф.Х.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 871,05 лв.-стойността на потребена топлинна
енергия за периода м.08.2014 г.-м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, жк „******, ап.11, аб.№ 297231,
както и сумата от 5,94 лв. за услугата „дялово разпределение“ за
периода м.08.2014 г.-м.04.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 29.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 56831/2017 г. на
СРС, 150 с-в със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на
заявлението-18.08.2017 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Ф.Х.П. с ЕГН ********** и с адрес: ***1 да заплати
на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 411,56 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******и със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Ф.Х.П. с ЕГН ********** и с
адрес: ***1 сумата от 289,78 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.